Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 656/8.4.2020г. Година
2020, ………… Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 19.02.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ КАНД № 119 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство във фаза на втора
касация.
Постъпила е касационна жалба
от "ТРАНС СПОРТ 1"ООД със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 107,
представлявано от П.Х. и Й.Х., чрез процесуалния представител адв. Д. П.,
съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3,
партер, срещу постановеното по НАХД №6845/2019г. по описа на Районен Съд – Пловдив,
І-ви н. състав съдебно решение №2165 от 25.11.2019г., с което е потвърдено
издаденото от Директор Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Пловдив наказателно
постановление/НП/ №407927 – F399929/13.02.2019г., с което на дружеството е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 50 лева на основание чл.180а ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че
постановеното решение от състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като
излага доводи за наличие на касационни основания – неправилно прилагане на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния такъв с
решението на първостепенния Съд, като моли същото да бъде отменено, като вместо
това се постанови отмяна на издаденото НП. Излага възражения, че в АУАН и НП са
описани две различни нарушения - съответно по чл. 86, ал. 2 от ЗДДС и по чл.
86, ал.1 от ЗДДС.
На следващо място се твърди,
че неправилно е ангажирана наказателната отговорност на наказаното лице като се
счита, че не са изложени мотиви от административнонаказващият орган, че е осъществен състава на чл. 180а ЗДДС.
Най-сетне се счита, че не са
спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, като се сочи, че в АУАН е посочено за дата на
установяване на нарушението-14.05. 2017г., а от друга страна се твърди, че
моментът на установяване на авторството на нарушението е свързан с издаване на
Резолюцията от 13.04.2018г. и неправилно е приета от административния орган
датата – 14.05.2018г., когато дружеството-жалбоподател е представило
приложената към писмените обяснения фактура.
Ответникът по тази
касационна жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез юр. М. и
в представен по делото отговор на касационна жалба, излага подробни съображения
за неоснователност на жалбата и настоява
за отхвърлянето и.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен
Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност
наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на така издаденото НП, първостепенният Съд е приел
от една страна, че административнонаказващия орган е
приложил точно материалния закон, а от друга, че не са били допуснати
съществени нарушения на процесуални правила в хода на развитие на административнонаказателното производство.
Като е стигнал до тези
правни изводи, Районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на спорното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалбата, настоящата инстанция намира за неоснователни. Същите са направени и
пред първоинстанционния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.
Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Предмет на съдебен контрол
във въззивната инстанция е било Наказателно
постановление №407927-F399929/13.02.19г., с което на „ТРАНС СПОРТ 1“ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 50 лева, на основание чл. 180а ал.1 ЗДДС, за това, че не е
изпълнило задължението си да начисли в ДДС в размер на 119,30 лева в законоустановения срок 01.11.2017г. - 14.11.2017г. по документ за превоз № ********* от 12.10.2017г. за получени услуги
по чл. 82, ал. 2, т.3 ЗДДС от доставчик ATLANTICA S. P.A. DI NAVAZIONE, данъчно задължено лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка с ИН по ДДС IT **********. Нарушението е установено на 14.05.2018г. от
орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, при извършена проверка за
установяване наличие/липса на несъответствия по данни от система VIES, както е
посочено от актосъставителя. На основание чл.117
ал.1, т.1 ЗДДС дружеството е издало Протокол по чл.117 ал.1, т.1 ЗДДС с №406,
но същият не е включен в дневниците за продажби и справките декларации за
данъчен период до м. 06.2018г. Полученият документ от чуждестранният доставчик
е отразен в дневника за покупки и СД за данъчен период 10.2017г. като покупка
без право на данъчен кредит.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДС се
съдържа дефиниция на понятието „облагаема доставка“, според което такава е
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната.
Дружеството-жалбоподател е
данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДС и на основание чл.86 ал.1 и 2 от с.з. е
задължено да начислява съответния ДДС, когато същият е станал изискуем. Според
чл.2 ал.1 ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга.
По силата на чл.82 ал.2, т.3 ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на
територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на
страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при
доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.
1, 5 и 6 от ЗДДС.
В случая са налице
кумулативните обстоятелства, посочени в чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС - налице е
облагаема доставка на услуга с местоизпълнение на
територията на страната, извършена от данъчно задължено лице, неустановено на
тази територия, с получател данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, при
която данъкът за доставката е изискуем от получателя и. Предвид изложеното
„Транс спорт 1“ ООД е лице - платец на данъка и в тази връзка за същото е
възникнало задължение за начисляването му, чрез издаване на протокол по чл. 117
от ЗДДС и включването му в отчетните регистри по ЗДДС за данъчния период, през
който е издаден.
Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до
14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят. Според чл. 116, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС),
регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде
справка-декларация по чл.125, ал. 1 от закона по образец -приложение №13, като
към справката-декларация се представят и отчетните регистри по чл.124 ал.1 ЗДДС
- дневник за покупките и дневник за продажбите.
Протоколът по чл. 117 от ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 15 дни от датата, на която
данъкът за доставката е станал изискуем. Общото правило на чл.25 ал.2 ЗДДС
гласи, че данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква
задължение на задълженото лице да го начисли. В случая документа за превоз е
издаден на 12.10.2017г. По аргумент от нормата на чл.86 ал.1, т.2 ЗДДС,
начисляването на данъка изисква включването на размера на данъка при определяне
на резултата за съответния период(месец) в справката-декларация за този данъчен
период, предвид което дружеството е следвало да начисли ДДС, като издаде протокол
по чл. 117 от ЗДДС, до 14.11.2017г. и да включи начисления данък в дневника за
продажби и СД за ДДС за данъчния период м. 10.2017г. От събраните доказателства
се установява по безсъмнен начин, че това не е изпълнено.
В обобщение на изложеното
следва да се приеме, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му
нарушение, за извършването на което законосъобразно и при спазване на
съответната процедура му е наложена имуществена санкция в размера, предвиден в
закона (чл.180а, ал. 1 от ЗДДС) за първо нарушение.
Административнонаказващият орган
правилно е квалифицирал извършеното нарушение, приложил е правилно материалния
закон, като при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
твърдените в мотивите на районния съд съществени нарушения на процесуални
правила.
Във връзка с изложените в
касационната жалба доводи, то следва да се посочи, че от страна на дружеството
- касатор на 14.05.2018г.
са били депозирани писмени обяснения във връзка с възложената проверка съгласно
Резолюция за извършване на проверка от 13.04.2018г. за проверявания период и
именно въз основа на тези обяснения и представените към тях доказателства са
възникнали обстоятелствата, констатирани в съставения АУАН, поради което и
същият се явява съставен в законоустановения
3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В тази насока е неоснователно
поддържаното от касатора становище, относно
по-ранната дата на узнаване от страна на администрацията за извършеното
нарушение.
На следващо място следва да
се посочи, че действително в АУАН и НП е посочено, че нарушението е открито на
14.05.2017г. с представяне на документи с вх. №РД-201361 от 14.05.2018г. Касае се за допусната техническа грешка при съставянето им, която не
препятства възможността на санкционираното лице да разбере в какво конкретно
нарушение се обвинява, предвид посочената дата – 14.05.2018г., на която са
представени документите, въз основа на които са направени и констатациите,
отразени в АУАН. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН,
административно – наказващият орган издава наказателно постановление и при
допусната нередовност в акта за установяване на административно нарушение,
стига да е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
В този ред на мисли,
установеният от Районния съд пропуск при изписване на АУАН не ограничава
правото на защита на санкционирания правен субект, респективно не може да
обоснове незаконосъобразност на обжалваното по съдебен ред наказателно
постановление.
Първостепенният Съд се е
занимал и обсъдил въпроса с оглед тежестта на извършеното нарушение при
определяне на наказанието съгласно чл.27 ЗАНН, като правилни са изводите му с
оглед определяне на конкретното наказание, довели до потвърждаване на
наложената имуществена санкция, в минимален размер съгласно чл.180а, ал. 1 от ЗДДС.
Според новелата на чл.180а
ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно не начисли данък в
предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от
лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на
пълен данъчен кредит, се наказва с глоба-за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лева.
Няма спор, че за посочената
в НП доставка касаторът, макар че е лице – платец по
глава VІIІ от ЗДДС не е издал протокол по чл.117 ал.1, т.1
от ЗДДС, в който да посочи ДДС като дължим от него данъка и съответно не е
включил този протокол в Справката си декларация за този месец.
Съдът е изпълнил точно
задължението си, вменено му съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, досежно преценката за
"маловажност". Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил правилно
материалния закон.
Консеквентно това налага и
извода на този Съд, че не са налице заявените касационни основания по чл.348
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Дружеството следва да
заплати на НАП – София разноски в размер на 80 лева за осъществената защита по
делото от юрисконсулт.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 2165 от 25.11.2019г.,
постановено по НАХД № 6845/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, І-ви н.
състав.
ОСЪЖДА "ТРАНС СПОРТ
1"ООД със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.„Васил Левски“№107 да заплати на НАП – София разноски
по делото в размер на 80/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.