Р Е Ш Е
Н И Е №261717
11.06.2021 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13527/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искове на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София , бул. Панчо Владигеров № 21 , Бизнес Център
Люлин 6 , ет.2, срещу Я.Т.Б., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79, 86 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите,
във връзка с чл . 99 от същия закон.
Твърденията
в исковата молба са, че на 18.09.2012 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********, от една страна и Я.Б. (кредитополучател)
от друга, бил подписан договор № ***** за отпускане на потребителски паричен
кредит на обща стойност 11178.72 лв., от
които 10 000 лв. ( десет хиляди лева) -
чиста стойност на кредита, 350 лв. (триста и петдесет лева) - такси/комисиони и 828.72 лева,
представляваща общата стойност на застрахователната премия по договор за
застраховка за целия период на кредита. За ползвания кредит кредитополучателят
е следвало да заплати на кредитодателя
годишен лихвен процент в размер на 19 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 22.32 %. Кредитополучателят
се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 72 анюитетни месечни вноски, всяка
от които в размер на 261.35 лв., като
първата вноска следвало да бъде направена в срок до 14.10.2012 г., а последната
– на 14.09.2018 г. Общата дължима сума
по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и
комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлизала
на 18817.20 лв. Кредитополучателят Б. направил 11 вноски по погасяване на задължението в
пълен размер, и една , дванадесета по ред вноска от 13.90 лева , платил и лихва за забава в размер от 6.31 лева , или общо по
кредита 2895.06 лева, след което ,
считано от дата 14.09.2013г, изпаднал в забава.
Вземанията на кредитора били обявени за
предстрочно изискуеми. Срокът на договора изтекъл на 14.09.2018г .
На дата
24.03.2014г между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е сключен договор за
цесия , по силата на който са
прехвърлени в полза на ищеца само вземанията по договора за кредит за
главница – 11253.95 лв., и 18.45лева – просрочена договорна лихва. За
вземането си ищцовата дружество се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по частното гр. дело № 4473 по опис на ПРС за
2019г, в която вземането за главница било заповядано да се плати до размер от
11178.72 лева. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при което ищецът , на което дружество е даден срок по чл. 422 от ГПК ,
иска от съда да постанови решение, с което да установи вземане на ищеца
срещу Я.Б. за сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК: 11178.72 лв. - просрочена главница, и 18.45 лева – просрочена договорна лихва , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението –
21.03.2019 г. до окончателното погасяване на дълга; претендира и направените
в производството разноски.
Ответника оспорва
иска като неоснователен. Релевира доводи за недействителност на
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, поради неспазени изисквания на същия закон, и
недействителност на отделни договорни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Исковете са оспорват и по размер , като ксе твърди
различна поредност на плащане. Отрича се да е уведомен за настъпилата цесия ,
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът съобрази следното:
Договорът
под № 958438, сключен на 18.09.2012 г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********, е представен в заверено от страната копие
на л. 7 от делото.
Установява се
от същия , че ответника е получил назаем
сума от 11178.72 лева , която се задължил да върне заедно със възнаграждение на
кредитора и застраховка, на 72 равни месечни вноски от 261.35 лева. Или има възникнало за Б.
задължение да плати дължимото. Доказателства за такова плащане в полза на кредитодателя ответната страна не сочи.
Съществуването
на договора за цесия не е спорно, а и съществуването му е доказано от
приложеното на л. 21 от делото копие; процесното вземане фигурира като част от
приложено № 1 към същия договор. Има към договора приложено уведомление за
извършената цесия, което не е оспорено касателно доказателствената си годност и
затова съдът го приема за годно
волеизявление на кредитора по реда на чл. 99 от ЗЗД; дори да приемем , че това
уведомление не е било изпратено , то същото фигурира като приложение към исковата
молба, препис от която е връчен на длъжника ; съдебната практика приема
еднозначно, че така връченото уведомление поражда ефекта си.
Без значение за изхода на спора е, дали
всички вземания по кредита са били предсрочно изискуеми ; към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, всички вноски по кредита са с
настъпил падеж.
Има в чл. 16 ал. 5 от Общите условия на
договорите на „Уникредит кънсюмър файнънсинг„ АД предвидено изрично право на кредитора да прехвърли вземането си
чрез цесия .Ищцовото дружество съответно е носител на правото , което защитава.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените
там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на
сключването му , приложима е редакцията на този закон , обн. ДВ бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., изм. и доп., бр. 58 от
30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.
Под страх от недействителност (
чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, с екземпляри за всяка от страните по него .
Все още не е въведено изискването за минимален размер на шрифта в договора (размер шрифт – не по-малък от 12). В случая договорът е писмен , съдържа
посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора
, неприложими към същия са
изискванията за : посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а. Има информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ,както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Има като неразделна част от договора и погасителен план , с отделно
посочване на дължимата при всяка вноска лихва и главница. Основание за
недействителността на договора по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския
кредит не се откриха; няма и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите. Така или иначе, и двата вида недействителност се релевират
извън размера или съществуването на вземането
за главница, тоест, дори да съществуват, това няма да се отрази на съществуването
на вземането на кредитора за тази главница .
Установява се обаче от писмото на л. 99 от делото , че през 2013г застрахователят „Кардиф Животозастраховане“ КЧТ
е изплатил на цедента шест от вноските по кредита , в качеството им на застрахователно обезщетение по предявена от Б.
щета с настъпил риск „нежелана неробатоспособност „ Това плащане погасява
вземането; тъй като до 14.09.2013г ответникът , според изложеното в исковата
молба , плаща точно , то платеното от застрахователя следва да се отнесе към
вноските с падежни дати в периода октомври 2013 – март 2014г. , следователно ,
погасени чрез това плащане са още 635.50 лева от главницата и 932.55 лева
от възнаградителната лихва.Плащането
предхожда прехвърлянето на вземането и
затова означава , че иска за главница следва да се отхвърли за тази
част, а иска за кредиторово възнаграждение е изцяло неоснователен.Съдът
кредитира доводите на ответника в тази насока.
Разноски се присъждат в тежест на
ответника, пропорционално на уважената част от исковете . Общия размер на направените от това дружество
разноски е 1303.86 лева , като в тази сума са включени и тези по частното дело
за издаването на заповед за плащане , определеното от съда в минимален размер от 150
лева възнаграждение за защита, доколкото
в процеса „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД е било представлявано от юрисконсулт, и платения от същото дружество
хонорар на особен представител. Дължат с е пропорционално на уважената част 1227.70 лева ( 1303.86/11197.17*10543.22)
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Я.Т.Б., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София
, бул. Панчо Владигеров № 21 , Бизнес Център Люлин 6 , ет. 2, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3638/ 02.05.2019г., по
частното дело № 4473 по описа на ПРС за
2019г. : 10543.22 лв. - просрочена
главница по договор № ***** за кредит с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното погасяване на дълга, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за главницата над този размер до пълния предявен такъв от
11197.17 лева, и изцяло иска за установяване на вземане за просрочена договорна
лихва за период от 18.09.2012г до 24.03.2014г,
в размер на 18.45 лева, като неоснователни и недоказани .
Осъжда Я.Т.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Панчо Владигеров №
21 , Бизнес Център Люлин 6 , ет. 2,
сумата от 1227.70 лева разноски
по двете дела .
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ