РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2526 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно основание
чл.28, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане за настаняване на детето
Р.П.Т.,
ЕГН ********** в социална услуга резидентен тип Кризисен център за жени и деца,
преживели насилие Община Плевен за срок от 6 месеца или до промяна на
обстоятелствата, свързани с детето ако са в негово интерес.
В обстоятелствената част
на молбата се сочи, че в ОЗД при ДСП –Плевен е постъпил устен сигнал от
инспектор при ДПС към Първо РУ на МВР -Плевен с №
СИГ/Д-ЕН/198 от 02.06.2020 г., касаещ положението на непълнолетното дете Р.П.Т.,
ЕГН: **********. Излага се, че в сигнала е посочено, че спрямо детето е
упражнено физическо насилие от страна на неговата майка -П.З.Т.. Твърди се, че
детето е споделило, че майка му иска да го омъжи за пълнолетно лице от село
Буковлък и тъй като е изразило несъгласие е избягало от дома си е потърсило
помощ на телефон 112. Сочи се, че родители на детето, съгласно акт за раждане
са: майка - П.Т.З., и баща: „неизвестен“. Излага се, че от съвместното
съжителство на майката с *** са се родили децата:***, ***, ***и Р.П.Т.. Твърди
се, че в жилището на семейството, което е електрифицирано и водоснабдено и се
състои от две стаи, живеят майката заедно с децата ***и Р., като по данни на Р.
от май месец баща й пребивава в чужбина/Чехия, където упражнявал трудова
дейност. Излага се, че детето е
споделило, че баща й праща редовно пари чрез парични преводи за покриване на
ежедневните нужди в семейство. Сочи се, че майката не упражнява трудова заетост
и получава пенсия в размер на 159,29лв. плюс помощи по ЗСПД - 90,75 лв. Твърди
се, че след постъпилия сигнал пред социален работник на ОЗД -Плевен,
непълнолетната е предоставила следната информация: че поводът да избяга от дома
си е нейното несъгласие да се омъжи за пълнолетно лице; че на 01.06.2020 г. е
чула в телефонен разговор майка й да я уговаря да се омъжи за пълнолетно лице
от село Буковлък, като майка й казала по телефона "Добре хайде ще ви я
дам", "Аз ще я затворя вътре, да не бяга"; че според данни на
детето мъжът, за когото майка й е искала да я омъжи е "сакат" и
злоупотребява с алкохола; че майка й е заявила, че ще я "продаде"
срещу сума от 3000 лв., но жениха й давал 2000 лв. и един кон. Излага се, че
пред социалния работник момичето е изразило притеснение от майка си, както и,
че не желаела да бъде омъжена и искала да бъде настанена "някъде".
Сочи се, че според детето майка му упражнявала върху нея физическо насилие.
Твърди се, че предвид факта, че майка й искала да я омъжи, непълнолетното
момиче е избягало от жилището, от където била изгонена. Сочи се, че през нощта
девойката е срещнала възрастен мъж, който и е предоставил неговия телефон, за
да сигнализира на органите на реда и от 02.06.2020 г. през нощта, момичето е с
предприета Полицейска мярка за закрила в Първо РУ на МВР -Плевен. Излага се, че
на 03.06.2020 г. в ОЗД - Плевен е свикан "Координационен механизъм за
взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и
взаимодействие при кризисни интервенции", и след разглеждане на случая от
участниците в работната среща е взето решение спрямо детето да се предприеме
мярка за закрила по ЗЗДет. -настаняване в социална услуга от резидентен тип в
случая Кризисен център за жени и деца претърпели насилие, където да й бъде
осигурена сигурна и защитена среда. Сочи се, че детето Р.П.Т. ***, с
административна заповед № ЗД/Д-ЕН-107/03.06.2020г. на директора на ДСП -Плевен.
Излага се, че в КЦЖДПН -Плевен е осигурена сигурна и безопасна среда и се
задоволяват се базовите потребности на детето. Сочи се, че в Центъра детето
посещава различни програми, свързани със спазване на определени норми и правила
на поведение, избягване на противоречия и конфликти в общуването, разпознаване
на рискова среда и рискови ситуации. Излага се и, че с детето се работи в
насока да продължи образованието си и да изгради нови социални умения за
пълноценно общуване в семейната и социална среда. Твърди се, че майката на
детето не е в състояние да напътства и да оказва нужния родителски контрол и
модел на възпитателни мерки спрямо детето Р.. Поради изложеното се прави извод,
че непълнолетната Р.П.Т., ЕГН ********** е „дете в риск“ по смисъла на параграф
1 т.11, б. “Б“ и б.“ В“ от ДР на ЗЗДет, тъй като има риск от увреждане на
нейното правилно физическо, психическо и нравствено развитие, поради което
спрямо нея по спешност е предприета мярка за закрила чрез настаняването в
социалната услуга резидентен тип „Кризисен център за жени и деца ,преживели
насилие“ гр. Плевен към Комплекс за социални услуги за деца и пълнолетни лица,
преживели насилие“- Община Плевен със заповед № ЗД/Д-ЕН- 107/03.06.2020 г.
Твърди се, че настаняването на детето в Кризисния център гр.Плевен, където то е
настанено по административен ред, ще бъде в негов интерес и ще се осигури
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие, като и
закрила на правата и интересите му по смисъла на чл.10, ал.1 ЗЗДет. поради изложеното се отправя искане до съда
да уважи молбата.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен не изпраща
представител.
В проведеното по делото о.с.з. назначения особен
представител на детето ***–адв. Д. моли съда да уважи молбата. Твърди, че от събраните по делото доказателства е
установено, че в интерес на детето е то да бъде настанено в Кризисен център гр.
Плевен.
Майката на детето- П.Т.З. желае детето й да се прибере в дома й. Сочи,
че дъщеря й е излъгала, че я е била. Твърди, че такова нещо не е ставало.
Излага, че не отговаря на истината твърдението на дъщеря й, че е искала да я
продаде. Твърди, че единствено се кара с дъщеря си, защото тя не се прибира, а
има „лоши момчета и не знае къде ще я отведат“.
В
проведеното по делото о.с.з. заинтересованата страна „Кризисен
център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен изпраща представител – ю.к. ***, който моли съда да уважи молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане на детето Р.П.Т., ЕГН ********** е, че негови
родители са: майка - П.Т.З., и баща:
„неизвестен“.
Установява се от приложения
по делото формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-ЕН/198/02.06.2020 г. по
повод на факта, че детето е потърсило помощ на телефон 112 за оказване на
съдействие, тъй като била подложено на физическо насилие от страна на майка си.
Приобщена като доказателство
по делото е и докладна записка от исп С. Толев – полицай в гр. ООР на Първо РУ,
от който се установява, че след като установили детето Р., което било избягало
от къщи я завели в сградата на Първо РУ, в стаята за непълнолетни и малолетни.
Видно е от представеното
по делото искане за предоставяне на полицейска закрила от детето Р.П.Т., че
същата е поискала на 02.06.2020 г. закрила по отношение на майка си П..
Установява се от
представената по делото Заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете
от 02.06.2020 г., че такава е дадена на детето Р..
От представената по делото заповед № ЗД/Д-ЕН-
107/03.06.2020 г. на директора на ДСП Плевен се установява, че детето Р. е
настанено по спешност в Кризисен център за жени и деца преживели насилие гр.
Плевен до произнасяне на съда с краен съдебен акт.
Представено по делото е и
писмо от първо РУ Плевен към ОД на МВР Плевен до Директора на ДСП Плевен, от
което се установява, че последният е уведомен за случая на детето Р..
Видно е от представения
по делото приемо – предавателен протокол е, че детето Р. е предадено на
социален работник към ОДЗ Плевен.
По
делото е изслушано и детето Р.. Същото разказва, че знае за какво е делото и,
че при подаване на сигнала от нейна страна е излъгала, че майка й я е била и
искала да я продаде. Обяснява, че майка й се е карала, тъй като играела комар.
Твърди, че съжалява за случилото се.
Присъствалият
по време на изслушването на детето социален работник *** сочи, че детето е
отговаряло адекватно на поставените задачи. излага, че я е посетила в полицията
и после в кризисния център където Р. категорично твърдяла, че майка й е
осъществила физическо насилие по отношение на нея. Сочи, че в последните дни
детето е заявило, че не е вярно изнесеното от него.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Б. ***
Х. и Г.П.Ц..
Свидетелката
Б.Х. сочи, че от 03.06.2020 г. детето Р. е в КЦ от 03.06.2020 г. Излага, че от
настаняването й в центъра не се е срещала с никой. Твърди, че пред колегите й
детето е споделило, че това което е
изнесла като информация не отговаря на истината и, че желае да се
прибере в дома си. Сочи, че нейното мнение е, че Р. следва да остане известно
време в КЦ, където да получи подкрепа и да изгради умения, както и да
преосмисли случилото се.
Свидетелката
Г.П.Ц., водещият социален работник на детето сочи, че при
постъпването си Р. е поддържала
версията, че майка й имала желание
да я продаде и е упражнявала насилие над нея. Разказва, че на следващия ден
детето е сменило версията си и споделило, че твърдението, че майка й иска да я
продаде не отговаря на истината. Излага, че дало обяснение, че излъгало, тъй
като била ядосана на своята майка, тъй като родителят й искал от нея да спазва
определени правила, а тя не желаела. Свидетелства, че последният случай, в
който е била бита е била ударена от брат си, тъй като е играла комар и не е искала да се прибере. Твърди, че детето се чувства добре в Центъра и желае да
остане там поне 6 месеца. Разказва, че семейството на Р. са с увредени отношения и ,че детето не зачита майка си като авторитет. Сочи, че девойката проявява съвсем друго държане в
центъра,
където спазва правилата, докато
в къщи не го прави.
Излага, че детето споделило, че не разговаря с майка си и, че не среща разбиране от нейна страна и това
провокирало нейното държание. Твърди, че Р. поставя собствените си интереси над всякакви други, че няма ясна преценка и всичко при нея опира до материалното. Твърди, че в момента в КЦ се работи върху авторитета й и в насока, че трябва да спазва нормите, които спазва при тях, да ги спазва и в семейна среда. Обяснява, че работата им в КЦ
с Р. не е приключила и, че ако се върне в къщи проблемите ще ескалират. Твърди, че в интерес на детето е
то да остане в КЦ.
Така установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни
случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите,
когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Установи се
безспорно по делото, че както към датата на настаняване на детето по
административен ред в „Кризисен център за жени и деца, преживели
насилие“ гр.Плевен, така
и към настоящия момент, че възможностите за отглеждането на детето са в
семейна среда са изчерпани. Безспорно е,
че майката на детето към настоящия момент не е в състояние да се справи с
отглеждането му, предвид постъпката на дъщеря си довела до настаняване в КЦ. По
делото се събраха доказателства, че детето е настанено в КЦ, въз основа на
дадени от нея неверни данни за извършено насилие над нея от родителя й за
намерение на последния да я продаде. С оглед на останалите събрани по делото доказателства
съдът намира, че в полза на детето е то да бъде настанено в Центъра, въпреки
изнесените от него неверни данни, довели до настаняването му, тъй като в същия
с него работят психолози, които ще способстват Р. да се научи да спазва
определени норми и правила на поведение, да може да разпознава рисковата среда
и рискови ситуации, да си направи съответните изводи за постъпката й, довела до
настаняването й в КЦ ,както и ще му се осигури сигурна и безопасна среда на
живот. Времето, през което детето ще е в
Центъра от своя страна ще помогне и на майка й /ако желае да ползва социална
услуга/ да се подготви как пълноценно да общува с детето си и да заздравят
семейните си отношения.
Съдът счита, че
срокът, който ДСП Плевен претендира детето Р. да бъде настанено в КЦЖДПН, а
именно за срок от шест месеца за прекомерно завишен, поради което следва да
бъде отхвърлен за разликата над четири месеца до претендираните шест. Поради
изложеното настоящият състав на съда счита, че детето следва да бъде настанено
в КЦ за срок от четири месеца, считано от настаняването му по административен
ред - 03.06.2020 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето Р.П.Т., ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание в „Кризисен
център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен за срок от четири месеца,
считано от датата на настаняване по административен ред -03.06.2020 г. или до
промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако са в негов интерес като ОТХВЪРЛЯ молбата за горницата над
определяния срок от четири месеца до претендираните шест месеца.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на
детето.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: