Решение по дело №1657/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1215
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040701657
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1215                      01.10.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На двадесет и четвърти септември,                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1657 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, ЕИК-*********, с адрес: гр.София, бул.Цариградско шосе № 115и, чрез пълномощникя адвокат Б.В.от АК-Бургас, против решение № 835/09.07.2020г., постановено по НАХД № 340/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 477892-F486925/12.11.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с което за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.  

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени НП, респективно да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат се възражения, че районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че непредставянето на паспорта на фискалното устройство в проверявания обект към момента на проверката не води до извод, че същият не се е съхранявал в търговския обект. Сочи се, че свидетелските показания са преценени неправилно, като от тях и от писмените доказателства се налага извода, че паспортът се е съхранявал в обекта, но не е бил намерен, поради което и не е бил представен по време на проверката. Твърди се наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са ангажирани нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат В., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски като представя нарочен списък.

Ответната страна – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) -Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна, но на различни от изложените в нея основания.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден, но недопустим, поради това, че в първоинстанционното производство не е участвало като ответник по жалбата учреждението, в чиято структура е административно-наказващият орган.

Съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл.55, ал.2 и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш.

В случая наказателно постановление е издадено от началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, т.е. от орган на централното управление на агенцията, а не от териториалната структура. Вместо това като страна в производството е била призовавана за участие ТД на НАП-Бургас. Решаващият съдебен състав на районния съд правилно е посочил, че като страна следва да се конституира ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ Бургас (л.58) и е посочил в протоколите от проведените съдебни заседания, че именно това е ответникът по обжалване, но вместо да уведоми него с изпратени две призовки (л.61 и 84), за насрочените открити съдебни заседания е призовал ТД на НАП-Бургас.

Последното учреждение е различно от това, в което е административно-наказващия орган, т.е. не е изпълнено цитираното изискване на чл.61, ал.1 от ЗАНН. Процесуалното нарушение е съществено, тъй като е довело до лишаване от участие в съдебното производство на надлежната страна.

В производството пред настоящия съд по необходимост са призовани касационният жалбоподател и ТД на НАП-Бургас, защото това са страните които са били призовавани и участвали в производството пред районния съд.

Следва да се посочи, че съгласно чл.6 от Закона за Националната агенция за приходите, структурата на агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции, т.е. касае се за различни администрации, които не са в йерархична зависимост, макар да са на общо подчинение. Териториалните дирекции имат специална компетентност, която се ограничава до установяване на публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечаване и събиране на публичните вземания. Централното управление има обща компетентност, включваща и административнонаказателната дейност, която може да бъде реализирана чрез подструктури на ЦУ, посочени в чл.6, ал.5 от ЗНАП.

Предвид констатираната недопустимост и на основание чл.221, ал.3 от АПК, първоинстанционното съдебно решение следва да се обезсили, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Бургас, който следва да се произнесе и по направеното искане за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 835/09.07.2020г., постановено по НАХД № 340/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

                                                                    2.