Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 2210 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 531593/12.11.2018 г. по гр. д. № 25781/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Р.“ ООД срещу СУ „СВ. К.О.“ искове, че СУ „Св. К.О.“ дължи на „Р.“ ООД сумата от 166, 28 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 ТЗ, представляваща стойност на доставени стоки по договор за възлагане на обществена поръчка № 80.09-268 от 30.09.2014 г. за доставка на консумативи и аксесоари за офис техника и договор за възлагане на обществена поръчка № 80.09-269 от 30.09.20214 г. за доставка на тонери за копирни и печатащи устройства, начислена по фактура № 214131/26.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.12.2017 г., до окончателното изплащане, която сума е предмет на заповед за изпълнение от 01.01.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 90310/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 141 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 640 лв. – разноски в исковото и 385 лв. – разноски в заповедното производство.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника СУ „СВ. К.О.“,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият
съд не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, поради което
изводите му са необосновани. Съдът не е изложил мотиви относно обвързването на
момента на съставяне на фактурата с момента на реалната доставка. Счита, че
следва да се прави разлика между признание възникването и размера на дадено
задължение за плащане цена на стока по дадена фактура и факта на реалното
доставяне на същата. По делото не се спори относно сключването на договора
между страните. Спори се относно реалното извършване на доставката от ищеца,
тъй като фактурата е била издадена предварително с уговорката стоката да бъде
доставена и платена след доставката. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че продажбената сделка е била изпълнена от
продавача – не се установява ищецът да е доставил на ответника стока от
уговорения вид и в уговореното количество. За да служи фактурата като
доказателство за предаване на стоката, тя трябва да е двустранно подписана. В
случая процесната фактура е подписана само от издателя, но не и от жалбоподателя,
в качеството му на получател на стоката. Твърди, че фактурата е подписана от
лице, което няма представителна власт, поради което не следва да бъде
кредитирана. Лицето специалист в отдел „Ремонти и снабдяване“ не е разполагало
с правомощия по закон да представлява жалбоподателя пред трети лица, доколкото
по делото не са ангажирани доказателства за писмено упълномощаване от ректора
на СУ „Св. К.О.“. С оглед на това счита, че фактурата следва да се разглежда
само като частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за издателя
си факти и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила. Тъй като
доставянето на стоката не е установено по делото, счита, че предявеният иск е
неоснователен. Твърди, че в чл.5, ал.4 от сключените между страните договори е
уговорено, че цената на доставените изделия става дължима в 60 – дневен срок
след извършване на доставката, удостоверена с приемо – предавателен протокол за
всяка една заявка. Фактурата, ведно с приемо – предавателния протокол, подписан
без забележки от надлежно упълномощени представители на двете страни, се
представят с придружително писмо в паричен салон на Ректората/главен
счетоводител. С оглед на това счита, че за начален момент на изискуемостта
следва да се приеме датата 20.09.2018 г. и изтичане на 60 – дневния срок. Тъй
като до устните състезания този срок не е изтекъл, задължението не е станало
изискуемо. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения
иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Р.“
ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза е установено, че процесната фактура е осчетоводена от
ищеца и от ответника. От събраните по делото доказателства несъмнено се
установява извършването на доставката на стоките, описани в процесната фактура.
Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.327, а.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо
ответника е постановена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 90310/2017 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав за сумата от 166, 28 лв., дължима по фактура №
214131/27.09.2017 г. Ответникът е депозирал в срок възражение срещу
постановената заповед. Твърди, че е търговец, специализиран продажбата и доставка на канцеларски
материали, офис консумативи, хартии и хартиени продукти, мебели, почистващи
препарати др. По силата на договори за възлагане на обществена поръчка
съответно № 80.09-268 от 309.2014 г. за доставка на консумативи и аксесоари за
офис техника и № 80.09-269 от 30.09.2014 г. за доставка на оригинални тонери за
копирни и печатащи устройства, ищецът се е задължил да са извърши доставка на
стоки, описани в договорите. Въпреки настъпване на падежа на сумата, посочена в
процесната фактура, ответникът не я е заплатил. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 166,
28 лв. – стойност на доставени стоки по фактура № 214131/27.09.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че през 2014 г. е проведена процедура за възлагане на обществена поръка по ЗОП. За изпълнител по обособена позиция № 3, 4 и 5 е определен ищеца. В тази връзка с него са сключени три договора съответно № 80.09-268/30.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 3 за доставка на консумативи и аксесоари на офис техника; № 80.09-269/30.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 3 за доставка на оригинални тонери за копирни и печатащи устройства и договор № 80.09-270/30.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 5 за доставка на съвместими тонери за копирни и печатащи устройства. Счита, че представената по делото фактура не е достатъчно основание за възникване на финансово задължение. Счита, че исковата претенция не е доказана, тъй като не са ангажирани доказателства за реалната доставка на стоката. Представената по делото фактура не удостоверява това обстоятелства. В чл.5, ал.4 от горепосочените договори е предвидено, че цената на доставените изделия става дължима в 60-дневен срок след извършване на доставката , удостоверена с приемо – предавателен протокол, подписан без забележки от надлежно упълномощени представители на двете страни, като се представят в паричен салон – главен счетоводител на възложителя. По делото не са представени такива доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.Въз основа на заявление от 29.12.2017 г., подадено от „Р.“ ООД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу СУ „СВ. К.О.“ за сумата от 166, 28 лв. – стойност на доставени стоки по фактура № 214131/26.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 385 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – възнаграждение за адвокат.В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като на основание чл.303а , ал.2 ТЗ падежът на паричното задължение не е настъпил.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че са обвързани от договори съответно № 80.09
- 268 от 309.2014 г. за доставка на консумативи и аксесоари за офис техника и №
80.09-269 от 30.09.2014 г. да доставка на оригинални тонери за копирни и
печатащи устройства. По силата на
договорите ищецът – изпълнител, се е задължил при направени конкретни заявки от
страна на ответника – възложител, срещу заплащане да извърши периодични
доставки съответно на консумативи и аксесоари за офис техника и на тонери за
копирни и печатащи устройства, срещу насрещното му задължение да заплаща
тяхната цена. В клаузата на чл.5.4 от договорите страните са се съгласили, че
цената на доставените стоки става дължима в 60 – дневен срок след извършване на
доставката, удостоверена с приемо – предавателен протокол за всяка заявка.
Приемо – предавателния протокол се прилага към фактурата и се представя в
Паричен салон на Ректората/главен счетоводител.
По делото е представена фактура № 214131/26.09.2017
г. за доставка на стоки на стойност от 166, 28 лв. с ДДС, с посочен падеж за
плащане по банков път – 25.11.2017 г. Като изпълнител е посочен ищецът, а като
получател – ответникът. Фактурата е подписана от името на ответника от С.С., в
качеството й на отговорен за СО клиент. Във връзка с посочената фактура е
съставен приемо – предавателен протокол, подписан от същото лице от името на
ответника. Съгласно извлечение от сайта на ответника С.С. заема длъжността
„специалист“ в сектор „Снабдяване“.
От заключението на вещото лице М.Г.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като компетентно дадена, се установява, че процесната фактура №
214131/26.09.2017 г. е издадена от ищеца и е на стойност 166, 28 лв. Същата е
осчетоводена при ищеца. Неплатените суми по фактурата са осчетоводени в сметка
411 „Клиенти“ – СУ „Св. К.О.“ и са в размер на 166, 28 лв. Разглежданата
фактура е осчетоводена при ответника в сметка 401 „Задължения към доставчици“
на 22.12.2017 г. по партида на ищеца. Фактурата не е отразена в дневниците за
покупките по ДДС и не е ползван данъчен кредит. Вещото лице приема, че по
отношение разглежданата фактура счетоводството на ищеца е редовно водено. Фактурата
е включена в дневника за продажби по ДДС за м.09.2017 г. под № 1624 и правилно
е начислен ДДС. Ответникът от своя страна не е спазил счетоводния принцип на
текущо отразяване на разходите. Фактурата е осчетоводена в месец, различен от
месеца на издаване, в нарушение на ЗСчет. Същата не е отразена и в дневника за
покупките по ДДС.
Пред СРС е разпитана свидетелката С.А.С.от
показанията й се установява, че работи при ответника. На свидетелката е предявена
процесната фактура, както и съставения приемо – предавателен протокол, при
което е заявила, че положените подписи изхождат от нея. Това е стока, която
свидетелката е поръчала и е приела. След това предавала стоката на звеното,
което я завеждало. Стоката е била поръчана за ползване от университета.
Свидетелката не си спомня конкретната доставка. Имало е случаи на рекламация,
но не помни дали е имало такава за доставената тока по процесната фактура.
Съдът възприема показанията на свидетелката, тъй
като същите са свързани с лично възприети от нея факти, както и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани
доказателства, които да опровергават или разколебават доказателствената им
стойност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока съответно по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страните не спорят относно наличието на облигационна
връзка, възникнала по силата на сключени договори съответно № 80.09-268 от 30.09.2014 г. за
доставка на консумативи и аксесоари за офис техника и № 80.09-279 от 30.09.2014
г. да доставка на оригинални тонери за копирни и печатащи устройства.
Във връзка с доставка на офис
консумативи от ищеца на ответника е съставена фактура № 214131/26.09.2017 г.,
която е подписана от името на ответника от негов служител С.С..
Жалбоподателят релевира доводи,
че от събраните по делото доказателства не се установява реална доставка на
описаните във фактурата стоки.
Процесната фактура е съставена
във връзка с предадена на ответника стока, съгласно представения и неоспорен по
делото приемо -предавателен протокол от 26.09.2017 г. Същият е подписан без
възражения и рекламации от страна на ответника. Лицето, което е подписало
фактурата и приемо – предавателния протокол: разпитаната по делото свидетелка С.С.,
заема длъжността „специалист“ в Сектор „Снабдяване“. В изпълнение на
възложената й от ответника работа същата е приела доставените стоки, описани
във фактурата и съставения приемо – предавателен протокол. Извършването на тази
дейност в кръга на възложената работа предполага наличието на съгласие от
страна на ответника да го представлява този тип отношения с доставчици.
Независимо от това, дори да се
приеме, че С.С. не е надлежно упълномощена да представлява ответника при
получаване на стоки, то следва да се съобрази обстоятелството, че съставената
фактура е осчетоводена от ответника. Макар осчетоводяването да не е извършено
своевременно - в месеца на издаване на фактурата, това действие от страна на
ответника по своята правна характеристика съставлява признание за
съществуването на задължение по фактурата и доказва неговото съществуване. В
тази насока е и формираната константна съдебна практика, формирана по реда на
чл.290 ГПК, относно доказателственото значение фактурите след тяхното осчетоводяване
– решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение №
46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 255/2012 г., I ТО, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012
г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО,
решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО и др.
Жалбоподателят
релевира довод, че фактурата е съставена преди извършването на доставката.
Такова възражение се прави за първи път във въззивното производство, поради
което и на основание чл.266, ал.1 ГПК е преклудирано. Отделен е въпросът, че по
делото се установи, че моментът на предаване на стоката съвпада с момента на
съставяне на фактурата – 26.09.2017 г.
По изложените съображения въззивният съд счита за неоснователен довода на
жалбоподателя за липса на ангажирани по делото доказателства относно доставка
на описаните в процесната фактура стоки.
Жалбоподателят излага съображения, че не е настъпил падежа на
задължението му, предвид уговорения 60 –дневен срок за заплащане на
задължението.
Доколкото стоката е доставена на 25.09.2017 г., уговореният между
страните 60-дневен срок, след подписване на приемо - предавателния протокол
изтича на 25.11.2017 г., както е посочено и в съставената фактура. След
изтичане на този срок, задължението на ответника е изискуемо. Фактът на
получаване на фактурата и приемо – предавателния протокол от ответника се
потвърждава от направените счетоводни записвания. Същевременно заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 29.12.2017 г.,
т. е. към момента на завеждане на делото задължението на ответника е изискуемо.
Ето защо доводите за ненастъпила изискуемост на задължението на ответника се
явяват неоснователни.
Предвид изложените съображения въззивният съд счита, че ответникът има задължение
към ищеца в размер на 166, 28 лв. по фактура № 214131/26.09.2017 г., което е
изискуемо към момента на завеждане на делото.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат сторените от ответника по жалбата разноски. Техният размер възлиза на
360 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 531593/12.11.2018 г. по гр. д. № 25781/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА СУ „СВ. К.О.“, ЕИК ********, с адрес гр. София, бул. „********, да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК********, с адрес ***, офис 38-29 и със съдебен адрес *** – адв. И.П.И., сумата от 360 (триста и шестдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производството.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.