Решение по дело №62/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 183
Дата: 13 септември 2022 г.
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20221400100062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Враца, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Гражданско дело №
20221400100062 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Д., ЕГН
**********, действащ чрез своя родител и законен представител Г. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, с която против Детска градина /ДГ/ "***", с
адрес: ***, ***, представлявана от директора М. Г., са предявени обективно
съединени искове за следните суми:
1/ Иск за сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на инцидент от 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на инцидента до окончателното
изплащане на сумата и
2/ Иск за сумата 235,60 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на инцидент от 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на инцидента до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че детето Д.Д. посещава ДГ „***“, ***. На
15.01.2021 г., докато детето се намирало в гардеробната в посочената детска
градина, без да бъде следено от възпитателките, върху него е паднал един от
шкафовете и е затиснал десния му крак. Посочва се, че гардеробът е бил
висок и тежък, но не е бил достатъчно обезопасен и закрепен. В резултат от
падането на шкафа е причинено тежко счупване на бедрената кост на детето,
дистално, което е наложило спешна оперативна интервенция в УМБАЛСМ
“Пирогов“, гр.София, при която е направена мануална репозиция на
увредената кост и увреденият крак е имобилизиран с поясно-крачолен гипс.
Поддържа се, че престоят на детето в болница е продължил от 15.01.2021г.до
19.01.2021г., като за този период то е било напълно обездвижено, в пълна
невъзможност да се обслужва само и търпящо изключителни силни и остри
болки. След изписване на детето от болницата, то е било на домашно лечение,
което продължава и до момента на предявяването на иска. Първоначално
1
вкъщи детето отново е било неподвижно на легло, като за нуждите му са се
грижили неговите близки. По време на лечението детето е изпитвало много
силни болки в увредения крайник, като дори и извършването на елементарно
движение е било съпроводено с изключителна болезненост, налагаща да се
приемат болкоуспокояващи лекарства. Освен това детето постоянно изпадало
в нервни кризи, продължаващи с часове, и се притеснявало дали ще проходи
отново.
Твърди се, че при последващ преглед на 25.02.2021 г. е било
установено, че малолетния ищец е с дислокация и скъсяване на бедрената
кост, което наложило нова хоспитализация на 15.03.2021г. в СРБ“Банкя“АД в
хода на която е констатирана нарушена походка, атрофия на мускулатурата на
десния крак, палпаторна болка в областта на дясното бедро. Поради скъсения
десен крак, детето е подложено на седемдневна рехабилитационна програма с
цел подобряване на походката, равновесие и координация.
В исковата молба се поддържа, че и към настоящия момент продължава
възстановителния период, както и че поради тежката фрактура на дясната
бедрена кост, десният крак на детето е съществено скъсен и в бъдеще му
предстоят нови оперативни интервенции, с които ще бъде направен опит да се
възстанови крака, а дотогава детето ще бъде с накуцваща походка. Твърди се,
че и досега детето продължава да изпитва силни болки и отново се учи да
ходи, вместо да се развива и движи пълноценно и да израства наравно с
връстниците си. Изтъква се, че получената тежка травма не дава категорична
прогноза дали ищецът ще може да се възстанови напълно и дали ще може да
ходи без да накуцва до края на живота си.
Твърди се, че инцидентът се е отразил изключително тежко и върху
психиката на детето, тъй като и до настоящия момент страда от нарушения на
съня, изпитва тревожност, не желае да разговаря с близките си и плаче насън.
Наблюдава се и негативна поведенческа и емоционална промяна. Въпреки 4-
годишната му възраст отново се налага да използва памперси, поради
изпускане и невъзможност да се сдържа, което обстоятелство преди
инцидента е било преминало като период в развитието му. Поради силното
стресово събитие, детето плаче без видима причина и се държи агресивно към
близките си.
В исковата молба се посочва, че инцидентът е настъпил в ДГ "***",
която е общинско заведение, че е причинен от виновното бездействие на
служителите на градината по необезопасяването на шкафа и неупражнен
контрол върху децата.
Претърпените неимуществени вреди се оценяват в размер на 70 000 лв.,
а по отношение на имуществените вреди в размер на 235,60 лв. се поддържа,
че се изразяват в разходи за медицински услуги.
С Разпореждане № 62/11.03.2022 г. съдът е дал указания на ищеца
да конкретизира обстоятелствата, на които основава исковите си претенции,
като посочи чия собственост е вещта и/или кой е следвало да упражнява
надзор върху нея; уточни дали собственикът на вещта е едновременно и
възложител на работа, по повод или при изпълнението на която са настъпили
вредите; посочи дали вредите са настъпили единствено в резултат на свойства
на вещта, респ. неупражнен надзор върху същата, или само от виновното
поведение на лица, на които е възложена работа, или едновременно на двете
основания.
2
С молба вх.№ 1820/25.03.2022 г. процесуалният представител на
ищеца, посочва, че вещта, която е причина за настъпване на вредоносните
последици, е собственост на ответника, тъй като се намира в негово
помещение. Сочи също, че дори и да се приеме, че не е негова собственост,
същият следва да носи отговорност, тъй като се е намирала под негов надзор.
Уточнява, че собственикът на вещта е и възложител на работата на
служителите на ДГ "***", ***, които не са обезопасили шкафа и не са
осъществили постоянен контрол върху децата от групата. Счита, че вредата е
настъпила едновременно на две основания – поради свойства на самата вещ,
която е паднала върху детето, както и поради виновното поведение на лицата,
на които е възложена работата да следят и пазят децата, посещавали детската
градина.
Препис от исковата молба, доказателствата към нея, и допълнително
подадената молба е връчен на ответника Детска градина "***", ***, от който в
срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, подаден чрез
пълномощника адв.Е.В..
В отговора се поддържа, че предявените искове са допустими, но
неоснователни и недоказани. Навеждат се доводи, че претенциите са
предявени в изключително завишени размери.
Прави се възражение, че по делото не са представени медицински
документи, удостоверяващи наличието на здравословен проблем на ищеца
след претърпения инцидент на 15.01.2021 г., с които да се обосновава размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лв.
Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение, че е извършена
оперативна интервенция на ищеца, като се посочва, че приложеното копие от
епикриза не е в цялост, няма подпис на специалист и печат на лечебното
заведение, а от него става ясно единствено, че Д.Д. е приет в болнично
заведение с травматичен оток и деформация на дясно бедро с болка и
невъзможност за натоварване, без да е посочено, че е необходима оперативна
интервенция. Оспорва се и твърдението, че на 25.05.2021 г. е трябвало
повторно да бъде потърсена лекарска помощ, като се изтъква, че липсва
какъвто и да е документ, удостоверяващ неотложно посещение на детето при
специалист за извършване на манипулация, а от приложената епикриза от
22.03.2021 г. е видно, че има назначено стандартно раздвижване, след
обездвижване на крайник с гипс. След изтичането на рехабилитацията,
ищецът е изписан с подобрен двигателен статус и без препоръка за належаща
операция. Ответникът счита, че не са приложени и документи във връзка с
твърденията, че и към момента детето е в тежко състояние и се възстановява
в домашна обстановка и преживява психически страдания. Твърди, че Д.Д.
редовно и безпроблемно посещава същата градина, в същата група и при
същия персонал, като единственият период, в който е отсъствало са двата
месеца – февруари и март 2021 г. след инцидента, а от м.април 2021 г. до
настоящия момент посочва конкретен брой присъствени дни за всеки месец.
Според ответника, детето не показва каквито и да са емоционални,
психологически или психически проблеми при посещаването на градината,
при работа с него се развива правилно, както преди, така и след инцидента.
В отговора на исковата молба се сочи, че твърденията, че детето е с
накуцваща походка и че отново се учи да ходи самостоятелно не отговарят на
истината. Твърди се, че Д. е изключително жизнен и пъргав, че поведението и
3
физическото му състояние отговарят на възрастта му, както и на физическата
му подготовка преди инцидента.
Ответникът счита, че не са представени доказателства и във връзка с
твърденията за претърпени имуществени вреди, като посочва, че
приложените фактури не са за извършени медицински манипулации на
ищеца, а са за консумативи – 2 бр. CD устройства, както и за престоя на
ищеца и майка му в лечебно заведение. Навежда доводи, че за такива случаи
детето има застраховка "Злополука", която следва да покрие разходите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и
изслушани са специализирани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-
психологична експертиза, чиито заключения са приети от съда като
обективни и компетентни.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че през м.01.2021 г. детето Д. Г. Д., от
чието име са предявени исковете, е посещавало група "***" на ДГ "***", ***.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установява, че на 15.01.2021 г. в детската градина е станал инцидент, при
който детето е пострадало. Учителката Г.В., която е била на работа по време
на този инцидент, установява, че след закуската в 10:30 часа децата от
групата са се разпределили по кътовете за игра. По същото време Д.Д. е
показал, че му се ходи до тоалетна и учителката го е завела в сервизното
помещение, където го е оставила и се е върнала при останалите деца, тъй като
в този момент е била сама в занималнята. Учителката установява, че през
цялото време е имала визуален контакт и е виждала Д., тъй като между
тоалетните и занималнята има стъклена преграда. Заявява, че е видяла, че
детето е тръгнало да се връща при групата, но в същия момент е видяла и
разпилени моливи по пода и се е навела да ги събере. Очаквала е Д. да влезе в
занималнята, но вместо това се е чул трясък. Свидетелката веднага отишла до
гардеробното помещение и видяла, че един от гардеробите е паднал върху
крачетата на Д.Д.. Г.В. обяснява, че гардеробчетата, в които децата държат
дрехите и личните си вещи, са разположени по четири в една обща
конструкция, която е с височина от около 1,20 м. Посочва, че част от
гардеробчетата са били разположени до стената, а друга част са били
разположени в средата на помещението. Ком момента на инцидента,
гардеробчетата, които са били в средата на помещението, сред които е било и
това на Д.Д., са били свободно стоящи и не са били фиксирани. От
показанията на свидетелката се установява, че е вдигнала падналия шкаф от
крачетата на Д., след което го е взела на ръце и го е занесла в занималнята.
Посочва, че детето е било много уплашено и е започнало да плаче.
Учителката го е прегледала за наранявания. В този момент е влязла
свидетелката Ц. И., която е помощник-възпитател в друга група в същата
детска градина и учителката я е помолила да извика медицинските сестри.
След идването на сестрите, е направен компрес на крака на Д., тъй като е имал
червенина и оток, но без видими външни наранявания. Учителката се е
обадила на майката и тя е дошла да вземе детето.
Тази фактическа обстановка на инцидента се потвърждава и от
приложените към исковата молба заверени копия от доклад на директора на
4
ДГ "***", *** до *** и протокол от проведена на 25.01.2021 г. среща с Г.Д. –
майка на Д.Д..
От показанията на свидетеля М. И. се установява, че след като
майката е взела детето, го е завела при личния лекар, който ги е насочил към
Спешния център, ***, тъй като е констатирал счупване на десния крак на
Д.Д.. В Спешния център е извършен преглед и са направени изследвания и
рентгенови снимки, при които е потвърдена диагнозата на личния лекар и
детето е пренасочено и транспортирано с линейка до УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София.
От приложената по делото епикриза от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
ЕАД се установява, че Д.Д. е бил на лечение в това медицинско заведение от
15.01.2021 г. до 19.01.2021 г. с диагноза: епифизиолиза 1 тип на дясно бедро
дистално и счупване на бедрената кост – закрито. В анамнезата е отразено, че
детето постъпва за първи път в отделението по повод травма на дясно бедро
след падане на шкаф в детската градина върху него. При приемането му е в
задоволително общо състояние, с травматичен оток и деформация в областта
на дясно бедро, силна спонтанна болка и болка при пипане и с невъзможност
за натоварване. Извършена е предоперативна консултация с педиатър и на
18.01.2021 г., под рентгенов контрол, е извършено закрито наместване на
дясно бедро, като крайникът е имобилизиран в моделиран поясно-крачолен
гипс. Изписан е с подобрение и са дадени указания за домашен режим за
пълния период на имобилизацията. Назначени са контролен преглед на
26.01.2021 г. и рьография на 02.02.2021 г. По делото е представено и
разчитане на рентгенография на дясно бедро на Д.Д. от 25.02.2021 г., от което
е видно, че е посочено, че се констатира състояние след образуван калус след
фрактура на дясна бедрена кост с дислокация и скъсяване.
По делото са приложени фактури и касови бонове, от които е видно, че
при приемането на Д.Д. в УМБАЛСМ на 15.01.2021 г. са направени разходи
за бърз PCR-тест за придружител в размер на 65,00 лв., а при изписването му
на 19.01.2021 г. са направени разходи за CD по желание в Клиниката по
образна диагностика в размер на 15,00 лв. и е извършено заплащане на
разноски за стая с подобрени битови условия в Отделението по детска
ортопедия и травматология в размер на 100,00 лв. Разходи за CD по желание в
Клиниката по образна диагностика в размер на 15,00 лв. са извършени и при
контролен преглед на 25.02.2021 г.
От показанията на свидетеля М. И., който е съпруг на сестрата на Г.Д.
и живее в една къща с Д.Д. и майка му Г.Д., се установява, че както по време
на лечението му в УМБАЛСМ "Пирогов", гр.София, така и след изписването
му, в период от около 40 дни детето е било в гипсово полукорито, което е
започвало от върха на пръстите на счупения крак до кръста, а другото му
краче не е било гипсирано. Това е налагало през цялото време Д. да бъде
носен на ръце от близките му, както между различните помещения на дома
му, така и при контролните прегледи в медицинското заведение. Детето е
имало нужда от непрекъснато и пълно обслужване и за него са се грижели
майка му, леля му и баба му, а след работа – и свидетеля И.. Хигиенното му
обслужване е било изключително затруднено от имобилизацията и се е
налагало поставяне на памперси. Свидетелят установява, че след махането на
гипса е започнало раздвижване на детето, но се е оказало, че то е с променена
походка и изнася петата си напред при ходене. Това е наложило детето да
5
постъпи в Специализирана болница за рехабилитация в гр.Банкя, където се
лекуват деца с травми и с ДЦП. Според свидетеля, детето не е могло да
проходи в санаториума, поради което са продължили консултации със
специалисти. Свидетелят посочва, че детето е проходило около 3 месеца след
инцидента, след което майката е взела решение то да продължи да посещава
същата детска градина. Сочи също, че първоначално крачето на Д. е било
скъсено с 2,5 см., като към момента също има скъсяване и затруднение в
ходенето. От показанията се установява, че след счупването детето е
изпитвало болка при всеки опит за движение и усукване на тялото. Според
свидетеля, първоначално детето е страняло от другите деца, като и до
момента не желае да ходи на съоръжения за игра, ако там има други деца. В
показанията си свидетелят заявява, че е чувал, че детето извиква по време на
сън, но не знае дали това е свързано с инцидента. М. И. твърди, че и до
момента, когато кара М. с автомобила си и видят линейка, детето веднага
прави връзка с инцидента като обяснява, че вътре има кученце, на която
крачето е счупено и трябва да бъде залепено.
Показанията на свидетеля И. в частта им относно състоянието на
детето след свалянето на гипса и нуждата му от рехабилитация и долекуване
се потвърждават от приложеното заверено копие от епикриза от
"Специализирана болница за рехабилитация Банкя" АД, от която се
установява, че Д.Д. е бил там на лечение от 15.03.2021 г. до 22.03.2021 г. с
диагноза: лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури;
последици от счупване на бедро. В анамнезата е отразено, че се касае до дете
на 3 години в състояние след травма на дясно бедро на 15.01.2021 г., в добро
общо състояние, с палпаторни болки в дясно бедро, мускулна хипотония 2 ст.
на бедрената мускулатура, нарушена походка, ДЕЖ – затруднен, състояние
след образуван калус след фрактура на дясна бедрена кост с дислокация и
скъсяване. След проведен курс рехабилитационна и физикална терапия, Д.Д. е
изписан с подобрение и препоръки за наблюдение от личния лекар и
съответните специалисти, за проследяване на състоянието и при нужда
поетапна рехабилитация. От приложената фактура и касов бон е видно, че
при престоя в "СБР-Банкя" АД е заплатена потребителска такса в размер на
40,60 лв.
От показанията на Г.В. и Г. К., които са съответно учител и помощник-
възпитател в група "***" в ДГ "***", ***, се установява, че в края на м.март
2021 г. майката Г.Д. е довела Д. в градината, за да види как ще се държи и
дали ще се адаптира отново в обстановката. Детето е стояло в градината
около 2 часа, през които е било спокойно, зарадвало се е на другите деца и на
учителите и е получило внимание и от тях. От показанията на свидетелките се
установява, че от м.април 2021 г. Д.Д. е започнал да посещава редовно
занятията в детската градина. Според свидетелките, при връщането на детето
не е налице промяна в поведението му, не показва страх или някакви други
емоционални проблеми и се държи нормално, както всички останали деца.
Свидетелките В., К. и И. заявяват, че не виждат промяна в походката и
поведението на детето преди и след инцидента. Според свидетелката К.,
преди инцидента Д. е бил на постоянен памперс, а след това му е поставян
памперс само преди сън, от лятото на 2022 г. вече е без памперс в градината.
Свидетелката заявява, че детето не се буди насън в градината, както и че се
случва да се изпуска по време на сън, но това се случва и при други деца.
6
Съдът кредитира показанията на свидетелките относно състоянието на
детето след инцидента, макар и същите са в служебни отношения с ответника,
тъй като установените от тях факти се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства, както и от заключенията на изслушаните по делото
експертизи.
От приложените заверени копия от дневника на група "***" в ДГ
"***", *** за периода м.01.2021 г. – м.04.2022 г. е видно, че Д.Д. не е
посещавал детската градина през м.02. и м.03.2021 г., а от м.04.2021 г. е
започнал да посещава занятията редовно. От представените заверени копия от
индивидуален картон на Д.Д. за учебната 2020/2021 г. и 2021/2022 г. е видно,
че детето има нормални образователни и физически резултати.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че уврежданията на Д.Д., посочени в приложената по делото медицинска
документация, а именно: закрито счупване на дясна бедрена кост и
епифизиология първи тип на същата, са в причинно-следствена връзка с
инцидента от 15.01.2021 г. Посочено е също, че на детето не са извършвани
оперативни интервенции /кръвни операции/, а е извършено неоперативно
наместване под рентгенов контрол и анестезия, както и последващи
физиотерапевтични процедури. Детето е търпяло болки и страдания,
характерни за този вид травма, като е възможно и в бъдеще да търпи болки.
Според вещото лице, възстановителният период е между 9 и 12 месеца, като в
случая се очаква пълно възстановяване и не е наложително извършването на
нови оперативни интервенции. В експертизата е отразено, че долният десен
крайник на Д.Д. е скъсен с 0,5 см. Пояснено е, че скъсяването на крайника е
един от симптомите на счупване, като такова може да настъпи и при болестни
явления на костно-мускулния апарат или при вродени заболявания, каквито в
конкретния случай не са налице. Сочи се, че счупването на долния крайник
почти винаги е съпроводено със скъсяване на същия, поради наличието на
обемна мускулатура с голяма мускулна сила, която при инцидент се
контрахира и това води до скъсяване. Вещото лице е отразило, че няма
медицински данни преди инцидента детето да е имало скъсяване на долния
крайник. Заключението на експерта е, че в процеса на растеж на детето, двата
крайника ще се изравнят на дължина и няма да останат трайни последици за
здравословното състояние на Д.Д..
В заключението на СМЕ е отразено, че извършените разходи в размер
на общо 235,60 лв. са във връзка с престоя на детето в УМБАЛСМ "Пирогов"
ЕАД и в "СБР-Банкя" АД.
От заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза се
установява, че в резултат на инцидента за детето е настъпило плашещо
изживяване, нарушаващо усещането за сигурност и предвидимост в неговия
свят, както и емоционална психологическа травма, изразена в задържане на
неотработени емоции /страх от болка/, а в поведенчески план детето е станало
затворено за кратък период от време след посещение на болнична сграда.
Според вещото лице, своевременната оказана подкрепа от близките му,
връстниците му и служителите на детската градина са от голямо значение и
не се предполага развитие на посттравматично стресово разстройство при
детето. Заключението на експерта е, че периодът от време за пълно
възстановяване на психиката на пострадалото дете се определя от
индивидуалните му особености, както и от взаимодействието на близките,
7
педагозите и обкръжаващата го среда, като при осигурена на детето спокойна,
надеждна и сигурна среда, не е възможно психичната травма да остане за цял
живот.
С отговора на исковата молба са представени документи, от които е
видно, че след инцидента са наложени дисциплинарни наказания на К. К. –
главен учител в ДГ "***", ***, на Г. К. – помощник-възпитател в ДГ "***",
*** и на Г.В. – учител в ДГ "***", ***. Утвърден е План за действие при
възникнал инцидент в ДГ "***", *** и е проведен е инструктаж относно
начина и реда на задължително консултиране и взаимодействие с медицинско
лице в случай на инцидент в детската градина.
Ответникът е представил и полица за групова застраховка и списък, от
която е видно, че за периода от 26.11.2020 г. до 25.112021 г. детето Д.Д. е
застраховано за злополука с размер на застрахователната сума 5 000 лв. По
делото липсват данни за изплатено застрахователно обезщетение за
процесния инцидент.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Рамките на търсената от страната защита се определят с посочване на
основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в
исковата молба предмет на спора и вида на търсената спрямо него защита,
съдът прави квалификация на спорното материално право като определя
приложимата правна норма. Определянето на правната квалификация е
задължение на сезирания съд и същият не е обвързан от поддържаното от
страната правно основание.
В конкретния случай в исковата молба се твърди, че са причинени
вреди от вещ, която е собственост на ответника или се намира под негов
надзор, и като резултат от неупражнен достатъчен надзор и грижа към
безопасното използване на вещта, както и от виновното поведение на
служители на ответника, на които е била възложена работа по обезопасяване
на вещта и упражняване на постоянен контрол върху децата в детската
градина. При така въведените фактически основания и съобразно
разясненията, дадени в т.2 на ППВС № 17/18.11.1963 г., съдът намира, че
търсената отговорност се основава едновременно на чл.49 и чл.50 от ЗЗД.
Тази гаранционно-обезпечителна отговорност е безвиновна и се реализира
при установяване на определени предпоставки: претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди в описания в исковата молба вид и
размер; причиняване на вредите едновременно от вещ, която е собственост
или е под над*** на ответника, и от действията или бездействията на лица, на
които ответникът да е възложил някаква работа.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин, че малолетният ищец Д. Г. Д. е претърпял неимуществени и
имуществени вреди, породени от счупване на десния му крак, настъпило на
15.01.2021 г. вследствие падане на шкаф /група от гардеробчета/ в ДГ "***",
***. Установи се, че тази вещ е била поставена в гардеробното помещение на
градината като свободно стояща, без да е закрепена на стена или по друг
начин, което я е направило нестабилна по отношение на преобръщане при
опит на дете да се покатери. При тези данни може да бъде направен извод, че
от ответника, като собственик на вещта и/или лице, под чийто надзор се
8
намира същата, не е било взето правилно решение относно начина на
поставянето й и не са били предприети нужните действия за нейното
укрепване, което е било наложително, за да се осигурят безопасни условия за
децата. Същевременно с това, към момента на инцидента над детето не е бил
надлежно упражнен надзор от съответното отговорно лице /учител или
помощник-възпитател/, съгласно вмененото задължение в чл.219, ал.2, т.2 от
Закона за предучилищното и училищното образование. Детето е преминало
само от тоалетната в гардеробното помещение, без да бъде наблюдавано и без
да може да бъде предотвратен опита му да се покатери или да вземе вещ,
която е в/върху гардеробчетата.
Като собственик на вещта и възложител на работата по
обезопасяването й и по упражняване на постоянен контрол върху децата в
детската градина, ответната ДГ "***", *** се явява носител на задължението
за обезщетяване на вредите, настъпили за малолетния ищец Д. Г. Д. при
падането на вещта и настъпилото вследствие на това счупване на десния му
крак.
Спорът се свежда основно до размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и до дължимостта на обезщетение за
имуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде
определен по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид характера на
причиненото телесно увреждане, начина по който детето е реагирало и е
понесло болките и страданията, продължителността на лечението и
възстановителния период и всички други обстоятелства, даващи представа за
интензитета и тежестта на увреждането в конкретния случай.
От събраните по делото доказателства се установи, че падането на
гардеробчетата е причинило счупването на десния крак на Д.Д.. По своята
същност това нараняване представлява средна телесна повреда, тъй като е
свързано с невъзможност пострадалият да се движи продължително време. В
случая пълната имобилизация с гипс на счупения крайник е продължила
малко повече от 1 месец, а раздвижването е продължило около 2 месеца,
което е в рамките на обичайния възстановителен период. От медицинската
документация и заключението на СМЕ се установи, че на детето не са
извършвани оперативни интервенции /кръвни операции/, а само
неоперативно наместване под рентгенов контрол и анестезия, както и
последващи рехабилитационни и физиотерапевтични процедури за
раздвижването му и възстановяването на походката. В периода на
възстановяване детето е търпяло болки и страдания, характерни за този вид
травма, без да има данни за по-силни и интензивни болки от обичайните
такива. Установи се, че към момента долният десен крайник на Д.Д. е скъсен
с 0,5 см., което според вещото лице е нормална последица от счупването.
Заключението на експерта е, че в процеса на растеж на детето, двата крайника
ще се изравнят на дължина, че не е налице необходимост от последващи
хирургични интервенции и няма да останат трайни последици за
здравословното състояние на Д.Д.. При това заключение на СМЕ, съдът
намира за недоказани изложените в исковата молба твърдения, че е налице
съществено скъсяване на десния крак на ищеца, което предполага бъдещи
хирургични интервенции, както и че една година след инцидента детето
продължава да изпитва силни болки и отново се учи да ходи.
9
Установи се също, че детето е било изплашено от падането на шкафа
върху него и е плакало, докато в градината са се грижили за него и са чакали
майка му. От заключението на СПЕ се установи, че за детето е настъпило
плашещо изживяване и емоционална психологическа травма, изразена в
задържане на неотработени емоции /страх от болка/, а в поведенчески план
детето е станало затворено за кратък период от време след посещение на
болнична сграда. Според вещото лице, своевременната оказана подкрепа от
близките му, връстниците му и служителите на детската градина са от
съществено значение и не са позволили развитието на посттравматично
стресово разстройство при детето. От писмените и гласни доказателства се
установи, че от м.04.2021 г. детето е започнало да посещава същата детска
градина и същата група и няма външни прояви нито на физически, нито на
психологически проблеми. Не се доказаха изложените в исковата молба
твърдения, че вследствие на инцидента детето страда от нарушения в съня и
тревожност, че често плаче и се държи агресивно с близките си, че не може да
задържа физиологичните си нужди и отново се е наложило използването на
памперс.
Настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за
посочените болки и страдания е в размер на 10 000 лв. В останалата част до
пълния предявен размер от 70 000 лв. претенцията за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 15.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
предявен от името на детето Д.Д., представлявано от неговата майка Г.Д.,
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, поради следните
съображения:
Имуществена вреда е налице, когато е намалено имуществото на
лицето, което претендира обезщетението. В случая се установи, че са
направени имуществени разходи при престоя на Д.Д. в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД и "СБР-Банкя" АД, но не се твърди и не се установява за
същите да е използвано имущество, принадлежало на детето, поради което в
неговата лична правна сфера не са настъпили каквито и да е било
имуществени вреди. Обичайно в такива ситуации средствата се осигуряват от
родителя и вредите настъпват в неговия патримониум. Освен това, видно от
приложените фактури, част от разходите в "Н.И.Пирогов" ЕАД не са били
необходими за лечението на детето, а са направени по желание на неговата
майка – разходи за компакт дискове и за стая с подобрени условия. Що се
касае до разходите за потребителска такса в "СБР-Банкя" АД, не става ясно
дали същите са били необходими за престоя на детето или на неговата майка
Г.Д..
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва
да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 235,60 лв. в полза на
малолетния Д.Д., без да е необходимо да се обсъжда направеното от
ответника възражение, че тези щети следва да бъдат покрити от направената в
полза на същия застраховка.
Тъй като ищецът бе освободен от заплащане на държавна такса и на
разноски по делото, то на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
10
бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част от иска в размер
на 400,00 лв., както и част от направените разноски за вещи лица от бюджета
на съда /общо в размер на 400,00 лв./, съответстваща на тази уважена част, а
именно: 59,95 лв.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв.Г.Й. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на малолетния ищец пред настоящата съдебна инстанция в
размер на 830,00 лв., изчислено съобразно уважената част от исковата
претенция и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, от направените от ответника разноски в
общ размер от 3 130 лв. /от тях: за адвокатско възнаграждение - 2 930,00 лв. и
за експертиза - 200,00 лв./, ищецът следва да бъде осъден да заплати част,
съответстваща на отхвърлената част от исковете, а именно – 2 684,36 лв.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на договореното от ответника адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 930 лв. е определено в съответствие с чл.2, ал.3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. и в минималните размери по чл.7, ал.2, т.1 и т.4
от същата наредба при съобразяване цената на предявените искове.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Детска градина "***", с адрес: ***, ***, представлявана
от директора М. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Г. Т. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания,
претърпени вследствие инцидент от 15.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането – 15.01.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 10 000 лв. до
претендираните 70 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Д. Г. Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Г. Т. Д., ЕГН **********, против
Детска градина "***", *** иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 235,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 15.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Детска градина "***", с
адрес: ***, ***, представлявана от директора М. Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса
в размер на 400,00 лв. върху уважената част от иска и платени от бюджета на
съда разноски за вещи лица в размер на 59,95 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Детска градина "***", с
11
адрес: ***, ***, представлявана от директора М. Г., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Г.Й. Й., с адрес: гр.***, сумата 830,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
малолетния ищец Д. Г. Д. пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Г. Д., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г. Т. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина "***", с адрес: ***, ***,
представлявана от директора М. Г., сумата 2 684,36 лв., представляваща
направени разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение на вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12