Присъда по дело №15/2021 на Районен съд - Димитровград

	1

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

ПРИСЪДА

№ 260028

30.09.2021 год., гр.Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградски районен съд в публичното си заседание на 30.09.2021 г. в състав председател
ПЕТЪР ПЕТРОВ в присъствието на съдебен секретар Т. Димитрова и участието на прокурора Кр.
Попова, като разгледа докладваното от председателят съдия П. Петров НОХД № 15 по описа за 2021
г. на PC- Димитровград,

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Н.Г.Г., род. на
***г***, българин, български гражданин, не
осъждан, със средно образование, не женен, безработен, с постоянен
адрес ***, ЕГН **********за НЕВИНОВЕН, в това че на 21.08.2020г.
около 13.30 часа в гр. Димитровград, област Хасково, по бул. „Ст.
Стамбулов“ до № 2 управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка „Санг Йонг- Рекстон“ с рег.№ ****,
собственост на Татяна Людмилова Колева- Г. след употреба
на наркотични вещества, а именно КОКАИН- престъпление по чл.

343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство тест „ техническо
средство поставено в опаковка с R£F:8323157,LОT:ARML-О461 да бъде
унищожено.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок,
считано от постановяването 'и пред ХОС.

 

	Съдия:

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към присъда № 260028/30.09.2021 г., постановена по НОХД№ 15/ 2021 г. по описа на РС- Димитровград.

1.      Против Н.Г.Г., род. на ***г***, българин, български гражданин, не осъждан, със средно образование, не женен, безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН **********, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на  21.08.2020г. около 13.30 часа в гр. Димитровград, област Хасково, по бул. „Ст. Стамбулов“ до № 2 управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Санг Йонг- Рекстон“ с рег.№ X ****** ВК, собственост на Т.Л.К.- Г. след употреба на наркотични вещества, а именно КОКАИН- престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

2.      ПРОКУРОРЪТ – г- жа Попова пледира виновност, излага просторни мотиви в подкрепа на доказаността на обвинението и предлага съответните наказания.

3.      ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Б. И. при ХАК моли за оправдаване на подзащитния си, като изнася подробни доводи в тази връзка.

4.      ПОДЪДИМИЯТ- Н.Г.Г. не се признава за виновен.

5.      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

Чл. 343б. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Факти по делото.

6.      На 16.08.21 г. подсъдимият по неустановено време и на неустановено място употребил инцидентно кокаин, като самият той не е бил с установено поведение на постоянен прием на наркотици. След пет дни- на 21.08.2020 г. по обяд, той се качил на лек автомобил марка „Санг Йонг- Рекстон“ с рег.№ X ****** ВК, собственост на Т.Л.К.- Г., заедно със св. Абаджиев. Направили обиколка из града, след което се насочили към казино „Файър“ в гр. Димитровград, находящо се в близост до кръгово кръстовище до „Неделен пазар“. Колата се насочила в посока север по ул. Ст. С., зад нея се движел служебен автомобил с четирима полицаи- св. П., М., Б. и г- жа Димитрова, които не били в сектор КАТ. Те преценили, че лек автомобил марка „Санг Йонг- Рекстон“ с рег.№ X ****** ВК се движел малко по- бързо и решили да го спрат. Подали звуков и светлинен сигнал в момента, в който тази кола вече била на ул. Ст. С.. Подсъдимият възприел този сигнал, но за да не предизвиква опасност за движението, отбил по пресечка и установил автомобила на паркинг до казино „Файър“. Полицаите слезнали от автомобила, това сторил подсъдимият и св. Абаджиев. Според полицаите подсъдимият бил видимо притеснен, леко започнал да се изпотява. След като разгледали какво имало в автомобила, приели, че е необходимо да му бъде направена проба за наличие на алкохол и наркотици в кръвта. Тъй като подсъдимият знаел, че не е пил или използвал наркотици от дни се съгласил, но обяснил на полицаите, че преди няколко дни е употребявал кокаин. Поискали съдействие от КАТ, на което се отзовал св. К.. Подсъдимият бил поканен да отиде в РУ- МВР- Димитровград, той се съгласил  и бил отведен от св. К. и другите полицаи до там. С тях бил също така и св. Абаджиев. Качили се на трети етаж, където с Дрегер дръг тест 5000 R£F:8323157,LOT:ARML-O461, в 14:09 часа св. К. го проверил за употребени наркотици. Тестът отчел позитивен резултат за кокаин в кръвта. Това изненадало подсъдимият, които поискал даване на кръвна проба, записвайки и възражението си в талона за изследване. Явил се в уреченият срок в ЦСМП, дал проба кръв и проба урина за изследване.  В хода на разследването било проведено посредством съдебна химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза при анализа си не констатирало присъствие на кокаин или негови метаболити. За сметка на това, в урината било установено  присъствие на кокаин и негови метаболити- етилекгонин, метилекгонин, плюс лекарствен продукт левамизол. Последният се прибавял към кокаина като разреждащо вещество или с цел засилване на еуфоричен ефект. Концентрация на кокаин не е определена. Същото било достатъчно основание да бъде подведен подсъдимият под наказателна отговорност, довела до настоящото дело.

7.       Подсъдимият не е осъждан по смисъла на НК до момента на постановяване на настоящата присъда.

Правни изводи по въпросите в чл. 301от НПК.

8.      Релевантните факти по делото, които съдът намира за безспорни и установени са следните:

-         Подсъдимият (21 г.) има добри характеристични данни и не е осъждан- видно от характеристична справка и справка за съдимост;

-         Той не употребява системно кокаин и няма зависимост към наркотици- видно от съдебно- психиатрична експертиза;

-         Безспорно е употребил кокаин пет дни преди проверката- видно от показанията на свидетели, позиция, която не се отрича и се поддържа през цялото време от самият подсъдим;

-         На 21.08.2021 г. той несъмнено управлява лек автомобил марка „Санг Йонг- Рекстон“ с рег.№ X ****** ВК, собственост на Т.Л.К.- Г. в гр. Димитровград;

-         Около 13:00 часа е спрян от полицаи, които не са от сектор КАТ на ул. Ст. С.. Температурата на въздуха в този ден е в диапазона 15(16) градуса Целзий до 31(30) градуса максимална по Целзий[1], очевидно и логично към този час е в близост до максималната;

-         В колата пътува още и св. Абаджиев, който присъства на случилото се, до момента на тестването на подсъдимият;

-         На място при проведена беседа подсъдимият информира полицаите(четирима), че е употребил кокаин преди няколко дни, подсъдимият е притеснен и леко изпотен- показания на разпитаните полицаи;

-         В РУ- МВР подсъдимият доброволно  се е подложил на тест, проведен по всички правила, при който е констатиран кокаин- всички гласни доказателства, протокол за тестване са в тази посока;

-         Несъмнено подсъдимият не е съгласен с този резултат и дава в установените за това време и място проба от кръв и от урина- видно от протокол за тестване и експертиза;

-         Несъмнено е установено, че в кръвта няма следи от кокаин или от вещества, които сочат към такава употреба- така и експертиза;

-         Обратно, в пробата на урина кокаин/ негови метаболити са установени- отново от експертиза;

9.        За обхвата на обективната страна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК е необходимо да се установи единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта[2]. В тази връзка, за установяване наличиие или липса на престъпление наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува доколко това се е случило.[3] Употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК[4].

10.     По настоящото дело имаме на практика три резултата, първият- чрез тестване със стандартен тест, проба от слюнка- това е Дрегер тест и показва положителен резултат за наличие на кокаин. Следващите два резултата са установени от приетата от съда химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза. Резултатите са два, тъй като се изследват различни биологични материала- кръв и урина. Освен това и самият метод на анализ е различен(вж. стр.2, т.ІІІ, 1.2 и 2.2. от заключението, л.42 от д.п.) Така имаме отрицателен на кръв и положителен на урина резултат.

11.     На първоначално  ниво се поставят поне три въпроса- кой от трите теста е достоверен,  защо, и на края-  кой трябва да бъде доверен. Следвайки изнесеното от посочената експертиза, включително и в устният доклад, отговорът на първият въпрос прозвучава донякъде нелогично- като че ли и трите теста са верни. Това е така, защото при прием на кокаин, той доста бързо метаболизира до естери на екгонина. Всъщност в пробата с урина е открит не кокаин, а именно тези естери(заключение, л. 43 от д.п.). Несъмнено кокаина е приет не веднага а в неопределен интервал от време, по- дълъг от 12 часа, като точността не е определена защото е свързана с индивидуалността  на всеки субект, т.е. в случая с методите на науката не става ясно, кога точно подсъдимият е употребил кокаин(устен доклад на експертизата).

12.     Достоверността на теста не е подложена на съмнение, така и съдът не изнася мотиви по повод наличието на следи от кокаин в слюнката, т.е. такива има. Науката обяснява и защо в кръвта следи от кокаин няма, докато в урината има. Така имаме и отговор на вторият въпрос – защо и трите резултата са достоверни.

13.     По отношение на правно – релевантният въпрос, кой резултат следва да се приеме от съда за формиране на решаващият мотив- има ли извършено престъпление, обаче са налице проблеми  в контекста на обективната и субективна страна на престъплението.

14.     Става ясно, че въпроса с времето на прием на кокаина, има съществено значение. Ако погледнем към обективната страна, т.е. дали подсъдимият управлява МПС  след употреба на наркотично вещество, то трите резултата  не дават необходимата безспорност, изискуема по НПК. Това е така, защото интервала, в който може да се „засече“ кокаин е силно зависим от времето на приема и от изследването на съответният биологичен материал. При слюнката резултата е един, при кръвта – друг, ограничен времево до 12 часа, условно казано, при урината е по- дълъг, вероятно при тестване на друг биологичен материал- например косми, кости и пр.- още по- дълъг. От тук, за този съд е без съмнение ясно, че за постигане на безспорен извод, въпросът с времето трябва да бъде установен с други доказателства/ доказателствени средства.

15.     Но самият факт, че имаме различни данни, е против обвинението, т.е. не може и не трябва само на база трите резултата да се приеме, че подсъдимият управлява МПС след употреба на наркотик. Нещо повече, самото наличие на наркотик в организма на подсъдимият ще е поставено под съмнение, ако се стъпи единствено и само на резултатите пробите, дадени с тест и анализ на биологичен материал.

16.     Защо това е така е добре да бъде онагледено с три хипотетични примера. В първият  ако едно лице употреби кокаин пред погледа на служители на МВР, до като управлява МПС, но поради различни обстоятелства- нечиста доза, с ниско съдържание на кокаин, малко количество, индивидуални особености и тн., съдържанието на кокаин в кръвта му е примерно 20 ng/ ml, непосредствено след това е проверен с тест, вероятно резултата би бил отрицателен, но този на кръв би бил положителен, а този на урина би бил отрицателен, защото кокаина няма да е метаболизирал. Решаващи в този случай ще бъдат по- скоро свидетелските показания на полицаите, непосредствено възприели изпълнителното деяние- употреба на кокаин и управлението на МПС , които несъмнено ще подкрепят „научното“ доказателство- че кръвната проба е достатъчно достоверна и да се игнорира отрицателните резултати на теста и пробата на урина.

17.      Във вторият пример, лицето употребява кокаин, който е засечен и в трите телесни течности, без да има доказателства, кога е направен приема. Тогава не би имало никакво съмнение, че това лице е употребило наркотик и то вероятно в близък интервал от време, а ако  управлява МПС, то по правило ще е извършило престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК

18.     В третият пример, дадено лице употребява кокаин в един интервал от време, който е значително отдалечен във времето- от дни до месеци, така кокаина е метаболизирал. Така при тестване  кокаин в кръвта ще липсва, но в урината- ще е наличен. В този пример, ако интервала е още по- дълъг, то кокаина може да не остави следи в телесните течности, но ако се направи изследване на тъкан- косми, кости, зъб и тн., то естери на кокаина биха могли да бъдат открити. Стриктно четейки закона бихме стигнали до радикалния извод, че след като чл. 343б, ал.3 от НК има предвид единствено и само факта, че някой управлява МПС след употреба на наркотици, а тази употреба може да се установи с всички доказателства   и доказателствени средства по НПК, то тогава  след като преди една седмица, един месец, а защо не и една година, лицето е употребило наркотик, а сега управлява МПС, е налице състава на престъплението, защото това поведение дума по дума описва нормата на чл.343б,ал.3 от НК. Този прочит на закона според настоящия състав на съда е неправилен.

19.     Хипотетичните примери дават сериозното основание за този съд, категорично и убедено да счете, че знанието на подсъдимия за употреба на наркотик и управлението след това на МПС е съществено, те следва да се намират не само кумулативно обективно дадени, но и да са част от едно неделимо цяло, да са непосредствено свързани в синергична  верига „употреба на наркотик + управление на МПС= престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК “, без да е налице времеви отрязък, достатъчно дълъг между двете  събития, така че да елиминира тяхното единство, водещо до осъществяване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

20.     При тези житейски обосновани и логични изводи, в настоящият случай имаме достатъчно достоверни доказателства, установяващи факта, че наистина подсъдимият е употребил кокаин, но това е станало пет дни преди да управлява конкретното МПС. Следва ли да носи отговорност за това, дали дистанцията от време е достатъчна за него , да се счете, че е изпълнен състава на престъплението е същественият по това дело въпрос.

21.     Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК  не е резултатно, а формално, на просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат[5]. Умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши[6]. Всякога за субективното отношение на дееца към неговото деяние се съди от обективните му действия, а не от последващите му обяснения и собствената му интерпретация на произтеклите събития[7].  Вината, като конкретен факт от субективната реалност, принципно е познаваема чрез обективирането в изменение на материалната действителност. Съдът не разполага с друг когнитивен способ за установяване на нейното съдържание освен обективния, всестранен и пълен анализ на съвкупността от всички обстоятелства за извършеното деяние[8]. Или използвайки доктрината, за прекия умисъл, интелектуалния момент се изразява в това, че субектът е предвиждал конкретните обществено опасни последици от деянието и е съзнавал неговия общественопасен характер. Волевият момент отразява, че деецът е искал настъпване на последиците, че той ги желае,  че има за цел, цели тяхното предизвикване. Когато става въпрос за престъпление на просто извършване, деецът съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на дадения вид посегателство.

22.     Казано по друг начин, няма как да се установи, че дееца е действал умишлено, в смисъла на чл. 11, ал.2, пр. първо от НК, ако единствено се отчете обективният факт на наличие на наркотик в кръвта му, за да е налице съставомерност на чл. 343б, ал.3 от НК. Вместо това за установяването на прекия умисъл, следва да бъдат разгледани всички обективни прояви, сочещи към него- че подсъдимият е съзнавал свойството и значението на постъпките си(че е знаел, че е употребил кокаин, преди да управлява МПС), неговия обществено опасен характер(че това е опасно за участниците в движението, тъй като дейността на водача е високо рискова, а наркотиците притъпяват инстинктите му и пр.) и въпреки  това е знаел, че е неизбежно настъпването на последиците от постъпките си( управлението на автомобила, със съзнанието че преди това е употребил кокаин и това е опасно за обществото е неговото желано поведение).

23.     В казуса релевантни са следните обективни действия на подсъдимият: 1) Деецът управлява МПС; 2) Той се съгласява доброволно да бъде тестван за наличие на наркотични вещества в РУ- Димитровград; 3) Съдействал е за тази проба и е възприел положителния за кокаин резултат; 4) Споделил е, че е използвал наркотици преди  5дни; 5) Доброволно е решил да даде кръвна проба и е отишъл в ЦСМП; 6) Тази проба е дала отрицателен резултат; 7) Допълнително дадената проба от урина е дала положителен резултат ;8) Подсъдимият е приел кокаина инцидентно, същият не употребява системно наркотици и няма установени зависимости;

24.     Те трябва да се обсъдят в светлината на времевия диапазон, който има значение към интелектуалния момент (знание), т.е. дали подсъдимият знае, че употребява наркотик, след което управлява МПС и съответно- волевият момент- желание да се случи. Всичко това през призмата на обстоятелството, че не е обществено известен факт времевия интервал, в който кокаина е в кръвта.

25.     Тук може да се говори и за това, дали всъщност кокаина, след като е метаболизирал е ефективен като действие по отношение на употребилият го, така и да се даде основание, да се предположи знание, в контекста на вината. Очевидно това не е така, тъй като кокаина се разгражда бързо и особено при инцидентна употреба, каквато е в случая, преустановява бързо своето действие. Така след метаболизирането му, остават следи в организма, но влияние – липсва. От тук, деецът, който не е свикнал с употреба на кокаин няма как да усеща неговото влияние. Тези обстоятелства касаят въпроса с осъзнаване на факта, а не с обстоятелството, че метаболитите конкретно посочват, че наркотик е имало употребен- факт, кааещ обективната страна на престъплението.

26.     Така обективните данни, в своята съвкупност говорят за това, че подсъдимият не е знаел че има в кръвта си наркотик, защото приема е достатъчно отдалечен във времето назад. По тази причина той не е съзнавал обществено опасния характер на постъпката си- че управлява МПС с кокаин в кръвта си, защото не е длъжен да осъзнава това обстоятелство и обективно не го е знаел. Затова  се е подложил доброволно на проверката, поискал е даде кръв, защото не е бил съгласен с установеното от теста.

27.     Общо казано, по това дело не се установи по един несъмнен начин, че подсъдимият е знаел, че управлява МПС, след употребата на кокаин, защото последната е отдалечена във времето до степен да е откъсната връзката между тази употреба с управлението на МПС, така знанието за синергията между тези два акта липсва, което  в контекста на изискуемият пряк умисъл за извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК означава, че липсва елемент от вината- знанието на обществено опасния характер и последици.

28.     Следва да се изложат и някой виждания на този съд по повод установеният и широко прокламиран подход на „нулева толерантност“ спрямо извършителите на престъпления по чл. 343б, ал.3 от НК.  Като че ли е наложено разбирането, че без значение от всичко друго- ако се намери наркотик в организма на деецът и той управлява МПС след това – тогава той е виновен и следва да носи отговорност.

29.     Главният дефект на такова виждане е, че всъщност елиминира нуждата от правосъдие, в частност – от намеса на съда по повод установяване на обективната истина, особено в контекста на вината. Противоречи на принципите на НПК доводът, че след като деецът е употребил наркотик преди да управлява МПС, то задължително той е виновен в престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, защото той е знаел за това. По- скоро за да е виновен, то деецът трябва да осъзнава, че наркотикът е употребен във време, което е достатъчно близко до фактът на управление на съответното МПС, така да осъзнава обществената опасност от стореното. Без съмнение изследването на субективната страна е в компетентността на съда, за закона това не е безразлично и не може да бъде игнорирано при постановяване на присъдата.

30.     Следва да се посочи, че съдът не е равен на Държавата и на нейното отношение към престъпността. Съдът има своите задължения и място във властта, което не е тъждествено с това на изпълнителна власт, прокуратура, държава и общество. Отношението на тези субекти/ формирования към престъпността не задължава съдът да се подравнява към тях.

31.     Ако съдът е лишен от правото си да търси обективната истина, то и нуждата от съд отпада, което не е видно от закона- напротив, НПК и НК не прави изключение за престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК, що касае функциите и основното задължение на съда. Така нулевият толеранс е конструкция, която  трябва да е без значение за съдът при вземане на своите решения.

32.     Ако пък „нулев толеранс“ се приеме като твърдение, че употребата на наркотик преди управление на МПС е недопустима, то това всъщност не е нещо ново – състава на чл. 343б, ал.3 от НК, а и доминантно количество норми в специалната част на НК поставят такава цел. Това е известно за съда и не променя с нещо неговото задължение.

33.     Генералният извод от изложеното е, че не е доказано, че подсъдимият е  виновен, тъй като не е доказан изискуемия пряк умисъл за извършване на престъплението- оправдателно основание по чл. 304, пр. предпоследно от НПК, което доведе до оправдаването му по това обвинение изцяло и признаването му за невиновен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.

34.     Предвид признаването на подсъдимият  за невиновен, направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.

 

Съдия:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!