РЕШЕНИЕ
№ 1610
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502439 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирА. от „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Г.
против Решение №1408/30.03.2023г. постановено по гр.д.№1439/2021г. по
описа на ПРС, двадесет и първи гр.с., в частта с която се осъжда „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, да плати на В. В. В., ЕГН **********,
следните суми: 269,83 лева /двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и три
стотинки/ - получена без основание във връзка с договор за потребителски
кредит № ***дно със законната лихва, считано от постъпване на исковата
молба в съда – 27.01.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 32,38
лева /тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност. С постановеният съдебен акт на основание чл. 38, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 ЗАдв., в полза на адвокат А. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *** е
присъдена сумата от 43,71 лева /четиридесет и три лева и седемдесет и една
стотинки/ - разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца В. В. В. в производството пред
първата инстанция. Решението на първоинстанционния съд, в посочената част
1
се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт, в обжалвА.та част като вместо това отхвърли иска
като изцяло неоснователен. Претендират се разноски.
Въззиваемата стрА. В. В. В., ЕГН ********** , чрез процесуалния
представител адв. А. К. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, в обжалвА.та част като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски – адвокатски хонорар в размер на
400лв по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Съдът е сезиран и с частна жалба депозирА. от В. В. В., ЕГН
**********, чрез процесуалния представител адв. А. К. против Определение
№6884/15.06.2023г. постановено по гр.д.№1439/2021г. по описа на ПРС,
двадесет и първи гр.с., с което е оставена без уважение молбата на В. В. В. за
изменение на Решение №1408/30.03.2023г, в частта с която В. В. В., ЕГН
**********, е осъдена да плати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 223,02 лева разноски по делото по съразмерност. Акта
се обжалва като незаконосъобразен по съображения подробно изложени в
частната жалба. Иска се от въззивният съд, да отмени присъдените в полза на
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* съдебно-деловодни разноски в
размер на 223.02лв. Претендират се разноски – адвокатски хонорар по
частната жалба в размер на 400лв по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
В срок не е постъпил отговор на частната жалба от Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от стрА. имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледА. по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от В. В. В., ЕГН **********
против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, с осъдителен иск по
чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът твърди сключен договор за потребителски
кредит от 29.08.2017 г., който бил недействителен, поради нарушения на
2
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7, т.10; чл. 19, ал. 4 ЗПК, при
което на връщане подлежала само чистата стойност на кредита от 2000 лева.
Моли за осъждане на ответника да върне недължимо платената сума от 2500
лева по договора, поради липса на основание, предвид недействителността
му, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в
съда – 27.01.2021 г. до окончателното погасяване
Ответникът оспорва иска.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че
е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което от своя стрА.
обосновава недействителност договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Решаващият съд е констатирал, че по
договора ищецът дължи само главницата от 2000 лева, а от приетата ССЕ се
установява плащане на общо 2269,83 лева, с погасена главница, договорена
лихва, такси по тарифа и 195,30 лева – гаранция към “Фератум банк“.
Последната сума е получена от ответника на 26.09.2017 г. и е преведена на
гаранта. Приел е, че платената сума над главницата от общо 269,83 лева е
получена при начална липса на основание и подлежи на връщане на
потребителя, с оглед на което е уважил предявения иск с посочения размер..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалвА.та
част, като по остА.лите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
3
пълно и правилно А.лизирани от първоинстанционният съд.
След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
***г. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит от 2000
лева, платим ведно с договорена лихва от 460 лева на 12 вноски, при ГПР от
49,11 %, ГЛП – 23 %. В чл.5 от процесния договор, е договорено, че заемът
се обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в полза на
дружеството. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на кредита. Уговорената такса – възнаграждение в полза на поръчителя по
договора за гаранция възлиза на 2400 лева и представлява 120 % годишно
оскъпяване на кредита, съгласно заключението на ССЕ..
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в
него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2
от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. В конкретният случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител,
различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко
4
свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде
включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена
действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не
е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита.
Установява се от доказателствата по делото, че в размера на годишния
процент на разходите по заема договорен от 49.11%, е включена
единствено договорната лихва. Такса за предоставяне на гаранция в размер
на 2 400 лв обаче, не е включена в размера на ГПР по Договора за кредит от
29.08.2017г , тъй като гаранцията се предоставя по отделен договор за
гаранция сключен с „Фератум Банк“. Ако в ГПР се включи такса гаранция,
то общия размер на ГПР по Договор за кредит ще надвиши значително
договорения такъв от 49.11%.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от същия, за което се дължи
възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има
характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извода, че е нарушена разпоредбата на
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора за заем по
силата на чл.22 ЗПК.
Ето защо настоящият съдебен състав споделя направения от
първоинстанционния съд извод, че сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ***г е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. По договора
ищецът дължи само главницата от 2000 лева, доколкото е установено
плащане на общо 2269,83 лева, то платената сума над главницата от общо
5
269,83 лева е получена при начална липса на основание и подлежи на
връщане на потребителя. Ето защо като е уважил предявения иск в посочения
размер, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника
на въззиваемия се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.,
за осъщественото безплатно представителство пред настоящата инстанция, на
осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, платимо от жалбоподателя. Съдът като отчете
фактическата и правна сложност на делото, депозирания от процесуалния
представител на въззиваемата стрА. отговор и допълнително писмено
становище, намира направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
По отношение на депозирА.та частна жалба, съдът намира същата за
допустима, доколкото е депозирА. в срок, от стрА. имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, но разгледА. по същество
за неоснователна.Ищецът сам е определил рамките на търсената защита, като
е посочил цената на иска, съобразно извършените плащания.Ответникът пък
от своя стрА. е осъществил защита спрямо претенцията, която е приета от
решаващият съд за частично основателна. Съобразно изхода на спора,
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
претенцията, ето защо и доколкото разноските са правилно разпределени по
съразмерност от решаващия съд, частната жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора по
частната жалба, адвокатски хонорар на процесуалния представител на В. В.
– адв. А. К. по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА не се дължат..
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1408/30.03.2023г. постановено по гр.д.
№1439/2021г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с, в обжалвА.та част.
6
ПОТВЪРЖДАВА Определение №6884/15.06.2023г. постановено по
гр.д.№1439/2021г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2
ЗАдв., да плати на адвокат А. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
400лв/четиристотин лева/ възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство във въззивното производство на В. В. В..
В необжалвА.та част, Решение №1408/30.03.2023г. постановено по
гр.д.№1439/2021г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с, е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7