РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Перник, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500340 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от В. Н. И., чрез особен представител, и от
Т. Н. Н., чрез назначения му особен представител, против Решение № 5 от 12.03.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 17/2023 г. по описа на Районен съд - Трън.
С обжалваното решение Районен съд – гр. Трън е признал за установено по
отношение на Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес:
***, В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ***, М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ***, В. С.
В., ЕГН **********, с адрес: ***, М. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, и А. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че И. Л. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, е изключителен собственик на основание давностно владение и
наследство на следния недвижим имот, а именно: Дворно място, намиращо се в ***,
Община ***, Област ***, представляващо урегулиран поземлен имот с площ 720 кв.м., а
именно УПИ ***, квартал 2, съгласно уличната регулация на с. ***, община ***, Област ***,
утвърдена със Заповед № РД-4- 26/1987год., при съседи: от Север: УПИ ***, Изток: УПИ
***, Юг: УПИ *** и Запад: Улица.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от В. Н. И.,
1
чрез адв. С. В. - назначена за особен представител, с която се твърди, че постановеното от
първоинстанционният съд решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че съдът
неправилно е приел за установено, че имотите на общия наследодател Н.Р. /починал през
***г./ са разпределени извънсъдебно между неговите наследници, като процесният имот е
бил определен за М. Н. Ц. - майка на ищеца. Излагат се съображения, че по делото няма
данни, нито доказателства за наличието на правна сделка, с която процесният имот да е
прехвърлен на ищцата. Твърди, че от събраните по делото доказателства е видно, че
намерението на ищеца да владее целия имот, включително частите на другите
сънаследници, с намерение да го свои, не е доведено до знанието им. Допълва, че в такъв
случай същият се явява държател на идеалните части на другите наследници и не би могъл
да ги придобие по давност. Моли съда да задължи ищеца да внесе определения адвокатски
хонорар за въззивното производство. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпила въззивна жалба и от Т. Н. Н., чрез адв. В. Б. - назначена за особен
представител, с която се атакува постановеното от Районен съд – гр. Трън решение, като се
сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения, че решаващият съд е
достигнал до неправилни правни изводи въз основа на което е постановил неправилен
съдебен акт. Твърди, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
ищецът И. Л. И. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, със съзнанието, че
това е негов собствен имот в продължение на повече от 10 години и тези негови действия не
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Въз основа на изложените
съображения моли съда за отмяна на постановеният от Районен съд – гр. Трън съдебен акт и
постановяване на нов, с който предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Моли за
определяне на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор от И. Л. И. чрез адв. К. М., с
който се оспорват двете въззивни жалби, като се твърди, че същите са еднотипни, формални,
неоснователни и недоказани. Изразява становище, че в исковата молба, депозирана пред
първата инстанция, подробно са посочени доказателства, които обуславят основателността
на предявената претенция. Излагат се аргументи, въз основа на които се сочи, че са налице
всички предпоставки, които обуславят придобиването на имота от ищеца по давност.
Допълва, че от свидетелските показания, става ясно, че останалите сънаследници са знаели
за делбата и не са я оспорили по никакъв начин в продължение на повече от 40 години. Въз
основа на изложеното моли съда въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а
постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено. Прави искане за
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
2
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила
при обсъждането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният съд е събрал
писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към
правния спор факти. Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно
и всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви
доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите,
предмет на спора.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт. Изводите на
районния съд са основани на формалната логика и представляват формално - валидни
умозаключения за предпоставките и следствията от тях. В мотивите му ясно е отразена
извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на
доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.
От представените удостоверения за наследници изх. № *** и изх. № *** се
установява, че страните по делото са наследници на Н.Н.Р., починал на *** Същият е
оставил четири деца - Т. Н., починал на ***, М. Ц., починала на ***, Й. Н., починал на *** и
В. А., починала на ***.
Искът е предявен от И. Л. И. – син на М. Н. Ц..
В хода на производството В. Н. А. е починала и надлежно са конституирани като
ответници нейните наследници - В. С. В. и М. С. А..
Останалите ответниците по исковата претенция са наследниците по закон на Т. Н., Й.
Н. и останалите наследници на М. Ц..
От представената скица на УПИ *** по плана на***, общ. ***, утвърден със заповед
№ РД-Ц-26/1987 г. и удостоверение изх. № *** се установява, че процесният недвижим имот
по разписен лист е записан на Н.Н.Р. и за същия няма съставен акт за държавна собственост.
Районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.П.С.,
роден на ***, без родство със страните и Д.Л.А., роден на *** без родство със страните.
Съдът кредитира показанията им, като ясни и конкретни, дадени за непосредствено и
продължително възприемани във времето факти, без данни за заинтересованост и
предубеденост. Свидетелите живеят в съседство на процесния недвижим имот и лично
познават общия наследодател на страните. От показанията им се установява, че приживе Н.Р.
е разпределил притежаваните от него имоти между четирите си деца - два имота в
местността „***“ в *** е предоставил на синовете си Т. и Й., а процесният имот, който е
3
незастроен и съседният на него, с построена в него къща е предоставил на дъщерите си,
съответно - на В. и на М.. Свидетелите установяват, че след смъртта на наследодателя /***г./
само М. /до нейната смърт през ***г./ и нейният син И. до настоящия момент са обитавали и
са се грижили са спорния имот. И. е плащал, за да се коси и поддържа имота, както и е
платил разходите за ликвидиране на селско сметище от общината преди 3-4 години. В имота
е поставен фургон, който се е ползвал от И.. Никой от останалите наследници не е оспорвал
правото на ищцата и нейните правоприемници да ползват имота, както и не се е грижил този
имот.
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с приетите от
районния съд фактически констатации, настоящият въззивен състав изцяло споделя и
направените от него правни изводи и счита оплакването за неправилно приложение на
материалния закон за неоснователно.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС.
Съгласно чл. 77 от ЗС давността е едно от уредените в закона основания за
придобиване на право на собственост. За да настъпят правните последици на придобивната
давност по отношение на недвижим имот, трябва да е осъществен фактическият състав на
чл. 79, ал. 1 от ЗС - владение, продължило 10 години. С позоваването на давността пред
орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост,
възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален
акт по чл. 587 ГПК, материално правните последици/възникване на право на собственост/ се
зачитат към момента на изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС. /в този смисъл и ТР № 4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК /.
Чл. 68, ал. 1 от ЗС определя владението като фактическа власт върху вещта, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. То се различава от държането по
субективния елемент, което се извежда от ал. 2 на същата разпоредба, според която
държането е фактическа власт върху веща, която лицето не държи като своя.
Чл. 69 от ЗС въвежда презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
В ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е прието, че
презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
От изложеното следва, че за да придобие наследникът в собственост идеалните части
на сънаследниците си от съсобствения им имот, той трябва ясно и недвусмислено пред тях,
да е обективирал намерението си да свои техните дялове.
В настоящия случая горните кумулативно изискуеми предпоставки са изпълнени,
тъй като от показанията на свидетелите се установи, че общият наследодател още приживе е
определил кой от неговите имоти за кое от децата му ще остане след смъртта му. Между
4
наследниците не е имало спорове по този въпрос и всеки е ползвал и поддържал така
определеният му имот.
След смъртта на общия наследодател Н.Р. през ***г. само М. и нейният син И. (след
***г.) са ползвали и поддържали процесния имот. Те са поставили фургон в имота, наели са
лице, което да го коси и поддържа. Всички тези действия са възприети от част от останалите
наследниците, които също ползват своите наследствени имоти, находящи се в *** /В. Н. А.,
нейните наследници и на Й. Н./. Както се установи по делото, при извършените опити за
призоваване, така и от свидетелските показания, наследниците на Т. Н. отдавна не
посещават населеното място, живеят извън страната и са се дезинтересирали от
наследствените си имоти.
Настоящият състав намира, че извършваните в период от повече от 20 години
действия от ищеца по ползване и поддръжка на процесния имот, представляват ясно и
недвусмислено обективиране на намерението му да свои вещта, което е възприето, както от
останалите наследници, така и от всички непосредствени свидетели на случващото се.
Никой не се е противопоставял на тези техни действия, тъй като предвид извършеното
разпределение на наследствените имоти още от наследодателя, всички наследници са
своили само съответно определения им имот.
Горното е достатъчно, за да се приеме, че осъществяваното владение е било явно и
спокойно, достигнало е до знанието на останалите сънаследници и те не са му се
противопоставили.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е осъществен съставът на чл. 79
от ЗС и ищецът е придобил по давност правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
Идентичен е изводът на районният съд, поради което обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/12.03.2024 г. по гр.д. № 17/2023 г. по описа на
Районен съд - Трън.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5