№ 269
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502595 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 267 592/04.08.2022г., подадена от “Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано заедно от Д.К.К. и М.С., срещу Решение№ 260350/
12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 /
2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника В.
И. И., ЕГН **********, с адрес: ***************, иск с правно основание чл.422, ал.1 във
вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания
против ответника за сумата от 179.88лв. (сто седемдесет и девет лева и 88ст.),
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU М6 16GB
DualSilver, чието основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
1
каквато съответства на оставащия срок на договора.“, за които вземания е издадена фактура
№**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд –
Варна.
2/ насрещна въззивна жалба с вх. № 268 054/24.08.2022 г., подадена от В. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: ***************, действащ чрез назначения особен представител
по делото – адв. Д. А., срещу Решение № 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No
260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав
в ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, съществува вземане против В. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***************, в размер на 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.),
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“
„Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ за предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г. с клиентски номер №
********* и титуляр по мобилен номер ***********, за които вземания е издадена фактура
№**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Във въззивна жалба вх. № 267 592/04.08.2022г., подадена от “Йеттел България“
ЕАД, се излага, че решението в обжалванатa му част е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Оспорват се
доводите на съда за неравноправност. Сочи, че неравноправната клауза се преценява, като се
вземат предвид обстоятелствата по всеки конкретен случай. В настоящият случай, абонатът
— длъжник е сключил Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг с ОПЕРАТОРА, като
се е съгласил 24 месеца да заплаща месечна абонаментна такса срещу задължението на
последния да му предоставя достъп до мобилната мрежа. Абонатът е подписал договор с
конкретен ОПЕРАТОР, при условията уговорени в договора. При възползване от
преференциални условия на мобилния оператор, абонатът-ответник, при подписването на
процесния договор за мобилни услуги е взел мобилно устройство, както следва: - мобилно
устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver, като във връзка със сключения 24-месечен
абонамент за мобилен номер ***********, абонатът е получил мобилно устройство за
сумата в размер на 84.46 лв., при пазарна цена на последното, т.е. при цена в брой, без
абонамент 329.90 лв., т.е отстъпката от стандартната цена възлиза на сума в размер на
245.44 лв. При сключване на договорите за мобилни услуги, на абоната са предоставени
преференциални условия да получи мобилно устройство, като същият бил получил
възможността да вземе на лизинг мобилно устройство на цена, по-ниска от пазарната, от
която възможност длъжникът се бил възползвал. Закупен бил апарат на цена, която била по-
ниска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя да запази облигацията за 2
2
години, а в случая и с разсрочено изплащане. Счита, че в конкретния случай,абонатът е
получил повече от това, което е престирал по договора. Най-малкото, абонатът е придобил
собствеността на мобилното устройство, като не е заплатил цената, която се дължи. Твърди
още, че видно от съдържанието на конкретната договорна клауза, съдържаща се в
процесните договори за мобилни услуги, същата е в унисон с препоръчаните от КЗП
условия за изчисляване на неустойките. В този смисъл и неправилно било твърдението на
съда, че неустоечната клауза е неравноправна поради противоречние с разпоредби на ЗЗП, а
от там и нищожна и с необосновано завишен размер. Сочи, че отвхърлителните мотиви на
съда противоречат, както на изложените от ищеца твърдения, така и на представените по
делото доказателства. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови
ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от назначения
по делото особен представител. Същият сочи, че решението в обжалваната част е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Сочи, че ищецът
не бил доказал и че ответникът е уведомен за предсрочното прекратяване на договора, както
и че месечните вноски по договора за лизинг били станали предсрочно изискуеми, както и
че било възникнало задължението му за заплащане на неустойка.
В подадената насрещна въззивна жалба с вх. № 268 054/24.08.2022 г., подадена от
В. И. И., действащ чрез назначения особен представител по делото – адв. Д. А., се сочи, че
решението в обжалваната част, с която е уважен предявеният установителен иск, е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон. Твърди, че ВРС никъде в решението си не обсъжда възраженията на ответника, че не
е възникнала предсрочната изискуемост на задълженията и неправилно бил приел, че
исковата претенция била доказана по основание и размер, тъй като ищецът нито твърдял,
нито доказал, че договорите са предсрочно прекратени.
В предоставения срок за отговор по насрещната въззивна жалба, “Йеттел
България“ ЕАД излага, че решението в обжалваната с насрещната въззивна жалба част е
правилно и законосъобразно. Сочи, че ищецът бил упражнил редовно правото си на
разваляне на договора, вследствие на виновно неизпълнение на длъжника. Волеизявлението
в тази насока можело да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по
ограничаване на ползавните услуги. Между страните нямало спор относно съдържанието на
ОУ, като в чл. 19б „Б“ изрично било предвидено право на доставчика да прекрати договор с
потребител, който не бил платил дължима на падеж сума. Моли съда да остави без уважение
подадената въззивна жалба и да присъди разноски за настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание, за въззивника - ищец не се явява процесуален
представител, но е депозирано са писмено становище преди датата на о.с.з, с което се
поддържа подадената въззивна жалба и се оспорва насрещната въззивна жалба, претендират
се разноски по представен списък. Въззивникът – ответник, чрез назначения по делото
особен представител, оспорва подадената въззивна жалба и моли за нейното отхвърляне,
поддържа насрещната такава.
3
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба,
подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против В. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***************, са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми в общ размер на 272.34лв. (Двеста седемдесет и два лева и 34 ст.),
представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от
дата 07.09.2018г., от които:
- 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.), представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти“.
- 179.88лв. (сто седемдесет и седем лева и 54ст.), представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство MEIZU М6 16GB DualSilver, чието основание е т.11,
„б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.“, които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните били сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е абонат на дружеството, а
именно: С договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г., сключен с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът В. И. И. е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по мобилен номер ***********
с избрана абонаментна програма Тотал 36.99лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца до
07.09.2020г. При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът -
ответник е сключил и Договор за лизинг от същата дата - 07.09.2018г., по силата на който е
взел мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB DualSilver на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на 2.79лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума от2.79лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на
дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно
4
устройство с отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги,
както следва:-Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 329.90
лв.; -Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 36.99лв.
е 84.46лв., следователно отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил
възлиза на сума в размер на 245.44 лв.
Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********. Твърди се, че за отчетния период на потребление 15.08.2018г. -
14.11.2018г., абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 237.03
/Двеста тридесет и седем лева и 03 ст./лв. С оглед незаплащането от страна на абоната-
ответник на процесните фактури за отчетния период на потребление 15.08.2018г. -
14.11.2018г., е ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти. Твърди се, че след прекратяване на отношенията ищцовото дружество издава
крайна фактура №**********/15.01.2019г., в която са начислени суми в размер, както
следва: -272.34 /Двеста седемдесет и два лева и 34 ст./лв. - за дължима договорна неустойка
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото
производство/; -55.80 /Петдесет и пет лева и 80 ст./лв. - за незаплатени далекосъобщителни
услуги /която сума не е процесна в настоящото производство/; -237.03 /Двеста тридесет и
седем лева и 03 ст./лв. - незаплатени лизингови вноски /която сума не е процесна в
настоящото производство/, като общата сума по издадената крайна фактура възлиза в размер
на 565.17лв.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 09.01.2019г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 36.99лв. за мобилен
номер *********** до 07.09.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
07.09.2018г. Твърди още, че за дължимите суми по сключените между страните договори за
мобилни услуги и договори за лизинг се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. По изложените аргументи
моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира разноски по делото,
вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва се предсрочното прекратяване на процесните договори
и дължимостта на претендираните неустойки.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в сроковете по
5
чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания. Релевираните от страните такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, а насрещната
въззивна жалба е основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 11865/2020 г. на ВРС., че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. И. И., ЕГН **********, с
адрес: ***************, да заплати на „Теленор България“ ЕАД / настоящо „Йеттел
България“ ЕАД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост
– 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер 272,34 лв.- парични задължения,
съгласно издадена Крайна фактура ********** / 15.01.2019г. , представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 07.09.2018г. за мобилен
номер +359*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда -23.09.2020г. до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 180 лв.,
представляваща адв. възнаграждение. В подаденото заявление изрично е посочено, че
сумата от 272,34 лв., включва 92, 46 лв. – стойността на 3 месечни абонаментни такси и
179,88 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver
с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
07.09.20219г., което обуславя идентичност на предмета по заповедното и настоящото исково
производство. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от
ГПК, то на заявителя е указано, че следва да предяви иска си в едномесечен срок, за което
последният е представил надлежни доказателства.
С влязло в сила Решение № 260081/10.02.2022г., постановено по гр.д. № 16701/2020г.
по описа на ВРС, е прието за установено в отношенията между страните, че В. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***************дължи на „Теленор България” ЕАД, /настоящо
„Йеттел България“ ЕАД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1
ГПК, вземанията, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №260311/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11871/2020 г. по описа на ВРС, а
6
именно: 237,03 лв., представляваща стойността на потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, по сключен между заявителя и длъжника договор за мобилни
услуги от дата 07.09.2018 г., за мобилен номер +359*********, за които, за периода от
15.08.2018 г. до 14.11.2018 г., са издадени следните фактури: №**********/15.09.2018г.,
№**********/15.10.2018 г., №**********/15.11.2018 г., както и 55,80 лв., представляваща
стойност на незаплатени лизингови вноски, по договор за лизинг от дата 07.09.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.09.2020 г. до окончателното плащане. За да
присъди посочените суми първоинстанционният съд е приел, че претенцията се възприема
като такава за заплащане на дължими вземания поради настъпване на краен падеж, а не
основани на предсрочна изискуемост.
Представени по делото са Договор за мобилни услуги от 07.09.2018г. и Договор за
лизинг от същата дата. Неразделна част от договора за лизинг е посочено изрично, че са
подписаните ОУ към договора за лизинг. Същите са сключени между ищеца като мобилен
оператор и ответника по делото, като потребител. В договорите е уговорена клауза,
съобразно която „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока,
посочен в настоящия раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а)неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстващи на оставащия срок на договора.(б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, ….потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действаща към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му ( в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора.“
В чл.10 – чл. 12 от ОУ на договор за лизинг, изрично е посочено, че всяка от страните
може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение на задължение от другата
страна по него. В чл. 12 изрично е посочено, че Лизингодателят има право с писмено
уведомление да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора, в
случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя.
Страните нямат спор, че приложими към отношенията им са и ОУ за
взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги, приложени в рамките
на заповедното производство. Съобразно т. 75 от същите, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право да ограничи предоставянето на услугите,
или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
7
потребителя или да откаже сключването на нов договор с него. А съобразно т. 19б б.“в“
Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
260322/24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответникът е потребител на мобилните услуги, съответно са й
били предоставени мобилни устройства на лизинг с конкретните договорки за заплащане,
както и конкретния размер на задълженията, включително по отношение на начислените й
суми поради твърдяното неизпълнение от нейна страна, както и че редовно е прекратено
предсрочно действието на договорите по вина на потребителя. Ответникът, от своя страна
следва да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, както и че е изпълнявал точно задълженията си.
Предвид влязлото в сила Решение № 260081/10.02.2022г., постановено по гр.д. №
16701/2020г. по описа на ВРС, от което страните са обвързани, безспорно е установено, че
между тях са сключени процесните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, като е
налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията му за плащане, както на
предоставените й мобилни услуги, така и по отношение на договорените месечни лизингови
вноски за посочените в решението периоди. По процесния договор за лизинг на ответника е
било предоставено мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver, за което в настоящото
производство се претендира да се заплати неустойка, представляваща разликата в цената,
явяваща се като отстъпка при сключване на договора за лизинг.
Изискуемостта на претенцията за неустойки се предпоставя от установяване на факта
на предсрочно прекратяване на договорите. Ищецът твърди, че сключените между страните
договори са били едностранно прекратени, считано от 09.01.19г., позовавайки се на т. 75
вр.чл.19б, б.“в“ от ОУ. Неизпълнението е този юридически факт, който възниква след
сключването на договора, и който е предпоставка за възникване на потестативното право за
прекратяване на договорната връзка. Така постигната договореност между страните е
свързана с възможността при настъпване на определени условия кредиторът да упражни
потестативното си право да прекрати договорната връзка чрез отправяне на нарочно
изявление в тази насока до длъжника. Доколкото ищецът се позовава на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя на 09.01.19г. и предвид оспорването му от
ответника, в тежест на ищеца е възложено да установи този факт. Доказателства в тази
насока не се събраха. Становището на ищеца за автоматичното настъпване при неплащане и
конклудентното действие на преустановяване на услугите, не се споделя от настоящия
състав. Липсват доказателства ищецът да е упражнил това свое потестативно право и
8
изявлението му за него да е достигнало до длъжника, за да се приеме, че е породило
действие. Предвид, че не се установява да е налице предсрочно прекратяване на договорите,
а както беше обсъдено по-горе неустойките, които се претендират се дължат при
прекратяване преди изтичане срока на договорите по вина на потребителя, то съдът намира,
че исковите претенции за неустойки се явяват недоказани, а оттам и неоснователни.
В този смисъл и подадената въззивна жалба е неоснователна и в тази част решението
на ВРС следва да бъде потвърдено, макар и поради различни мотиви от изложените от
първоинстанционния съд. Депозираната насрещна въззивна жалба се явява основателна,
като решението в тази част следва да бъде отменено.
По разноските в производството:
При този изход на спора, разноски в полза на страните не следва да се присъждат в
производството, предвид, че ответникът е представляван от особен представител. Ищецът
следва да заплати сумата за дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на
25 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение№ 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 /
07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав, в
ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, съществува вземане против В. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***************, в размер на 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.),
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“
„Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ за предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г. с клиентски номер №
********* и титуляр по мобилен номер ***********, за които вземания е издадена фактура
№**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, както и в
ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
РАЗНОСКИ в размер на 69,60 лв. - за заповедното и 188,42 лв. – за първоинстанционното
производство, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, срещу В. И.
И., ЕГН **********, с адрес: ***************, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
9
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, съществува вземане
против В. И. И., ЕГН **********, в размер на 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.),
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“
„Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ за предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г. с клиентски номер №
********* и титуляр по мобилен номер ***********, за които вземания е издадена фактура
№**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426
/ 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 25 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна такса за въззивното
производство, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10