Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Ваня Ружина, като разгледа докладваното от
съдия Луканов гр. дело № 11306 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част трета, Глава Тридесет и втора от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е
по осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във вр. чл. 477 от КЗ, чл. 498, ал.3 от КЗ, обн. ДВ бр.102/2015 г.
вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата П.Д.Л.,
чрез упълномощения адвокат Я.Д.Д. от САК твърди, че на 21.09.2018 г. в гр.
София около 19.45ч. лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с peг. № ********,
управляван от Т.П.Д. с ЕГН **********, при извършване маневра движение на заден
ход на паркинг, находящ се срещу жилищен блок № **в ж.к. „Илинден“, с посока
на движение от ул. „Атанас Хранов“ към ул. „Без име“, става причина и реализира
пътно транспортното произшествие (ПТП) с намиращата се на паркинга П.Д.Л.,
която при инцидента е пострадала в качеството си на пешеходец. Поддържа, че
вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с peг. № ********, който не е съобразил поведението си на пътя с
конкретни разпоредби от ЗДвП. Дежурен полицай ТПТП – Отдел „ПП“- СДВР е
съставил Констативен протокол № К-608/21.09.2018 г., където са описани
причините и обстоятелствата около инцидента. Поддържа, че по случая е
образувано досъдебно производство, във връзка с което е образувано и НАХД №
2874/2019г., НО, 111 с-в по описа на Софийски районен съд, приключило с
решение, влязло в законна сила на 26.07.2019г., съгласно което водачът на лекия
автомобил - Т.П.Д. е признат за виновен, като на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Твърди, че ищцата е получила работна диагноза фрактура на дясна китка,
сътресение на мозъка и охлузвания по ръцете и колената. Поддържа, че с цел да
получи своевременна медицинска помощ ищцата е транспортирана от екип на СМП в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е въведена на лежаща количка, а от снетата
анамнеза се установило, че няма ясен спомен за случилото се, поради загуба на
съзнание. След направени образни и лабораторни изследвания окончателно
поставената диагноза на ищцата била комоцио церебри (мозъчно сътресение),
контузио ет хематома субкутанеум регио фронталис сининистри капитис (контузия и
подкожен хематом в лявата челна област), контузио ет хематома периорбиталис
(периорбитален хематом) и фрактура радии декстри (счупване на дясната лъчева
кост). Предвид тежестта на получените травматични увреди, пострадалата е приета
в болничното заведение за провеждане на лечение. Досежно травмата в областта на
дясната китка - фрактурата е наместена чрез мануална репозиция и е поставена
гипсова имобилизация, а за получените увреди в областта на главата е взето
решение за провеждане на консервативно симптоматично лечение. След извършените
интервенции, проведено лечение и необходим болничен престой ищцата била
освободена за продължаващо домашно лечение с препоръка за режим на покой.
Болките от получените при инцидента травми са били особено интензивни през
първия месец след инцидента, като целият възстановителен период е продължил
около 3-4 месеца. С оглед характера на травматичните увреди ищцата е следвало
да спазва щадящ режим, което я е изправило пред затруднението да посреща със
собствени сили обикновени, битови потребности, за задоволяване на които е
получавала помощ от своите близки, в частност на своя съпруг, който е бил нейна
физическа и морална подкрепа. Твърди, че получените наранявания на главата и
мозъка и отражението им върху ищцата - световъртеж, гадене и замаяност, могат
да са индикация за натовареност със сериозни последици и късни прояви на
усложнения. Изпитваните от ищцата силни болки и поставената гипсова имобилизация
допълнително са повишили усещания дискомфорт и неразположение. Поддържа, че
вследствие на настъпилото на 21.09.2018г. ПТП емоционалното състояние на ищцата
било силно разклатено - чувствала се е потисната и безпомощна, в тежест на
семейство и близки; изпитвала е неспокойство и силен страх, загубила е здравия
си сън. Съзнавала е, че за човек на нейната възраст възстановяването ще бъде
продължително и болезнено и поради тази причина съзнанието й е било заето
изцяло от тъжни мисли. Тези емоционални състояния и страданието от артериална
хипертония са били причина ищцата почти постоянно да е с високо кръвно
налягане, което е животозастрашаващо. По отношение на психологическите
последици от самия инцидент твърди, че ищцата все още изпитва страх и уплаха от
случилото се, прерастващи в неконтролирана паника от силни звуци и автомобили.
Поддържа също, че по отношение на лекия автомобил марка „Форд“ модел
„Фиеста“ с peг. № ******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” при „З.А.Д.А.Б.“
АД със застрахователна полица № BG/01/118001848932 със срок на действие от
08.07.2018г. до 07.07.2019г.
Предвид изложено и с оглед интензитета на причинените на ищцата П.Д.Л.
неимуществени вреди - претърпените от нея болки, страдания и стрес вследствие
на описаното пътно транспортното произшествие, критерият за справедливост
налага присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в нейна полза в
размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от 18.05.2019г. -
датата на изтичане на законовоопределения тримесечен срок за отговор от страна
на застрахователя, до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Сочи
доказателства.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и в
хода на устните състезания пледира за уважаването на иска, като основателен и
доказан. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК (лист 70 от
делото). Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Ответникът „З.А.Д.А.Б.“
АД, в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, чрез представител по пълномощие оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва, че е налице виновно и противоправно поведение
на водача на лекия автомобил, както и не оспорва, че има сключен
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия
лек автомобил към датата на произшествието. Оспорва вида и обема на твърдените
неимуществени вреди, както и размера, който счита, че не съответства на чл. 52
от ЗЗД. Оспорва и началния момент на забавата. Прави доказателствени искания.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез представителя си по пълномощие адв. Б.С.Н. от
САК, поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска по размер. Сочи доказателства.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК (лист 40 от делото). В срока
по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която развива доводите си
за справедливия размер на дължимото се обезщетение по иска.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С
определението по доклада на делото, съдът е признал за безспорно между страните
обстоятелствата (лист 50 и лист 78 от делото), че за лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“ с peг. № ******** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество със застрахователна полица №
BG/01/118001848932 със срок на действие от 08.07.2018г. до 07.07.2019 г. и го е обявил за ненуждаещо се от
доказване.
От
констативен протокол № К-608/21.09.2018г., изготвен от мл. инспектор –
дежурен ТПТП-Отдел „ПП“ - СДВР (лист 7 от делото) се установява, че
при настъпилото на 21.09.2018 год. около 19.45 часа ПТП, в гр. София, в ж.к.
„Илинден“ на паркинга срещу жилищен блок № **между лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с peг. № ******** с водач Т.П.Д. и ищцата П.Д.Л.,
която пострадала, като й била поставена работна диагноза - фрактура на дясна
китка, сътресение на мозъка и охлузвания по ръце и колена.
Видно от
заверен препис на решение от 10.07.2019г., постановено по НАХД № 2874/2019г. по
описа на СРС, НО, 111 състав, обвиняемият Т.П.Д. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 21.09.2018
год., около 19.45 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с peг. № ********, в района на паркинга пред жилищен блок № **в ж.к.
„Илинден“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 2
от ЗДвП, като при движение на заден ход реализирал пътно транспортно
произшествие с пешеходката П.Д.Л. и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а именно
„счупване на дясната лъчева кост“ – реализирало медико – биологичният
квалифициращ признак трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за
повече от 30 дни от датата на травмата - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”,
пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. Решението е влязло в сила на 26. 07. 2019г.,
което е видно от извършеното отбелязване (лист 66 от делото).
По делото е
прието заключението на съдебно медицинска експертиза (СМЕ), изготвено от вещото
лице д-р Т.Г.Д. със специалност ортопед - травматолог, кредитирано от съда,
като обективно и безпристрастно дадено и неоспорено от страните. От
заключението на вещото лице се установява, че вследствие на ПТП, възникнало на
21.09.2018г. ищцата П.Д.Л. е получила следните телесни увреждания: контузия на главата;
сътресение на мозъка; подкожен кръвоизлив на главата в ляво - челно; околоочен
кръвоизлив в ляво; счупване на дясната лъчева кост в долния край.
Според
заключението на вещото лице контузията и подкожните кръвоизливи на главата са
причинили на ищцата болки и страдания за около двадесет дни. Сътресението на
мозъка без пълна загуба на съзнание й е причинило временно разстройство на
здравето без опасност за живота, а счупването на дясната лъчева кост е довело
до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 3-4 месеца.
Вещото лице приема, че претърпените телесни увреждания от П.Л. са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а тя е претърпяла болки и
страдания с голям интензитет от травмата на главата за 7-8 дни, след което
интензитетът им е намалявал постепенно за около 30 дни. Според установеното от
заключението на експерта счупването на дясната лъчева кост е причинило на ищцата
болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 10-15 дни, а болки с умерен
интензитет за около 45 дни. След това интензитетът на болките е намалявал за
около 4-5 месеца. От заключението се установява също, че ищцата има болки и
понастоящем в дясната китка и ръка — при влажно и студено време, при
по-продължителна работа с ръката. Според заключението на експерта, ищцата
изпитва страдания и понастоящем поради отока и ограничените движения на дясната
гривнена става - по-малък обем на движения с 25 % от нормата - и поради
намаления силов захват на дясната ръка.
В открито
съдебно заседание вещото лице конкретизира (лист 131 от делото), че от рентгенова
снимка на ръката се вижда, че счупването на лъчевата кост в долния й край е
зараснала в неправилно положение. Това счупване е в пряко следствие на
инцидента, а ако е била направена операция, наместването е щяло да е по-добро. Вещото
лице уточнява, че отокът на гривнената става е резултат от счупването и има
пряка връзка с катастрофата, а във връзка със заболяванията, които ищцата е
имала преди инцидента, подлагането й на анестезия, във връзка с извършването на
такава операция, би подложило ищцата на риск. Уточнява също, че такава операция
не може да бъде направена с местна упойна, а трябва да е с пълна. Ограничението
на движението на ставата при ищцата е спрямо нормалния обем на движение на
такава става, какъвто обем на движение има другата - лявата става, която е с
нормален обем на движения.
От събраните
и неоспорени писмени доказателства се установи, че ищцата е отправила претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение към застрахователя-ответник, във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 21.09.2018 год., около 19.45 часа
в гр. София от действията на водача Т.П.Д., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с peг. № ********. При ответника претенцията е
заведена с вх. № 200-00-684/18.02.2019г. (лист 30-31 от делото).
До момента на
приключване на устните състезания пред първата инстанция, по заведената
претенция при ответника, не се установи да е извършено плащане на обезщетение
от страна на застрахователя към ищцата.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е.Д.П.- дъщеря на
ищцата (лист 79-81 от делото).
От
показанията на св. П. се установява, че при посещението й в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ на 21.09.2018г. видяла ищцата в безпомощно състояние, лежаща на
количка, не била контактна и отговаряла само със звуци, но без да казва нищо
подробно. Ищцата била във видимо неадекватно състояние и тежък външен вид - не
мърдала, цялото й лице било охлузено, а лявото око затворено от кръвоизлив.
Имала видима кръв от пресна рана. Колената й били в кръв и също имали рани.
От
показанията на свидетеля се установява още, че ищцата пренощувала първата нощ
след инцидента в отделението за черепно-мозъчни травми, а в болницата останала
5-6 дни, през което време близките й непрекъснато дежурили при нея за да й
помагат. След изписването на ищцата от болницата, лечението й продължило в
жилището й в ж.к. „Илинден“, където съпруга й я обслужвал изцяло. Свидетелката
заявява пред съда, че около 3-4 седмици след инцидента, ищцата се движела в
вкъщи с помощта на придружител и имала увреждане на говора в следствие на
удара. Много бавно говорела, не й се разбирало, виело й се свят, главата я
боляла, а ръката много я боляла.
От
показанията на свидетелката се установява също, че ищцата още изпитва
посттравматичен стрес и понякога плаче без причина. Говори, че е изключително
наранена от тази ситуация, като казва: „Защо на мен се случи“. Установява се
също, че при изписването й след събитието било препоръчано да се направи
операция на дясната ръка, която била счупена на много места и това налагало
операция, но не направили такава, тъй като ищцата има проблеми със сърцето и от
операцията имало риск за нея. Преди инцидента ищцата била по-весела,
по-жизнена, а след него по-травматизирана.
Съдът
кредитира обсъдените показания на св. П., при съобразяване с нормата на чл. 172
от ГПК, като ги приема за обективни, тъй като са придобити от личните й
впечатление при общуването с ищцата и кореспондират със заключението на СМЕ.
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени от съда като относими и допустими.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответникът - в
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие имуществената (деликтна)
отговорност на причинителя на вредата – застрахован водач на лекия автомобил марка
„Форд“,
модел „Фиеста“ с peг. № ********, управляван от Т.П.Д., като заплати на ищцата
застрахователно обезщетение.
Предявеният
иск е допустим, с оглед особените изисквания на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 380 от КЗ, като съдът съобрази приетото
писмено доказателство, установяващо факта, че още преди предявяването на иска,
ищцата е отправила писмена претенция до застрахователя за изплащане на
търсеното пред съда застрахователно обезщетение.
Основателността
на предявения иск е предпоставена от установяването наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществените вреди и причинна връзка между
тях), както и от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към
датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на
вредата. В този смисъл, в съдебното производство ищецът следва да установи, че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (изпълнение на
фактическия състав - виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между водача и ответника - застраховател. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването
на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване. В тази насока са и изричните указания на съда, дадени с
определението по доклада на делото, приети без възражения от страните (лист 50
от делото).
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд и относно
причинената вреда от престъплението, когато последната е елемент от фактическия
му състав и е била предмет на наказателното производство. Когато съответното
деяние представлява престъпление с оглед настъпването на вреда и вида на
вредата, фактическият състав на престъплението обхваща и вредата. В тези случаи
(при резултатните престъпления), в чийто фактически състав се включва
задължително настъпването на вреда, постановената присъда обвързва гражданския
съд и досежно конкретно установения вид вреда. В т. 15 от Тълкувателно решение №
6 от 2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по
чл. 78а от НК, с което подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност и
му се налага административно наказание, е приравнено на присъдата и има
обвързваща сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд.
В настоящия
случай се установи, че с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 2874/2019г. по
описа на СРС, което съобразно чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК обвързва настоящия
граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата
противоправност, наказуемост и вината на дееца, е установено, че Т.П.Д. е
признат за виновен в това, че на 21.09.2018 год., около 19.45 часа в гр. София,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с peг. № ********, в района на паркинга пред жилищен блок № **в ж.к.
„Илинден“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 2
от ЗДвП, като при движение на заден ход реализирал пътно транспортно
произшествие с пешеходката П.Д.Л. и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а именно
„счупване на дясната лъчева кост“ – реализирало медико – биологичният
квалифициращ признак трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за
повече от 30 дни от датата на травмата - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”,
пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства се установява противоправно поведение и вина на Т.П.Д. за
процесното ПТП. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – по време на
движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Като е нарушил цитираната императивна правна норма от
ЗДвП водачът Т.П.Д. е извършил деянието, за което съдът го е признал за виновен
по НАХД № 2874/2019г. по описа на СРС.
От постановеното
решение по НАХД № 2874/2019г. по описа на СРС и заключението на съдебно
медицинската експертиза съдът приема извод за наличие на непозволено увреждане,
изразяващо се в причиняване на телесните увреждания на ищцата, едното от които й
е причинило болки и страдания, представляващи средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а именно „счупване на дясната лъчева
кост“ – реализирало медико – биологичният квалифициращ признак трайно
затрудняване движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни от датата на
травмата. Отделно от това увреждане на ищцата й е било причинено и контузия на
главата; сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание; подкожен кръвоизлив
на главата в ляво – челно и околоочен кръвоизлив в ляво. Причинната връзка
между произшествието и описаните увреждания на ищцата се установяват
безпротиворечиво както от съдебното решение по цитираното наказателно дело,
така и от заключението на медицинската експертиза и свидетелските показания. Следва,
че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение
на застрахования при ответника водач, на 21.09.2018 г., на ищцата са причинени
описаните травматични увреждания.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ - „З.А.Д.А.Б.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквато като
пострадала се явява ищцата П.Д.Л. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 от КЗ).
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания, както и за преживения от нея интензивен стрес.
При
определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Съдът приема,
че макар да няма обективна възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания от ищцата и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 от ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на съдилищата в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/1963
г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията които е търпяла и продължава да търпи
пострадалата, възрастта на ищцата към датата на ПТП, необходимостта от чужда
помощ за задоволяване на елементарните й битови потребности след инцидента;
неблагоприятните остатъчни последици за здравето на пострадалата след инцидента
и негативното им отражение върху качеството й на живот, прогнозата за
здравословното състояние на ищцата, начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката й (в същия смисъл решение № 13/19.04.2017 г. по гр. дело № 50074/2016
г. на ВКС, I ГО). Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост при определяне на паричният еквивалент на вредите (в този
смисъл е решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). Съдът
отчита социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2018
г.) и към момента на постановяване на съдебния си акт.
На основание чл. 52 от ЗЗД съдът съобрази доказаните по
делото факти, включващи възрастта на ищцата - 74 години при настъпване на ПТП и
влошено общо здравословно състояние поради съпътстващи заболявания (утежняващи
пълното й възстановяване фактори), вида на уврежданията: контузия на главата; сътресение
на мозъка без пълна загуба на съзнание; подкожен кръвоизлив на главата в ляво -
челно; околоочен кръвоизлив в ляво и счупване на дясната лъчева кост в долния
край, които са довели до трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за около 3-4 месеца. Установи се, че ищцата е претърпяла болки и страдания
с голям интензитет от травмата на главата за 7-8 дни, след което интензитетът
им е намалявал постепенно за около 30 дни, а счупването на дясната лъчева кост
е причинило на ищцата болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 10-15
дни, а болки с умерен интензитет за около 45 дни. Интензитетът на болките е
намалял за около 4-5 месеца. При определяне размерът на обезщетението съдът отчита,
като обстоятелства обосноваващи сравнително по-висок размер на обезщетението, съпътстващите
болки, дискомфорт и нуждата от чужда помощ, изживения интензивен стрес, както и
това че ищцата не се е възстановила напълно след увреждането, тъй като
продължава да търпи болки и понастоящем в дясната китка и ръка — при влажно и
студено време, както и при по-продължителна работа с дясната ръка. Основание за
по-висок размер на обезщетението е и неблагоприятната бъдеща прогноза във
връзка с продължаващите страдания на ищцата и понастоящем поради отока и
ограничените движения на дясната гривнена става - по-малък обем на движения с
25 % от нормата и поради намаления силов захват на дясната ръка. Съдът съобрази
и невъзможността за най-благоприятното лечение (оперативно наместване на
счупената кост), поради наличие на съществуващо преди инцидента сърдечно
заболяване на ищцата, което я поставя в риск от евентуалното му провеждане. Зарастването
в неправилно положение на лъчевата кост в долния й край, което има негативно
отражение за двигателната активност на засегнатия горен крайник – по-малък обем
на движения с 25 % от нормата и намален силов захват, също обосновава извода на
съда за присъждане на сравнително по-висок размер на обезщетението за ищцата.
Съдът не следва
да обсъжда довода на представителя на ответника, поддържано в писмената защита,
че с отказа си да се оперира ищцата е станала причина за неправилното
зарастване фрактурата на китката. Такова възражение не е въведено с отговора на
исковата молба и е преклудирано, но за пълнота следва да се отрази, че съдът не
го приема за правилен. От заключението на СМЕ се установи, че извършването на
предложеното на ищцата оперативно лечение е било свързано със задължителното
поставяне на пълна анестезия, а с оглед на заболяванията, които ищцата е имала
преди инцидента, подлагането й на такава анестезия, във връзка с извършването на предложената й операция, би
подложило ищцата на риск. Съобразявайки този извод на експерта и с оглед
възрастта на пострадалата – навършени 74 години при настъпване на увреждането,
съдът приема, че ищцата не следва да търпи неблагоприятни последици от избора
си да не рискува най-ценното благо (живота си) от опасността да остане трайно
увредена от неправилното зарастване фрактурата на ръката.
Съдът не
споделя и възражението на ответника, че по делото не се доказаха „извънредни
вреди“, предвид лекия характер на произшествието и вида на причинените
травматични увреждания – фрактура на китката и охлузни рани. От събраните по
делото доказателства се установи, че настъпилото на 21.09.2018 год., около
19.45 часа в гр. София транспортно произшествие не може да се характеризира
като „леко“, тъй като е причинило телесно увреждане на ищцата, което с влязло в
сила съдебно решение е прието, че е реализирало медико – биологичният
квалифициращ признак трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за
повече от 30 дни от датата на травмата, т.е. изпълнен е състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр. 2,
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. След като законодателят приема, че телесното
увреждане, каквото е претърпяла ищцата, е с висока степен на обществена
опасност и го е обявил за престъпление, то не може да се обоснове
законосъобразен извод, че увреждащото произшествие е било „леко“. Отделно от
изложеното, съдът приема, че естеството на причинените на ищцата вреди,
установени по безспорен начин от заключението на СМЕ, преценени комплексно с
възрастта й и придружаващите заболявания преди инцидента (които предполагат
по-бавен възстановителен процес), не определят увреждането на ищцата като леко.
Последният извод на съда се подкрепя и от установеното със заключението на вещото
лице, че страданията на ищцата продължават (т.е. тя продължава да търпи
негативните последици от увреждането в продължение на повече от една година и
четири месеца) поради отока и ограничените движения на дясната гривнена става -
по-малък обем на движения с 25 % от нормата и поради намаления силов захват на
дясната й ръка.
От друга
страна съдът счита, че по делото не бе проведено успешно при условията на пълно
и главно доказване, че ищцата продължава да изпитва страх и уплаха от случилото
се, прерастващи в неконтролирана паника
от силни звуци и автомобили, каквито твърдения са изложени в исковата молба.
Като съобрази всички факти и обстоятелства съдът приема, че справедливото
обезщетение за ищцата е в размер на 30 000 лв. Обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението при сходни увреждания не се констатират. В
този смисъл съдът приема за неоснователно и оспорването от ответника за размера
на обезщетението до сумата от 30 000 лева.
Следва, че
исковата претенция за неимуществени вреди е основателна в посочения размер от
30 000 лв., а за разликата до 40 000 лева следва да бъде отхвърлена.
По претенцията
за присъждане на законната лихва върху претендираната сума на обезщетението,
съдът приема следното:
Пострадалата П.Д.Л. е отправила към застрахователя извънсъдебна
претенция по чл. 380 от КЗ на 18.02.2019 г. Върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава
на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ от деня, следващ изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията, а
именно – от 19.05.2019 г. Следователно, лихва върху сумата от 30 000 лева следва
да бъде присъдена от 19.05.2019 г. до окончателното й плащане.
По разноските
съдът приема следното:
На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по
искането за разноски.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата има право да получи
от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцата
е освободена от държавна такса и не е внесла такава, но е направила разноски в
размер от 280 лева – плетен депозит за вещото лице. От тази сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата 210 лева – разноски по делото, съответно
на уважената част от иска.
Видно от
договор за правна защита и съдействие от 10.12.2019 г. (лист 71 от делото) адвокат
Я.Д.Д. е осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на представляващия
ищцата, съответно на уважената част от иска.
При материален
интерес от 40000 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено
на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, възлиза на 1730 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде
осъден за сумата от 1297.50 лв., която е съответна на уважената част от иска.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ответникът е направил разноски за съдебно удостоверение в размер
от 5 лева и за адвокатско възнаграждение в размер от 2076 лева (съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им извършване –
лист 72-73 от делото). Представителят на ищцата своевременно е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл.
78, ал. 5 от , ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Съдът приема възражението
на представителя на ищцата за неоснователно, тъй като процесуалният
представител на ответника е регистриран по ЗДДС (видно от фактура №
4876/12.09.2019г. – лист 73 от делото), поради което и се прилага § 2а от ДР на
цитираната Наредба. В този смисъл върху сумата от 1730 лв. (което е минимално
адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнаграждения) следва да се начисли 20 % данък
върху добавената стойност и така се получава претендирания от ответника размер
от 2076 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска, съдът осъжда ищцата да
заплати на ответника сумата от 520.25 лева – разноски по делото.
Съдът не
следва да присъжда разноските по компенсация, тъй като липсва такова волеизявление
и от двете страни.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 1200 лв., представляваща дължимата държавна такса върху
уважения иск, от която ищцата е освободена на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.Б.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д.Д., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 30 000.00 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилите в следствие на пътно транспортно произшествие на 21.09.2018 г. неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, по вина на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с peг. № ******** Т.П.Д., ЕГН **********, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била застрахована при ответника със застрахователна полица № BG/01/118001848932 със срок на действие от 08.07.2018г. до 07.07.2019г., заедно със законната лихва от 19.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата от 30 000.00 (тридесет хиляди) лева, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 30 000.00 (тридесет хиляди) лева до размера от 40 000.00
(четиридесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.Б.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на П.Д.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д.Д., сумата от 210.00 (двеста и десет) лева – разноски по гражданско дело № 11306/2019г.
по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА
„З.А.Д.А.Б.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1 297.50 (хиляда двеста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 11306/2019г. по
описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА П.Д.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание 78, ал. 3 от ГПК, да
заплати на „З.А.Д.А.Б.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 520.25 (петстотин
и двадесет лева двадесет и пет стотинки) лева – разноски по гражданско дело № 11306/2019г.
по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.Б.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. ********, сумата от 1 200.00 (хиляда и двеста) лева – държавна такса по гр. дело № 11306/2019г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: