Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и девети юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 2262 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 26.10.2020 г. СРС, 61 с-в, по гр.д.№
11787/2020 г. е отменил наложеното със заповед рег.№ 4078з-55/05.02.2020 г. на
директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“-Д.дисциплинарно наказание
„забележка“ на основание чл.187, т.10 КТ на Д.Д.Н., като незаконосъобразно.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника Регионална дирекция „Гранична полиция“-Д.с оплаквания, че същото е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсват данни за
други нарушения, тъй като от представената докладна записка рег. №
4379р-2330/31.01.2020 г. по описа на ГПУ-Калотина е видно, че ищцата е
предупреждавана устно преди да се пристъпи към налагане на наказанието.Съдът не
е съобразил, че ищцата е дългогодишен служител, заемал една и съща длъжност с
различни наименования на ГКПП-Калотина, и че твърденията за наличие на
натовареност, по-голяма от обичайна през периода на налагане на наказанието не
са доказани.Поддържа становище, че на служителката е наложено най-лекото
дисциплинарно наказание, което напълно съответства на доказаните нарушения на
трудовата дисциплина с цел да се въздейства превантивно на служителите.Тежестта
на наказанието съответства на тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и конкретното поведение на служителя.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.Претендира
разноски.
Ответницата по въззивната жалба- Д.Д.Н. оспорва същата.Твърди,
че първоинстанционният съд правилно е приел, че наложеното наказание не
съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и е съобразил,
че става въпрос за едно единствено нарушение, извършено по небрежност /по
погрешка/, което е обяснимо с натовареността на служителите в службата, както и
че от това нарушение не са произтекли никакви вреди, което сочи на липса на
умисъл при извършване на нарушението и полагане на грижа за отстраняването му.Твърди,
че ищцата е награждавана за проявен професионализъм при изпълнение на
служебните задължения и осъществен принос за изпълнение на целите и задачите на
ГПУ-Калотина.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.357 вр. чл.188, т.1 КТ.Ищцата- Д.Д.Н. твърди, че е била в трудово
правоотношение с Регионална дирекция „Гранична полиция“-Д.за длъжността „системен
оператор“ от 16.01.1984 г., като през целия й трудов стаж е била награждавана
за добре свършена работа.Със заповед рег. № 4078з-55/05.02.2020 г. на директора
на Регионална дирекция „Гранична полиция“-Драгоман, връчена на 05.02.2020 г., й
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.Ищцата твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 КТ.Твърди,
че относно писмо рег.№ 9336/112019 г. не е конкретизирано какво нарушение е
извършила, което затруднява правото й на защита.По отношение на останалите три
нарушения-рег.№ 4379р-2986/23.12.2019 г.; рег.№ 4379р-2083/28.01.2020 г. и №
4389р-2085/23.12.2019 г. дисциплинарно-наказващият орган неправилно е приел, че
има нарушение на трудовата дисциплина, тъй като от анализа на текста и от
приложената призовка се установява, че същата е връчена на лицето Д.П.Д., а от
допуснатите граматически грешки в останалите писма не се променя
съдържанието.Излага твърдения, че от допуснатите грешки не са настъпили вредни
последици, и че същите са допуснати в период на голяма натовареност през месец
декември и януари и при спазване на 30-минутен срок.Поддържа, че в случая не се
касае за допуснато неизпълнение на трудови задължения, а се касае за формални
пропуски.Работодателят е нарушил и разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.Моли съда да
отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна.
Страните не спорят, че са в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата изпълнява длъжността „системен оператор“ в ГКПП-Калотина
от ГПУ-Калотина при РДГП-Драгоман.
Със заповед № 4078з-55/05.02.2020 г. на директора на
Регионална дирекция „Гранична полиция“-Драгоман, връчена на ищцата на
05.02.2020 г., й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание
чл.187, ал.1, т.10 КТ за неизпълнение на трудови задължения, определени при
възникване на трудовото правоотношение.В мотивите на заповедта е посочено, че
на 14.12.2019 г. при изготвяне на съобщение № 9336/14.12.2019 г. по описа на
ГКПП-Калотина е изписала „За горното на Б.Г.П.е съставен АУАН № 3513/14.12.2019
г. по описа на МП Калотина на основание“, като не е изписала какво е
основанието; на 23.12.2020 г. при изготвяне на писмо рег.№
4379р-29286/23.12.2019 г. по описа на ГПУ-Калотина е изписала, че приложено
изпраща връчена призовка на българската гражданка „Л.Д.П.Д.“; на
28.01.2020 г. при изготвяне на писмо рег.№ 4379р-2083/28.01.2020 г. по описа на
ГПУ-Калотина е изписала, че приложено изпраща връчена призовка на български
гражданин за явяване „в 02 РУ, находяща се в гр.София, ул. „******“; на
28.01.2020 г. при изготвяне на писмо рег.№ 4379р-2085/28.01.2020 г. по описа на
ГПУ-Калотина е изписала, че приложено изпраща връчена призовка на български
гражданин за явяване „в следствен отдел към СО-СГП, находяща се в
гр.София, ул. „******“.С посочените действия служителката е нарушила основните
си длъжностни задължения, регламентирани в шесто тире на утвърдената със
заповед рег.№ 3282з-2084/19.08.2015 г., специфична длъжностна характеристика
рег.№ 3282р-15425/23.07.2015 г. за длъжността „системен оператор“ в ГПКП от ГПУ
при РДГП към ГД „Гранична полиция“-МВР-изготвя текстови документи, електронни
таблици и работа с ел.поща.
Със заповед № УРИ 3282З-2184/28.07.2016 г. директорът на
ГДГП е определил директорите на РДГП да налагат дисциплинарните наказания по
чл.188, т.1 и т.2 КТ на лицата, работещи по трудово правоотношение в
подчинените им структури при спазване изискванията на Раздел III „Дисциплинарна
отговорност“ от глава девета „Трудова дисциплина“ от КТ.
Представено е съобщение № 9336/14.12.2019 г., в което е
посочено, че „на лицето Б.Г.П.е съставен АУАН № 3513/14.12.2019 г. по описа на
МП Калотина на основание…“, като не е посочено правното основание за това.В
съобщението е посочено, че е изготвено от Д.Н..
В съобщение рег.№ 439р-29286/23.12.2019 г., адресирано до
началника на РУ-МВР-гр.Попово е посочено, че се изпраща един брой призовка,
адресирана до българска гражданка „Л.Д.П.Д.“, като е отразено, че към същото се
прилага един брой копие на призовка.
В писмо рег.№ 4379р-2083/28.01.2020 г. е посочено, че
приложено се изпраща връчена призовка на български гражданин за явяване „в
11,00 ч. във 02 РУ, „находяща“ се в гр.София, ул. „******“.
В писмо рег.№ 4379р-2085/28.01.2020 г. по описа на
ГПУ-Калотина е посочено, че приложено се изпраща връчена призовка на български
гражданин за явяване „в следствен отдел към СО-СГП, „находяща“ се в гр.София,
ул. „******“.
С докладна записка рег.№ 4379р-2330/31.01.2020 г.
началника на ГКПП Калотина гл.инсп. С.К.е предложил на директора на РДГП-Д.да
наложи дисциплинарно наказание на Д.Н. поради многократно констатирани пропуски
и грешки при оформянето, приемането и изпращането на документи, касаещи
дейността на дежурната смяна.Посочено е, че със служителката са провеждани
разговори във връзка с пропуските по отношение верността на изготвените от нея
документи, които не са довели до положителен резултат.
Представено е сведение от 28.01.2020 г., в което ищцата е
обяснила, че допуснатите грешки изготвени от нея документи се дължат на
прекомерното натоварване на движението на ГКПП Калотина през м.декември и
многократното увеличаване на обема на
оперативните задачи, както и на старанието й същите да бъдат обработени и
изпратени в установения 30-минутен срок с цел да не допусне оставяне на задачи
и изготвяне на съобщения, формуляри и писма за другата смяна.
От представената специфична длъжностна характеристика за
длъжността „системен оператор“ е установено, че сред основните задължения на
лицето, което я заема фигурира изготвяне на текстови документи, електронни
таблици и работа с ел.поща.
Видно от представената кадрова справка ищцата е назначена
на работа на длъжност „организатор по машинна обработка на информацията /ГКПП-Калотина/
на 16.01.1984 г., като заема длъжността „системен оператор“ от 17.05.1993 г., а
на процесната длъжност е преназначена, считано от 24.02.2015 г., като е
награждавана с „писмена похвала“ от заместник-началника на ГПУ-Калотина през
2015 г. и с „писмена похвала“ от ВПС началника на ГПУ-Калотина през 2016 г.
Пред настоящата инстанция е представена заповед
рег.№ 4379з-1113/10.12.2020 г. на
началника на ГПУ-Калотина, от която е видно, че за проявен професионализъм при
изпълнение на служебните задължения и осъществен принос за изпълнение на целите
и задачите на ГПУ Калотина и по случай професионалния празник на ГД „Гранична
полиция“ на основание чл.191 и чл.192, ал.1, т.1 ЗМВР вр. с чл.28, ал.3 ПУДМВР
служителите от ГПУ Калотина при РДГП-Драгоман, сред които и ищцата, са
наградени с „писмена похвала“.
Съдът не обсъжда представения протокол от 04.02.2020 г.
относно проведен разговор с ищцата, тъй като документът има характер на писмени
свидетелски показания, които не са годно доказателствено средство.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните доказателства се
установи, че страните по делото са в трудово правоотношение, по силата на което
ищцата заема длъжността „системен оператор“, като със заповед № 4078з-55/05.02.2020 г. на директора на Регионална
дирекция „Гранична полиция“-Д.й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“
на основание чл.187, ал.1, т.10 КТ за неизпълнение на трудови задължения,
описани в мотивите на заповедта.
За да уважи иска
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е нарушила задължение, произтичащо
от длъжностната й характеристика и е налице хипотезата на чл.187, т.10 КТ, но
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението.Съдът е обсъдил
релевантите към предмета на спора доказателства.Не се установи при
постановяване на решението да е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че първоинстанционният съд
не е съобразил наличието на други нарушения на ищцата, позовавайки се на докладна записка рег. № 4379р-2330/31.01.2020 г. по описа
на ГПУ-Калотина, от която е видно, че тя е предупреждавана устно преди да се
пристъпи към налагане на наказанието.Изложените твърдения в докладната записка
за констатирани грешки и пропуски в работата на ищцата и провеждани разговори с
нея не са подкрепени с доказателства.Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че при налагане на наказанието
работодателят не е съобразил нормата на чл.189, ал.1 КТ и същото не съответства
на тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на ищцата и отношението й към допуснатото нарушение.Описаните в
заповедта нарушения са несъществени и не са породили вредни последици за
работодателя, нито за микроклимата и дисциплината в трудовия колектив.Напротив,
от представената пред въззивната инстанция заповед от 10.12.2020 г. е видно, че
всички служители от ГПУ-Калотина са били наградени с „писмена похвала“,
включително и ищцата.Допуснатите грешки не са довели до неяснота на
съдържанието на документите и не променят смисъла на текста.Освен това в
документите е посочено, че към тях са приложени описаните призовки, от които е
ясно до кого са адресирани.Съдът е съобразил и дисциплинарното минало на
ищцата, която е получавала награди за работата си, не се установи да е имала
други нарушения на трудовата дисциплина.Данните за наложено през 2011 г.
дисциплинарно наказание „забележка“ не следва да се вземат предвид, тъй като
същото е заличено на основание чл.197, ал.1 КТ.Не се установи същите да са
извършени умишлено, като ищцата е обяснила допуснатите грешки с прекомерното
натоварване на движението на ГКПП през месеците декември и със старанието й да
ги обработи в установения 30-минутен срок.
Поради изложеното настоящият съдебен
състав счита, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и наложеното
наказание е наложено от работодателя, без да са отчетени всички критерии на
императивната норма на чл.189, ал.1 КТ.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 450 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20234921
от 26.10.2020 г. на СРС, 61 с-в, по
гр.д.№ 11787/2020 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Гранична полиция“-Д.да заплати на Д.Д.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***
сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.