№ 1044
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110138945 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45
ЗЗД за сумата от 429,96 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка " Каско", със срок на
валидност от 26.10.2020 г. до 25.10.2021 г., за вреди, причинени на л.а. с марка " .........,
модел „ .....“, с рег. № .........., при застрахователно събитие, настъпило на 07.02.2021 г. в
..... вследствие виновно, противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.07.2022 г.,
до изплащане на вземането. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на ул. " ........", в гр.София, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 414,96 лв., като
поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер, както и че е
сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа
в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който оспорва исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на автомобила, който се твърди да е
увреден. Оспорва настъпването на вредите по посочения от ищеца начин, а именно, че
застрахованият автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, както и да е налице
основание за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва вида и размера на
вредите. Евентуално счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
1
страна на застрахованото лице, което не е съобразило поведението си с пътните
особености.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
наличието на всички елементи на правопораждащия фактически състав, като
съображенията за това са следните:
Не се спори, а и се установява от представената по делото застрахователна
полица с № ........... от 23.10.2020 г. за автомобилна застраховка " Каско+", че между
ищцовото дружество и " ....." .... е сключен договор за имуществена застраховка
относно лек автомобил " ........., с рег.№ ..., със срок на застрахователното покритие от
26.10.2020 г. до 25.10.2021 г. и при уговорена застрахователна сума от 108358 лв. Не е
спорно, а и е видно от представената сметка № 20102330339658/23.10.2020 г., че
застрахователната премия по договора е заплатена.
Представени са и приложимите Общи условия за застраховка " Каско", връчени
на застрахования на 23.10.2020 г., което обстоятелство е удостоверено в полицата.
Установява се, че въз основа на уведомление за щета от 08.02.2021 г., подадено
от ...., при ищеца е образувана преписка по щета № ... за настъпило на 07.02.2021 г.
застрахователно събитие. В уведомлението са посочени следните обстоятелства
относно настъпването на събитието: на 07.02.2021 г. при движение по ул. " ........"
автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което е увредена
предна дясна гума.
Видно от представените възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол от
12.02.2021 г. и ликвидационен акт по преписка № ..., ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 414,96 лв., изплатено на сервиза, извършил
ремонта на 04.03.2021 г. съобразно представеното платежно нареждане от същата дата.
С регресна покана с изх. № 0-92-7920/22.06.2021 г. до ответника ищецът го е
поканил да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер от
429,96 лв. в петнадесетдневен срок от получаването.
Видно от представеното писмо с изх. № СОА21-ТД26-8082-1 от 14.07.2021 г.,
ищецът е уведомен, че ответникът счита искането за възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение за неоснователно, като са изложени мотиви, че не са
налични доказателства за причинно-следствена връзка между настъпилото
застрахователно събитие и ангажимента на . да поддържа пътната мрежа на
територията на гр. София.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Н. Т. П., от чиито
2
показания не се установяват релевантни обстоятелства, доколкото свидетелят
поддържа, че не е участвал в пътнотранспортно произшествие при посочения в
исковата молба механизъм.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че стойността на щетите, нанесени на л.а. „......
.....“ по средно пазарни цени за нови части и труд възлиза в размер на 332,27 лв.
Останалите представени по делото доказателства, които съдът не обсъжда, не
установяват релевантни за решаване на повдигнатия правен спор обстоятелства.
При така установените правнорелевантни факти и с оглед изрично наведеното от
ответника възражение за недоказаност на механизма на увреждане на автомобила, т.е.,
на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на
застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
съдът приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява
настъпването на застрахователното събитие по описания в исковата молба механизъм,
а именно поради наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин,
позволяващ избягването ѝ.
Съобразно приложимите ОУ към застраховка " Каско Стандарт" застрахователят
осигурява покритие за рискове при пътно-транспортно произшествие по време на
движение и/или в паркирано състояние - клауза " Пълно Каско". Несъмнено вредите,
произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното платно, съставляват
покрит риск. В случая, обаче, не са ангажирани по делото писмени и гласни
доказателства, обосноваващи извод, че описаните от застрахователя вреди са в
причинна връзка с попадане на застрахования автомобил в дупка на пътното платно,
поради което и при приложение правилата за разпределение на доказателствената
тежест съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното й погасяване обуславя и нейната
неоснователност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, поради което
на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ ........ ., ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: ......, против ., с адрес: ........, иск по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 429,96 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка " Каско", със срок на
валидност от 26.10.2020 г. до 25.10.2021 г., за вреди, причинени на л.а. с марка " .........,
модел „ .....“, с рег. № .........., при застрахователно събитие, настъпило на 07.02.2021 г. в
3
..... вследствие виновно, противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.07.2022 г.,
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ ........ ., ЕИК .., със седалище и адрес на управление: ......, да заплати
на ., с адрес: ........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на „ .....“ ...., ЕИК ..............., и „
Констрол“ ООД, ЕИК *********, като трети лица – помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4