РЕШЕНИЕ
№ 3605
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 6313 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 23-4332-003598 от
13.03.2023 г., издадено от началника на сектор към ОПП-СДВР, с което на В.
Н. П. е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, и
неговият процесуален представител поддържат жалбата със същите
съображения и искания. Претендират присъждане на разноски.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 15.02.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 11.04.2022 г. около 21:45
часа в гр. София, на КПП-Владая, с посока на движение от гр. София към гр.
Перник, неизвестен водач управлява лек автомобил Хонда Джаз с рег. № СА
3824 ВК, и след подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът не
спира най-вдясно на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и не изпълнява неговите
указания, като продължава движението си – нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл. 103, вр. чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП.
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че на
процесните време и място автомобилът е бил управляван от мъж, а не от
жалбоподателката, като по това време жалбоподателката си е била в своя дом.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля П.П. (л. 32 от делото), както и от
писмените доказателства на л. 7-8 от делото се установява, че на процесните
време и място, автомобилът собственост на жалбоподателката не е бил
управляван от жалбоподателката, а от лице от мъжки пол и че по това време
същата е била в своя дом. Посочените доказателствени източници са логични,
еднопосочни, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си,
поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при
формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
2
на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
При неправилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил
неправилно материалния закон. От събраните по делото доказателства се
установи, че на процесните време и място жалбоподателката не е управлявала
собствения си лек автомобил, а същият е бил управляван от друго лице от
мъжки пол, докато тя се е намирала в своя дом. За да достигне до обратния
извод, АНО се е позовал неправилно на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
С тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването
й носи собственикът на МПС. Самоличността на нарушителя може да се
установи едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. Нормата обаче е
неприложима в конкретното административнонаказателно производство,
защото същата касае установяване на административно нарушение по Закона
за движение по пътищата, заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
/по арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП/ (в този смисъл и Решение № 3908/18.03.2019 г., по
адм. дело № 356/2018 г. на 7-мо отделение на ВАС – in fine). Това разрешение
се споделя и от настоящата инстанция и от него същата не намира основание
да отстъпи. Имайки предвид всичко това, в случая жалбоподателката успешно
е оборила презумпцията на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като е доказала, че в
процесния случай тя не е управлявала автомобила, а друго лице от мъжки пол.
Тук следва да се отбележи и това, че в случаи като процесния не е налице
темпорално ограничение на възможността за оборване на тази презумпция и
за посочване на действителния нарушител, за разлика от разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, където е предвиден преклузивен срок за това. Поради тези
съображения съдът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин и жалбоподателката не е извършила нарушение на чл. 103,
вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Поради това атакуваното НП се явява
необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът като съобрази изхода на делото, намира искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно. По делото не са
приложени доказателства за заплатени разноски (по делото е приложено
единствено пълномощно на л. 4 от делото, но в него не е отразено заплащане
3
на адвокатско възнаграждение), поради което това искане следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 23-4332-003598 от
13.03.2023 г., издадено от началника на сектор към ОПП-СДВР, с което на В.
Н. П. е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл. 103 от Закона за движението
по пътищата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя В. Н. П. за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4