Определение по дело №689/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба Н. Д. Й. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД – 14 - 1647/ 26.03.2025 г. издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която спрямо оспорващият на основание чл. 107, ал. 1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“, ал. 2, т. 1 и ал. 6 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за неповече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № [рег. номер] и СРМПС № ********* на специален товарен автомобил [Марка] от кат. N 1, с рег. № [рег. номер].

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Предмет на настоящото произнасяне на съда, е особеното искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.

Искането за спиране е обосновано с твърдения за липса на изложени мотиви от страна на административния орган относно необходимостта от приложението на принудителната административна мярка, за конкретно посочения срок. Поддържа се също, че приложената ПАМ не е съобразена и с целта на закона.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал. 2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай.

Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗАвтП принудителната административна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, се прилага за преустановяване на администравно нарушение извършване превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е.

Съгласно чл. 107, ал. 1 – 3 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ (ал. 3), освен ако съдът не го направи съгласно ТР № 5/ 08.09.2009 г на ВАС.

От така възприетата законодателна уредба се изяснява, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – временно спиране от движение на моторно превозно средство, е допуснато еx lege, т. е. че в тези случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия казус с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. До колкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус. Липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

При отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 от АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 от АПК, е въведено и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

В разглеждания случай, не е осъществена нито една от горепосочените предпоставки. Нещо повече, липсват наведени и твърдения в тази насока.

Жалбоподателят поначало не сочи конкретни вреди /по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума му от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Същите не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване пред съда. Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. (така Определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г.). В случая, такива не са представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т. н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта. При липса на каквато и да била конкретизация относно вида, естеството и евентуалния размер на тези вероятни вреди и пропуснати ползи, които биха настъпили от допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта; както и защо в конкретния казус личният му частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността да се управлява ППС, в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, тъй както при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл. 203 и сл. от АПК.

Не на последно място – в случая молителят не е посочил нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и връчването на ИАА, чието предварително изпълнение се иска, и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че установената презумпция не е оборена от жалбоподателя, т. е. не е доказано, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Налага се извод за неоснователност на молбата по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, поради което същата следва да се отхвърли.

В заключение, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че до колкото нито специалния ЗАвтП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. Й., [ЕГН], с адрес гр. Игнатиево, [улица], за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД – 14 - 1647/ 26.03.2025 г. издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която спрямо оспорващият на основание чл. 107, ал. 1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“, ал. 2, т. 1 и ал. 6 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за неповече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № [рег. номер] и СРМПС № ********* на специален товарен автомобил [Марка] от кат. N 1, с рег. № [рег. номер].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, пред Върховния административен съд.