Решение по дело №13093/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 910
Дата: 16 януари 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20231110113093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110113093 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Е. К. М. срещу
ЮЛ, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 726.76 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2006 г. до 31.12.2008 г. за
имот, находящ се в адрес, аб. № ***.
Ищецът твърди, че за процесния имот, находящ се в адрес, имало
начислени суми от ответника за доставена топлинна енергия, като партидата
аб. № ***. Твърди, че между страните липсвала облигационна връзка.
Оспорва се, че ответникът е доставял топлинна енергия до процесния имот.
Процесната сума не била дължима поради изтичането на погасителна давност,
като се излагат подробни съображения за прилагането на тригодишна
давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
ищците поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Ищецът бил собственик на процесния имот, поради което между страните
имало облигационна връзка. Процесната сума била погасена по давност.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
подържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,
като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира
отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са
действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца,
осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес, какъвто се явява и
настоящият случай.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** от 21.06.2000 г., том I, рег. № ***, дело 113 от 2000 г.,
съгласно който ЮЛ продава на Е. К. М. следния свой собствен, придобит по
наследство, недвижим имот, а именно апартамент № ***, находящ се в адрес.
В разглеждания случай по делото се установява, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот, което налага приемането на
извод, че през процесния период ответникът е имал качеството на
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така
придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при настъпване на законоустановения факти,
прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ищецът по
силата на притежаваното от него право на собственост върху процесния
недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
2
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното неоснователно се явява възражението на ищцата за липсата
на облигационна връзка.
Същевременно, по делото не се доказва и действително извършена
доставка на топлинна енергия в имота през процесния период на
претендираната стойност. Представеното писмо от 20.09.2022 г. е частен
свидетелстващ документ, едностранно издаден от ЮЛ и съдържащ изгодни за
автора факти /за доставка на определено количество услуги и възникнали в
негова полза парични вземания/, поради което същата не се ползва с
материална доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения,
а формалната им доказателствена сила се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство. Документът не е подписан от
длъжника и не съдържат негово признание за дължимостта на сумите и
следователно установяват само наличието на парична претенция на ответника
на посочената стойност, но не и реалната доставка на услугата като основание
за възникване на това вземане. Ето защо, при липсата на други доказателства
по делото съдът намира, че едностранно съставените от ответника справки не
доказват доставката на претендираното количество топлина енергия.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ответникът не е провел пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а
именно, че на ищецът през процесния е била доставена топлинна енергия. Ето
защо ищецът не дължи претендираните суми и предявения отрицателен
установителен иск следва да бъдат уважен.
Отделно от гореизложеното за пълнота следва да се отбележи, че дори и
да бъде установено, че на ищцата е била доставена топлинна енергия, по
делото е доказано второто предявено основание за недължимост на сумите –
вземанията са погасени по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
3
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в *** вземането
за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на
тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди
изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до
тридесетия ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на
топлоенергията съществува право, но не и задължение за изпълнение от
страна на потребителите на топлинна енергия. Следователно, задължението за
31.12.2008 г. /последният месец от заявения период/ е станало изискуемо на
31.01.2009 г. и от този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок –
арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е изтекъл на 31.01.2012 г., т.е. към датата на
подаване на исковата молба -13.03.2023 г. оспорените вземания на ответника
са били погасени по давност.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 50
лв., заплатена държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Не следва да се разглежда възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото възнаграждението по чл.
38 от ЗА се определя от съда.С оглед основателността на исковите претенции
на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. К. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес адрес, чрез адв. К. Б. срещу ЮЛ, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: адрес, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. К. М. не дължи на ЮЛ сумата от
726.76 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2006 г. до 31.12.2008 г. за имот, находящ се в адрес, аб. №
***.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на Е. К. М., ЕГН **********, със съдебен адрес адрес, чрез адв. К. Б.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.
4
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес да
заплати на адвокат К. И. Б., с ЕГН **********, с адрес на дейността адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5