М О Т И В И към
Присъда № 242/2016 г. по НЧХД № 700/2016 г. на СлРС, изготвени на 19.01.2017 г.
Тъжителката Д.И.К. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ж.Ж.Б. за
извършено от него престъпление по чл. 148 ал.1 т. 2 и 3 от НК. С тъжбата е
предявен граждански иск за причинените на тъжителката неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., като се претендира законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на тази сума, както и разноските по
делото.
В с.з. тъжителката лично и чрез
процесуалния си представител поддържа тъжбата. Конституирана като гр. ищец
поддържа гражданския иск предявен и приет. Моли съда да го уважи изцяло.
Разпитан в с.з. подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения
по предявеното му обвинение. Упълномощения от него защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае
подсъдимия за не виновен.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През 2015г. тъжителката
работела като младши полицейски
инспектор при РУ-МВР-Сливен с обслужващ
район кв.” Речица”. В това си качество и е била разпределена и преписка
образувана ,въз основа на негова жалба до РП-Сливен / преписка с Вх.№ 3897/2013
г. на РП-Сливен/, с оглед извършени закани и заплахи спрямо него.
Проверката по
преписката е била прекратена като е приключена
с изготвена от тъжителката докладна записка с мнение за прилагане на чл.24 ал.1
т.1 от НК.
Подсъдимият Б.
разбирайки за изхода от проверката решава и на 02.11.2015 г. в 22.39 часа кача в
социалната мрежа „Блог.БГ". Отвореното писмо е адресирано до
министър-председателя на РБългария г-н Б. В същото това писмо той критикува
работата на тъжителката по преписката, като пише, че К. прикрива престъпления
за да не може истината да излезе на яве,
че е поръчкова полицайка и безнаказан и ненаказуем полицай от РПУ-Сливен в,
комбинация на прокурори”. В същото писмо подсъдимият е посочил, че тъжителката
е „манипулирала свидетелските показания
в полза на виновните, като е прикривала закани отправени срещу него и под формата на риторичен въпрос е публикувал израза: „Не е ли проява на цинизъм и липса на
морал, че вместо да сезира прокуратурата за действията на Полицията ги прикрива”.
Едновременно с публикуването в горепосочения сайт на отвореното писмо
подсъдимият е поместил и снимка на тъжителката, където същата е с полицейска
униформа.
На 03.11.2015 г. К. е отишла на работа в
управлението и там от един от своите колеги - свид. С.К. научила, че в интернет
е поместена нейна служебна снимка със статия, в която има коментари за работата й като разследващ
полицай.
Тя се притеснила, почувствала се обидена и унижена
неоснователно, а публикацията е станала причина да бъде образувана вътрешна проверка от Инспектората на МВР.
Освен
горепосоченият свидетел твърденията на подсъдимия публикувани в сайт в интернет
са станали достояние и на други нейни колеги, познати и приятели, което се е
отразило негативно на психиката й. Тя се затворила в себе си и започнала да избягва контакт с колегите си.
По повод на
статията на 11.11.2015г. тъжителката е депозирала молба до РП-Сливен, придружена
с копие от статията /л.151 от делото /, по която е била образувана проверка, прекратена
с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, предвид липсата
на престъпление от общ характер.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
На първо място
съдът кредитира показанията на св. С.К.К. *** и колега на
тъжителката. Това е лицето уведомило я първо за наличието на публикация – „Отворено
писмо”. Този свидетел лично е заявил пред тъжителката,
че в писмото е направен негативен анализ на начина, по който е изпълнила
задълженията си във връзка с преписката образувана по негова жалба. Този
свидетел е категоричен, че целият дух на статията и употребяваните в нея изрази
са били обидни за тъжителката и такива уронващи авторитета и като човек и
служител на РУ на МВР – гр. Сливен. Действително свидетелят не може да си
спомни точните изрази, но е категоричен, че е прочел интернет публикацията сутринта на 03.11.2015 г. и още
на същата сутрин е споделил това в тъжителката.
Категоричен е и
относно това, че публикацията е била придружена от снимка на тъжителката, на
която същата е със служебната си униформа на служител на МВР. Въз основа на
показанията на този свидетел, съдът приема за установена реакцията на
тъжителката на информацията за процесната публикация като счита за доказано, че тя се е отразила
негативно на психиката й. Тъжителката се е почувствувала неудобно и засрамено,
променила е за известно време начина си на общуване, както с посочения свидетел,
така и с колегите си, като се е затворила в себе си.
Съдът кредитира и
показанията на свидетелите Г.П.Г., М.В.П. и И.Т.С., също служители на МВР и
колеги на тъжителката. Всеки един от тях е категоричен, че е прочел
публикацията. Свид. Г. е лицето, с което тъжителката е споделила за случилото
се непосредствено след като е разбрала за публикацията, тъй като към този
момент двамата са работили в екип. Въз основа на показанията му съдът приема за
безспорно, че тъжителката е била разстроена от случилото се, променила е начина
си на контакти с познати и колеги, като непосредствено след 03.11.2015 г. е
излязла в болнични, поради влошено здравословно състояние. Другите двама
свидетели също потвърждават приетата фактическа обстановка и в частност
обстоятелствата във връзка с поведението на тъжителката. Действително св. П.
заявява, че използваните в статията думи не са били обидни, но не отрича, че са
разстроили и променили поведението на тъжителката.
Съдът кредитира и показанията на св.Т.Ж.Б. и Н.К.Б. –дъщеря и съпруга на
подсъдимия, тъй като същите не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. Двете свидетелки подробно описват обстоятелствата
довели до подаване на жалбата от страна на подсъдимия, въз основа на която е
била образувана преписката, по която тъжителката е работила. Свидетелстват и за
психичното състояние на баща си, по този повод както и за факта, че както те
така и той е бил силно притеснен и изплашен от възможността заканите срещу него
и семейството му да бъдат изпълнени. В показанията им, обаче, не се съдържа
информация във връзка със създаването и разпространяването чрез интернет на статията
касаеща тъжителката, а единствено такива разкриващи мотивите на подсъдимия за
нейното написване и публикуване в личния му блог.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия в
основната им главна част, като изключва същите в частта, в която твърди, че
точното съдържание на статията не е такова, каквото е посочено в тъжбата по
делото. Подсъдимият не отрича, че е написал статията, но отрича към датата на
повдигнатото обвинение обема и съдържанието и да е такова каквото твърди
тъжителката. Именно в тази им част, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като противоречат на събрания по делото гласен и писмен
доказателствен материал и в частност на назначената и приета по делото съдебна
експертиза.
Съдът кредитира
заключението на назначената по делото съдебно –техническа експертиза като, въз
основа на нея приема за безспорно установено съдържанието на публикуваната от
подсъдимия статия и датата, на която е извършено това. Приема, че
първоначалният текст на статията е този приложен ведно с тъжбата до РС-Сливен,
а не твърдяния и представен в хода на съдебното следствие текст, в който са
налице видими корекции, именно в абзаците касаещи обидните думи и изрази по
адрес на тъжителката. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че още на
11.11.2015 г. е налице подадена от тъжителката до РП-Сливен жалба към която е
приложено идентично с това до РС-Сливен копие от интернет публикацията.
Съдът дава вяра на
всички писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред и в
частност на намиращите се по делото преписка с вх. № 3897/13 г. по описа на РП- Сливен, ДП с пор. № 497/15 г. на РП-Сливен и преписка вх. №
3780/15 г. на РП-Сливен и преписка № 489702-166/16 г. на ОД на МВР – Сливен като
относими към спора.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
ПО ОБВИНЕНИЕТО :
Съдът след като установи, че са
налице безспорни доказателства в подкрепа на повдигнатото частно обвинение, прие,
че с деянието си подсъдимият Б. е
осъществил от субективна и обективна състава на престъпление по чл. 148
ал.1 т. 2 и 3 от НК,
поради което го ПРИЗНА ЗА ВИНОВЕН затова, че на 03.11.2015 г. в гр.
Сливен, чрез разпространение в социалната мрежа „Блог.БГ” на публикация, качена
на 02.11.2015 г. в 22:39 ч.и именувана „Отворено писмо” е изнесъл обидни за
честта и достойнството думи и изрази относно лицето Д.И.К., в качеството й на
длъжностно лице - служител от системата на МВР, при ОД на МВР-Сливен, чрез
употребата на следните изрази: „че прикрива престъпление”, „че е поръчкова
полицайка и безнаказан и ненаказуем полицай от РПУ-Сливен с комбинация на
прокурори”, „че е манипулирала свидетелските показания в полза на виновните,
като е прикривала закани отправени срещу него”
и чрез израза: „Не е ли проява на цинизъм и липса на морал, че вместо да
сезирате прокуратурата за действията Полицията ги прикрива”като го оправда по
повдигнатото му обвинение за обида, изразяваща се в израза: „подкупна” и
„заинтересована”.
Налице
са всички изискуеми от закона елементи на престъпния състав на престъплението
по чл. 148 ал. 1 т. 2 и 3 от НК.
От
обективна страна е налице пострадало физическо лице – тъжителката К.. Установено
е безспорно обстоятелството, че към датата на извършване на деянието същата е
имала качеството на длъжностно по смисъла на чл. 93,т.1,б.”а” от НК, доколкото
по силата на назначението й като полицай в системата на МВР, с работно място РУ
на МВР-Сливен към инкриминираната дата е заемала служба в държавно учреждение.
Установено е безспорно, че чрез публикуването на 02.11.2015г. на статия
в социалната мрежа „Блог.БГ”, подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението
обида, доколкото е дал възможност макар в интернет пространството, а не лично и
в присъствието на тъжителката, да се разпространят обидни за нейната чест и
достойнство думи и изрази. Установени са публикуваните думи и изрази, а именно „че
прикрива престъпление”, „че е поръчкова полицайка и безнаказан и ненаказуем полицай
от РПУ-Сливен с комбинация на прокурори”, „че е манипулирала свидетелските
показания в полза на виновните, като е прикривала закани отправени срещу
него” и израза: „Не е ли проява на
цинизъм и липса на морал, че вместо да сезирате прокуратурата за действията
Полицията ги прикрива”. Всяко едно от горепосочените съждения има характер на
обидна квалификация за личността и професионалните качества на тъжителката,
като не на последно място охарактеризират и моралните и ценности, от една
страна като човек и от друга като служител на МВР. В тази връзка, съдът не споделя изразената
защитна теза, че се касае за изказано мнение на обществено активна личност,
касаещо личното му неудовлетворение от изхода на проверката образуваната по
негов почин.
Изказаните от страна на
подсъдимия обидни думи и изрази са
безспорно установени не само, по смисъл но и като адресат. Доказан е факта, че в
качената в интернет статия тъжителката е била посочена както по длъжност така и
по фамилия, като в конкретния казус е налице и публикуване на снимков материал
идентифициращ я за много по-голям кръг от хора, тъй като подсъдимият е качил и
нейна снимка със униформа на МВР.
По
делото е безспорно установено и обстоятелството ,че обидата е разпространена „по
друг начин „каквато е употребената в текста на НК формулировка на случаите , в
които обидата е разпространена по начин различен от този чрез печатно
произведение.Налице е качено на 02.11.2015г., в социалната мрежа
„Блог.БГ” в 22:39 ч.от личния блог на подсъдимия „Отворено писмо”,чието съдържание е
безспорно установено и налично по делото.От тази дата и час същото е било
достъпно за неограничен кръг от хора
като самата пострадала се е запознала със съдържанието му на
03.11.2015г.
Съдът макар да установи причините довели до
извършеното деяние, счита, че те не могат да бъдат приети като оневиняващи подсъдимия, доколкото същите
нямат характер на изключващи наказателната му отговорност, а следва да бъдат
отчетени при определяне размера на наказанието.
От субективна страна
подсъдимият е действала умишлено, тъй като не само е съзнавал, че използваните
в Отвореното писмо думи и изрази по отношение на личните и служебни качества на
пострадалата са обидни за нея но чрез качване на Отвореното писмо в интернет сайт
ги е довел до знанието на неограничен кръг лица, включително до самата
пострадала.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъпленията, съдът намира в наличието на негативно отношение на подсъдимия
към пострадалата предвид изхода от извършената от последната полицейска
проверка и слабите морално- волеви
задръжки на подсъдимия .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието
и счете, че следва да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК като освободи
подсъдимият от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание. Прие, че са налице всички изискуеми от закона основания за прилагане
на разпоредбата на чл. 78а от НК, доколкото за престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 2 и т.3 от НК
се предвижда наказание по леко от наказание „Лишаване от свобода”, подсъдимия
не е осъждан, а от престъплението не са настъпили имуществени вреди .
При определяне на наказанието, съдът
отчете наличие на смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: наличие на личностни мотиви свързани с претърпени
от страна на подсъдимия уплаха и страх от отправените към него закани,
проверката на които е била прекратена, поради недоказаност, добрите
характеристични данни и процесуално поведение на подсъдимия и добро семейно и
обществено положение. Съдът не отчете отегчаващи отговорността им
обстоятелства.
Съдът счете, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 148 ал.1, т. 2 и 3 от НК, следва на основание чл. 78 А от НК да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи наказание „Глоба” в минимален
размер, а именно 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата към бюджета на
съдебната власт.
Така определеното
наказание, съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на
обществена опасност на подсъдимата и извършените от нея деяния.
Съдът ОПРАВДА частично
подсъдимия, а именно в частта за нанесена на тъжителката обида, чрез думите „подкупна”
и „заинтересувана”, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства
и в частност приложеното по делото копие на „Отворено писмо” посочените думи
липсват.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК :
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликтната
отговорност на подсъдимия за причинените от неправомерното му действие по чл. 148
ал.1 т. 2 и 3 от
НК неимуществени вреди на гражданския
ищец в настоящото дело.
Съдът намира предявеният от
тъжителката против подсъдимия Б. граждански иск за сумата от 5000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди за доказан по основание, но в завишен размер,
поради което го осъди да заплати на тъжителката Д.К. сумата от 1000 /хиляда/
лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
като искът в останалата му част до 5000 лв. отхвърля като неоснователен и
недоказан.
По безспорен начин в хода на
съдебното следствие се установи, че тъжителката е претърпяла морални и емоционални
страдания. В резултата на деянието на подсъдимия авторитета на тъжителката и нейното
личностно достойнство са били подронени пред колегите и приятелите
й.Нанесената и обида и начина на разпространението й , а именно чрез интернет
публикация в обществена интернет мрежа е
накърнило репутацията и доброто й име, а с оглед професията й я е злепоставила пред
колегите и обществото.
В тази връзка,съдът прие, че справедлив еквивалент на причинените на
пострадалата неимуществени вреди е
сумата от 1000 лв. До този размер искът за неимуществени вреди следва да
бъда уважен, а до пълния му размер от 5000 лв. – отхвърлен като неоснователен и
недоказан,поради което съдът осъди подс. Ж.Ж.Б. да заплати на Д.И.К.
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на
престъпното деяние ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 5000 лв.
отхвърля като неоснователен и недоказан.
Съдът
осъди подс. Ж.Ж.Б. да заплати на Д.И.К. направените по делото разноски за
адвокатска защита в размер на 600 /шестстотин/ лева; държавна такса върху
уважената част от гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева, както и
сумата от 20/двадесет/ лева, представляваща разноски за вещо лице, всичко в полза
на държавата към бюджета на съдебната власт.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: