№ 70
гр. Варна, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500402 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно. Образувано е по подадени срещу решение
№ 591/31.05.2024 г. по гр. д. № 1880/2023 г. на Окръжен съд – Варна две
въззивни жалби: първата е депозирана от представител на Окръжна
прокуратура – Варна, а втората от И. Х. Т., ЕГН**********.
Жалбата на Окръжна прокуратура –Варна е насочена срещу решението в
частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на Т. сумата
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на образуваното наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 09.08.2021 г., до окончателното й
изплащане. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона.
Излага се, че не е съобразено наличието на чл.5 ал.1 ЗОДОВ, тъй като с
поведението си по НОХД №699/2014г. по описа на ВРС и
лъжесвидетелстването от негова страна е станал причина да бъде образувано
срещу него производството по НОХД№315/16г. по описа на ВРС. Твърди се, че
не е съобразено, че стресът за Т. е бил много по-голям от осъждането му с две
присъди, отколкото привличането му към обвиняем. Оспорва, че до момента
на повдигането на обвинението Т. се е ползвал с добро име и авторитет, като
излага, че още от момента на лъжесвидетелстването е загубил своя авторитет.
Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и постановено ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално обезщетението да бъде
намалено.
Въззивната жалба на И. Х. Т. срещу решението на Окръжен съд – Варна
е насочена срещу частта му, с която е отхвърлена осъдителната искова
претенция за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до
1
претендирания размер от 100 000 лева, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл.
290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 09.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта,
с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени съдебни разноски в наказателното производство, при което
въззивникът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 260006/22.07.2021 г. по
НОХД № 1445/2019 г. по описа на ОС – Варна. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, тъй като съдът не е съобразил
броя на проведените открити съдебни заседания, разпитите в досъдебното
производство, отразяването на процеса от журналисти, които са присъствали
пред съдебната зала, наложеното му уволнение и невъзможността да
реализира доходи от работа, която е изпълнявал преди това, като се е
наложило да извършва всякаква такава. Моли се за отмяна на решението в
атакуваната част и присъждане на цялата поискана сума от 100 000 лв.
Досежно имуществените вреди сочи, че същите следва да бъдат
обезщетени, като съдът приеме подходящ размер за дължимото адвокатско
възнаграждение за защита по наказателното производство.
В срока по чл.263 ГПК и двете страни са депозирали отговори по
подадените въззивни жалби, като всеки е оспорвал противната.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.12.2015г. ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. с
чл. 26, ал.1 НК, като му е била наложена на мярка за неотклонение
„Подписка“. В хода на досъдебното производство, както и след привличането
му като обвиняем е многократно призоваван пред разследващите органи за
даване на обяснение и разпит. Въз основа на внесен обвинителен акт на ВРП е
образувано НОХД №315/2016г. по описа на ВРС, което производство пред
първа инстанция продължило за период над една година, и по което са били
проведени 8 съдебни заседания. След внасяне на обвинителния акт в съда,
ищецът бил дисциплинарно уволнен от МВР. Провеждането на съдебните
заседания и взетата на ищеца мярка за неотклонение поставили ищеца в
стресираща ситуация. Производството пред първоинстанционния съд
приключило с осъдителна присъда по повдигнатото му обвинение, която
своевременно била обжалвана, за което било образувано ВНОХД № 391/2017г.
на ВОС, по което производство били проведени три съдебни заседания,
вследствие на което делото с решение на въззивния постановената от ВРС
осъдителна присъдата била отменена, а делото върнато на за ново
разглеждане. При новото връщане на делото пред ВРС било образувано НОХД
№5116/2017г. по описа на ВРС, което продължило за период от около 2 години,
по което били проведени 10 съдебни заседания, като с присъда от 26.06.2016г.,
ищецът бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Постановената осъдителна присъда била надлежно обжалвана, за което било
образувано ВНОХД № 1445/2019г. на ВОС, по което била постановена
присъда № 26006/22.07.2021г., с която ищецът бил оправдан по повдигнатото
му обвинение. Твърди, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на
2
06.08.2021г. Посочва, че по време на наказателното производство е
осъществено разгласяване на факти относно образуваното дело, по което
подсъдим бил ищецът, доколкото след провеждане на всяко съдебно заседание
в съда присъствали представители на медиите, които настоявали ищецът да
даде обяснения. По този начин факти относно повдигнатото обвинение за
престъпление от общ характер станали известни не само сред колегите на
ищеца, но в останалата общественост, в това число и след приятелите на
последния. Твърди че с оглед проведеното наказателно производство, което е
продължило повече от 6 години е претърпял неимуществени вреди, същия е
изпитал чувство на срам от повдигнатото му обвинение, взетата мярка за
неотклонение „Подписка“ допринесла до накърняване доброто име в
обществото, в това число и сред колегите на ищеца. Изпитал трудност при
намиране на работа, доколкото работодатели нямали желание да го наемат по
причин, свързани с медийно огласяване на воденото срещу него наказателно
производство. Обстоятелствата относно образуваното наказателно
производство се отразили и на общото му здравословно състояние, което се
влошило. Ищецът се изолирал от обществото, като се затворил в домът си,
съответно тежкото състояние, в което изпаднал обосновало и необходимостта
от посещение при психиатър. Твърди, че с оглед организиране на защитата си
по проведеното наказателно производство е сторил разходи в размер на 8000
лева, същите под формата на заплатено възнаграждение за процесуално
представителство. По изложените в исковата молба съображения желае
осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените му
имуществени и неимуществени вреди, като определя първите на 8 000 лв.-
адвокатско възнаграждение, заплатено по водените наказателни производства.
Сочи, че неимуществените вреди оценява на 100 000 лв. ведно със законната
лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
Прокуратурата на РБългария, в който се излагат възражения за недопустимост
на предявените искове, а в условията на евентуалност се сочи, че същите са
неоснователни. Поддържа, че ответникът не носи отговорност за
незаконосъобразен осъдителен съдебен акт, който е постановен по НОХД №
315/2016г. по описа на ВРС. Оспорва момента, от който се дължи законна
лихва. Оспорва, че неимуществените вреди, които се твърди, че са причинени
на ищеца са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му
обвинение, като наред с това оспорва, че допреди образуването на
наказателното производство той се е ползвал с добро име в обществото.
Излагат се възражения, като се посочва в отговора на исковата молба, че
внесеното обвинение срещу ищеца е било за леко престъпление, такова за
което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години,
съответно по отношение на него е взета най – леката мярка за неотклонение
„Подписка“, която предвижда задължение на лицето да уведоми органите на
съдебната власт при промяна на своето местоживеене. Оспорват се
твърденията досежно връзката на образуваното наказателно производство със
създадените на ищеца трудности при започване на работа, като излага
възражения, че към този момент същия бил управител в редица търговски
дружества. Оспорват се твърденията досежно влошаване на здравословното
състояние на ищеца с оглед наказателното производство, което било
3
проведено. По отношение на разгласената информация в средствата за масово
осведомяване посочва, че ответникът не е предоставял такава, което да
обуслови и неговата отговорност за вреди нанесени на ищеца. В отговора на
исковата молба се правят възражения по реда на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ за
освобождаване от отговорност на ответника, в хипотезата при която
увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а в
условията на евентуалност в хипотезата на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ – за отчитане
съпричиняване при настъпване на уврежданията, когато пострадалия виновно
е допринесъл за настъпване на увреждането. Намира претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди за прекомерно завишено,
същото несъобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като в евентуалност, в
случай, че съдът уважи предявения иск желае да бъде редуцирано по размер.
Оспорва предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на
8000 лева, като посочва, че обвинението е било внесено за леко престъпление,
по което защитата не е била задължителна. По отношение и на тези вреди се
правят възражения по реда на чл.5 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност
на ответника. Излага възражения, като посочва, че в наказателното
производство ищецът не е бил защитаван от адвокат, доколкото липсва
пълномощно за учредена представителна власт. В евентуалност намира, че
уговореното възнаграждение е прекомерно, като превишаващо размера на
адвокатските възнаграждения посочени в Наредба №1/09.07.2004г. В тази
връзка излага, че наказателното производство не се е отличавало със
значителна правна и фактическа сложност на спора.
Настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор
между страните), че на 01.12.2015 г. с постановление по ДП 98/2015 г. по
описа на ССлО – ОП –Варна ищeцът Т. е привлечен като обвиняем за това, че
в периода 02.02.2014г.- 24.02.2014г., в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ
полицай при Второ РУ - ОД на МВР - Варна и пред съд - съдия в P C - Варна,
като свидетел, устно, съзнателно, потвърдил неистина – престъпление по чл.
290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Към датата обвинението, Т. е бил полицейски
служител от група „О. п.“ при сектор „ООР и ТП“ при ОД МВР Варна. В
приложената по делото справка се посочва, че ищецът има прослужени общо
13 години стаж в системата на МВР.
Обвинителният акт срещу Т. е внесен в съда и срещу него е било
образувано НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС, приключило с осъдителна
присъда № 18/23.01.2017 г. за лъжесвидетелстване на основание чл. 290, ал.1,
вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три
години на основание чл.66 ал.1 НК. Присъдата е обжалвана от Т. пред
Варненския окръжен съд, където по образуваното ВНОХД №291/2017 г.,
въззивният състав е намерил, че в производството пред ВРС са допуснати
съществени процесуални нарушения, отменил е осъдителната присъда и е
върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане. При повторното
разглеждане на делото - НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС ищецът отново
е признат за виновен в извършването на подигнатото му обвинение и с
присъда № 167/26.06.2019 г. е осъден на лишаване от свобода от 3 месеца,
4
чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок
от 3 години. Присъдата е обжалвана от Т. пред окръжния съд и по
образуваното ВНОХД № 1445/2019 г. на ВОС, с присъда № 260006/22.07.2021
г. той е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и е оправдан.
Присъдата е влязла в сила на 07.08.2021 г. Общо наказателното производство
срещу Т. е продължило 5 г. и 8 месеца, като наложената мярка за неотклонение
при повдигане на обвинението е „подписка“. В наказателното производство са
извършвани множество процесуално-следствени действия, изслушвани са
свидетели, приемани са експертизи, като в съдебната фаза са проведени с
участието на ищеца общо 20 съдебни заседания.
Не е спорен по делото и факта, че ищецът е бил дисциплинарно уволнен
със заповед № 365з-444/04.02.2016г. на директора на ОД на МВР – Варна, като
посоченото в заповедта основание е чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР- а соченото
нарушение е общественият отзвук от действията на Т. по задържането на Л.
Бр. с използване на белезници без от последния да е извършено престъпление.
Заповед за дисциплинарно уволнение е обжалвана от Т., като с решението си
АдмС-Варна е отхвърлил жалбата. Решението на АдмС-Варна е отменено от
ВАС с влязло в сила на 11.06.2018г. решение №7752. Посочва се, че в 14-
дневевен срок, който изтекъл на 25.06.2018г. ищецът не се е явил на работа,
при което е освободен от длъжност със заповед № 365з-3880/20.09.2018г.
Наказателното производство срещу ищеца е отразявано в медиите, като
по делото са приложени като доказателства публикации от електронни медии
и публикувани статии със заглавия- „Варненски полицаи осъдени за
лъжесвидетелстване“, „Условни присъди за полицаи, лъгали в съда“, „Тръгна
наказателният процес за лъжесвидетелстване срещу М. и Т.“, „Уволниха
дисциплинарно полицай И. Т., М.-недосегаема“, „Вълна от жалби за
полицейски произвол срещу ченге във Варна“, „Полицай удря шамари, вади
пистолет на майка с бебе във Варна“. Докато първите посочени публикации
проследяват развитието на наказателното производство в съда, респективно
датират в период след образуването му, то последните две статии са
публикувани на 06.03.2014г., т.е. преди привличането на ищеца за обвиняем и
внасянето на обвинителния акт в съда.
Приета по делото е справка по партида на ищеца от ТД на НАП – Варна,
от която се установява, че за периода 01.01.2015г. – 13.10.22г. ищецът е
сключил общо 5 трудови договора, както следва: за периода 17.11.2016г. –
01.04.2017г. с работодател „Био Чаркол“ ЕООД, за периода 16.09.2019г.-
14.04.2020г. с работодател „Био Плюс“ ЕООД, за периода 18.05.2020г. –
08.07.2020г. с работодател „Био Плюс“ ЕООД, за периода 16.06.2020г. –
02.10.2020г. с работодател „Експертпак България“ ЕООД, и за периода
12.09.2022г. – 24.03.2023г. с работодател „Чери шоу“ ООД. Прието по делото е
справка за актуално състояние справка от търговски регистър, от която се
установява, че ищецът по отношение на ищеца Т. е отразено вписване в
качеството му на управител на търговското дружество „Био Чаркол“ ООД.
Приет е протокол от ОС на търговското дружество, от която се установява, че
същия на тази длъжност е назначен на 28.02.2017г. Представена по делото е
справка за актуално състояние на „Интернационален медицински център
А.У.Р.А.“ ЕООД, в която се посочва, че ищецът Т. има качество на управител
на търговското дружество. С договор за възлагане на управление от
25.02.2019г. търговското дружество е възложило на ищеца да осъществява
5
дейност по управление на дружеството при месечно възнаграждение в размер
на 2000 лева месечно. Представена по делото е справка за актуално състояние
на търговското дружество „Био Плюс“ЕООД, от която се установява, че
управител на търговското дружество, което е регистрирано на 10.06.2019г. е
ищецът Т..
По делото е изготвено и прието като неоспорено заключение по
допусната по искане на ищеца съдебно – психологична експертиза, в което се
посочва, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е изиграло роля на
стресогенен фактор, доколкото същото е свързано с негативна промяна на
житейските обстоятелства. Наред с това се отчита и тревожност у Т., която е в
резултата и от загуба на близка за него човек – неговата баба. Към момента на
изготвяне на заключението по възложената съдебно – психологична
експертиза се отчита, че личността функционира нормално. Установява се по-
високи нива на тревожност, която тревожност не може да бъде съотнесена
единствено и само с предмета на проведеното наказателно производство
срещу ищеца.
Във връзка с твърдените вреди са събрани и гласни доказателства, като
от показанията на свидетеля Кр. В. М.- колега на ищеца от края на 2013г. /т.е.
две години преди привличането му като обвиняем/ се установява, че познава
Т. като всеотдаен към работата си, по отношение на него е имало доверие и се
е ползвал с добро име сред колегите си. Сочи, че в периода 2013г. и след това е
имало доста жалби от граждани срещу действия, които ищецът е извършвал
по служба. По някои от проверките свидетелят е бил председател на
комисията, по други е участвал само, но сочи, че не се установяват извършени
нарушения. Сочи, че доколкото знае, и изпратените в прокуратурата преписки
по тези жалби, са били прекратени. Твърди, че повечето жалби са касаели
спорове във връзка със затварянето на алеята в Морската градина за
автомобили. Сочи, че след образуване на производството ищецът е поискал от
свидетеля да бъде преместен на вътрешен пост, а да не изпълнява
задълженията си на терен, за да не се създават конфликтни ситуации.
Променил се е, като е мотивацията му за работа е намаляла. Променила си и
отношението му към колегите, като същия се затворил в себе си, намалил е
контактите с тях. Преместен е бил да работи не на терен, а на паркинга за
репатриране. Знае че е дисциплинарно отстранен от работа, след който момент
ищецът бил емоционално подтиснат. Не му е известно непосредствено след
дисциплинарното му отстраняване от работа да е осъществявал трудова
дейност, от която да реализира доходи. Не знае дали ищецът е имал
здравословни проблеми или семейни такива. Споделил е при разговор със
свидетеля, че не може да се зарадва много, когато му се е родило дете. Самият
свидетел не знае защо е образувано наказателното производство срещу Т., но
мисли, че е във връзка със задържането на Л. Бр..
По делото е разпитан и свидетелят Кр. Х. Х.. Свидетелят посочва, че с
ищеца са съседи в гр. Д. ч., като се него се познават още от детски години.
Известно му е, че е работил в системата на МВР, от където е бил отстранен.
Знае за образуваното наказателно производство, като споделя, че същото е
довело до широк обществен отзвук в гр. Д. ч.. След образуване на
наказателното производство ищецът се затворил в себе си, като отказал да
контактува със своите приятели. Трябвало е да работи нещо и се е хванал да
работи тежка, мръсна работа. /свидетелят не уточнява каква/. Обстоятелствата
6
досежно отстраняването му допринесли до възникване на семейни проблеми-
имало искане за развод. Сочи, че ищецът не се е развел. Ищецът изгубил
желание за работа, бил психически сринат, изпитвал чувство на срам.
Споделял е, че го е срам какво ще си помислят хората за него. Свидетелят не
знае колко време е продължил този период, но мисли, че „сагата“ /т.е.
производствата/ продължава. Знае, че е правил опити да се възстанови на
работа в полицията, но не знае защо не успява. Твърди, че още работи тежката
работа. Сочи, че участието му в съдебни заседания му оказвало отрицателно
влияние, като дни след приключване на поредното съдебно заседание същия
се е чувствал отегчен.
ВАпС като съобрази събраните по делото доказателства, по
наведените във въззивните жалби възражения, намира за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца
наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Искът е предявен
срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален
субституент на държавата. Отговорността на прокуратурата е за всички вреди,
причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който
делото е било на производство пред съда. /в този смисъл неоснователни са
наведените от Прокуратурата възражения, че не може да й се ангажира
отговорността за продължителното наказателно производство, тъй като делото
е два пъти връщано на първоинстанционния съд не по нейна вина/. Това е
така, тъй като отговорността на държавата за причинени от нейни органи
вреди има гаранционно-обезщетителен характер и не възниква по повод на
извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия,
а по силата за законова разпоредба. Без значение за тази отговорност е това
дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното
убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали
същите са действали правомерно. Възникването на отговорността по чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с
който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на
обвиненото лице. Законът не е предвидил като изискване за възникване на
отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било
незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори
и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и
повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент
доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Тази отговорност
може да отпадне или да бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ,
наличието на която хипотеза се сочи във въззивната жалба на Прокуратурата.
Съдът намира, тези възраженията, че е било налице законово основание за
образуване на наказателно производство срещу Т., предвид че той
лъжесвидетелствал и това е било установено по НОХД № 699/2014 г. на ВРС,
което е обвързвало ответника да повдигне обвинение, са неоснователни.
Както неоснователно е и наведеното възражение, че само и единствено
изключителната вина на Т. / или допринасяне поради извършеното от него
7
лъжесвидетелстване е причина за настъпилите увреждания вследствие на
повдигнатото му обвинение. Това е така, тъй като крайният акт, с който се
определя законосъобразността или не на обвинението, е влязлата в сила
оправдателна присъда. Последната е факт, поради което и въпросът дали е
извършено престъпление не може да бъде преразглеждан. Обективната
отговорност на ответника е ангажирана.
В настоящия случай Държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото и поддържано обвинение по чл.
290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Съгласно трайно установената практика на
ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди
като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване,
както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото
разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.
Като съобрази изложените теоретични постановки, по наведеното в
жалбата на Прокуратурата възражение, че недоказани са по вид и размер
претърпените от Т. вреди, съдът намира следното:
От изготвеното експертно заключение безспорно се установи, че
действително повдигнатото обвинение срещу ищеца е изиграло роля на
стресогенен фактор, доколкото същото е свързано с негативна промяна на
житейските обстоятелства. Вещото лице е посочило обаче, че установените
по-високи нива на тревожност не може да бъдат съотнесени единствено и
само с предмета на проведеното наказателно производство срещу ищеца
предвид скорошната загуба на близък човек. Експертът е посочил, че към
момента на изготвяне на заключението личността функционира нормално.
Не са ангажирани други доказателства, установяващи твърдените от
ищеца в исковата молба - тежко здравословно състояние, тежки
преживявания нощем, налагащи присъствието на съпругата на ищеца, чувство
на срам, изпитвано от най-близките на ищеца- съпругата и родителите му,
подигравки и обиди от хората. От събраните по делото гласни доказателства –
св. М., се установи, че повдигнатото обвинение се е отразило отрицателно на
Т.- същият се е затворил, не общувал като преди с колегите си, не желаел да
работи на терен, не е можел да се зарадва на хубавите неща, които му се
случвали- раждането на детето му. Същевременно обаче следва да се отчете и
обстоятелството, че въпреки изложеното от свидетеля, че Т. се срамувал, че
„колегите го сочат с пръст“ и затова не желае да работи с тях, самият
свидетел- пряк колега на ищеца, не е знаел за какво му е било повдигнато
8
конкретното обвинение. Т.е. може да бъде направен извод, че в службата на
ищеца не е било общоизвестен факт основанието, на което е било образувано
срещу нето досъдебно производство. И по-скоро медийното отразяване на
процеса, а и довеждане до достоянието на колегите му /множеството подадени
жалби и проверки/ по повод извършените от Т. по служба действия, са били
основание същият да изпадне в описаното от свидетеля състояние. Тези
изводи на съда се основават и на изложеното от свидетеля Х., който сочи, че
знае, че и досега „сагата“ с ищеца продължава. Т.е. дори на свидетеля, който
твърди, че е близък приятел на ищеца, не му е известно, че Т. е оправдан.
Същевременно обаче излага, че състоянието на Т. продължава да бъде
потиснато и стресирано, поради което и ако се дава вяра на тези показания,
може да бъде направен извод, че не повдигнатото обвинение е било само
причина за състоянието на ищеца.
Досежно медийните публикации, съставът намира за основателни
възраженията, че същите не са резултат само от повдигнатото обвинение.
Вярно е, че има множество публикации, отразяващи процеса, като следва да
се отбележи обаче, че по делото не се установява те да са в резултат на
действия на Прокуратурата- давани прессъобщения или интервюта.
Останалите публикации обаче- тези от 06.03.2014г., т.е. преди образуване на
досъдебното производство, касаят действия на Т., и то не само касателно
случая с извършения от него арест на Бр., а и други случаи, които също
предхождат образуването на досъдебното производство и оповестяват за
начина, по който ищецът е изпълнявал служебните си задължения. За
последните публикации не може да бъде направен извод, че са пряка и
непосредствена последица от действията на ответника
Досежно наведените твърдения, че пряка и непосредствена последица от
действията на ответника е и извършеното дисциплинарно уволнение:
Заповедта е издадена преди привличането на Т. за обвиняем, но след
образуване на досъдебното производство, като съдебната практика приема, че
не е пречка да бъде направен извод, че започналата макар и преди
повдигането на обвинение дисциплинарна процедура, е вследствие
предприетите от ответника действия. Следва обаче в конкретика да бъде
съобразено основанието, на което е започнала дисциплинарната процедура,
респективно наложено дисциплинарното наказание. Видно от приложеното
съдебно решение№2466/06.12.2016г. по адм.д. №581/2016г. по описа на АдмС-
Варна, в което са обективирани основанията, на които е издадена описаната
заповед за уволнение, е, че същата е на осн. чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР - поради
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата, като в мотивите на тази
заповед като фактическо основание е посочен обществения отзвук от действия
на Т. по задържането на трето лице- Л. Бр. с използване на белезници, без да
са били налице данни за извършено престъпление. Като се имат предвид
представените по делото масови публикации в медии, в които извършеният от
Т. арест на третото лице Бр. е отразен, както и събраните гласни доказателства
/св. М./, които сочат, че срещу ищеца е имало подадени преди образуваното
досъдебно производство множество жалби от граждани, както и фактът, че
самият свидетел дори не е бил наясно на какво точно основание е образувано
досъдебното производство /независимо че са били колеги с ищеца/, съдът
намира, че не може да бъде направен категоричен извод, че наложеното на
9
ищеца дисциплинарно наказание е пряка и непосредствена последица от
повдигнатото на Т. обвинение. Може да бъде направен извод, че поведението
на ответника във връзка с извършения от него арест с белезници на лице, за
което няма данни да е извършило престъпление, а не фактът, че срещу Т. е
започнало разследване, е станал причина за образуваната срещу него
дисциплинарна преписка. Затова и съставът приема, че възраженията на
ищеца във въззивната му жалба в противния смисъл, са неоснователни.
Неустановени останаха и сочените от ищеца твърдения, че същият е
останал без работа и доходи, тъй като никой работодателя не е желаел да го
наеме. Установено е от описаните по-горе писмени доказателства, че още от
ноември 2016г. и до 2021г. ищецът е сключил четири трудови договора, по
които е реализирал доходи. Установява се и че същият е изпълнявал
длъжността „управител“ в посочените дружества, поради което и съдът не
кредитира дадените от св. Х. показания, че ищецът е бил принуден да се
захване с „тежка и мръсна работа“, която и понастоящем изпълнява. Предвид
изложеното, съставът намира за недоказани твърденията на ищеца, че е
претърпял вреди вследствие на действията на ответника, изразяващи се в
лишаване от право на труд и доходи. Следва да се съобрази и обстоятелството,
че ищецът е бил възстановен на работа след отмяната на заповедта за
дисциплинарното му уволнение през 2018г., но същият не се е възползвал от
възможността да се върне на старата си работа. Което е индиция, че е
реализирал доходи от извършваната от него трудова дейност.
Не се доказаха в производството и твърдените вреди, а именно, че
ищецът е имал здравословни проблеми вследствие започналото срещу него
наказателно производство. Писмени доказателства – амбулаторни листи за
извършени прегледи, медицински направления, не са представени. Не се
установиха нито с писмени, нито с гласни доказателства сочените твърдения,
че ищецът е имал нужда и е посещавал психолог или психиатър. Нито един от
свидетелите не установи подобни факти. Не се установиха твърденията на
ищеца и за възникнали семейни проблеми.
Като съобрази всички изложени по-горе изводи, настоящият състав
намира, че следва обезщетението, което най-адекватно би компенсирало
ищеца за претърпените от него вледствие незаконно повдигнатото му
обвинение неимуществени вреди, да бъде определено в размер на 15 000 лв.
Същото отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. За
да формира този размер съставът съобрази характера и степента на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, общественото и социално
положение. Ищецът е бил на * години, като е имал 10 години стаж като
полицай. Обвинението, макар и за нетежко престъпление (за него се
предвижда наказание до 5 г. лишаване от свобода), е за умишлено
престъпление (лъжесвидетелстване) и то срещу правосъдието – именно в
сферата на професионалната й дейност и по повод работата му като полицай.
Към престъпления, извършени от полицай, обществото има особена
чувствителност и непоносимост, тъй като основната функция на служителя на
МВР е защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред. Затова и към тази професия
изискванията на обществото за почтеност и съблюдаване на закона са
завишени и поради това едно незаконно обвинение се отразява особено тежко
10
върху емоционалната, психическа и социална сфера на засегнатото лице.
Тежестта на тези вреди обаче не може да се презюмира, а подлежи на
доказване от увреденото лице. Доказани са в производството настъпилите за
ищеца вреди- тревожност, потиснатост, срам, нежелание да изпълнява
задълженията си сред колегите, нежелание за комуникации с близки и
приятели. В тази връзка следва да бъдат отчетени и моралните вреди,
изразяващи се в накърнен професионален авторитет, компрометиране на
доброто му име сред познати и приятели в родния му град. Досежно
интензитета на вредите съставът намира, че същият не е бил изключително
висок /съобразно заключението на вещото лице- стресогенен фактор, като
всяко негативно житейско събитие/. В тази връзка, недоказани останаха
твърдените вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние,
налагащо и нужда от специализирана медицинска помощ /психолози и
психиатри/, невъзможност да си намери работа и принуда да започне
неквалифицирана такава, чувството за срам, което е породено у най-близките
му. Съдът съобразява и установените у ищеца негативни преживявания
заради шумното медийно разгласяване на случая, като обаче отчита факта, че
медийната известност на ищеца е била налице и преди това, по повод други
извършени от ищеца действия, както и повече от година преди образуване на
досъдебното производство.
При определяне на размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид обстоятелството, че ищецът е бил двукратно осъден от първата
инстанция с налагането на наказание „лишаване от свобода“, съответно от 8
месеца и 3 месеца (макар и с отложено изпълнение). Съдът взема предвид
също така и продължителността на наказателното производство от 02.12.2015
г. до 07.08.2021 г. (влизане в сила на оправдателната присъда), т.е. близо пет
години и осем месеца, който срок представлява значителен период от живота
на Т., в който той е била подложен на стрес от наказателното преследване с
медийна известност и страха от неизвестността на изхода му. Същевременно
следва да бъде отчетено обаче, че наложената мярка за неотклонение
„подписка“ е най-леката такава и не е ограничила правата му. Ищецът, макар
да е загубил работата си, не се установява причина за това да е започналото
наказателно производство за лъжесвидетелстване, а се касае до изпълнение на
задълженията му по служба по начин, несъвместим с етичните правила-
визирано изрично фактическо действие, което ищецът е извършил.
Същевременно следва да бъде съобразено, че не се установи да са възникнали
пречки за ищеца за последващата му професионална реализация.
Доказателство за което и фактът, че същият не се е върнал на предишната си
работа след отмяна на уволнението.
Затова и предвид изложените съображения и конкретните данни по
делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането намира, че за обезщетяването на причинените от незаконното
обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД,
съдът определи за справедливо обезщетение в размер на 15 000 лв. До този
размер предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е
основателен. За разликата над 15 000 лв. до 100 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Дължи се и законната лихва от влизане в сила
на оправдателната присъда.
11
Досежно претендираните имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени от ищеца адвокатски хонорари в размер на 8 000 лв. Видно от
приложените наказателни дела, няма доказателства за заплатени от ищеца в
полза на процесуалния му представител адвокатски възнаграждения.
Възражението в жалбата, че съдът в настоящото производство следва да
определи възнаграждение на адвоката за защитата на ищеца по наказателните
дела, съдът намира за неоснователно. Към момента на предявяване на иска по
чл.2 ЗОДОВ вредите, обезщетение на които се претендира, следва да са
настъпили и да са засегнали имуществената сфера на ищеца. Поради което и
недопустимо е да се иска от съда същият да ги определя по размер в рамките
на настоящото производство. В исковата молба се сочи, че такива
възнаграждения са заплатени, предвид което и посредством допустими
доказателствени средства- чрез разписка, ордер, платежно нареждане, следва
да бъде установено от ищеца, че е платил. Предвид изложеното и доколкото
такива доказателства не са ангажирани, искът за заплащане на сумата от 8 000
лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди и претендирани като
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, следва
да бъде отхвърлен.
Решението на ОС-Варна следва да бъде отменено в частта, с която
Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати в полза на И. Т. разликата
над 15 000 лв. до 30 000 лв., като искът за тази разлика следва да бъде
отхвърлен. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 591/31.05.2024 г. по гр. д. № 1880/2023 г. на
Окръжен съд – Варна в частта, с която Прокуратурата на Република България
с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2, е осъдена да заплати
на И. Х. Т., ЕГН ********** от гр. Д. ч., ул. „*“ №*, разликата над 15 000 лв.
до 30 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ
характер, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда
№260006/22.07.2021г., постановена по въззивно наказателно дело
№1445/2019г. по описа на Варненски окръжен съд,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Т., ЕГН ********** от гр. Д. ч., ул. „*“
№*, срещу Прокуратурата на Република България с административен адрес
гр. София, бул. „Витоша”№2, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за
осъждане на Прокуратурата да заплати на И. Х. Т., разликата над 15 000 лв. до
30 000 лева, претендирани като обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на повдигнато му незаконно обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила
оправдателна присъда №260006/22.07.2021г., постановена по въззивно
наказателно дело №1445/2019г.по описа на Варненски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 591/31.05.2024 г. по гр. д. № 1880/2023 г.
на Окръжен съд – Варна в частта, с която е осъдена Прокуратурата на
12
РБългария да заплати на И. Х. Т. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на образуваното
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
09.08.2021 г., до окончателното й изплащане, както и разноски, както и в
частта, с която са отхвърлени предявените от Т. срещу Прокуратурата на
РБългария искове за заплащане на разликата над 30 000 лв. до 100 000 лв.,
претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на образуваното наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за заплащане на сумата
от 8 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди и
претендирани като заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13