Решение по дело №1139/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20207260701139
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 63

30.03.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                          2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1139 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Областна дирекция на МВР Хасково, представлявана от Директора – старши комисар А. Ц. (първоначално подадена от Началника на РУ Димитровград при ОДМВР Хасково Т. С. Г.), против Решение №248/02.11.2020 г., постановено по АНД №879 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К №2413206, издаден от ОДМВР Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон. Претендира се същото да бъде отменено, и се потвърди като законосъобразен отменения с него Електронен фиш. Излагат се доводи, че в случая имало извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основани чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, то било надлежно описано в издадения Електронен фиш. На основание изменение на ЗДвП, обнародвано в ДВ брой 54 от 05.07.2017 г., в параграф 1 чл.165, ал.2, т.8 се отменяла, т.е. към момента на заснетото нарушение – 10.06.2017 г. промяната с това изменение не била влязла в сила. Поради честите изменения на ЗДвП, при оформянето на преписката и изпращането ѝ на РС – Хасково, било пропуснато прилагането на снимков материал за поставянето на знак Е24 преди мястото на контрол със записани дата и час на поставянето му за начало на ползването на АТСС, което било отразено в приложения протокол за използване на АТСС. Прилага се и се моли да бъде приет като доказателствен материал снимка от 10.06.2017 г. – 15.20 ч. за поставен знак Е24 преди мястото на контрол с отбелязан час и дата за начало на ползването на АТСС с видно място на разположение на автомобила, осъществяващ контрола на скоростните режими, а именно ПП 1-5 (Хасково – Димитровград) км.279+800м. до разклона за гр.Пловдив. Сочи се, че имайки предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, и евентуалните тежки последствия, до които можело да доведе то, както и тежките инциденти, довели до множество убити и ранени граждани, причинени от водачи, управляващи МПС с превишена скорост, бил изменен ЗДвП през месец януари на 2017 г., като се завишили санкциите за тези нарушения.

Ответникът по касационната жалба, Ж.П.Ф., чрез пълномощника си адв.С.Ц., изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Хасково за правилно, като счита, че не било изяснено авторството на деянието.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, С. К №...... от 10.06.2017 г. на ОДМВР Хасково, с който на Ж.П.Ф. ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд е извършил анализ на приложимата нормативна уредба, като приел, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, деянието, за което е наложено административното наказание, е обявено от закона за наказуемо. Преценил е, че съставеният Електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в относимата му редакция, като е формирал извод, че такъв може да бъде съставен по утвърдения от Министъра на вътрешните работи със Заповед №Iз-305/04.02.2011 г. образец, включително когато нарушението на ЗДвП бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано средство или система. Обсъдил е задължението на наказващия орган за спазването на разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. Посочил е, че в случая е съставен задължителният по чл.10, ал.1 от тази Наредба протокол, с необходимото съдържание, но към него няма представена снимка на разположението на уреда – мобилното АТСС, която на основание чл.10, ал.3 от Наредбата следва да е неразделна част от протокола. Съдът е развил мотиви, че визираната снимка има за предназначение да даде визуална представа къде евентуално е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е бил разположен пътен знак Е-24 спрямо посоката на сработване и позициониране на АТСС. В случая липсвала представена и снимка по чл.7, ал.1 от Наредбата, в приложимата редакция, т.е. на разположението на преносим пътен знак Е-24, поради което не можело да се установи и спазването изискванията относно поставянето на такъв. Направено е заключение, че издателят на електронния фиш не е изпълнил вмененото му в доказателствена тежест – да установи спазването на нормативните изисквания за установяване на нарушението по предвидения в закона ред, при което Електронният фиш подлежи на отмяна. Съдът е установил и липсата на ясни и категорични доказателства и относно авторството на деянието, като е приел, че няма данни наказаното лице да е посочено като собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението на правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, или като лице, на което е предоставено управлението на това МПС от собственика на съответните дата и час, което прави необосновани изводите на издателя на фиша относно авторството на деянието. Въз основа на изложените мотиви съдът е отменил Електронния фиш като незаконосъобразно издаден.

Административен съд – Хасково приема, че така постановеното решение като краен резултат е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно.

Доколкото електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, правилни са изводите на въззивния съд, че в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин както всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния случай не е било сторено в пълнота по делото.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В преписката се съдържа изискуемия за попълване, съгласно чл.10 от Наредбата Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. По делото е представен Протокол с рег.№19540/12.06.2017 г., съставен по образец Приложение към чл.10, ал.1, от ОДМВР Хасково, РУ – Димитровград, ПК, за дата на използване 10.06.2017 г., на АТСС TFR1-M 596, на място на контрол ПП I-5/Е, км.275+800, с посока на движение на контролираното МПС юг - север. В този Протокол е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е от 60 км/ч., въведено с пътен знак за ограничение Е-24, при общо ограничение на скоростта 90 км./ч. и разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС – 150 м., посока на задействане – приближаващ, началото и края на работа – от 15.00 ч. до 16.50 ч., включително е вписано „да“ за наличието на дигитална снимка (само за временни мобилни АТСС). Такава снимка обаче не е била представена по делото заедно с административнонаказателната преписка по издаването на Електронния фиш. Видно от приложения към касационната жалба снимков материал, на 10.06.2017 г., в 03:20 PM е била направена снимка на разположението на мобилен уред за контрол, за която може да се приеме, че отговаря на изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата.

Макар да не споделя заключението на въззивния съд, че само по себе си непредставянето на тази снимка като част от административнонаказателната преписка представлява толкова съществено нарушение, че да доведе до отмяна на Електронния фиш при липса на оспорване на удостоверените в Протокола обстоятелства, настоящата инстанция намира, че не са налице основания измежду посочените в чл.348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК за касиране на проверяваното решение.

Правилни са крайните изводите на въззивния съд за недоказаност авторството на установеното с Електронния фиш административно нарушение.

Съдът правилно е установил, че заснетият лек автомобил с рег.№СВ .... АТ е регистриран като собственост на две юридически лица – „Райфайзен лизинг България“ ЕАД и „Омния Рент“ ООД, с.Т., обл.Пловдив. Първоначално електронен фиш за нарушението е бил издаден срещу З.А.А., в качеството му на управител на „Омния Рент“ ООД. Същият подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, след която издаденият му електронен фиш е анулиран и е издаден такъв на Ж.П.Ф.. Последният също подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с посочване на С. М. Г.като лице, на което е предоставено ползването на посоченото МПС за периода, включващ датата на нарушението, с приложен Договор за наем с дата на наемане на превозното средство 07.06.2017 г. и дата на връщане 15.06.2017 г.

В разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (изм.ДВ бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е предвидено, че Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Според чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а според ал.2 на същата норма, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Цитираните разпоредби водят на извода, че административнонаказателната отговорност за нарушение, установено с техническо средство или система по реда на чл.186, ал.4 от ЗДвП, се носи от собственика на заснетото моторно превозно средство, или от лицето, на което моторното превозно средство е предоставено. От наличните по делото писмени доказателства – Приемо-предавателен протокол за предаването на автомобил рег.№СВ .... АТ от Омникар Рент на Кар1 Логистик, подписан от А. П. за „предал“ и И. И.за „приел“, с посочване дата и час на наемане 26.04.2017 г. 14.30 ч. и срок на наемане 5 месеца, и Договор за наем №171049 от 07.06.2017 г., сключен за същия автомобил между „Кар 1 Логистик“ ЕООД като наемодател, подписан от И.И и от наемателя С М Г, с посочени дата на наемане 07.06.2017 г. и дата на връщане 15.06.2017 г., както и представеното СУМПС на С. М.Г., не може да се направи категоричен извод, че лицето, на което моторното превозно средство е предоставено по смисъла на закона, към датата на извършване на нарушението – 10.06.2017 г. в 15:43 часа, е управителят на „Кар 1 Логистик“ ЕООД Ж.П.Ф.. От събраните доказателства не може категорично да се приеме, че вмененото на това физическо лице административно нарушение е безспорно установено и доказано, поради което правилно районният съд е отменил Електронния фиш. Постановеното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията и представени доказателства за направени разноски в размер на 360 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2020 г. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.4, във връзка с чл.228 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати тези разноски в полза на ответника по касационната жалба.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №248/02.11.2020 г., постановено по АНД №879 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да заплати на Ж.П.Ф., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                               2.