РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. ХАСКОВО, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600501010 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Т.“ ЕООД
С Решение № 188/24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 833/2023 г.,
РС - Харманли е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от
„Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, със
законен представител Т.З.П., установителен иск против Средно училище
„Неофит Рилски“ гр. ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от директора
В.С.П., за установяване съществуване на вземането в размер на 15 301,44 лв.,
представляващо главница по фактура № ********** от 31.03.2023 г., ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 355/04.07.2023 г. по ч.гр.д № 565/2023 г. по описа на Районен съд -
Харманли. С решението „Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на Средно училище
“Неофит Рилски“ разноски в размер на 1 950 лв.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Т.“
1
ЕООД, който го обжалва чрез процесуалния му представител адв. Г.. Излага
аргументи за неправилност на решението. Набляга, че първоинстанционният
съд неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото, като в
тежест на ответника било да докаже възражението, че ищецът е извозвал
учениците с леки автомобили. Аргументира, че последното е останало
недоказано. Счита, че процесният договор е такъв за поръчка и работата за
месец март 2023 г. е приета от страна на ответника без възражения. Добавя, че
дори да се приеме, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора през
спорните три дни, то липсвал спор относно останалите учебни дни от месеца.
Последното обосновавало неточно изпълнение за тези 3 дни, като за
останалите 17 учебни възнаграждението било дължимо. Моли настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения
установителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Средно училище “Неофит Рилски“ чрез процесуалния и представител
адв. К.. Изложени са аргументи за неоснователност на въззивната жалба.
Развита е тезата за липса на пасивна процесуална легитимация на
въззиваемата страна по предявения иск, тъй като директорът на училището
бил второстепенен разпоредител с бюджетни средства към бюджета на
община ***. Твърди се, че е налице неизпълнение на задълженията по
процесния договор от страна на въззивника за месец март 2023 г. Моли
настоящата инстанция да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Г., която
излага аргументи за неправилност на първоинстанционното решение и
основателност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от адв. К., който излага
аргументи за неправилност на първоинстанционното решение и
основателност на въззивната жалба. Претендира разноски.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
2
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е
частично основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 367, ал. 1 от ТЗ.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
на ищеца „Т.“ ЕООД е образувано ч.гр.д. № 565/23 г. по описа на РС -
Харманли. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение, с която
ответникът СУ „Неофит Рилски“ е осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 15 301.44 лв., представляваща неплатен паричен дълг /главница/ на
длъжника по фактура № **********/31.03.2023 г., издадена от ищеца на
основание сключен между страните Договор № *** от 24.08.2022 г., ведно с
допълнителни Анекси към него, с предмет „Специализиран превоз на ученици
по местоживеене в Община *** до СУ „Неофит Рилски“ град *** и обратно
през учебната 2022-2023 г.“ Длъжникът бил осъден да заплати и лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а
именно от 23.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 306.02лв. за държавна такса и 1 100.00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е възразил срещу вземането в срока и по реда на чл. 414
от ГПК (л. 25, ч.гр.д. № 565/23 г.) , като във възражението е посочил, че
оспорва вземането, като недължимо. В срока по чл. 415 ГПК е предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, инициирал настоящото производство.
Между страните е сключен Договор № ***/24.08.2022 г. с предмет
извършване на специализиран превоз на деца и ученици по местоживеене в
Община *** до СУ „Неофит Рилски“ гр. *** и обратно за всеки присъствен
ден на учебната 2022/2023 г. В последствие с Анекс № 1 от 01.09.2022 г. и
3
Анекс № 2/15.09.2022 г., посоченият договор е изменен, като в предмета на
договора е добавено извозване на деца и ученици до ПГЕТ “Захари Стоянов“
гр. *** и са променени първоначално договорените маршрути.
За осъществения превоз на ученици през месец март 2023 г. ищецът е
издал Фактура № **********/31.03.2023 г. за сумата от 15 301.44 лв. с ДДС,
която не е заплатена от ответника - СУ „Неофит Рилски“.
Първоинстанционният съд е посочил, че ищецът не ангажира
доказателства, с които да обори направеното от ответника възражение, че
превоза на учениците през м. март 2023 г. е извършван с леки автомобили.
Аргументирал е, че възложената работа не е изпълнена в цялост за посочения
месец и в съответствие с изискванията на договора, поради което за ответника
не е възникнало задължение да заплати дължимото възнаграждение за тази
работа. По изложените съображения съдът е формирал извод, че предявеният
иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.
Не може да бъде споделено възражението на въззиваемата страна за
липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск. В исковата
молба следва да се съдържат твърдения, че ищецът е титуляр на правото –
предмет на делото, а ответникът оспорва принадлежността на това право, за
да се приеме, че е налице надлежна процесуална легитимация на страните по
делото. Заявеното от ищеца правно твърдение обуславя както неговата
собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на
ответника и сочи кои са надлежните страни по делото. Когато съдът проверява
дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от
правото, така както то се претендира или отрича от ищеца, като
действителното правно положение подлежи на установяване едва с акта по
съществото на спора. Договор № *** от 24.08.2022 г. е сключен на основание
чл. 112 от ЗОП, като СУ “Неофит Рилски“ има качеството на възложител по
смисъла на този закон. Налице е валидна облигационна връзка между
страните и няма основание да се приеме, че искът е насочен срещу
ненадлежна страна.
Неоснователно е и възражението на въззивника за допуснато
4
процесуално нарушение от страна на първоинсанционния съд при
разпределянето на доказателствената тежест с доклада по делото. С
постановеното Определение № 10/08.01.2024 г., съдържащо проекта на доклад
по делото, освен доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК съдът е
указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже наличието на вземане срещу
ответника, основанието за възникване на вземането и неговия размер. В
конкретния случай основанието за възникване на вземането включва
обсъждане на това дали работата е извършена качествено и в срок от
изпълнителя и дали е приета от възложителя. Поради това настоящата
инстанция счита, че доказателствената тежест на страните е правилно
разпределена.
С Договор № *** от 24.08.2022 г. между въззивника (изпълнител) и
въззиваемата страна (възложител) е договорено, че изпълнителят ще
извършва превоз на деца и ученици за всеки присъствен ден на учебната
2022/2023 г. В случая превозвачът се задължава да извършва повтарящи се
превозни услуги, като продължителността на договора е определена чрез
конкретни дати.
Не може да се сподели възражението на въззиваемия за неизпълнение
на процедурата по плащане на стойността на издадената от него фактура №
********** от 31.03.2023 г. Действително, установи се, че от негова страна не
е изготвяна справка съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор. Самата липса
на справка обаче не обосновава липсата на приемане на работата по чл. 17 от
договора. Релевантно за приемането на работата е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, тоест одобряване от
страна на директора на училището на справката по чл. 6 от договора, или
онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
услугата, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение.
В случая превози са извършвани неколкократно на дневна база през
всеки един учебен ден, като няма данни по делото възложителят да е възразил
относно начина и качеството на извършване на услугата през м. март 2023 г.
въпреки осъществените от негови служители проверки и изготвените
докладни. Следва да се има предвид и това, че въпреки, че е договорено
5
изготвянето на справка на месечна база, по делото не се спори, че за
предходните месеци на учебната година такава не е изготвяна от страна на
изпълнителя и въпреки това услугата е била заплащана от възложителя.
Настоящата инстанция достига до извод, противоположен с този на
първостепенния съд – възнаграждение за извършена от въззивника работа за
м. март 2023 г. се дължи от въззиваемата страна за дните, в които не са
установени нарушения на процесния договор.
Своите изводи въззивната инстанция гради върху представените
уведомително писмо от директора на регионална дирекция автомобилна
администрация (л. 83), докладни записки (л. 71 – 81) и показанията на
свидетелите К.С.В., Д.Н.Т. - С., Д.П.П. и А.П. У. – всички служители на
въззиваемата страна.
От тази доказателствена съвкупност се установява, че на конкретни
дати, а именно 07.03.2023 г. (докладна на л. 77), 09.03.2023 г. (докладна на л.
78), 14.03.2023 г. (докладна на л. 72 и л. 76) и 20.03.2023 г. (докладна на л. 71)
превозвачът е допуснал съществени отклонения от сключения договор
относно превозните средства, с които е осъществен превозът - леки
автомобили, при договорено превозът да се осъществи с автобуси. За
посочените дни възнаграждение не се дължи.
За останалите 16 учебни дни обаче (30 и 31 март на 2023 г. са
неучебни дни) не се установява превозвачът да е нарушил договора – не се
спори договорените превози по маршрути от и до гр. *** да не са извършвани,
като няма доказателства превозът на деца и ученици да е с леки автомобили.
Горното не може да обоснове цялостно неизпълнение на договора за м. март
2023 г., както твърди въззиваемата страна. Формира се извод, че
възнаграждение се дължи за тези 16 дни. Същото е в размер на 12 241,15 лв.,
тоест 4/5 от претендираната сума.
С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд е
неправилно в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата до
12 241,152 лв. както и в частта на присъдените на ответника разноски в
първоинстанционното производство – за сумата над 390 лв., и като такова
следва да бъде отменено в тази част.
С оглед изхода на спора, представените списък и договор за правна
защита и съдействие и уважената част от иска на въззивника се дължат
6
разноски в общ размер на 5 214,46 лв., от които: 244.82 лв. държавна такса и
880 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 244.82 лв.
държавна такса и 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство; 244.82 лв. държавна такса и 1 600 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
На въззиваемата страна се следват разноски в размер на 600 лв. –
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 188/24.10.2024 г., постановено по гр.д. №
833/2023 г. по описа на РС – Харманли в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен за сумата до 12 241,15 лв., както и в частта на разноските за сумата
над 390 лв. до присъдената такава в размер на 1 950 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Средно училище „Неофит
Рилски“ гр. *** БУЛСТАТ *********, представлявано от директора В.С.П.,
дължи на „Т.“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.
***, със законен представител Т.З.П., сумата в размер на 12 241,15 лв.,
представляваща главница по фактура № ********** от 31.03.2023 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
355/04.07.2023 г. по ч.гр.д № 565/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА Средно училище „Неофит Рилски“ гр. *** БУЛСТАТ
*********, представлявано от директора В. С. П., да заплати на „Т.“ ЕООД,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.***, със законен
представител Т. З. П., разноски за заповедното производство и двете съдебни
инстанции по исковото производство в общ размер на 5 214,46 лв.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. ***, със законен представител Т. З.П., да заплати на Средно
7
училище „Неофит Рилски“ гр.*** , БУЛСТАТ *********, представлявано от
директора В. С.П., разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на
600 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8