№ 179
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000932 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260246/25.06.2021г., постановено по търг. д. №53/2021г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, е обявена за нищожна по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, с
ЕИК *** извършената сделка, обективирана в Тристранен протокол от
01.08.2019г., по силата на който задължението на „Е.“ ЕООД към „М.“ ЕООД
се прехвърля на „Е.**“ ЕООД и с това задължението на „М.“ ЕООД към
„Е.**“ ЕООД от 27 600лв., след приспадането, става 18 240,00лв. „Е.“ ЕООД е
осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в
несъстоятелност сумата 9 360лв. „Е.“ ЕООД и „Е.**“ ЕООД са осъдени да
заплатят в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в
несъстоятелност сумата 798лв., представляваща разноските на ищеца. „Е.“
ЕООД и „Е.**“ ЕООД са осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд -
Стара Загора дължимата държавна такса от 454,40лв.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника – „Е.“ ЕООД.
Въззивната жалба е срещу осъдителната част от решението, с която „Е.“
ЕООД е осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „М.“
1
ЕООД - в несъстоятелност сумата 9 360лв. Жалбата е бланкетна. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от синдика на „М.“
ЕООД - в несъстоятелност - Е.П.. Изразено е становище за неоснователност
на въззивната жалба.
Не е постъпил отговор от останалите участници в производството –
„М.“ ЕООД - в несъстоятелност и „Е.**“ ЕООД. Редовно призовани, същите
не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по
въззивната жалба.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата
и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано по
предявен иск с правно основание чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ и евентуален – по
чл.646 ал.2, т.3 от ТЗ, всеки от тях обективно съединен с иск по чл.648 от ТЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – синдика Е.П. на „М.“
ЕООД - в несъстоятелност, в исковата молба срещу „М.“ ЕООД - в
несъстоятелност, „Е.**“ ЕООД и „Е.“ ЕООД е изложил обстоятелства за
нищожност – при хипотезата на чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ, евентуално – чл.646
ал.2, т.3 от ТЗ на сделка, обективирана тристранен протокол от 01.08.2019г.
Твърди се, че с решение №451/17.10.2019г., по т.д. №241/2019г., е открито
производство по несъстоятелност за „М.“ ЕООД с начална дата на
неплатежоспособността 01.07.2019г., като едновременно с това длъжникът е
обявен в несъстоятелност и производството е спряно. Производството е
възобновено с определение от 27.10.2020г., постановено по т.д. №241/2019г.
Синдикът е установил, че „М.“ ЕООД - в несъстоятелност има вземания към
„Е.“ ЕООД за заплащане на цената на продаден мрамор в размер на 9 600лв.
по данъчна фактура №**********/28.06.2018г., които към началната дата на
неплатежоспособността на „М.“ ЕООД са непогасени. „М.“ ЕООД - в
несъстоятелност има задължения към „Е.**“ ЕООД по 4 броя договори за
2
заем в размер на общо 27 600лв. Между тримата ответници е подписано
тристранно споразумение с посочена дата на сключването му - 01.08.2019г.,
озаглавено „Тристранен протокол“, по силата на което задължението на „Е.“
ЕООД към „М.“ ЕООД се прехвърля на „Е.**“ ЕООД и с това задължението
на „М.“ ЕООД към „Е.**“ ЕООД от 27 600лв., след приспадането, става
18 240 лв. Въведени са доводи, че с протокола обективно се извършва сделка
- даване вместо изпълнение, с която се прехвърля вземането на „М.“ ЕООД
към „Е.“ ЕООД на „Е.**“ ЕООД вместо плащане и за погасяване на част от
задълженията за връщане на заеми, които „М.“ ЕООД има към „Е.**“ ЕООД.
Твърди се, че документът „Тристранен протокол“ няма достоверна дата и с
оглед съдържанието му, има основание да се счита, че е съставен дори след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, при
което, сделката следва да се определи като нищожна по отношение на
кредиторите в производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД на
основание чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ. Сделката е извършена след началната дата на
неплатежоспособност и след подаване на молбата за откриване на
производството в съда, което дава основание да бъде обявена за
недействителна по отношение на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „М.“ ЕООД и на основание чл.646 ал.2, т.3 от ТЗ.
Наведени са и съждения, че сделката може да се окаже и прехвърляне на
вземане по цена равна на неговия номинал и прихващане на вече насрещните
вземания за цена и връщане на заем. Счита, че при прогласяване
недействителността на сделката, ще са налице основания вземането на „М.“
ЕООД за цена на прехвърленото вземане към „Е.**“ ЕООД да се счита за
непогасено и съответно - „Е.**“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в
ползва на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД цената
/равностойността/ на придобитото вземане, а именно 9 360лв. Моли съда да
постанови решение, срещу ответниците, с което да прогласи за нищожна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „М.“ ЕООД
обективираната в Тристранен протокол с дата 01.08.2019г. сделка при
хипотезата на чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ, евентуално - чл.646 ал. 2, т.3 от ТЗ, а при
уважаването на който и да е от исковете по чл.646 от ТЗ да осъди ответника
„Е.“ ЕООД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД
дължимия остатък от цената на получените стоки, а именно 9 360лв. /При
условието на евентуалност е заявено и ако се отхвърлят исковете по чл. 646 от
3
ТЗ да се приеме, че атакуваната сделка се състои от цесия - прехвърляне на
вземане по неговия номинал /равностойност/ и последващо, обективирано в
същия документ прихващане на насрещните вземания за цена по договора за
цесия и за връщане на заемни суми, както и да прогласите това прихващане за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно
чл.645 ТЗ, както и „Е.**“ ЕООД да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „М.“ ЕООД дължимата цена на придобитото вземане - 9
360лв./.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Е.“ ЕООД, с
който исковата молба е оспорена бланкетно.
Не е постъпил отговор от ответниците – „М.“ ЕООД - в несъстоятелност
и „Е.**“ ЕООД. Редовно призовани, същите не се представляват в съдебно
заседание и не са изразили становище по предявената искова молба.
Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която е
уважен искът за връщане на основание чл.648 от ТЗ от страна на „Е.“ ЕООД в
полза на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност
сумата 9 360лв.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата
инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.646 ал.1, т.3
от ТЗ е уважен и е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, извършената на сделка,
обективирана в Тристранен протокол от 01.08.2019г., по силата на което
задължението на „Е.“ ЕООД към „М.“ ЕООД се прехвърля на „Е.**“ ЕООД и
с това задължението на „М.“ ЕООД към „Е.**“ ЕООД от 27 600лв., след
приспадането, става 18 240,00лв. – не е обжалвано и е влязло в сила.
Предявеният осъдителен иск за реституиране в масата на
несъстоятелността на полученото по нищожната сделка се явява обусловен по
смисъла на чл.649 ал.2 от ТЗ спрямо обуславящия го – иска по чл. 646 ал.1 т.3
от ТЗ. Същият намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.648 от
ТЗ, която е специална. Пряка последица от уважаването на предявен от
синдика – в качеството му на орган на несъстоятелността, иск по чл.646 ал.1
4
от ТЗ е възстановяване даденото по недействителната сделка в масата на
несъстоятелността. Основание за този извод дава разпоредбата на чл.648 от
ТЗ, която урежда последиците от уважаване на исковете по чл.646 и чл.647 от
ТЗ, включително и чл.646 ал.1, т.3 от ТЗ, а именно възстановяване на
даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността -
платената сума. В случая „платената сума“ е задължението на „Е.“ ЕООД към
несъстоятелното дружество, което, вместо към несъстоятелния длъжник е
изпълнено към трето лице по смисъла на тристранното споразумение от
01.08.2019г. При обявената нищожност на този тристранен договор се
възстановява задължението на „Е.“ ЕООД към „М.“ ЕООД – в
несъстоятелвност. Това е така, тъй като обусловеният осъдителен иск по
чл.648 от ТЗ се основава на уважен обуславящ отменителен иск във връзка с
открито производство по несъстоятелност.
Независимо че първоинстанционният съд е квалифицирал осъдителната
претенция чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, той се е произнесъл по правилното
основание и решението в обжалвана част, като краен резултат е правилно.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260246/25.06.2021г., постановено по търг.
д. №53/2021г. по описа на окръжен съд Стара Загора в обжалваната част, с
която „Е.“ ЕООД с ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „М.“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК *** сумата 9
360лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6