Решение по дело №96/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 149
Дата: 28 септември 2018 г. (в сила от 23 октомври 2018 г.)
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20183210200096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,28.09.2018  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: ДОБРИНКА ТАШЕВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД96  по описа за..2018 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от Д.Р.Д.,ЕГН**********,***,чрез адвокат К.Д. с адрес ***,срещу наказателно постановление №14-3394-000396 от 06.01.2015г.на Началник на РУ на МВР-Албена,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е постъпила по пощата,директно в Районен съд-Балчик ,с вх.№1415 на 12.04.2018г.В последствие е изискана административната преписка от РУ на МВР-Албена.

Д. твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е необосновано,незаконосъобразно.

Моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.Алтернативно моли съда да намали размера на наложените наказания по чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП.

Твърди,че са налице условията на чл.28 от ЗАНН.

 Редовно призован,жалбоподателят не се явява в с.з.лично,представлява се от адв.К.Д. от ВАК.

 В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя,подържа жалбата.Прави доказателствени искания.Твърди,че е налице несъотвествие,във описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка,че са допуснати съществени процесуални нарушения.Адвокат Д. твърди,че нарушението не съответства на наложената административна санкция.Пледира, да бъде отменено наказателното постановление,в частта относно нарушението по чл.103 от ЗДвП или алтернативно да се намали размера на наказания за нарушението по чл.103 от ЗДвП.

 Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.Не изразява становище по жалбата.

По делото,като свидетели са разпитани М.Т.К. актосъставител.

По искане на защитата на жалбоподателя е допуснат и разпитан в съдебно заседание като свидетел К. Д.Д..

Събрани и приети са писмени доказателства.

 Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            Жалбоподателят е водач на МПС.

            На 18.07.2014год.той управлявал лек автомобил марка БМВ М6 с Рег.№**** в с.Кранево Балчишка община Добричка област.Управлявайки автомобила в селото,по улица Черно море,в посока централния плаж,автомобил бил видян от полицейски служители на РУ на МВР-Албена.Свидетелят М.К.,младши автоконтрольор в РУ на МВР-Албена подал сигнал за спиране на автомобила,управляван от жалбоподателя.Сигналът бил ясно и видимо подаден със стоп палка.Сигналът бил видян от Д.Д.,но същия не спрял.Полицейския служител поискал съдействие от друг полицейски автопатрул,като същевременно той тръгва също след автомобила,управляван от жалбоподателя.След като свидетелят К. достига до автомобила,той вече междувременно е спрян от другия полицейски патрул,до кръстовището за ресторант „Извора”.

При извършената проверка се установява,че жалбоподателя не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС.

Свидетелят Т. приел,че Д.Д. е допуснал административно нарушение на чл.103 от ЗДвП и административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.,поради което съставил Акт за установяване на административно нарушение на 18.07.2014год..в присъствие на Д..Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя,веднага след съставянето му.Д. вписал в АУАН ,че няма възражения.

Въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия орган,приема,че са налице административни нарушения на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП изразяващи се в това,че водачът не спира плавно на посоченото място,или в най-дясната част на платното за движение,при подаден сигнал за спиране от контролен орган и в това,че водачът не носи контролен талон към СУМПС.С оглед на това административно наказващия орган издава наказателно постановление №14-3394-000396 на 06.01.2015год.с което на Д.Д. за допуснатите административни нарушения са наложени наказания,както следва:

-за административното наказание по чл.103 от ЗДвП,на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП-Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца.

-за административното нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП,на основание чл.183 ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП-Глоба в размер на 10 лева.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели,писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 02.04.2018год. на Д..Жалбата е подадена по пощата и получена в Районен съд-Балчик с Рег.№1415 на 12.04.2018год.Видно от пощенското клеймо на пощенския плик,жалбата е подадена на 05.04.2018.

.Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

                        Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началник на РУ на МВР-Албена,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№Iз-1745 от 28.08.2012год.на Министъра на вътрешните работи.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени процесуални нарушения,при съставяне на АУАН и наказателното постановление,водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и опорочаващи процесното обжалвано наказателно постановление,до степен на незаконосъобразност.

Действително в процесното наказателно постановление  е посочена заповед на МВР с друг номер,а именно Заповед№8121з-47 от 16.01.2015год.,а самото наказателно постановление е издадено с дата 06.01.2015год.С оглед представените и приети писмени доказателства-заповеди на МВР,съдът приема,че към датата на извършване на деянията,както и към датата на издаване на наказателното постановление действащата заповед е Заповед№Iз-1745 от 18.08.2012год.,а не описаната на наказателното постановление.Според съда е налице представителна власт на  Началника на РУ на МВР-Албена да издава съответните наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.Според съда в конкретния казус,става въпрос за техническа грешка при изписването на номера на актуалната,действаща заповед на Министъра на МВР.Според съда това не е съществено процесуално нарушение.

На следващо място съдът приема,че не е налице несъответствие между описаната  в АУАН,наказателното постановление и установената в съдебния процес фактическа обстановка.

Съдът приема,че свидетелят М.К.,като е описал фактическата обстановка,основно касаеща допуснатите административни нарушения,без да описва подробно всяко действие на полицейските органи,не е допуснал съществено процесуално нарушение.Според съда е достатъчно,актосъставителят да опише достатъчно факти,установяващи допускането на конкретните административни нарушения,което свидетелят М.К. е и сторил.

По отношение на правилното прилагане на материално правните норми,съдът съобрази следното:

При анализа на събраните гласни доказателства,съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел М.К.,като обективни,пълни и безпристрастни.Съдът приема,че спирането на автомобила,управляван от жалбоподателя,се осъществява в крайна сметка,едва след намесата  на друг автопатрул,което изключва,възможността и твърденията в показанията на свидетеля на защитата К. Д.,че жалбоподателя не е имал възможността и не е възприел правилно полицейското разпореждане за спиране на автомобила.

Съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетеля К.Д.,с оглед факта ,че същия е в приятелски отношения със жалбоподателя.Съдът възприема тези показания,като линия на защита на жалбоподателя.

В предвид на това,съдът приема,че правилно актосъставителя ,а така също и административно наказващия орган са квалифицирали конкретното деяние,като административно нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

По отношение на второто констатирано административно нарушение,а именно това по чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП,в пледоарията си,по същество,процесуалният представител на жалбоподателя завява,че не оспорва факта,че жалбоподателя не е носил със себе си контролния талон към СУМПС.

С оглед на това,съдът приема,че допускането и съответно наложеното наказание за административното нарушение по чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП е доказано и основателно.

С оглед изложеното,съдът приема за доказано ,че жалбоподателя Д. е допуснал описаните в АУАН и наказателно постановление административни нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП.

Според съда не са налице условията на чл.28 от ЗАНН.Не е налице маловажност.До този извод,съдът достига ,съобразявайки степента на обществена опасност на допуснатите административни нарушения.Административното нарушение по чл.103 от ЗДвП,изразяващо се в неизпълнение на полицейско разпореждане,съдът приема,за такова с достатъчно висока степен на обществена опасност,която да изключва наличието на маловажност в конкретния случай.

По отношение на вида, и размера на наложените административни наказания за допуснатото административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,съдът констатира,че наказанията глоба и лишаване от право на управление на МПС,са наложени в техния максимално предвиден размер,съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на наказателното постановление,както и от събраните доказателства,липсват мотиви от страна на административно наказващия орган,както и доказателства,защо е наложил предвидените в законовата норма максимални наказания.

Съдът приема,че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата възраст на жалбоподателя и времето,което е отминало от момента на съставяне на наказателното постановление и неговото връчване на жалбоподателя,а то е повече от три години.Липсват освен това и доказателства за други подобни административни нарушения  на Д. по ЗДвП.

С оглед на наличието на смекчаващи вината обстоятелства,съдът приема,че следва да се намали размера на наложените административни наказания за допуснатото административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП предвижда за нарушение по чл.103 от ЗДвП административни наказания,а именно Глоба в размер от 50лв.до 200 лева и лишаване от право на управление на МПС,за срок от 1 месец до 6 месеца.

Съдът приема,че да постигане целите на наказанието,в конкретния случай следва да се намали размера на наложените наказания за допуснатото административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,като те се определят към минимума,предвиден в текста на чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП,а именно Глоба в размер на 50 лева и Лишаване от право на управление на МПС,за срок от един месец.

В този смисъл ,съдът приема,че процесното обжалвано наказателно постановление следва да бъде изменено в частта си относно наложените административни наказания за допуснатото административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,като същите бъдат намалени по размер,а именно Глобата от 200 лева на 50 лева,а Лишаването от право на управление на МПС от 6 месеца на 1 месец.

В останалата си част,наказателното постановление следва да бъде потвърдено,като законосъобразно.

            Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

 

           

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление№14-3394-000396 от 06.01.2015год.на Началника на РУ на МВР-Албена,с което за констатирани на 18.07.2014год.в с.Кранево Балчишка община,административни нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП,при управление на лек автомобил марка БМВ М6 с Рег.№****,на Д.Р.Д. ЕГН********** ***,са наложени административни наказания:

-за административното нарушение по чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП,на основание чл.183 ал.1т.1пр.2 от ЗДвП Глоба в размер на 10 лева(десет лева),

-за административното нарушение по чл.103 от ЗДвП,на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП Глоба в размер на 200 лева(двеста лева)  и Лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца,като НАМАЛЯВА размера на наложените административни наказания по чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП,а именно:

Глоба от 200 лева,на ГЛОБА  от 50 лева( петдесет лева),

Лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца,на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№14-3394-000396 от 06.01.2015год.на Началника на РУ на МВР-Албена,в останалата му част,като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :