Р Е
Ш Е Н
И Е
07.05.2021 год., гр.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на осми април, две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и
в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №1063/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл. 109 ЗС и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Н. Б. Н. в качеството на ЕТ „Ф. Д.-Н. Н.“, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр.П., ул. „К. А. Б.“ №50, вх.В, ет.4, твърди, че на
основание договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт №3 от 17.05.1999г.,
том 2, рег. №1819, н. д. №389/99г. на нотариус Х. П., рег. №070 в НК, е
придобил право на собственост върху недвижим имот, който към момента на
сделката е представлявал двуетажна масивна административно-битова сграда с площ
от 330 кв.м. и прилежащ терен с площ от 1327.5 кв.м., съставляващ парцел VI от
кв.1 по плана на гр.П.. Имотът е представлявал обособен обект, част от активите
на държавно предприятие „З.“ ЕООД - в ликвидация, който след преговори с
потенциален купувач е продаден на ищеца, съгласно заповед № НРД-26-24/22.04.1997г.
на Министъра на промишлеността и посочения нотариален акт. Първоначално имотът е бил част от активите на
бившия акумулаторен завод в гр.П.. В процеса на преобразуване и приватизация на
този завод неговите активи и пасиви са били разделени и поети от три дружества:
„Е.-И.“ АД, „И.“ ЕООД и „З.“ ЕООД. По действащата КК на гр. П. имотът е
отразен с идентификатор 55155.508.260 с площ от 1327 кв.м., ведно с построените
в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор
55155.508.260.1 с площ от 385 кв.м. и три други сгради с различно
предназначение.
Ищецът твърди, че към момента на неговото придобиване имотът е бил снабден
и захранен с електричество, ВиК и отоплителна инсталация и собственикът го е
ползвал по предназначение. Външното електрозахранване се е осъществявало чрез
съществуващите подземни кабели, преминаващи от имота на ищеца през територията
на „И.“ ЕООД до трафопост, намиращ се на територията на „Е.-И.“ АД. Поддържа
ищецът, че потребяваната електроенергия е заплащал на тогавашното „Електроразпределение-Пловдив“
ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37.
Ищецът твърди, че в края на 2003г. електроснабдяването в имота му е
прекъснато, което „Електроразпределение-Пловдив“ ЕАД обяснило с отказ на
собственика на съседния имот „Е.-И.“ АД да предостави трафопоста на негова
територия за нуждите на други потребители. Пояснява, че още от 1964 г. бившият акумулаторен завод е разполагал със
собствени енергийни обекти - две подстанции, трафопост и подземни кабели. След
разделянето на старото предприятие на три предприятия, трафопостът и едната
подстанция са останали на територията на „Елхим-Искра“ АД, а другата подстанция
- в „И.“ ЕООД. Сочи, че дружеството-доставчик не е имал основания да прекъсва
електрозахранването по изтъкнатите от него причини, защото собствеността на
енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката, съгласно чл.58 и § 67,
ал.2 и 9 ПЗР на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и чл.40,
ал.1, т.2 и §4, ал.11 ПЗР на Закон за енергетиката. Поддържа че, действителната
причина за прекъсване на захранването през 2003г. е нежеланието на „Електроразпределение-Пловдив“
ЕАД да се ползва от правата си и да изпълнява задълженията си на лицензиран
оператор на мрежата, като придобие собствеността на енергийните обекти, чрез
които е захранван с електричество неговия имот.
Твърди още, че след преустановяване на захранването, последователно в
периода от 2003 г. до 2012 г. многократно е заявявал искания за присъединяване,
но енергийното дружество му е предлагало неприемливи от икономическа гледна
точка варианти и условия, които той не е бил длъжен да приема, при положение,
че е имал право да бъде електроснабден по фактически съществуващата мрежа. До
повторно свързване към мрежата не се стигнало и така имотът останал без
електрозахранване до настоящият момент - повече от 15 години.
Поддържа ищецът, че ответникът неоснователно е отказал да захрани имота му
с електричество чрез уредбите и съоръженията, намиращи се на територията на
„Елхим-Искра“ АД, които са част от електроразпределителната мрежа и с тях „по
право“ е следвало да оперира „Електроразпределение-Пловдив“ ЕАД, а не третото
лице на чиято територия се намират. Поддържа, че извършеното прекъсване на
електрозахранването на имота, както и последвалото бездействие за
присъединяването му към мрежата е довело до невъзможността да ползва имота по
предназначение и да извлича ползи от него, следователно е понесъл вреда под
формата на пропуснати ползи. Твърди, че вредата е настъпила в резултат на
неправомерните действия и бездействия на лицата на което ответникът е възложил
работата по прекъсването и
електроснабдяването на имота. Твърди, че вредите и пропуснатите ползи са
в размер най-малко на наема за този период. Поддържа, че за периода от
22.05.2015 г. до датата на исковата молба (последните 5 години) ищецът е
пропуснал да получи наем по средни пазарни цени в размер на 100 000 лв. Предявява
към ответника частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 25 000 лв. (след допуснато изменение на иска), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до плащането.
Освен това иска осъждането на ответника да предприеме необходимите действия
за присъединяването на процесния поземлен имот с идентификатор 55155.508.260 по
КК на гр.П. с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна
административна и делова сграда с идентификатор 55155.508.260.1 с площ от 385
кв.м. и три други сгради с различно предназначение, към електроразпределителната
мрежа, чрез съществуващите инсталации и съоръжения на територията на „Елхим-Искра“
АД, както и да осигури електроподаването. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37 оспорва
исковете при твърдение, че ищецът не е собственик на процесния имот, тъй като не
е налице идентичност между сградата, описана в представения нотариален акт и
сградата с идентификатор 55155.508.260.1 по действаща КК на град П., която е
предмет на иска.
Оспорва твърдението, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършило или
извършва каквито и да било действия или бездействия, които ограничават,
смущават или пречат на допустимото пълноценно ползване на имота според
предназначението му от неговия собственик. Оспорва твърденията, че процесната
сграда някога е била присъединена към електроразпределителната мрежа на
ответника и твърди, че нито ищецът, нито праводателят му са били клиенти на
дружеството. Твърди, че единствената причина, поради която имотът на ищецът не
е електроснабден, е нежеланието на ищеца да сключи договор за присъединяване
към електроразпределителната мрежа поради несъгласието му с нормативно
определената цена за присъединяване на обекта. Твърди, че имотът е бил част от
територията на бившия акумулаторен завод „Методи Шатаров“, а захранването му с
електрическа енергия се е осъществявало чрез вътрешнозаводската електрическа
мрежа. поддържа, че при закупуването на имота, ЕТ „**- Н. Н." не е
придобил външните електрически връзки (или част от тях) на завода към
електроразпределителната мрежа, а след датата на придобиването му не са налични
доказателства за присъединяването на сградата по предвидения в закона ред. Поддържа,
че като лицензиант за разпределение на електрическа енергия, съгласно лицензия
№ Л-140-07/13.08.2004г. и по силата на действащото законодателство има
задължение да присъедини към собствената си разпределителна мрежа, всеки обект
на клиент на електрическа енергия, който е изпълнил условията изброени в
чл.117, ал.1 от Закона за енергетиката. В конкретния случай условията не са
били изпълнени.
Сочи се, че от представените с исковата молба доказателства става ясно, че
обект - сграда с идентификатор 55155.508.260.1 по действаща КК на град П. е
получавала доставки на електрическа енергия чрез вътрешнозаводска мрежа, като
подотчетен на друг клиент, присъединен към мрежата. Законодателят е предвидил
съществуването на такива случаи и с текстовете на Наредба 6 за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните мрежи е регламентирал редът и условията при които се извършва
присъединяването. Съгласно чл.4, ал.1, т.4 от Наредбата, при обособяване на нов
обект със самостоятелно измерване на ел.енергия чрез отделяне от съществуващ
обект се подава писмено искане за проучване, с което се стартира процедура по
присъединяване към съответната мрежа. Във връзка с постъпили такива искания от
ищеца през 2007г. и 2012г. мрежовият оператор е стартирал процедури, като
поради неспазване на нормативно определението срокове по хода на процедурите от
страна на ищеца - непредприемането на действия за сключване на договор,
последните са прекратени. Последното искане за присъединяване е от 25.04.2012г.
В установения срок операторът е изготвил проект за предварителен договор за
присъединяване, които е изпратен на ищеца. След изтичане на установения срок процедурата за
присъединяване е прекратена.
Сочи, че ищецът е закупил сграда, която не е присъединена към
електроразпределителната мрежа, като по собствено усмотрение не сключил
предложения му от електроразпределителното дружество договор за присъединяване.
От своя страна ответникът не е извършил действие или бездействие, с което да
накърнява правото на собственост на ищеца, поради което счита иска по чл.109 ЗС
за неоснователен.
Ответникът твърди още, че единствената причина, поради която ищецът е
претърпял вреди и е пропуснал ползи, е собственото му бездействие -
непредприемането на действия за сключване на договор за присъединяване на
обекта - сграда с идентификатор 55155.508.260.1 по действаща КК на град П.,
поради което счита предявеният иск по чл.49 ЗЗД за неоснователен. Евентуално оспорва
размера на предявената претенция.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Трето лице помагач ЗК „У.“ АД оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между него и ответника към момента, в който ищецът твърди да са
извършени увреждащите го действия.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства прие от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл.109 ЗС:
Негаторния
иск е предоставен на собственика за защита срещу всяко пряко или косвено
действие или бездействие, с което ответникът неоснователно накърнява правото на
собственост и пречи на спокойното му упражняване по предназначение.
За
уважаването на иска по чл.109 ЗС ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване обстоятелствата, въз основа на които се легитимира
като собственик на засегнатия имот, както и действията на ответника, които му
пречат да упражнява в пълен обем своето право на собственост, вкл. в какво се
изразява тяхното смущаващо или ограничаващо въздействие.
При установяване на горното,
ответникът следва да докаже обстоятелствата, които му дават основание да върши
действията, чието преустановяване се иска.
С оглед на така разпределената
доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Видно
от представения с нот. акт № 3 от 17.05.1999г., том 2, рег. №1819, н. д.
№389/99г. на нотариус Х. П., рег. №070 в НК, ищецът е придобил чрез договор за
продажба с продавача „З.“ ЕООД /в ликвидация/ недвижим имот, който към момента
на сделката е представлявал парцел VI-производствена дейност в кв. 1 по плана
на гр.П., с площ от 1327.5 кв.м., ведно с построената в парцела двуетажна
масивна административно-битова сграда с площ от 330 кв.м., при съседи: парцел
V-трафопост, парцел V-производствена дейност, вътрешен път и улица. В
действащата КК на гр.П. поземленият имот е нанесен с идентификатор
55155.508.260 с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна
административна и делова сграда с идентификатор 55155.508.260.1 с площ от 385
кв.м.; сграда с производствено предназначение /склад/ с идентификатор 55155.508.260.2
с площ от 27 кв.м.; промишлена сграда с идентификатор 55155.508.260.3 с площ от
61 кв.м. и двуетажна промишлена сграда с идентификатор 55155.508.260.4 с площ
от 76 кв.м. Идентичността на имота от кадастралната карта с този, описан в
нотариалния акт, се установява от заключението на ВЛ инж. С.Б., прието на
25.01.2021г., от което е видно, че за поземленият имот с идентификатор 55155.508.260
е отреден УПИ VІ с площ 1327 кв.м. по
регулационния план на града.
От
приетите като писмени доказателства документи от приватизационната процедура на
ДФ „Акумулатори“ е видно, че през 1991г. от ДФ „Акумулатори“ се обособяват три
предприятия: ДФ „Елхим-Искра“, „З.“ ООД и „И.“ ООД. При това обособяване
процесният имот е включен в активите на „З.“ ООД, след което е бил закупен от
ищеца на 17.05.1999г., съгласно цитирания нотариален акт.
От заключението на СЕтЕ е
видно, че към 17.05.1999г. процесният
имот е бил захранен чрез заводската подстанция на „Елхим-Искра“ АД посредством
подземен кабелен електропровод за ниско напрежение от трафопоста в бившата ДФ
„Акумулатори“, преминаващ през имота на „И.“ ЕООД, като отношенията са оформени
с договор за продажба №9/1999г. между „Елхим-Искра“ АД и ищеца. Видно от писмо
изх. №3812/07.11.2000г., продавачът „Елхим-Искра“ АД е инициирал прекратяване
на договора.
По повод подадено от ищеца до
електроразпределителното предприятие (ЕРП) заявление за присъединяването на
имота му към електроразпределителната мрежа, с писмо изх. №5385/20.12.2000г. на
„Електроразпределение-Пловдив“ ЕАД на ищеца са предложени три варианта за
захранване на имота, единият от които е чрез заводската подстанция на „Е.-И.“
АД по заварената кабелна линия. Останалите два варианта предвиждат изграждането
за сметка на ищеца на нови съоръжения с капацитет съответно 400кв. и 800кв. при
заявена от ищеца мощност от 90кв. (вж. обясненията на ВЛ при изслужването му в
о.с.з.), без да е обоснована нуждата от толкова мощни съоръжения.
Видно от споразумителен
протокол от 01.04.2002г., сключен между ЕРП и ищеца, дружеството се е задължило
да доставя електроенергия през наличната линия, а ищецът се е задължил да я
заплаща на доставчика срещу издадена фактура. Според вещото лице инж.С.,
операторът е осигурил доставките на базата на отделно споразумение между него и
„Е.-И.“ АД, постигнато за срок от 06.02.2003 до 30.06.2003г. Поради последвалият отказ на „Е.-И.“ АД да
продължи споразумението, електрозахранването е преустановено след първото
шестмесечие на 2003г.
В писмо с изх. №04-00-34 на ДКЕВР до КЗК по
повод жалба на ищеца срещу прекъсването на електроподаването по досегашното
трасе и предложението на ЕРП да доставя електроенергия при финансово по
неизгодни за ищеца условия, е посочено, че защитата на интересите на
потребителите налага избора на икономически целесъобразен вариант и този
вариант е по съществуващата линия от заводската подстанция. Дадено е тълкуване
на чл.117 ал.7 ЗЕ в смисъл, че достъпът на енергийното предприятие до
съоръжения собственост на трети лица следва „екс леге“ и „Е.-И.“ АД е длъжно да
даде достъп до съоръжението, за да се захрани имота на ищеца. Указано е на
ответника да сключи договор за присъединяване с ищеца при тези условия. Последвали
са още няколко писма на ДКЕВР до ЕРП в същия смисъл – писма изх.№
Е-01-00-12/08.09.2006г. и изх. №519-1/16.05.2007г., но ответникът е отказал да
изпълни тази препоръка – според заключението на ВЛ.
Вместо това, с писмо изх. №5752/14.12.2004г.
ЕРП е поискало от „Е.-И.“ АД предоставяне на достъп на основание чл.117, ал.7
ЗЕ с цел захранване имота на ищеца. Достъпът е бил отказан, поради което
подаването на електроенергия към имота на ищеца по досегашното трасе не е било
подновено. ЕРП е останало на позицията за изграждане на нови съоръжения за
сметка на ищеца.
Според в.л. инж.С., ако присъединяването е било
подновено съобразно завареното фактическо положение, ищецът не би имал разходи
за възстановяването на електроснабдяването. Останалите два варианта предполагат
поемане на значителни разходи за сметка на ищеца.
По делото е безспорно, че и до настоящия
момент имотът на ищеца е без електричество.
Съдът
напълно споделя доводите на ищеца, че едно от основните права на собственика е
правото да използва своя имот съобразно неговото предназначение. Когато обект
на право на собственост е недвижим имот в урбанизирана територия, електроснабдяването
на имота е от съществено значение за използването му според предназначението да
задоволява обществени, производствени, търговски или жилищни нужди. При
съвременните условия пълноценното ползване на недвижим имот, в който няма
електричество е невъзможно, което важи и за процесния, тъй като същият
представлява административно-делова сграда с прилежащ урегулиран терен. Ето
защо, прекъсването на електрозахранването и/или отказът за присъединяване към
мрежата смущават нормалното ползване на имота срещу което смущаване
собственикът може да се защити с негаторния иск по чл.109 ЗС. Необходимо е
обаче тези смущаващи действия (прекъсването) и бездействия (неприсъединяването
към мрежата) да са неоснователни, т.е. да са лишени от законова опора.
Въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът не е посочил и не е
доказал обстоятелства, пораждащи правото му да прекъсне електроподаването в
имота на ищеца. Отказът на „Е.-И.“ АД да предостави достъп до своята подстанция
не е извинително обстоятелство. Съгласието на това дружество поначало не е било
необходимо. В Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 169 /2009 г. на ВКС, I
г.о. (по чл.290 ГПК) е прието, че в законодателството е залегнал принципа, че енергийните обекти трябва да принадлежат на
лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл.58 и § 67, ал.2
и ал.9 ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 40, ал.1, т.2 и § 4, ал.11 от ПЗР на Закона за
енергетиката. Тези разпоредби са създали условия държавната собственост върху
енергийните обекти, установена още с чл.2, ал.1 от Закона за
електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните
предприятия в определени срокове, а до изкупуването им лицензираните оператори
да си служат с тях за снабдяване и на други потребители. От горното следва
извод, че трафопостът на „Елхи-Искра“ АД се счита за част от
електроразпределителната мрежа и с него „по право” е следвало да оперира ЕРП,
без да иска съгласие от собственика на съоръжението.
На следващо място, съдът не
споделя аргументите на ответника, че имотът на ищеца не е бил присъединен и в
т. см. той не е бил „клиент” на
оператора. Прекъсването на електричеството е станало при действието на ЗЕЕЕ (отм.,
ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.). Установи се, че на
основание споразумение от 01.04.2002г., сключено между ЕРП и ищеца, енергийното
предприятие е доставяло електричество в имота за периода от 01.04.2002 до
30.06.2003г., а ищецът е заплащал по нормативно определени цени, т.е. бил е
клиент на доставчика и е имал качеството на потребител по см. на §1, т.13 ДР на
ЗЕЕЕ. За отношенията между страните към онзи момент за били приложими правилата
на чл.90 ал.1 и ал.2 ЗЕЕЕ, според които, разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват
снабдяването с електрическа енергия на всеки потребител, разположен на
съответната територия, който има електрически уредби, отговарящи на
техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е изпълнил
условията за присъединяване при съобразяване с техните нужди и при условията на
равнопоставеност.
Енергийното предприятие е
прекъснало електрозахранването, защото дружество „Елхим-Искра“ АД е оттеглило
съгласието си неговата подстанция да се използва за електроснабдяване на ищеца.
Съдът прие, че прекъсването на електроподаването към имота на ищеца поради
липсата на съдействие от собственика на съоръжението е лишено от основание и
доколкото това представлява смущаващо действие по смисъла на чл.109 ЗС, същото
следва да бъде преустановено.
Относно
присъединяването на имота към мрежата на оператора следва да се има предвид, че
съгласно чл.21 от Наредбата за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, приета с
ПМС № 76 от 9.05.2000 г. /действаща към момента на подаване на заявлението за
присъединяване от ищеца, договорът за присъединяване трябва да осигурява баланс
между интересите на страните по него. В процесния случай операторът е обвързал
прилагането на изгодния за ищеца вариант за захранване от подстанцията на „Е.-И.“
АД от предварителното съгласие на собственика
на съоръжението, което не е било необходимо. Следователно е налице неправомерен
отказ за присъединяване. Бездействието за присъединяване продължава и към
момента, тъй като предложените от ответника алтернативни варианти за
присъединяване изискват от ищеца разходи в размер от 7500 до 8500 лв., според
заключението на ВЛ инж. С.. Не се прилага технически възможният допустим от
закона и препоръчан от ДКЕВР икономически изгоден вариант. Това неправомерно
бездействие смущава ползването на имота по предназначение и следва да бъде преустановено.
Тези действия и бездействия са създали състояние на невъзможност сградата на
бъде осветена, отоплена, снабдена с работещи електрически уреди , машини ,
компютри и т.н. поради което не би могла да се използва за производство и/или
друга делова дейност каквото предназначение има. Това налага искът по чл.109 ЗС
да се уважи като се осъди ответника да присъедини имота на ищеца към
електроразпределителната мрежа по начина, по който същият е бил електрифициран
преди прекъсването на електроподаването.
По
иска по чл.49 ЗЗД.
За основателността на този иск
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в
причинна връзка с противоправни действия/бездействия на ответника, изразяващи
се в прекъсване на електричеството и отказа да присъедини имота му към своята
мрежа по начина преди прекъсването, е претърпяла имуществени вреди под формата
на загуби или пропуснати ползи, както и техния размер.
При установяване на горното
ответникът следва да докаже, че е предприел и то с дължимата грижа,
необходимите по закон действия, за да осигури захранването на имота на ищеца с
електрическа енергия.
Съдът прие, че прекъсването на електрозахранването
в имота на ищеца от страна на ответника и последвалото бездействие на последния
да възстанови захранването по досегашния начин е довело до невъзможност
собственикът да извлича ползи от своя имота - чл.92 ЗС. Следователно ищецът е
понесъл вреди под формата на пропуснати ползи. Същите са в резултат на тези
неправомерни действия и бездействия на лицата, на което ответникът е възложил
работа по електроснабдяване на имотите. Вредите са търпени в периода от
прекъсването през 2003г. до настоящия момент. Същите са в размер на несъбрания
наема за имота за този период, доколкото други вреди не се твърдят и не се
доказват. Ищецът претендира обезщетение за периода от 22.05.2015г. до датата на
исковата молба – 22.05.2020г. (последните 5 години). От приетата и неоспорена
съдебно- оценъчна експертиза се установява, че за периода от 22.05.2015г. до 22.05.2020г.
пазарният наем за процесния имот е в размер на 45 393 лв. Обезщетението се
претендира с частичен иск за 25 000лв. следователно искът следва да се уважи в предявения размер.
По разноските:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати съдебни разноски на ищеца. Съгласно списъка по чл.80 ГПК и
представените доказателства, разноските на ищеца са в размер на 3844лв., от
които 1094 лв. внесена ДТ, 750 лв. – внесен депозит за възнаграждение на ВЛ,
1300лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по негаторния иск и 700лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение по иска за непозволено увреждане.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС ответника „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ №37, да присъедини към електроразпределителната мрежа чрез
съществуващите на место инсталации и съоръжения на територията на „Елхим-Искра“
АД и да осигури елекроподаването към притежавания от ищеца Н. Б. Н. в
качеството на ЕТ „Ф. Д.-Н. Н.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул. „К. А. Б.“ №50, вх.В, ет.4 недвижим имот, който по титул за собственост
представлява парцел VI-производствена дейност в кв. 1 по плана на гр.П., с площ
от 1327.5 кв.м., ведно с построената в парцела двуетажна масивна
административно-битова сграда с площ от 330 кв.м., при съседи: парцел
V-трафопост, парцел V-производствена дейност, вътрешен път и улица, а съгласно
действащата КК на гр.П. представлява поземлен имот с идентификатор
55155.508.260 с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна
административна и делова сграда с идентификатор 55155.508.260.1 с площ от 385
кв.м.; сграда с производствено предназначение /склад/ с идентификатор
55155.508.260.2 с площ от 27 кв.м.; промишлена сграда с идентификатор
55155.508.260.3 с площ от 61 кв.м. и двуетажна промишлена сграда с
идентификатор 55155.508.260.4 с площ от 76 кв.м..
ОСЪЖДА ответника „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37 да заплати на ищеца Н. Б. Н. в качеството на ЕТ „Ф. Д.-Н. Н.“, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „К. А. Б.“ №50, вх.В, ет.4, на
основание чл.49 ЗЗД сумата от 25 000 лева – част от обезщетение за имуществена
вреда, представляваща пропуснат наем за същия имот за периода от 22.05.2015г.
до 22.05.2020г. в общ размер на 45 393 лв., поради прекъсване и невъзстановяване на
електроподаването в имота от страна на ответника, ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 22.05.2020г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37 да заплати на ищеца Н.
Б. Н. в качеството на ЕТ „Ф. Д.-Н. Н.“, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „К. А. Б.“ №50, вх.В, ет.4 съдебни разноски в размер на 3844лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: