№ 234
гр. Стара Загора, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н П. Г.а
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20235530201133 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-000830 /29.04.2022 г.
на Началник сектор „ Пътна Полиция“ при ОДМВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. В жалбата оспорва извършеното административно
нарушение.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат А. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема становище, че
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени,веществени / фото снимка / – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния
фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима
.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган е приел за установено, че на
1
02.04.2022 г. около 17.31 часа по път 3-503 в село Опан област Стара Загора,
в посока за град Стара Загора управлява лек автомобил „ Фолксваген „ с рег.
№ Х 4235 КН собственост на Д.Д при разрешена максимална скорост от 50
км/ч за населено място се движи със скорост 130 км/ч.Скжоростта е
установена с мобилна радарна система № 572 и КЛИП № 22962.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетеля И. К. /актосъставител/, видеоклип № 22962 от 02.04.2022
г.,протокол №5-49-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол;
декларация; справка от Централна база КАТ; заповед №8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на МВР; справка за нарушител/водач от региона;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система;
удостоверение тип средство за измерване №10.02.4835; Протокол
572/03.04.2022 г.
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21,
ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1 т. 6 ЗДП е наложил административно
наказание Глоба в размер на 1 000 лева 3 месеца лишаване от право да
управлява МПС.
Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно
техническо средство /протокол №5-49-21 от проверката на мобилна система
за видеоконтрол; протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система; удостоверение тип средство за измерване №10.02.4835,
Протокол 572/03.04.2022 г./
От удостоверение тип средство за измерване №10.02.4835, протокол №5-
49-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол, Протокол
572/03.04.2022 гсе установява кога техническото средство е въведено в
експлатация, неговата техническа изправност и дава основание, че към
момента на деянието контролните органи са имали основание да го ползват
като годно техническо средство, което мотивира съда да приеме показателите
на отчетената скорост за достоверни.
От видеоклип № 22962 от 02.04.2022 г. се установява, че скоростта на
движение е била 130 км/ч.Очевидно е, че движението е осъществено с лек
автомобил „ Фолксваген „ с рег. № Х 4235 КН .От този клип по недвусмислен
начин се установява МПС, с което е извършено нарушението и неговата
2
скорост на движение. Този извод на фона на използването на годно
техническо средство води до заключението, че с посоченото МПС е
извършено административното нарушение.
Следователно установените по безспорен начин скросот на движение с
годно и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил
скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Обстоятелството, че видеоклипът е изготвен с годно техническо средство
прави неоснователни възраженията в жалбата и поддържани в с.з., че
видеоклипът е негодно доказателствено средство т.е. няма никакво основание
да бъде игнориран от доказателствения материал.
Неоснователни са и възраженията, че част от писмените
доказателства/удостоверение тип средство за измерване №10.02.4835,
Протокол 572/03.04.2022 г/ са представени едва с подаването на касационната
жалба пред АС град Стара Загора и не следва да се вземат предвид от
настоящият съдебен състав. В административно-наказателния процес няма
преклузивен срок за представяне на доказателства, поради което и с цел
изясняване на обективната истина същите се обсъждат при постановяването
на СР.
Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират по между
си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги
кредитира с доверие. Те водят до единствено възможния извод относно
приетата за установена фактическа обстановка и относно главният факт в
процеса.В тази връзка фактическата обстановка е доказана по несъмнен и
безспорен начин.
Видно от декларация по чл. 188 ЗДП от 02.04.2022 г. лекият автомобил, с
който е извършено административното нарушение е управляван от
жалбоподателя К. К. и правилно на същият е наложено административно
наказание.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят К. при
управление на МПС е отказал да бъде изпробвана с техническо средство без
да има основание за това, от което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят К. като водач на МПС чрез действие е осъществил деяние.
3
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 182, ал. 1 т. 6 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява
МПС, в населено място, знаел е с каква скорост се движи, нео не се е вместил
в границите на максимално допустимата / ,предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал
обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил
задълженията си по чл. 21, ал. 1 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят К. с деянието си е извършила формално
административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията
на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189,
ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да
издава наказателни постановления и да налага административни
наказания.Същата е приложена и като доказателство по делото.
В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление
деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му,
посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, посочена е и съответната правна
квалификация т.е. спазени са всички стандарти гарантиращи правото на
защита.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
4
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.
57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на
деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са
от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на
обществено опасни последици.Същите са широко разпространени в страната
и съдебния район и по своето естество са със завишена степен на обществена
опасност.
Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите
административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с
изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо
го като малозначително.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1228-000830
/29.04.2022 г. на Началник сектор „ Пътна Полиция“ при ОДМВР град Стара
Загора, с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева /хиляда/ и 3 /три/ месеца лишаване от право да управлява МПС на
К. Д. К. от град Харманли, *****, ЕГН – ********** и съдебен адрес – град
Харманли , бул. „**** / адв. Д. А. /.
5
ОСЪЖДА К. Д. К. да заплати на ОД на МВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 лева /сто/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6