Решение по дело №150/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Б. И. М. от [населено място], [жк] [адрес], чрез адв.Д. Д. от АК-[област], адрес за призоваване [населено място], [улица], кант.404, адв.Д. Д. против Отказ с рег.№ 1679р-9119/03.04.2024 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „*“, кал.9х18мм с № [рег. номер] на Б. И. М. с постоянен адрес [населено място], [жк]-А-9 на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

В жалбата се твърди, че издадения отказ е немотивиран, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в акта не е посочено каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението, докато органът трябва да установи,че тази причина, която е съществувала в предходен период, към момента на издаване на акта, с който се отказва издаване на разрешение вече не е налице, което не е сторено от него. Изложени са доводи, че оспорващият се занимава с отглеждане на пчели, при захранка на пчелите и при продажба на мед в него и в дома му в [населено място] има големи суми пари, зачестили са кражбите на кошери и пчелни семейства и с голи ръце не може да се противопоставя на нарушителите, както и да защити личното си имущество и семейство, като сочи и факта, че имота му се намира в края на селото на пътя на мигрантите и при нощуванията му там със семейството, едва ли би могъл да ги защити. Поради това претендира да се отмени изцяло отказ за издаване подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Д., който подържа жалбата на посочените основание и направените с нея искания.

За ответната страна се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ №167900-1479/06.03.2024 г. Б. И. М. от [населено място] е поискал от началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „*“, кал.9х18мм с № [рег. номер], което е придобил като служител в МО за самоотбрана и му е необходимо за охрана на личното имущество и семейство, т.к. се занимава с отглеждане на пчели, а единия му имот е крайно място на пътя на мигрантите в [населено място] и се чувства по-спокоен, когато отива да нощува там.

Към заявлението са приложени удостоверение за годност за употреба на оръжието, разрешение №20190457349 валидно до 16.04.2024 г. издадено от РУ-Ямбол за съхранение, носене и употреба на същото оръжие, вносна бележка за платена такса и декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ.

Видно от удостоверение на НСС от 12.03.2024 г., електронна справка за съдимост от 05.03.2024 г. и медицинска бележка от психиатричен кабинет от 29.02.2024 г., М. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

В докладна записка рег.№ 1679р-6987/12.03.2024 г. е посочено, че от извършената проверка на посочения в искането адрес се установява, че Б. И. М. живее на адреса, не са установени данни от приложената медицинска бележка лицето да се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет или да се лекува от психично заболяване, има протокол за утвърждаване на място за съхранение на ООБ, оръжието се съхранява съгласно изискванията на ЗОБВВПИ на посочения адрес в метална каса неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство, а от извършената справка в гражданска колегия при ЯРС се установява,че за М. няма издадена заповед по ЗЗДН.

Според докладна записка рег.№ 1679р-7718/20.03.2024 г. от извършената проверка в масивите на МВР-АИС се установява, че М. няма извършени противообществени прояви и срещу него няма образувано досъдебно производство за престъпления от общ характер.

Съгласно докладна записка рег.№ 1679р-9117/03.04.2024 г. е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са се установили заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от М., касаещи застрашаване на живота му, поради което изтъкнатият мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и е счетено за целесъобразно на Б. И. М. да не се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Въз основа на събраните по преписката доказателства е постановен Отказ с рег.№ 1679р-9119/03.04.2024 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „*“, кал.9х18мм с № [рег. номер] на Б. И. М. с постоянен адрес [населено място], [жк]-А-9 на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, който отказ е получен от заявителя на 05.04.2022 г.

Разпитаният по делото свидетел дава показания, че Б. М. притежава къща на края на [населено място], където отглежда пчели и преди 6-7 години са му изчезнали няколко кошера, но от тогава няма подобни случаи, наблизо има гора и черен път, по който се движат мигранти, М. носи суми по 4-5 хиляди лева във връзка с пчеларската си дейност, имал е конфликт с комшията си, но не може да каже за заплахи за убийство.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд е Отказ с рег.№ 1679р-9119/03.04.2024 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „*“, кал.9х18мм с № [рег. номер] на Б. И. М. с постоянен адрес [населено място], [жк]-А-9 на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Административният орган мотивира отказа си като във връзка с мотив за необходимост от оръжието за самоотбрана и за охрана на личното имущество и семейство, т.к. се занимава с отглеждане на пчели, а единия му имот е крайно място на пътя на мигрантите в [населено място] и се чувства по-спокоен, когато отива да нощува там, посочва че е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са се установили заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от М., касаещи застрашаване на живота му, поради което изтъкнатият мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

По аргумент за противното, за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен начин да обосновава издаването му.

Понастоящем посочените изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения отказ.

Освен това в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил справка и в информационните масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от М. за застрашаване на живота и здравето му.

В съответствие с това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.

Ето защо са неоснователни доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на задълженията на органа или за неспазване на предвидената процедура.

На следващо място доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в жалбата си.

Следва да се посочи, че ангажираните гласни доказателства не сочат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи категоричен и еднозначен извод за наличието на изискуемите от закона материалноправни предпоставки.

В тази връзка в чл.6, ал.1, 2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, но винаги чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ изисква да е налице основателна причина за издаване на разрешение.

Според чл.6, ал.3 и чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, но не и за служебни цели, защото такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, докато понастоящем заявлението е подадено от Саракостов в качеството му на физическо, а не на юридическо лице.

Поради това, за да може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели, което видно от доказателствата по делото, не е сторил.

Твърдението на М., че оръжието му е необходимо за охрана на имущество не кореспондира със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана и този мотив не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие, поради което и не се оборва извода на административния орган, който преценя наличието на необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателствата на молителя.

Като дейност употребата на огнестрелно оръжие е източник на обективна висока степен на опасност за живота и здравето на обществото, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, част от които са свързани и с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина.

Не може да бъде споделено и визираното в жалбата и подържано в съдебно заседание основани за порочност, изразяващо се в това, че се касае за заявление за подновяване на разрешението, а не за първоначалното му издаване.

В тази насока трябва да бъде посочено и следното.

Съгласно чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от цитираните документи.

От своя страна, както беше посочено, чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

От посочената и относима правна регламентация следва, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Въпросната нужда, е основателната причина изисквана от законодателя като задължителна предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие, а в тежест на заявитела е да обоснове и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от осъществяване на дейността, което законодателно разрешение подкрепя извода за императивния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Ето защо законът не предвижда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, т.к процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, в т.ч. за подновяването по реда на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Да се приеме обратното означава, че издаваното на разрешение не е обвързано със срок, което е в противоречие с чл.84, ал.2 от закона и същото е недопустимо доколкото притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото и за това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, без да съществува законов ангажимент за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.

Разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително, същата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, което следва от систематичното й тълкуване – намира се в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия".

Издадено веднъж разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели не означава, че автоматично трябва да му бъде удължаван срока на разрешителното, защото издаващият го орган е длъжен да прецени наличието на изискуемите от закона предпоставки към момента на разглеждане на заявлението. Поради това и факта, че не се касае за отнемане на разрешението, то не органа следва да мотивира и доказва отпадналата необходимост, а заявителя трябва да обоснове и установи безспорно и категорично нуждата си от оръжие за самоотбрана, за да му се издаде исканото разрешение.

В посочения смисъл е и константната съдебна практика обективирана в Решение № 288 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2021 г., VII о., докладчик съдията Д. М.; Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII о., докладчик съдията Д. М.; Решение № 14239 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2012 г., VII о., докладчик председателят В. А.; Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII о., докладчик съдията Ю. Р.; Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VII о., докладчик председателят С. Я.; Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2021 г., VII о., докладчик председателят С. Я.; Решение № 4457 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г., VII о., докладчик съдията В. А. и други.

Предвид посоченото оспорения отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, като се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б. И. М. от [населено място], [жк] [адрес], чрез адв.Д. Д. от АК-Ямбол, адрес за призоваване [населено място], [улица], кант.404, адв.Д. Д. против Отказ с рег.№ 1679р-9119/03.04.2024 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „*“, кал.9х18мм с № [рег. номер] на Б. И. М. с постоянен адрес [населено място], [жк]-А-9 на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

ОСЪЖДА Б. И. М. от [населено място], [жк] [адрес] да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ Б. И. М. от [населено място], [жк] [адрес] да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.