Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 11.12.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 6275 по описа за 2016год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Й.Ф.Ч. срещу З. „А.“
АД иск с правна квалификация чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 100000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 06,02,2013год. пътнотранспортно произшествие от смъртта на съпругата му- А.В.Б., както и
обезщетение за забава от датата на увреждането- 06,02,2013год. до окончателното погасяване на вземането.
Поддържа се, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има делинквента М.Ф.Д., управлявал лек автомобил, с марка „Мерцедес”, модел „Ц 200”, с ДК № *******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се, че на 06,02,2013год., в град София, около 16:30 часа, при управление на посочения лек автомобил по бул.„Президент Линкълн“, М.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръстовището с ул.„Петя Дубарова“ предприел маневра ляв завой от дясната пътна лента, вследствие на което реализирал ПТП с движещия се в лявата лента мотоциклет „Хонда ЦБР 110ХХ“, с рама № *******. Вследствие на ПТП на 06,02,2013год. е настъпила смъртта на А.В.Б., пътувала на задната седалка на посочения мотоциклет. Налице е влязла в сила присъда по НОХД № 1804/2014год. на СГС, с която е призната вината на деликвента. Ищецът– съпруг на починалата, твърди да е претърпял неимуществени вреди от смъртта на съпругата си подлежащи на обезщетение. Депозирана е молба пред ответното дружество, по която е образувана щета № 10015100104406Н и е отказано плащане на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.А. АД в указания законоустановен срок
по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност към датата на застрахователното събитие.
Оспорва механизма на ПТП и твърдените неимуществени вреди. Навежда доводи за
независимо съизвършителство на вредоносния резултат от страна на ищеца и
деликвента, което твърди да е признато с влязлата в сила присъда по НОХД №
1804/2014год. по описа на СГС. Поддържа, че при управление на посочения
мотоциклет без правоспособност, Ч. е нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП,
с което е допринесъл за смъртта на съпругата си. При условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване и от страна на пострадалата, която е
пътувала без предпазна каска и е предприела пътуване с водач без
правоспособност. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е
прекомерно завишен. Релевира възражение за погасителна давност по отношение претендираната лихва за периода от
06,02,2013год. до 20,05,2013год.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Третото лице помагач-М. Ф. Д. излага становище за неоснователност на
исковата претенция по съображения посочени в отговора на застрахователното
дружество.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства - влязла в
сила на 03.03.2016год. присъда №202/25,06,2015год., постановена по НОХД №1804/2014год.,
на Софийски градски съд, е видно, че подсъдимият М.Ф.Д. е признат за
виновен в това, че на 06.02.2013г.,
около 16,30часа в гр.София, на бул.П.Л.с
посока на движение от бул. Монтевидео към ул.Промишлена, в
района на кръстовището с ул.П.Д.при управление на МПС Мерцедес, с рег. № *******–е
нарушил правилата за движение -чл.36, ал.1 от ЗДвП и реализирал ПТП, при което по непредпазливост
и при независимо съпричинителство причинил
смъртта на А.В.Б.-престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. ал.чл.342, ал.1,
пр.3 от НК.
Със същата присъда Й.Ф.Ч. е признат за виновен за
това че на посочената дата-06,02,2013год., при управление на мотоциклет Хонда
ЦРБ 110 ХХ, без да има необходимата
правоспособност нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.21, ал.1 от ЗДВП и при условията на независимо съизвършителство с М. Ф.Д.
причинил смъртта на А.В.Б.-престъпление
по чл.343, ал.3, пр.7, б.Б, вр.ал.1, вр.чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
Безспорно между страните е обстоятелството по наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период.
Постановено е определение по реда на чл.146 от ГПК/определение от 03,11,2016год./.
Не е спорно видно от удостоверение за сключен граждански брак №**********, че към датата на
застрахователното събитие ищецът е бил в брак с А.Б., сключен на 29,12,2012год.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че смъртта при А.Б. е в резултат
на травматичните увреждания, които е получила при пътнотранспортно произшествие
реализирано на 06,02,2013год. Причинена е тежка черепно-мозъчна травма, шийна
травма и гръдно-коремна травма довели до развитие на мозъчен оток с мозъчно
вклиняване и подтискане центровете на дишане
и сърдечна дейност в мозъчния ствол. В случай, че пострадалата е
пътувала с поставена предпазна каска се
очаква черепно-мозъчната травма да е в по-ниска степен, но с оглед заявеното в
съдебно заседание от 19,06,2017год. се сочи, че и причинената шийна травма, към
относимостта на която поставената каска е без значение би могла да доведе
самостоятелно до летален изход.
С оглед
постановената присъда и заключението на съдебно
техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва
да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма
на ПТП, а именно същото е настъпило в
гр. София на бул. „Президент Линкълн” при кръстовището с ул. „Петя Дубарова”
като мотоциклет „Хонда” се е движил по бул. „Президент
Линкълн” с посока към Околовръстен път със
скорост на движение 92 км/ч в лявата пътна лента за посоката му на движение.
Приближавайки до кръстовището с ул. „Петя Дубарова”, в същото време лек автомобил Мерцедес се е движил с 10км/ч в
дясната пътна лента, в същата посока на мотоциклета, пред него, когато достигайки
до кръстовището, водачът на лекия автомобил е предприел маневра завой наляво с
цел да се включи в движението по ул. „Петя Дубарова”. Водачът на мотоциклета е предприел намаляване на скоростта си
със спирачната система на мотоциклета и го е отклонил на малък ъгъл наляво,
пресичайки двойната непрекъсната линия и навлизайки на 1 м в пътната лента за
насрещно движещите се автомобили. Процесният автомобил е продължил да навлиза в
лявата пътна лента, като ъгълът му спрямо посоката на булеварда е достигнал
80°. Реализирало се е ПТП. Процесният мотоциклет с предното си колело е ударил
в задното ляво колело процесния автомобил. В моментът на удара мотоциклета е
бил върху двете си колела и мотоциклетиста и пътничката на задната седалка са
били по местата си. След инициалния удар, задното колело на мотоциклета се е
повдигнало нагоре във въздуха, като в този момент мотоциклета се е ударил в
областта му на фара в горната част на заден ляв калник на автомобила.
Вследствие на удара на мотоциклета в автомобила и завъртането му около предното
колело в перпендикулярна равнина на пътя, мотоциклетиста и пътничката на
задната седалка са „излетяли“ под ъгъл нагоре и напред по посока движението на
мотоциклета. И двамата са преминали над задния капак на автомобила, като в този
момент не са имали съприкосновение с автомобила. Пострадалата Баклажанская е
паднала на пътя и е продължила да се плъзга до мястото, където се е установила на
18 м след мястото на удара. Причина за настъпването на пътнотранспортното
произшествие са субективните действия на водача на лек автомобил Мерцедес с
органите за управление на автомобила, който е навлязъл в пътната лента на
приближаващият го отзад мотоциклет, като е навлязъл в опасната му зона за
спиране, както и субективните действия на водача на мотоциклет Хонда с органите
за управление на мотоциклета, който се е движил със скорост, която е по-висока
от максимално разрешената за района на ПТП и по тази причина не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара за момент на възникнала
необходимост от аварийно спиране.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. С оглед приложената по делото присъда на Софийски градски съд, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищецът в качеството на съпруг на увредения е активно, материално-правно легитимиран да
претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на съпруг. В този
смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди от Й.Ч. следва да бъдат обезщетени в размер на по 35000.00лв. При определяне на същите съдът
съобрази възрастта на починалата-/25години/ при настъпване на ПТП, която не се спори е била
в добро здравословно състояние, обстоятелството, че ищецът и пострадалата са
били младо семейство, сключили брак на 29,12,2012год., което предполага добри
взаимоотношения и разбирателство, както и съвместно съжителство. Същевременно
съдът съобрази обстоятелството, че въпреки допуснатите гласни доказателства
ищецът не е ангажира същите в хода на настоящото производство, от които да се
установи конкретното му емоционално състояние, обстоятелството дали е преодолял
загубата на съпругата си и какви точно са били отношенията между съпрузите.
Освен това следва да бъде отчетена и продължителността на съпружеската връзка с продължителност от
около два месеца, възрастта на ищеца, който закономерно би могъл да създаде
ново семейство или горното налага отклонение от обичайната съдебна практика за
обезщетение на преживял съпруг в диапазон от около 90000лв.-110000лв.
Съдът намира за неоснователно
релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата-нарушение
на чл.137е от ЗДВП, поради неизползване на предпазна каска, прието за безспорно
на осн.чл.146 от ГПК в с.з. от 19,06,2017год. Видно от заключението на съдебно
медицинската експертиза шийната травма причинена на пострадалата самостоятелно
би могла да доведе до летален изход. Ето защо, с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК, която е за
ответника не се ангажираха доказателства, че именно това нарушение е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат и летален изход за съпругата на ищеца. /в
този смисъл Реш. №67/15,05,2014год., по т.д. №1873/Т.К,, ІТО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК/. Изцяло недоказано по делото е релевираното възражение на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалата, която е предприела да пътува с водача
на мотоциклет без последния да притежава правоспособност. При определяне размера на обезщетението съдът
намира, че следва да съобрази установеното съизвършителство за реализиране на деликта. Действително,
когато увреждането е причинено от неколцина същите отговорят при условията на
чл.53 от ЗЗД спрямо увреденото лице, каквато е отговорността на
застрахователите им. В конкретната хипотеза се установява ищецът освен
правоимащо лице да е и делинквент, доколкото видно от постановената присъда
също е допринесъл за настъпване на ПТП, поради нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДВП. Ето защо при съобразяване на приноса
на ищеца към увреждането, което настоящия състав определя на 50% дължимото
обезщетение се следва в размер на 17500лв.,
в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за
разликата до предявения размер от 100000лв. като неоснователна.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -06,02,2013год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. Релевираното възражение от ответника по реда на чл.120 от ЗЗД,
съдът намира за основателно. С оглед
чл.111, б."в" от ЗЗД приложимия давностен срок е три години. Т.е.
непогасено е вземането за обезщетение за забава за периода от 20,05,2013год. до
датата на исковата молба входирана на 20,05,2016год.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 751,00лв., от които 700,00лв. - държавна
такса и 51,00лв. от общо 300,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 155,80лв. от общо 190,00лв., от които 180,00лв.-в.л. и 10,00лв.-СУ.
/По делото са приложени доказателства за платен адв.хонорар в размер на
1392,00лв. с ДДС за адв.Кокинова, които съдът намира, че не следва да съобрази
при разпределяне отговорността за разноски. По делото застрахователя е
представляван от изпълнителен директор Кокинова, в качеството й на законен
представител на дружеството, а не като упълномощен процесуален представител,
поради което не се дължи адв.възнаграждение/.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.В.Н. се дължи
адв.хонорар съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 600,10лв.
от общо 3530,00лв.-определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК********, със седалище и адрес *** да заплати на Й.Ф.Ч., с ЕГН **********, със
съд.адрес *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и
чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 17500,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на 06.02.2013г. ПТП
неимуществени вреди от смъртта на починалата А.Б., ведно със законната лихва
върху тази сума от 20.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 17500,00лв.
до пълния предявен размер от 100 000,00лв. като неоснователна, както и за законна лихва от 06,02,2013год. до 19,05,2013год.
като погасена по давност.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК********, със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 751,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Й.Ф.Ч., с ЕГН **********, със съд.адрес *** да заплати на З.“А.“АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 155,80лв./ -разноски.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК********, със седалище и адрес *** да заплати на адв.В.Н. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 600,10лв. -адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП –М.Ф.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: