РЕШЕНИЕ № 511
10.04. 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на пети март, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО Х. 2.
МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
И. Л.
прокурор:
Д.Х.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Димитров КАНД номер 133 по описа за
2020 година.
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Ж.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу решение № 21/06.01.2020г., постановено по
а.н.д. № 4265/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, само в частта, с която е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0769-002663/13.06.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“
Бургас, ч частта му, с която за нарушение на чл.104а от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.6 от с.з. на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспорената част от съдебното решение е неправилна, противоречаща
на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът
редовно призован, се явява и представя снимков материал за сведение.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С част от обжалваното пред Районен съд – Бургас наказателно постановление
отговорността на М. е била ангажирана за това, че на 10.05.2019г., около 09:30
часа, в гр.Бургас, по бул. Тодор Александров, в посока от кръстовище Трапезица
към ул. „Спортна“ управлява лек автомобил „Дайхатсу Фероза“ с рег.№ А 6515 КТ,
като „използва“ мобилен телефон по време на управление без наличието на
устройство свободни ръце.
За
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
в който М. не е вписал възражение. Въз основа на съставения АУАН и след
преценка на писмените възражения е издадено процесното НП.
За
да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира, че от формална страна са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество намира за безспорно
установено извършването на нарушение на чл.104а от ЗДвП. Съдът е посочил, че приема
за установен факта, че жалбоподателят е говорил по телефона без наличие на
устройство свободни ръце, което действие законът забранява.
Така
постановеното решение е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие
на ръцете му.
Касационната
инстанция напълно споделя възраженията на касатора, че никъде сред събраните по
делото доказателства не се сочи, че същият е говорил по телефона, поради което
този извод на въззивната инстанция е неверен. Според констатиращия нарушението
акт нарушителят е „ползвал телефона без устройство свободни ръце“. Това
обстоятелство е различно от възприетото от въззивният състав. Терминът е
по-общ, доколкото различните модели телефони притежават различни функции,
посредством които могат да бъдат „ползвани“. Безспорно за настоящата инстанция
погрешните изводи на първоинстанционния съд идват от употребения от
актосъставителя и АНО термин „свободни ръце“, който е относим към устройство,
позволяващо провеждане на разговор без употреба на ръцете на водача. Това
устройство обаче не е единственото, посредством което може да бъде използван
телефон без употреба на ръцете. Такова е например т.нар. Bluetooth усройство, което свързва панела на автомобила със самия
телефон и позволява използването на последния посредством бутони на самото
табло. Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП
не визира забрана единствено за разговаряне по телефон, докато водача управлява
превозното средство, а изобщо на употребата му. Доколкото от доказателствата по
делото не се установява провеждане на разговор чрез телефонния апарат, в тежест
на АНО е било да установи по какъв друг начин е билоизползвано устройството от
касатора.
В същото време липсва забрана
преди потегляне телефонът да бъде ангажиран с изпълнение на определена функция,
като бъде поставен на съответна стойка без да се ползва по-натам по време на управлението
на МПС. В този смисъл, за да бъде доказано нарушението по чл.104а ЗДвП следва
актосъставителят да е бил очевидец на употребата на телефона с ръце по време на
управлението на съответното МПС, т.е. на боравенето с него, като в тежест на
нарушителя е да докаже, че това е станало с устройство, което позволява
употребата му без участието на ръцете. В този смисъл, от събраните по делото
доказателства съдът достига до извод за недоказаност на конкретното нарушение.
От една страна касаторът оспорва това да е говорил и същото обстоятелство
остава недоказано по делото. От друга, ползването на телефона бива недоказано и
по кой да е друг от възможните начини, според характеристиките на последния -
нито от свидетелските показания на актосъставителя, който сочи, че не си спомня
нищо, нито от самия АУАН в който липсва конкретика за очевидните възприятия на
актосъставителя относно начина на ползване на телефона с ръце.
В този случай произнасяне по
възражението за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се дължи.
На основание изложените мотиви и поради наличие на отменителни основания за касиране на решението, то
следва бъде
отменено, като отменено следва да бъде и оспореното НП, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21/06.01.2020г., постановено по а.н.д.№
4265/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас само в частта, с която е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0769-002663/13.06.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“
Бургас, в частта му, с която за нарушение на чл.104а от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.6 от с.з. на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и вместо него постанови:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) №
19-0769-002663/13.06.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция“ Бургас в частта му, с която за нарушение на чл.104а от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.6 от с.з. на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.