Решение по дело №3188/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 805
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20214110103188
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Велико Търново, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103188 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на * в която се излагат твърдения, че с
договор за дарение от 28.11.2017г. и наследствено правоприемство от наследодателя
с*правото на собственост спрямо недвижим имот, намиращ се в *. Изтъква се, че имотът на
ищеца граничи на изток с имота на ответника, представляващ *. Навеждат се доводи, че
регулационната граница явяваща се и имотна граница между двата имота, минава на
разстояние около един метър от източната фасада на жилищната сграда на ищеца, както и че
преди около две години ответникът е изградил постройка долепена до последната, която се
използва за вход на имота му, за лятна кухня и за склад за дърва. Твърди се, че постройката
не отговаря на строителните изисквания като част от нея попада в *и ограничава достъпа на
ищеца до източната фасада на построената в него сграда. С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
премахне горепосочената постройка от източната част на имота на ищеца както и да му
заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск. Изтъква, че процесната постройка, представляваща покривна
конструкция без стени, е изградена преди повече от двадесет години от праводателите му,
ограничена е от регулационната граница между двата имота, представлява търпим строеж и
не създава пречки за упражняване на вещните права на ищеца. Навежда доводи, че
жилищната сграда в имота на ищеца не отговаря на строителните изисквания тъй като
източната й фасада е изградена на регулационната граница между *. С оглед
1
гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск чл. 109 от ЗС.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С договор за продажба * придобили правото на собственост спрямо дворно място,
представляващо *. След смъртта на *, в качеството на наследник по закон * придобила 1/6
идеална част от имота, а останалите 5/6 идеални части са и прехвърлени от * с договор за
дарение от 28.11.2017г. С договор за продажба от 23.10.2008г. ответникът станал собственик
на имота, граничещ на запад с имота на ищеца, представляващ *. Към момента на
придобиване на имота между построената в *къща и жилищната сграда в *, била монтирана
гаражна врата с покривна конструкция към намиращата се северно от тях улица. Ответникът
премахнал последните и изградил на мястото на вратата оградна стена от тухлена зидария с
бетонов пояс, на която монтирал по-малка дървена входна врата. В пространството зад
оградната стена и по протежение на източната фасада на къщата на ищеца, ответникът
монтирал дървена носеща конструкция от колони, греди и наклонени подпори както и
двускатен покрив с битумни керемиди. Оформената постройка била преградена от юг с
дървена преградна стена и врата, а непосредствено след нея е изграден навес от дървена
конструкция и покрив, завършващ с преградна каменна стена. От заключението на
допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имотната граница
между * съвпада с дворищната регулация по изработения и одобрен кадастрален и
регулационен план от *, както и че новоизградените от ответника постройки не навлизат в
имота на ищеца. Установено е, че последните не са нанесени в плана и че представляват
пречка при евентуално извършване на СМР по източната фасада на къщата в*.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Изграждането на незаконен строеж в съседен имот представлява такова неоснователно
действие върху съседния имот, което би могло да пречи за пълноценното упражняване на
правото на собственост върху този съседен имот, но само ако незаконността на строежа се
изразява в нарушение на установените с благоустройствените закони строителни правила и
норми. В случай, че незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите
строителни правила и норми, но без строително разрешение, то самата липса на такова
строително разрешение не е пречка за пълноценното упражняване на правото на
собственост върху съседния имот. На същото основание и поддържането в съседен имот на
търпим строеж, който съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е строеж, който е изграден до
07.04.1987г. без строително разрешение, но в съответствие с действащите към датата на
изграждането му или към настоящия момент строителни правила и норми, безспорно не е
неоснователно действие върху съседен имот, нито поддържане на неправомерно състояние.
В разглеждания случай страните са собственици на съседни недвижими имоти. Тъй като
2
регулационният план на *е одобрен и влязъл в сила при действието на Закона за
благоустройството на населените места, той е имал непосредствено отчуждително действие
по отношение на придаващите се части от имотите на страните като заплащането на
обезщетение не е елемент от фактическия състав по придобиването на собствеността. С
оглед на това планът е приложен по отношение на *и регулационната граница между тях е
станала имотна граница, която в североизточната част минава непосредствено до източната
фасада на къщата на ищеца. За изградените от ответника след 2008г. постройки между двата
съседни имота няма строителни книжа, същите не са предвидени по действащия подробен
устройствен план и не отговарят на изискванията за допълващо и свързано застрояване
съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗУТ и чл. 82, ал. 1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Следва да
бъде посочено, че е ирелевантно дали е представлявала търпим строеж съществуващата
постройка към момента на придобиване от ответника на*, защото тя не е била ремонтирана
от него, а изцяло е подменена с друга, която има различни параметри и предназначение.
Поради изложените причнина процесните сгради не отговарят на изискването за търпим
строеж и независимо, че са разположени изцяло в имота на ответника, по начина на
изграждането си създават пречка за достъп до източната фасада на жилищния имот на
ищеца във връзка с поддържането й, а оттам и за пълноценното упражняване на правото му
собственост. С оглед гореизложеното претенцията по чл. 109 от ЗС за тяхното премахване е
основателна и следва да бъде уважена като от конструкцията им следва да се запази само
граничещата с улицата оградна стена от тухлена зидария с бетонов пояс и с монтирана
входна врата за имота на ответника, която има функция на ограда.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца
сумата от 1420 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *с ЕГН: ********** *, на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неправомерните
си действия, с които пречи на *с ЕГН: ********** *, да упражнява правото си на
собственост спрямо недвижим имот, намиращ се в *, като премахне сградите построени в *
до източната фасадна стена на жилищната сграда в *, оцветени със зелен цвят на скица –
приложение 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза, с изключение на
граничещата с улицата оградна стена от тухлена зидария с бетонов пояс и с монтирана
входна врата за *.
Скица – приложение 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза, която е
приподписана от съда, представлява неразделна част от съдебното решение.
Осъжда *с ЕГН: ********** от *, да заплати на *с ЕГН: ********** *, сумата от 1420 лв.
3
/хиляда четиристотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4