Решение по дело №4500/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2020
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110204500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2020
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110204500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,ЕВТИН ДОМ" ЕООД, с
ЕИК: ...............с адрес: .........................против Наказателно Постановление №
23 - 2200040/21.03. 2022г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по
труда Софийска област" - София, с което на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 200 лева за извършено
административно нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В подробно мотивирана жалба санкционираното дружество оспорва
законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че
същото е било издадено при неправилно приложен материален закон и
множество допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което да го отмени и присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,ЕВТИН ДОМ" ЕООД, редовно
призован, се представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. Претендира и разноски.
1
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда Софийска област"- София, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата
и моли съда да остави същата без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско и не се представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
29.12.2021г. от главни инспектори при Дирекция ,,Инспекция по труда
Софийска област" - С. Б. Т. и Ц. К. на дружеството ,,ЕВТИН ДОМ" ЕООД, с
ЕИК: ............... с адрес: ...................... били констатирани редица нарушения, за
което с нарочен Протокол за извършена проверка № ПР 21441907 от
05.01.2022г. били дадени задължителни предписания по отстраняването йм. В
т.8 от протокола било отразено, че работодателят трябва да изплати и
удостовери изплащането на уговореното трудово възнаграждение на лицата
А. Д. А., с ЕГН: ********** и Д. С. Г., с ЕГН: ********** за положения от
тях труд през месец октомври 2021г., съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 във
вр. с чл. 270, ал.3 от Кодекса на труда. Срокът за изпълнение бил фиксиран до
31.01.2022г. Протоколът бил връчен на упълномощено на дружеството лице
на 05.01.2022г.
При извършена последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство относно изпълнението на даденото предписание в Протокол
за извършена проверка № ПР 21441907 от 05.01.2022г. проверяващите
инспектори Борислава Тодорова и Цанка Кузманова, дали предписанието
констатирали, че ЕВТИН ДОМ" ЕООД, с ЕИК: ............., в качеството на
работодател по смисъла на & 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда, не е бил изпълнил задължителното предписание в т.8, а именно да
2
изплати и удостовери изплащането на уговореното трудово възнаграждение
на лицата А. Д. А., с ЕГН: ********** и Д. С. Г., с ЕГН: ********** за
положения от тях труд през месец октомври 2021г., съгласно разпоредбата на
чл.128 т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от Кодекса на труда. Срокът на
предписанието бил изтекъл на 31.01.2022г. Видно от предоставената на
04.02.2022г. ведомост на начислени възнаграждения за месец октомври 2021г.
е, че работодателят не е бил изплатил начисленото трудово възнаграждение
на Д. С. Г., с ЕГН: **********. До приключване на проверката не били
представени документи, удостоверяващи изплащане на възнаграждението на
Георгиев за положения от него труд през месец октомври 2021г. Пред
проверяващите било заявено, че управителят на дружеството няма никакво
намерение да изпълни предписанието поради влошени личностни
взаимоотношения с работника.
На същия ден бил съставен АУАН № 23 - 2200040, който бил връчен на
упълномощен представител на дружеството срещу подпис. Въз основа на акта
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на разпитаните в качеството на свидетели
главни инспектори при Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска област" -
София Борислава Тодорова и Цанка Кузманова. Видно от показанията им в
съдебно заседание е, че и двете свидетелки са били участвали при
първоначалната и последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство. Същите са дали предписания и са установили последващото
им неизпълнение изпълнение. Първоначалните нарушения били обективирани
в нарочен протокол, съставен и подписан лично от тях.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите не се оборват от
насрещни доказателствени средства, а се подкрепят от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност Протокол за извършена
проверка № ПР 21441907 от 05.01.2022г. Дадените в него предписания не са
били обект на обжалване, поради което и е следвало да бъдат изпълнени в
указания на търговското дружество срок, което не било сторено поради лични
причини на управителя на дружеството.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
3
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че наказаното лице е извършило вмененото му нарушение по чл. 415,
ал.1 от Кодекса на труда.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие.
От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна.
Съдът не споделя наведените възражения в жалбата, че в обжалваното
наказателно постановление не е било посочено мястото на нарушението.
Първоначалната проверка е била извършена гр.София, ........................ Къде
работодателят ще заплати възнаграждението е въпрос, свързан с мястото,
където последният е престирал работна сила. Тъй като липсва спор относно
обстоятелството, работникът да е работил на друго място, извън посоченото
като такова на проверка, то очевидно мястото на нарушението съвпада с
мястото, където търговецът е следвало да заплати трудовото възнаграждение
на лицето за месец октомври 2021г. Същото е било коректно посочено и
фигурира в самото наказателно постановление.
Доколкото мястото на нарушението е било посочено, не може да бъде
споделено и оплакването за неяснота относно материално правната
компетентност на актосъставителя и административна наказващия орган да
съставят АУАН, респ. наказателни постановления.
По отношение на времето на извършване на нарушението следва да се
посочи, че неправилно жалбоподателят е тълкувал, че нарушението е било
извършено на 31.01.2022г., а не на 01.02.2022г. Видно от самото предписание
на служителите при административно наказващия орган е, че като краен срок
на изпълнение, е била определена датата 31.01.2021г. Именно на следващия
присъствен ден след тази дата, която се явява присъствена, лицето изпада в
забава, подлежаща на административно санкциониране. Нарушението не е
било извършено на последния ден за изпълнение на предписанието, тъй като
ако същото беше изпълнено в края на 31.01.2022г., нямаше да е налице
4
противоправно бездействие от страна на търговеца. Последният ден за
изпълнение е бил присъствен, поради което и неспазването му обуславя
санкциониране на жалбоподателя.
Наведените в жалбата доводи, че предписанието е било изпълнено не се
споделя от съда, тъй като липсват каквито и да било доказателства това да е
станало както в рамките на указания срок, така и впоследствие.
Представените три копия от приходни касови ордери, издадени на името на
Д. Г. са сумите от 500 лева на 23.07.2021г., 26.07.2021г. от 400 лева и
19.08.2021г. за сумата от 400 лева, очевидно не касаят периода на задължение
за месец октомври 2021г. Това са документи, удостоверяващи други
заплатени трудови възнаграждения на работника, извън периода, за който е
било издадено предписанието.
Съдът не споделя и последното наведено в жалбата оплакване за
маловажност на случая. Неизпълнение на предписанията на контролните
органи по спазване на предписанията по спазване на трудовото
законодателство и тяхните неизпълнения, засягат важни обществени
отношения, за които не може да се приеме, че не представляват висока
обществена опасност. Налице е предписание за неизплатено трудово
възнаграждение на работник, което само по себе си съставлява съществено
противоправно изпълнително деяние.
По отношение на наказанието административно наказващият орган
правилно е приложил санкциониращите разпоредби на чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът не споделя обаче размера на определеното наказание, тъй като липсват
доказателства и мотивировка в наказателното постановление, които да
обусловят наказание над предвидения минимум от 1 500 лева. По делото
липсват данни за наличието на предходни влезли в сила наказателни
постановления на дружеството, във връзка с нарушения на трудовото
законодателство. Липсват и нарочни мотиви в обжалвания акт, които да
обусловят определяне на наказание над минимално предвидения в закона
размер. Изложено е единствено невъзможността от приложението на
привилегирования състав на чл.415а, ал.1 от КТ.
Поради тази причина и същият следва да бъде редуциран до сумата от 1
500 лева. Именно този размер би се явил справедлив и съответстващ на
целите на наказанията в чл.12 от ЗАНН.
5
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна
отмяна на процесуално основание.
Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на административно наказващия орган сумата от 100.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от по 05.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.7 т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 23 – 220040/ 21.03.2022г.
издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска област" -
София, с което на ,,ЕВТИН ДОМ" ЕООД, с ЕИК: ..............с адрес:
.................... като намалява размера на наложеното административно
наказание имуществена санкция от 2 200 (две хиляди и двеста) лева на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,ЕВТИН ДОМ"
ЕООД, с ЕИК: ............. с адрес: ................... да заплати на Дирекция
,,Инспекция по труда Софийска област" - София сумата от 100.00 лева
представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка
на СРС и сумата от по 05.00 лева в случая на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,ЕВТИН ДОМ" ЕООД, с
ЕИК: ................с адрес: гр...................против Наказателно Постановление № 23
- 2200040/21.03. 2022г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по
труда Софийска област" - София, с което на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 200 лева за извършено
административно нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В подробно мотивирана жалба санкционираното дружество оспорва
законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че
същото е било издадено при неправилно приложен материален закон и
множество допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което да го отмени и присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,ЕВТИН ДОМ" ЕООД, редовно
призован, се представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. Претендира и разноски.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда Софийска област"- София, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата
и моли съда да остави същата без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско и не се представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
29.12.2021г. от главни инспектори при Дирекция ,,Инспекция по труда
Софийска област" - София Б. Т. и Ц. К. на дружеството ,,ЕВТИН ДОМ"
ЕООД, с ЕИК: .............с адрес: гр................... били констатирани редица
нарушения, за което с нарочен Протокол за извършена проверка № ПР
21441907 от 05.01.2022г. били дадени задължителни предписания по
отстраняването йм. В т.8 от протокола било отразено, че работодателят
трябва да изплати и удостовери изплащането на уговореното трудово
възнаграждение на лицата А. Д. А., с ЕГН: ********** и Д. С. Г., с ЕГН:
********** за положения от тях труд през месец октомври 2021г., съгласно
разпоредбата на чл.128 т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от Кодекса на труда. Срокът
1
за изпълнение бил фиксиран до 31.01.2022г. Протоколът бил връчен на
упълномощено на дружеството лице на 05.01.2022г.
При извършена последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство относно изпълнението на даденото предписание в Протокол
за извършена проверка № ПР 21441907 от 05.01.2022г. проверяващите
инспектори Борислава Тодорова и Цанка Кузманова, дали предписанието
констатирали, че ЕВТИН ДОМ" ЕООД, с ЕИК: ............., в качеството на
работодател по смисъла на & 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда, не е бил изпълнил задължителното предписание в т.8, а именно да
изплати и удостовери изплащането на уговореното трудово възнаграждение
на лицата А. Д. А., с ЕГН: ********** и Д. С. Г., с ЕГН: ********** за
положения от тях труд през месец октомври 2021г., съгласно разпоредбата на
чл.128 т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от Кодекса на труда. Срокът на
предписанието бил изтекъл на 31.01.2022г. Видно от предоставената на
04.02.2022г. ведомост на начислени възнаграждения за месец октомври 2021г.
е, че работодателят не е бил изплатил начисленото трудово възнаграждение
на Д. С. Г., с ЕГН: **********. До приключване на проверката не били
представени документи, удостоверяващи изплащане на възнаграждението на
Георгиев за положения от него труд през месец октомври 2021г. Пред
проверяващите било заявено, че управителят на дружеството няма никакво
намерение да изпълни предписанието поради влошени личностни
взаимоотношения с работника.
На същия ден бил съставен АУАН № 23 - 2200040, който бил връчен на
упълномощен представител на дружеството срещу подпис. Въз основа на акта
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на разпитаните в качеството на свидетели
главни инспектори при Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска област" -
София Б. Т. и Ц. К.. Видно от показанията им в съдебно заседание е, че и
двете свидетелки са били участвали при първоначалната и последваща
проверка по спазване на трудовото законодателство. Същите са дали
предписания и са установили последващото им неизпълнение изпълнение.
Първоначалните нарушения били обективирани в нарочен протокол, съставен
и подписан лично от тях.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите не се оборват от
насрещни доказателствени средства, а се подкрепят от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност Протокол за извършена
проверка № ПР 21441907 от 05.01.2022г. Дадените в него предписания не са
били обект на обжалване, поради което и е следвало да бъдат изпълнени в
указания на търговското дружество срок, което не било сторено поради лични
причини на управителя на дружеството.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
2
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че наказаното лице е извършило вмененото му нарушение по чл. 415,
ал.1 от Кодекса на труда.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие.
От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна.
Съдът не споделя наведените възражения в жалбата, че в обжалваното
наказателно постановление не е било посочено мястото на нарушението.
Първоначалната проверка е била извършена гр.София, Враждебна,
Ботевградско шосе № 258, вх.1 ет.2. Къде работодателят ще заплати
възнаграждението е въпрос, свързан с мястото, където последният е
престирал работна сила. Тъй като липсва спор относно обстоятелството,
работникът да е работил на друго място, извън посоченото като такова на
проверка, то очевидно мястото на нарушението съвпада с мястото, където
търговецът е следвало да заплати трудовото възнаграждение на лицето за
месец октомври 2021г. Същото е било коректно посочено и фигурира в
самото наказателно постановление.
Доколкото мястото на нарушението е било посочено, не може да бъде
споделено и оплакването за неяснота относно материално правната
компетентност на актосъставителя и административна наказващия орган да
съставят АУАН, респ. наказателни постановления.
По отношение на времето на извършване на нарушението следва да се
посочи, че неправилно жалбоподателят е тълкувал, че нарушението е било
извършено на 31.01.2022г., а не на 01.02.2022г. Видно от самото предписание
на служителите при административно наказващия орган е, че като краен срок
на изпълнение, е била определена датата 31.01.2021г. Именно на следващия
присъствен ден след тази дата, която се явява присъствена, лицето изпада в
забава, подлежаща на административно санкциониране. Нарушението не е
било извършено на последния ден за изпълнение на предписанието, тъй като
ако същото беше изпълнено в края на 31.01.2022г., нямаше да е налице
противоправно бездействие от страна на търговеца. Последният ден за
изпълнение е бил присъствен, поради което и неспазването му обуславя
санкциониране на жалбоподателя.
Наведените в жалбата доводи, че предписанието е било изпълнено не се
споделя от съда, тъй като липсват каквито и да било доказателства това да е
станало както в рамките на указания срок, така и впоследствие.
Представените три копия от приходни касови ордери, издадени на името на
3
Д. Г. са сумите от 500 лева на 23.07.2021г., 26.07.2021г. от 400 лева и
19.08.2021г. за сумата от 400 лева, очевидно не касаят периода на задължение
за месец октомври 2021г. Това са документи, удостоверяващи други
заплатени трудови възнаграждения на работника, извън периода, за който е
било издадено предписанието.
Съдът не споделя и последното наведено в жалбата оплакване за
маловажност на случая. Неизпълнение на предписанията на контролните
органи по спазване на предписанията по спазване на трудовото
законодателство и техните неизпълнения, засягат важни обществени
отношения, за които не може да се приеме, че не представляват висока
обществена опасност. Налице е предписание за неизплатено трудово
възнаграждение на работник, което само по себе си съставлява съществено
противоправно изпълнително деяние.
По отношение на наказанието административно наказващият орган
правилно е приложил санкциониращите разпоредби на чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът не споделя обаче размера на определеното наказание, тъй като липсват
доказателства и мотивировка в наказателното постановление, които да
обусловят наказание над предвидения минимум от 1 500 лева. По делото
липсват данни за наличието на предходни влезли в сила наказателни
постановления на дружеството, във връзка с нарушения на трудовото
законодателство. Липсват и нарочни мотиви в обжалвания акт, които да
обусловят определяне на наказание над минимално предвидения в закона
размер. Изложено е единствено невъзможността от приложението на
привилегирования състав на чл.415а, ал.1 от КТ.
Поради тази причина и същият следва да бъде редуциран до сумата от 1
500 лева. Именно този размер би се явил справедлив и съответстващ на
целите на наказанията в чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна
отмяна на процесуално основание.
Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на административно наказващия орган сумата от 100.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от по 05.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
4