№ 4761
гр. Варна, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ГПК вр. чл.396 ГПК. Образувано е по подадени частни жалби
срещу определение № 11377/17.10.2022г. на Районен съд Варна, постановено по гр.д. №
12835/2022г. както следва:
Частна жалба от Д. Р. П. и Ю. Р. П. срещу определението, в частите, с които е допуснато
обезпечение на основание чл.389, ал.1, вр. чл.391, ал.1, т.2, вр.чл.397, ал.1, т.3 ГПК на предявен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД от М. Т. П. и З. Х. Я. срещу Д. Р. П. и Ю. Р. П. за
осъждане на ответниците да им заплатят сумите от по 750лв, като дадени на отпаднало основание
поради развален договор за покупко- продажба от 12.01.2004г., чрез спирана на изпълнението по
изп.д. № 238/2022г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова, рег.№ 893, след представяне на
доказателства за внасяне на парична гаранция по сметка на ВРС в размер на 300лв. В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че
при постановяването му не са били налице предпоставките за допускане на обезпечението.
Оспорват твърденията, че предявените от ищците искове за връщане на суми по предварителен
договор е почти равна по размер и съответна на вземанията, които ответниците имат, наложената
обезпечителна мярка е незаконосъобразна и неадекватна на търсената с иска защита. Спирането на
изпълнението по изпълнителното производство не би гарантирало реализиране на вземанията на
ищците при едно евентуално позитивно за тях решение, доколкото спрямо вземанията на
ответниците по изпълнителното производство, не може да се насочи бъдещо евентуално
принудително изпълнение. Чрез исканата мярка, ищците целят осуетяване на принудителното
изпълнение на ликвидни и изискуеми задължения на ищците към ответниците. Посочват още, че
бъдещото несигурно изявление на ищците за прихващане не е в пряка връзка с предявените от тях
искове, като към настоящия момент прихващане е недопустимо, предвид липсата на две насрещни
ликвидни и изискуеми задължения. Вземането на ищците не е ликвидно, тъй като е бъдещо,
спорно и хипотетично. Не е взето предвид и, че вземането на ответниците по изпълнителното дело,
по предявен иск спрямо ищците е различно от вземането, което е предмет на предявения от
ищците срещу ответниците в настоящото производствоо.
Частна жалба, подадена от Г. Д. С., чрез адв. Кр.С. – ВАК срещу определението, в частта, с
която е допуснато обезпечение на основание чл.389, ал.1, вр. чл.391, ал.1, т.2, вр.чл.397, ал.1, т.3
ГПК на предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД от М. Т. П. и З. Х. Я. срещу Г. Д. С.
за осъждане на последния да им заплати сумата от 1500лв., като дадена на отпаднало основание
поради развален договор за покупко-продажба от 12.01.2014г., чрез спиране на изпълнението по
изп.д. № 85/2022г. по опис ана ЧСИ Дарина Сербезова, рег.№ 893.
В частната жалба са изложени доводи за незаконоъобразност на обжалваното определение.
1
Сочи се, че при постановяването му, не са били налице предпоставките за допускане на
обезпечението – не е била налице обезпечителна нужда, както и че наложената обезпечителна
мярка е неадекватна на евентуалната обезпечителна нужда, тъй като не е оспорено изпълняемото
право, осъществявано в изпълнителното производство. Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалвания съдебен акт и наложената обезпечителна мярка.
С писмени отговори М. Т. П. и З. Х. Я., чрез адв. Д.Д. са оспорили частните жалби като
неоснователни. Излагат подробни доводи и съображения в подкрепа законосъобразност и
правилност на обжалваното определение и молят същото да се потвърди.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частните жалби е депозирани от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и в законоустановения срок /доколкото от направеното отбелязване е видно, че
обезпечителната заповед е получена от процесуалния представител на ищеца на 18.10.2007г.
Частната жалба от Д. П. и Ю. П. е депозирана на 25.10.2022г., а от Г. Д. С. на 03.11.2022г., като и в
двете е посочено, че жалбоподателите са уведомени за допуснатото обезпечение от ЧСИ Сербезова
на 24.10.2022г. Предвид липсата на данни за уведомяване на жалбоподателите за допуснатото
обезпечение на по-рА. дата, съдът приема, че частните жалби са депозирани в срока по чл.396, ал.1
ГПК. Предвид на това същите се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите
са основателни по следните съображения:
Производството по гр.д. № 12835/2022г. е образувано по искова молба на М. Т. П. и
Златина Х. Я., с която са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу Г. Д. С.
за сумата от 1500лв., като дадена на отпаднало основание по развален предварителен договор за
покупко-продажба от 12.01.2004г.; срещу Д. Р. П. за сумата от 750лв. и Ю. Р. П. за сумата от
750лв., като дадени на отпаднало основание поради развален договор за покупко-продажба от
12.01.2004г.; за осъждане на тримата ответници солидарно да заплатят на ищците сумата от
14 000лв., представляваща пропуснати ползи, претърпени в следствие на неизпълнението на
предварителен договор от 12.01.2004г., равняващи се на пазарната стойност на имота и платената
през 2004г. цена за него, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и сумата от
1242,19лв., представляваща вреди в следствие на неизпълнение на предварителния договор от
12.01.2004г. и прехвърляне на имота на трето лице по време на процеса по гр.д. № 9230/2018г.,
представляващи направените по това дело разноски, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба.
С молба от 14.10.2022г. ищците са отправили искане за допускане на обезпечение на
предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД иск чрез спиране на изпълнителното
производство по образуваните изпълнителни дела №№ 238/2022г. и №85/2022г. при ЧСИ
Д.Сербезова, по които взискатели са ответниците в настоящото производство, за принудително
събиране на вземания в размер на 2040лв., представляващи присъдени в полза на Д. и Ю. П.
разноски по гр.д. № 9230/2018г. и 1020лв., представляващи присъдени в полза на Г. Д. С. разноски
по същото производство.
С определение от 17.10.2022г. ВРС е допуснал обезпечение чрез спиране на изпълнението
по изпълнително дело № 238/2022г. и изпълнително дело №85/2022г. по описа на ЧСИ
Д.Сербезова, рег.№ 893, след представяне на парична гаранция в размер на 300лв.
Съгласно изричната разпоредба на чл.391 ГПК основателността на молбата за допускане на
обезпечение предпоставя комулативното наличие на следните предпоставки: предявеният иск да е
допустим и вероятно основателен, както и да е налице обезпечителна нужда. Първоинстанционния
съд е извършил проверка, като е приел, че предявените искове са допустими и с оглед
представените към исковата молба доказателства и за целите на обезпечителното производство
вероятно основателен. Правилна е и преценката относно наличието на обезпечителна нужда.
Исканите и допуснатите обезпечителни мерки, обаче са неадекватна спрямо търсената защита.
Исковете на ищците са за парични вземания представляващи суми, дадени на отпаднало
основание. Обстоятелството, че между същите страни са налице висящи изпълнителни
производство, по които ищците са длъжници за вземания на ответниците и същите са взискатели
по тях не обосновава наличието на правен интерес от поисканата обезпечителна мярка. Спорът по
предявения от ищците и в настоящото производство иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД,
предмет на гр.д. № 9230/2018г. е разрешен. С постановеното по това производство решение в
полза на ответниците са присъдени суми за съдебни разноски, дължими от ищците, които са
2
предмет на принудително събиране по посочените изпълнителни производства. Затова и
спирането на изпълнението по тези изпълнителни дела не е адекватна обезпечителна мярка,
предвид и неоспорване на изпълняемото право. Чрез посочената мярка на практика не се
обезпечава реализирането на евентуалните права на ищците по едно бъдещо позитивно за тях
решение, а се осуетява принудителното изпълнение на ликвидни и изискуеми задължения на
ищците към ответниците.
Следва да се посочи и, че целта на обезпечителното производство е да гарантира
възможността за удовлетворяване на евентуалните права на ищците, предмет на производството по
делото, а не на бъдещо евентуално намерение за прихващане. В случая право да извършат
прихващане към настоящия момент имат ответниците, чието вземане е ликвидно и изискуемо, но
не и ищците, чието вземане е спорно. Още повече, че с оглед изложените в исковата молба и
молбата за допускане на обезпечение фактически твърдения, това бъдещо евентуално изявление за
прихващане не е във връзка с предявените в настоящото производство искове. По изложените
съображения, настоящият въззивен състав приема, че спирането на изпълнителните дела, като
обезпечителна мярка не е адекватна с оглед защита на интереса на ищците.
С оглед на горното постановеното от ВРС определение, с което е допуснато обезпечение на
предявените искове, чрез спорене на изпълнението по изпълнителни дела №№ 85/22г. и 238/202г.
по описа на ЧСИ Д.Сербезова следва да бъде отменено, а издадената обезпечителна заповед –
обезсилена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 11377 на Варненския районен съд, постановено на 17.10.2022г.,
по гр.д. № 12835, с което е допуснато обезпечение на предявените от М. Т. П. и З. Х. Янева срещу
Г. Д. С. за осъждане на ответника да заплати сумата от 1500лв., като дадена на отпаднало
основание поради развален договор за покупко-продажба от 12.01.2004г. чрез спиране на
изпълнението по изп.д. № 85/2022г. по описа на ЧСИ Д.Сербезова, рег.№ 893, а по отношение на
Д. Р. П. за осъждане на ответника да заплати сумата от 750лв. като дадена на отпаднало основание
поради развален договор за покупко-продажба от 12.01.2004г и срещу Ю. Р. П. за осъждане на
ответника да заплати сумата от по 750лв, като дадена на отпаднало основание поради развален
договор за покупко- продажба от 12.01.2004г., чрез спирана на изпълнението по изп.д. №
238/2022г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова, рег.№ 893, след представяне на доказателства за
внасяне на парична гаранция по сметка на ВРС в размер на 300лв. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. П., ЕГН ********** и З. Х. Янева, ЕГН
********** за допускане на обезпечение на предявените по гр.д. № 12835/2022г. искове: срещу Г.
Д. С., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1500лв., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чрез
спиране на изпълнението по изп.д. № 85/2022г. по описа на ЧСИ Д. Сербезова, рег.№ 893 и срещу
Д. Р. П., ЕГН ********** и Ю. Р. П., ЕГН ********** за заплащане на сумите от по 750лв. от
всеки от ответниците, претендирани на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД чрез спиране на
изпълнението по изп.д. № 238/2022г. по описа на ЧСИ Д. Сербезова, рег.№ 893.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на М. Т. П., ЕГН ********** и З. Х. Янева, ЕГН
********** по гр.д. № 12835/2022г. на ВРС обезпечителна заповед №229/17.10.2022г.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.274
ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4