Решение по дело №340/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. Д. В. срещу Решение № 1848 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110202367 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2023 г., с което е изменено Наказателно постановление № 23-0001485/ 10.03.2023 г. на Директора на РДАА-[населено място], с което за допуснато нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 950 лв., като е намален размера на наложената санкция на сумата от 500 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е обсъдено и съобразено от съдебния състав от една страна, че претоварването е в рамките на нормативно допустимото превишение, както и че същото е в резултат от разместване на товара. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Директор РД „Автомобилна администрация“ - Варна, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба В. Д. В. срещу НП № 23-0001485/ 10.03.2023 г. на Директора на РДАА-[населено място], с което за допуснато нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 950 лв.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

На 02.02.2023г. около 14.40 часа на слизане от „А. мост“на подхода към пристанище „ПЧМВ“ в посока пристанището, свидетеля Б. И.. – старши инспектор към РД „АА“ спира за проверка влекач [Марка], кат. „ N3“, с рег. № [рег. номер], с прикачено към същия полуремарке с рег. № [рег. номер], извършващ обществен превоз на товари – пшеница, видно от представената товарителница по маршрут [населено място] – [населено място], видно от пътен лист № 0034334/ 02.02.2023г.

В хода на проверката е установено, че водачът извършва превоза с влекач, състоящ се от две оси и полуремарке с три оси с пневматично признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища за обществено ползване, с натоварване на втората единична ос на влекача – 12 635кг., което натоварване надвишавало [рег. номер]. установената норма от 11500 кг. Измерването е осъществено с мобилна електронна везна [Марка] с поставен номер за годност № 01104, валиден до месец октомври 2023 г.

От страна на наказващия орган е прието, че с това свое поведение на 02.02.2023 г. В. извършва нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква "а" от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, поради което на същата дата - 02.02.2023 г. срещу лицето е съставен АУАН.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани възражения такива. В деловодството на РД "Автомобилна администрация" [населено място] не е постъпил и документ, удостоверяващ заплатена такса за извънгабаритен товар по отношение конкретния превоз, извършван от жалбоподателя.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, на 10.03.2023 г. Директора на РД "Автомобилна администрация" [населено място] издава обжалваното НП.

За да потвърди процесното НП, от въззивния съд е прието, че в хода на административнонаказателното производство не се допуснати съществени процесуални нарушения водещи на това основание до отмяна на НП, привлеченото към отговорност лице е извършило описаното в НП нарушение, което е доказано по безспорен начин. От друга страна, наложеното наказание не съответства на целите на закона, поради което и същото е намалено, до минималния предвиден размер.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, видно от Заповед № 84/ 28.02.2023 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда императивно, че движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в Приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за т. 4, б . "а" на ППС, при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11, 5 тона.

В предвид горепосочената нормативна регламентация, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства касационният състав приема, че вмененото на В. Д. В. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. По делото е безспорно установено, че на 02.02.2023 г. на управляваното от касатора ППС, при проверка е извършено и измерване с електронна везна „*******“ с поставен номер за годност 01104, с валидност до м. октомври 2023 г., в рамките на която е установено натоварване на втора задвижваща ос на влекача – 12635 кг., при допустима норма от 11500 кг. Така, установено е превишение [рег. номер]. Констатациите в акта са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство, като лисват каквито и да е доказателства, които да разколебават законосъобразността на процедурата по притегляне на товара.

От друга страна, във връзка с релевираното от касатора възражение, следва да се посочи, че липсва нормативна регламентация, която да предвижда възможност за каквото и да превишение на максимално допустимото претоварване.

При тези данни, налага се извода, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП.

За осъщественото от дееца нарушение нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 500 до 3000 лева. В настоящата хипотеза, правилно е определен размера на наказанието.

При определянето на наказанието следва да се съобразят изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като се вземат в предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително управлението на претоварените превозни средства в разрез с установените правила разкрива риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Последното не освобождава органа от задължението да извърши преценка относно релевантните факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

В настоящата хипотеза, правилно от въззивният съд са отчетени липсата на други наказания за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на вредни последици, поведението и имотното състояние на нарушителя.

При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, касационния състав приема, че правилно и законосъобразно, на нарушителя е определено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Именно в този размер, наказанието съответства на тежестта на нарушението.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат, с оглед липса на отправено искане в тази насока от ответника.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1848 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110202367 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.