Решение по дело №707/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1362
Дата: 6 юли 2018 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20187040700707
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1362  / 06.07.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С.А., като изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по адм.д. № 707/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Прокурор Х.К.от Окръжна прокуратура – гр.Бургас е протестирал разпоредбите на чл.12, ал.1, т.2 и т.3, чл.12, ал.3 и чл.70, ал.2 във връзка с ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Руен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с решение по протокол №2/08.12.2015 г. на Общински съвет Руен.

В протеста се твърди, че оспорените разпоредби противоречат на нормативен акт от по-висока степен и се иска тяхната отмяна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста и пледира атакуваните норми да бъдат отменени.

Ответният общински съвет не изпраща представител и не изразява становище.

ФАКТИ:

Първата от оспорените разпоредби на правилника има следното съдържание: „Пълномощията на председателя на общинския съвет се прекратяват предсрочно:

2. при трайна невъзможност за изпълнение на функциите си за непрекъснат период от три месеца;

3. при системно неизпълнение на задълженията си като председател за непрекъснат период от три месеца.”

Това е текстът на чл.12, ал.1, т.2 и т.3 от Правилника.

В протеста се твърди, че тези разпоредби противоречат на чл.24, ал.3, т.2 от Закона за местно самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), според който правомощията на председателя на общинския съвет се прекратяват предсрочно при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си като председател за повече от три месеца с решение на общинския съвет, взето по реда на ал. 1. За разлика от законовата разпоредба, която изисква времетраенето на невъзможността или системното неизпълнение да е повече от три месеца, оспорената норма от правилника на Общински съвет Руен изисква времетраенето да е непрекъснат период от три месеца.

Според чл.12, ал. 3 от Правилника мотивирано писмено искане за прекратяване на правомощията на председателя по реда на чл.12, ал.1, т.3 може да бъде извършвано най-малко от 1/3 от общия брой на съветниците. В този случай председателят свиква нарочно заседание не по-късно от 14 дни от постъпването му. Гласуването е тайно и искането се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случай, че искането бъде отхвърлено, предсрочно прекратяване на това основание може да се прави не по-рано от шест месеца от датата на заседанието на общинския съвет. В протеста се твърди, че тази разпоредба противоречи на чл.23, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА, където е предвидено Общинският съвет да се свиква на заседание от неговия председател: 1). по негова инициатива; 2). по искане на една трета от общинските съветници; 3). по искане на една пета от избирателите на общината; 4). по искане на областния управител.

В случаите по ал.4, т.2, 3 и 4 председателят на общинския съвет свиква заседание, което се провежда в 7-дневен срок от внасяне на искането. След изтичането на този срок, ако заседанието не бъде свикано от председателя, то се свиква от вносителя на искането и се провежда в 7-дневен срок от свикването.

Съгласно оспорена норма на чл.70, ал.2 във вр. с ал.1 от Правилника командироването на общинските съветници се извършва от председателя на общинския съвет. Съветниците могат да бъдат командировани с тяхно съгласие извън територията на общината във връзка с изпълнение на техните функции. В допълнителен протест е посочено, че тази разпоредба противоречи на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, според която заповедите за командировки и специализации в чужбина за общинските съветници се издава от кмета на общината. При командироване без напускане на пределите на държавата приложими са нормите на Наредбата за командировките в страната, която не регламентира изрично кой орган издава заповедта за командироване на съветници от общинския съвет. В протеста се твърди, че въпреки това положението е сходно с нормираното в предходно цитираната наредба, тъй като и в двата случая става въпрос за изпълнение на функциите на общинския съветник на място, извън седалището на общинския съвет. Допълнителен аргумент, според протестиращата прокуратура, е уреденото в чл.44, ал.1, т.5 и т.16 от ЗМСМА, според което кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет и осигурява организационнотехническото обслужване на общинския съвет.

След образуване на делото от ответника са постъпили доказателства, според които оспорените разпоредби са били изменени с решение № 356, отразено в протокол № 33 от 18.04.2018 г. на Общински съвет Руен. По делото са представени доказателства, че това решение е влязло в сила, не е оспорено. Според него измененията засягат чл.12, ал.1, 2 и 3, чл.14, ал.4 и чл.70, ал.2 от правилника. С изключение на чл.14, ал. 4, всички останали норми съвпадат с оспорените по делото. Според изменения текст на чл.12, ал.3 при предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя избор на нов председател се провежда на същото заседание. Текстът е качествено различен от оспорения текст на чл.12, ал.3, съществувал до това изменение. Новият текст на ал. 3 изцяло съвпада с текста на чл.12, ал.4 от Правилника преди неговото изменение с решение № 356/2018 г. Това води до извода, че старата ал. 3, която е оспорена в настоящото производство е отменена изцяло.

Новият текст на разпоредбата на чл.70, ал.2 от Правилника предвижда командироването в страната да се извършва от председателя на общинския съвет, а извън Република България – по реда, предвиден в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Според оспорения с протеста текст на същата разпоредба командироването на общинските съветници се извършва от председателя на общинския съвет, когато става въпрос за командироване извън територията на общината, без да е уточнено дали това е в рамките на страната или става въпрос за чужбина. Възраженията, изложени в протеста, засягат регламентираното именно с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Това възражение очевидно е взето предвид от общинския съвет и е въведено като норма в новия текст на чл.70, ал.2, където е възприета техниката на препращане. В хипотезата, когато се командироват общински съветници извън територията на Република България нормата препраща към реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В останалата част, в която новата норма предвижда командироването в страната на общинските съветници в страната да се извършва от председателя на общинския съвет, според настоящия съдебен състав в тази част оспорената норма не е изменена, тъй като и в предишната си редакция тя е предвиждала председателят като компетентен да командирова. Както оспорващата прокуратура е посочила, в Наредбата за командировките в страната няма изрична регламентация за това кой е компетентен да командирова общински съветници. Отделно от това следва да се посочи, че Наредбата за командировките в страната не е нормативен акт от по-висока степен, макар да има по-широк териториален обхват на действие.

Макар да е заявено в решение № 356/2018 г., че настъпват изменения и в чл.12, ал.1, т.2 и т.3, при съпоставка между новия текст на тези две разпоредби и стария текст, който е протестиран, съдът установи, че такова изменение обективно няма. Тези две разпоредби са оспорени в частта им, в която предвиждат „непрекъснат период от три месеца”, въпреки, че за същата хипотеза ЗМСМА в чл. 24, ал. 3, т. 2 предвижда невъзможността или неизпълнението на задълженията да е „за повече от три месеца”.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Оспорването е частично допустимо.

Изменението на част от оспорените разпоредби, извършено с решение № 356/2018 г. на Общински съвет Руен, което изменение в новата редакция съответства на възраженията, изложени в протеста, води до отпадане на правния интерес на протестиращата прокуратура в тази част, доколкото изменените разпоредби към датата на постановяване на това решение вече не са действащи, а чл. 194 от АПК предвижда, че решението, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт влиза в сила от деня на обнародването му и подзаконовият нормативен акт в тази част се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Затова дори да се разгледа оспорването за времето, в което атакуваните разпоредби са били действащи, това не би променило целения с протеста резултат, тъй като, ако бъде отхвърлено оспорването, разпоредбите не биха намерили приложение поради отмяната им. Същевременно ако бъде уважено оспорването и бъдат отменени разпоредбите, това ще е действие занапред след влизане в сила на съдебното решение. Затова съдът счита, че липсва възможност той да разгледа и да се произнесе по законосъобразността на оспорените разпоредби за времето, през което са действали до отмяната им или изменението им. По тази причина следва да се приеме, че е налице отрицателна предпоставка за водене на настоящото производство в частта по отношение на разпоредбите на чл.12, ал.3 и чл.70, ал.2 във връзка с ал.1 в частта му относно командироването на общинските съветници в чужбина, поради отмяната на първата разпоредба и изменението на втората разпоредба, които обосновават отпадане на правния интерес на оспорващата прокуратура. В тази част на основание чл.159, т.4 във вр. с чл.196 от АПК протестът следва да бъде оставен без разглеждане и производството да се прекрати.

Относно нормите на чл.12, ал.1, т.2 и т.3 от Правилника и чл.70, ал.2 от същия Правилник в частта относно командироването на общинските съветници в страната, протестът следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.16, ал.1, т.1 и т.3 прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове и започва или встъпва във вече образувани по АПК производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

В конкретния случай прокуратурата е оспорила части от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Руен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с решение по протокол №2/08.12.2015 г. на Общински съвет Руен, който е нормативен акт съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за нормативните актове, където е регламентирано, че правилниците за прилагане на закон в неговата цялост и за организацията на държавни и местни органи, или за вътрешния ред на тяхната дейност, са подзаконови нормативни актове.

По отношение на чл.12, ал.1, т.2 и т.3 протестът е основателен. Действително, както е посочила прокуратурата, нормата противоречи на чл.24, ал.3, т.2 от ЗМСМА, доколкото законът предвижда по-голям срок на трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията чрез текста „повече от три месеца”, а нормата от Правилника, която е оспорена, изисква непрекъснат период само от три месеца. Това противоречие обосновава отмяната на оспорените текстове като незаконосъобразни.

Що се касае до нормата на чл.70, ал.2 от Правилника в частта относно командироването на общински съветници извън територията на общината, но в рамките на Република България, оспорването е неоснователно. Не е налице противоречие с нормативен акт от по-висока степен, не само защото сочената Наредба за командироването в страната е нормативен акт от същата степен, от която е и Правилникът, т. е. и двата акта са подзаконови, но и защото самата наредба не предвижда такъв регламент, т.е. не може да се прибегне по аналогия към нейните разпоредби.

Разноски в производството са претендирани от оспорващата Прокуратура и се дължат от ответника в размер на 20 лв., представляващи платена такса за публикуване на съобщение в ДВ за направеното оспорване.

Мотивиран от горното и на основание чл.159, т.4 вр. чл.196 и чл.193, ал.1 от АПК, тричленен състав Административен съд - Бургас, 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на Х.К.– прокурор при Окръжна прокуратура гр.Бургас против чл.12, ал.3 и чл.70, ал.2 във връзка с ал.1 в частта му относно командироването на общинските съветници в чужбина, описано чрез израза „…а извън Република България – по реда предвиден в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.“ от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Руен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с решение по протокол №2/08.12.2015 г. на Общински съвет Руен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 707 по описа за 2018г. на Административен Бургас в тази част.

Решението до тук има характер на определение и може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.12, ал.1, т.2 и т.3 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Руен, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с решение по протокол №2/08.12.2015 г. на Общински съвет Руен съгласно която „Пълномощията на председателя на общинския съвет се прекратяват предсрочно: 2. при трайна невъзможност за изпълнение на функциите си за непрекъснат период от три месеца; 3. при системно неизпълнение на задълженията си като председател за непрекъснат период от три месеца.” и ОТХВЪРЛЯ протеста в останалата му част.

ОСЪЖДА Общински съвет Руен да заплати на Окръжна прокуратура Бургас направените по делото разноски в размер на 20,00 (двадесет) лева.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд на РБългария.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: