№ 1271
гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500992 по описа за 2024 година
и за да се поизнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 15301/01.07.2024г., идентична с жалба с вх.№
21037/18.09.2024г., подадена от А. А., в качеството му на юрисконсулт в ОД „З... и като
пълномощник на Министъра на земеделието и храните срещу Решение № 459/10.06.2024г.,
постановено по гр.д.№ 214/2023г. по описа на РСБ.
Във въззивната жалба решението се оспорва изцяло като се иска отмяната му като
неправилно, недоказано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и
несъобразено със събраните доказателства. Изтъква се, че съдът не е обсъдил подробно
събраните гласни доказателства и личните им възприятия относно фактите, за които
свидетелстват, както и че не е обсъдил аргументи защо ги кредитира. Твърди се, че гласните
доказателства са непоследователни, противоречиви и заинтересовани, като е останал
недоказан фактът на осъществявано от ищеца фактическа власт по отношение на имота и
липсата на правно основание за това. Твърди се недоказаност на елементите на
придобивната давност. Сочи се немотивираност на акта. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск. Не се правят доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е представила писмен отговор. Възразява се по допустимостта от жалбата, което се
мотивира с твърдението, че е подадена от името на Областна дирекция „З..., която не е
страна в производството. При приемане на възражението за неоснователно жалбата се
оспорва по същество като неоснователна. Доводите в жалбата относно упражняваното от
ищеца владение и недоказаност на собствеността върху имота се сочат , че са неотносими,
предвид вида на предявения иск – отрицателен установителен. За допустимостта на този иск
1
е достатъчно ищецът да установи правния си интерес, а в тежест на ответната стана е да
докаже права върху имота. Подробно се аргументира тезата, че ищецът е обосновал и
доказал правния си интерес от иска като е установил осъществявано владение върху имота,
изграждането на сгради в него и предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт
по обстоятелствена проверка, с което е достатъчно за установяване на интереса то иска.
Останалите доводи, относно института на давността, се сочат за неотносими, доколкото
ищецът не твърди защита на собственост към момента. Останалите доводи в жалбата се
сочат за бланкетни и неотносими. Поддържа се, че ответната страна не е установила изобщо
права върху имота. Предвид това, че искът е отрицателен ответната страна е следвало да
изчерпи всички основания, на които претендира, че е придобил права, като вместо това
ответната страна изрично е посочила, че имота не е на Държавата, като същият не е част от
държавния поземлен фонд и не е имот част от стопански двор и имущество на организации
по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Само на това основание се
сочи, че следва да се приеме предявеният иск за доказан. Аргументира се подробно
твърдението, че и от събраните доказателства не се установява спорния имот да е държавна
собственост на законоустановен придобивен способ и по силата на ЗДС. Оспорва се
земеделския характер на спорния имот, предвид начина му на трайно ползване, както и
липсата на доказателства да е бил имот на организации по §12 и §29 от ПЗРЗЗСПЗЗ, поради
което подробно се мотивира твърдението, че е в случая са неприложими разпоредбите на
ЗСПЗЗ - за реституиране на имота по този ред, поради което не представлява земеделска
земя държавна собственост . Предвид вида на предявения иск – отрицателен установителен
се сочи, че от страна на държавата липсва позоваване на каквото и да било придобивно
основание и в частност, че имота е земеделски и като такъв е част от държавния фонд. При
оспорвния в горната насока се искат потвърждаване на обжалваното решение. Няма
направени доказателствени искания.
Образуваното въззивно производство е било прекратено и върнато на
първоинстанционният съд за извършване на допълнителни действия по проверка
допустимостта на въззивната жалба.
В срока за отстраняване на нередовностите по нея отвъззивника е депозирана
допълнителна жалба с вх.№ 21128/19.09.2024г.
В нея отново се поддържат оплакванията в първоначално подадената такава. Твърдят се
допуснати то съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, мотивирано с
твърдение за необсъждане на всички доказателства в съвкупност и в частност на
свидетелските показания.
Оспорва се като доказан фактът на упражнявана от ищеца фактическа власт върху вещта,
както и липсата на установени параметри на института на давността. Изтъква се, че съдът
не е изследвал дали ищецът е установил фактическа власт върху имота и дало го владял като
свой и дали е демонстрирал това си намерение спрямо останалите претенденти на правото
на собственост.
Изложени са съображения и относно пасивната легитимация по иска, като отново се
2
поддържа тезата, че от представените по делото доказателства се установява, че спорния
имот не е включен в ДПФ и по никакъв начин не била оборена императивната разпоредба на
чл.24, ал.3 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбите на чл.14 и чл.15 от ЗДС,
според които държавата предоставя правото на безвъзмездно управление на държавни имоти
на ведомства, които на това основание се явяват процесуални субституенти на държавата и
пасивно легитимирани по искове за собственост. Едновременно с това се изтъква, че
държавата следва да участва като главна страна по предявен срещу субституента иск, както
и се сочи, че ищецът е този, който определя страните по делото, и в частност ответниците.
В допълнителната жалба се твърди, че имотът се ползва за публични функции на МНР,
като се твърди, че са предоставени доказателства и за начина, по който към момента се
ползва за наказателен паркинг по реда на ЗДвП.
Отново се настоява, че за основателността на иска ищецът следва да установи
осъществяването на годен придобивен способ. Оспорва се придобиване на имота от ищеца
по давност и изводите на съда в тази насока се определят като незаконосъобразни.
Обобщава се, че релевантния въпрос за изясняване , респ. установяване е характера на
недвижимия имот – земеделска земя или такава в урбанизирната територия. Изтъква се, че
тезата на ищеца, че имота урегулиран и непредставляващ земеделска земя се оспорва от
ответника, то в тежест на първия е да го установи, за което липсват доказателства.
В допълнителната жалба се съдържат и вътрешно противоречиви твърдения и искания.
Сочи се, че МВР, макар да не е собственик на имота има пасивна процесуална легитимация
и правото да участва като субституент на държавата, а последната следвало да бъде
конституирана като съответник по предявения иск. Сочи се, че държавата е носител на
правото на собственост и за това ищците имат интерес силата на пресъдено нещо да се
разпростре и върху нея. От друга страна се заявява, че министъра на земеделието и храните
няма право да представлява държавата по делото.
Сочи се, че решението противоречи и на материалния закон. Като такова се сочи, че не е
установено ищецът да е собственик, като се уточнява, че в тежест на ответника е да докаже
позитивния факт на собственост, за което е било проведено пълно доказване , но искът е
останал недоказан. Сочи се липса на изложени мотиви относно това, че актът за държавна
собственост е официален документ, с който се удостоверява възникване на правото на
държавна собственост . При горните тези, твърдения и оспорвания се прави искане за
обезсилване на решението и връщане за ново разглеждане . Иска се допускане на гласни
доказателства при довеждане на двама свидетели без да се уточнят конкретно
обстоятелствата, които ще установяват. Твърди се, че първоинстационният съд е лишил
страната от правото да ангажира свидетели при своевременно поискани такива.
С допълнителната жалба е поискано конституиране на МВР като надлежен ответник, с
твърдението, че на това ведомство е предоставено управлението на имота.
Формулирано е и второ искане – за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
3
Препис от допълнителната въззивна жалба не е връчван на насрещната страна.
Постъпила е молба от въззиваемата страна, чрез пълномощникът му адв.Б., с вх.№
14251/28.10.20204г., с която на основание чл.22, ал.1, т.6 вр. с чл.23 ГПК е поискан отвод на
всички съдии от ОС Благоевград с твърдението, че ищецът Д. Б. живеел дълги години на
семейни начала с Десислава Николова – дългогодишен служител на съда, което
обстоятелство било публично известно . Иска се отвод на всички съдии от съда, за да не
възникнело и най- малкото съмнение за безпристрастие.
При така постъпилите жалби, отговор на насрещната страна, съдът намира следното:
Искането за отвод следва да се остави без уважение. Основание за отвод е не само сочене
наличието на определено обстоятелство, но едновременно с това от него да се направи
извод, че същото обективно може да повлияе на възможността на състава да се произнесе
безпристрастно по казуса. Изложените факти сами по себе си не запълват която и да е от
хипотезите на чл.22,ал.1 ГПК, поради което настоящ състав счита, че не със в състояние да
повлияят на обективното и безпристрастно поизнасяне по спора, поради което искането е
неоснователно.
По допустимостта на жалбите и оспорванията в тях:
Ответната страна е възразила, че първоначално подадената жалба е недопустима, тъй като
е подадена от името на ОД З..., което не е страна по делото. Възражението е неоснователно.
Въззивната жалба е подадената от пълномощник, упълномощен с изрично и приложено
пълномощно от Министъра на земеделието и храните да го представлява по дела, предявени
срещу министъра или министерството по дела, на територията на областта. В тази връзка
жалбата не е подадена от името на друг субект, различен от упълномощителя – Министъра
на земеделието, като представител на държавата. Няма данни пълномощникът да се е
отказал да упражнява предоставените му пълномощия или пълномощното да е оттеглено от
упълномощителя, а в писменото такова липсва ограничаване на учредената представителна
власт да е за определен срок или инстанция. Ето защо следва да се счете, че жалбата е
подадена в срока за обжалване от ответната страна, чрез нейния пълномощник.
Втората допълнителна жалба е постъпила след срока за обжалване, поради което е
процесуално недопустима, по следните аргументи: до изтичане срока на въззивно обжалване
страната може да допълва посочените оплаквания и оспорвания, които надлежно сезират
съда /Решение № 246/23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г., 1 г.о. на ВКС/, а непроизнасянето
по тях представлява съществено процесуално нарушение /Решение № 50099 от 09.11.2022г.
по т.д. №920/2021г., 2 т.о. на ВКС/. Депозираните след срока за обжалване молби за
допълване на въззивната жалба пораждат правомощие на въззивния съд да се произнесе по
тях само при условие, че съдържат оплаквания за нищожност, недопустимост в обжалваната
част и неправилност само по въпроси, за които съдът следи служебно /така Решение №
216/2014г. от 19.01.2015г. по гр.д.№ 2008/2014г., 1 г.о. на ВКС, Решение № 48 от 12.06.2017г.
по т.д.№ 408/2015г., 2 т.о. на ВКС, Решение № 246/23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г., 1 г.о.
на ВКС/. При подадени извън срока за обжалване допълнителни жалби преобладаващо е
4
становището, че същите се прилагат по делото без да се постановява връщането им, по тях
не се извършват процесуални действия, доколкото не сезират надлежно съда – Определение
№ 76 от 28.01.2013г. по ч.гр.д.№ 35/2013г., 3 г.о. на ВКС; Определение № 338 от 04.05.2012г.
по ч.гр.д.№ 289/2012г., 4 г.о. на ВКС/. Съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на
всички постъпили жалби в подготвителното заседание /чл.267, ал.1 ГПК/ или в откритото
заседание по чл.268, ал.1 ГПК, като изготви доклад по постъпилите жалби и отговорите към
тях. Задължителна част от доклада по делото от въззивния съд е посочването кои от
направените във въззивната жалба искания, съответно оплаквания няма да бъдат
разглеждани, тъй като от заявените след изтичането на преклузивния срок за обжалване –
Решение № 60203 от 18.08.2022г. по гр.д.№ 2626/2020г., 4 г.о. на ВКС.
По тези аргументи постъпилата допълнителна въззивна жалба с вх.№ 21128/19.09.2024г.
следва да се остави без разглеждане, като постъпила след преклузивния срок за обжалване.
Само на това основание направените в нея доказателствени искания- за допускане събиране
на гласни доказателства от тази страна при довеждане следва да се остави без уважение,
поради преклудиране на възможността да се правят доказателствени искания. Отделно от
това искането за събиране на такъв вид доказателство е обосновано с твърдение за
допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на страната да сочи
такива доказателства. Това твърдение е неоснователно. В първото открито съдебно
заседание, за което ответната страна е била редовно и своевременно призована – не е
поискано събиране на гласни доказателства. На самостоятелно основание искането за
допускане на свидетели не е уточнено за установяване на какви обстоятелства и факти се
иска допускането им , за да се прецени дали се касае до установяване на факти, имащи
отношение към приложение на императивни правни норми.
Искането за конституиране като надлежна ответна страна на МВР, като ведомството, на
което е предоставено управлението на имота освен преклудирано, е и недопустимо. Пасивно
легитимираните страни се посочват от ищеца въз основа на твърденията, на които се
обосновава искането за защита. Пасивно легитимирани страни не се конституират по почин
на ответника още по-малко във въззивната инстанция.
В допълнителната въззивна жалба единственото твърдение, свързано с приложение на
императивни правила, за които съдът следи служебно най – общо следва да се обособят
изложени, макар и неясно, аргументи, относно: пасивната легитимация по иска в лицето на
държавата и в частност нейното представителство, от една страна, а от друга спорния
въпрос относно статута на имота – земеделски или такъв в урбанизираната територия.
За преценка на родовата подсъдност на спора, като процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск съдът следи служебно. За това е изискана
информация от община Благоевград относно действителната данъчна оценка на имота към
датата на подаване на иска, предвид констатирани разминавания в тази оценка в събраните
по делото доказателства. В нарочно писмо от община Благоевград е отговорено, че
описаните две данъчните оценки, издадени за процесния имот са верни с оглед на това по
какъв начин спорния имот е бил описан от поискалата издаването на тази оценка страна.
5
С оглед на горното към настоящи момент съдът намира, че е спазена родовата
подсъдност, но разминаването в размера на данъчната оценка на процесната вещ, съдът
констатира, че възниква с оглед липсата на яснота и спор изобщо между страните за вида и
естеството на имота и неговия статут.
Следователно, въпросът за статута на имота и вида му е спорен – дали става дума за
земеделска земя или за имот в урбанизираната територия, който въпрос от своя страна има
пряко отношение към въпроса за преценка на обстоятелството дали по делото държавата е
участвала чрез своя надлежен процесуален представител.
Според съдебната практика въпросът за процесуалното представителство на държавата по
дела от и срещу нея е императивен и за правилното участие на надлежния процесуален
представител съдът следи служебно. По принцип процесуалното представителство по дела
от и срещу държавата се осъществява от министъра на финансите /чл.31, ал.1 ГПК/. По дела,
с предмет недвижими имоти, представител на държавата е МРРБ – чл.31, ал.2 ГПК, а в
определи изрично посочени в закон случа,с оглед статута на имота – земеделски –
представителството на държавата по такива дела е в лицето на МЗ – чл.24 ЗСПЗЗ. Ако
въззивният съд установи, че представителството на държавата не е било надлежно
упражнено е длъжен да следи за това служебно и да конституира надлежния представител
/така Решение № 46 28.03.2014г. по гр.д.№ 2048/2013г. на ВКС, 1 т.о.,; Решение № 181 от
14.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 96/2012г., 2 г.о. на ВКС и .др./.
С оглед на изложеното, установеният спор и неяснота относно статута на спорния
недвижим имот , което от своя страна има пряко отношение за процесуалното
представителство на държавата по делото и за преценка дали съдът дължи служебно да
следи за приложение на императивна материална норма налага да се допусне и назначи нова
експертиза, изпълнима от вещо лице геодезист, което след като се запознае с всички събрани
по делото материали и писмени документи, както и извърши справки, където счете за
необходимо, с оглед нуждите на експертиза, като напр.да извърши справки в: община
Благоевград и нейния архив, В ДДА, С. и Б., В МРРБ, в Министерство на земеделието, в
Службата по картография и кадастър Благоевград, в ОС З... и др. – да отговори на въпроса
относно вида и статута на процесния имот /земеделска земя или такъв в урбанизирана
територия/, като проследи цялата му история – от първото му заснемане и съответно
отразяване по всички карти, планове и скици и др. документи, за които има данни, че е
отразяван, като проследи всички и всякакви изменения в имота /относно площ, статут,
предназначение, граници и др./ последователно в годините, като резултатите отрази в
съответните за това скици; да събере данни дали процесния имот или част от него е бил
отчуждаван, одържавяван /напр. по ЗООЗП /отм./, респ. има ли данни за внасянето му в
ТКЗС или други такива образувания, включван ли е като имот в организации по §12 и §29 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, застроен ли е, с какви сгради, по какъв ред е било учредено това застрояване,
какъв е статута на застроеното по вид, площ и предназначение, има ли издадени актове за
държавна/общинска собственост върху построеното; има ли данни за предявени спрямо
имота или част от него на реституционни претенции по ЗПЗЗ или по други закони; има ли
6
данни за идентичност /пълна или частична/ на спорния имот, така както е описан като
кадастрална единица в ИМ с всеки един от приложените по делото писмени документи; има
ли данни през годините спрямо имота да са учредявани ограничени вещни права или да е
предоставяне ползването /стопанисването/ му на трети лица и/или държавни учреждения, по
кой ред, с какъв акт, за какъв период и на какво основание е ставало това. При данни за
такова ползване от няколко лица и/или организации информацията за това са се опише
хронологично. Вещото лице да изследва въпросът дали спорния имот, част от него или
изградени в него сгради са били включени в капитала на търговски дружества или на такива
с държавно или общинско участие, кога и с какъв акт, на какво основание е станало това.
Тъй като въпросът за представителството на ответната страна е в интерес на последната и
по нейна жалба е образувано въззивното производство първоначално в тежест на тази страна
следва да се възложат разноските по експертизата. За предоставяне правото на защита и на
двете страни на всяка от тях в 1- седмичен срок от съобщаването следва да се предостави
процесуална възможност също да формулират въпроси към експертизата.
Въззивната жалба /първоначално подадената/ е постъпила в срока за обжалване, от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по
връчване на препис от жалбата на въззиваемата страна, която е представила становище.
Ето защо делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Едва след изясняване статута на имота и надлежното процесуално представителство на
ответника – държавата от МЗ, чрез експертизата съдът ще прецени извършването на
последващите процесуални действия.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав.
ДАВА ХОД НА въззивна жалба с вх.№ 15301/01.07.2024г., идентична с жалба с вх.№
21037/18.09.2024г., подадена от А. А., в качеството му на юрисконсулт в ОД „З... и като
пълномощник на Министъра на земеделието и храните срещу Решение № 459/10.06.2024г.,
постановено по гр.д.№ 214/2023г. по описа на РСБ.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата страна.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно –техническа експертиза, изпълнима от вещо лице със
специални знания в областта на геодезията и кадастъра, което да отговорят на поставените в
обстоятелствената част на настоящото определение въпроси.
Дава 1- седмичен срок от съобщаването на всяка от страните да формулира въпроси към
7
експертизата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 1000 /хиляда/ лв, вносими
от въззивника в 1-седмичен срок от съобщението, като указва на страната, че при липса на
доказателства за внесен депозит в указания срок съдът ще приключи делото без събиране на
експертизата и при наличните доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж.ВВ.Ю., което да се призове след доказателства за внесен от
жалбоподателя депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ допълнителна въззивна жалба с вх.№ 21128/19.09.2024г. от
въззивника и исканията в нея - за допускане събиране на гласни доказателства и за
конституиране на нова ответна страна.
Препис от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна - да се връчи на
жалбоподателя.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2024г. от 9 ч., за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8