№ 46
гр. Елхово, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20222310100025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д.К.“ ООД, с ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. Елхово, ул. „**** №64,
представлявано от управителя Д.Г., чрез пълномощник адв. Р.А. от АК –
Ямбол, съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Ж. Папазов“ №5, ет.4, офис 5, против Л.
СТ. С. от гр. Елхово, ул. „****“ №23, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 221, ал.2 от КТ.
В исковата молба на ищеца се твърди, че ответникът Л. СТ. С. е била
назначена на работа във „Д.К.“ ООД по силата на Трудов договор №
16/11.05.2021г. на длъжност „санитар“, като тудовият договор е бил сключен
на осн. чл. 67, ал.1, т. 1, вр. чл. 70, ал.1 от Кодекса на труда с уговорено
трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв. и срок на предизвестие при
прекратяването му 30 дни. Твърди се, че на 23.08.2021г. Л.С. не се е явила на
работа по график за началото на работната смяна от 20 часа, като не е
уведомила работодателя за причината за това, не е представила и
доказателства за наличие на уважителна причина за неявяването си. Тъй като
според изнесеното в исковата молба, се касаело за грубо нарушение на
трудовата дисциплина, с писмо изх. № 23/24.08.2021г. на осн. чл. 193, ал.1 от
КТ, работодателят поканил работникът Л.С. да представи писмени обяснения
относно констатираното нарушение на трудовата дисциплина в три дневен
срок. Поканата е била получена от ответника, но в указания срок писмени
обяснения не били представени на работодателя. Въз основа на това
работодателят е взел решение на Л.С. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ и със Заповед от 31.08.2021г. е
прекратил трудовият договор на основание чл. 330, ал.1, т.6 от КТ. Твърди се,
1
че заповедта е била връчена на ответника и не е била оспорена в
законоустановения срок.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 221, ал.2 от Кодекса на
труда, съгласно която при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово
правоотношение. Твърди, че брутното трудово възнаграждение на ответника
е било в размер на 650.00 лева, съгласно сключения трудов договор, а
дължимия срок на предизвестие е бил 30 дни.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание чл.
221, ал.2 от КТ да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за дължимия срок на предизвестие от 30
дни в размер на 650.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Ищецът претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Л.С. не е
депозирала такъв, не е представила доказателства и не направила
доказателствени искания.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло от
процесуалният представител на ищеца.
Ответника се явява лично в съдебно заседание и оспорва
предявеният иск, като твърди, че не дължи сумата, предмет на исковата
претенция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не е налице спор, че ответницата Л.С. е работила при
ищеца на длъжност „санитар“, считано от 12.05.2021г. по силата на Трудов
договор № 16 от 11.05.2021г., сключен при условията на чл. 67, ал.1, т.1, вр.
чл.70, ал.1 от КТ- безсрочен със срок за изпитване, при договорено основно
трудово възнаграждение в размер на 650.00 лева.
Със Заповед №1 от 31.08.2021г. на ответницата е наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.188,
т.3 от КТ, като на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ трудовото
правоотношение между страните е било прекратено. Заповедта за
дисциплинарно уволнение е била връчена на работника на 31.09.2021г., видно
от приложената към исковата молба разписка.
Срокът за оспорване на дисциплинарното уволнение и на заповедта,
с която е прекратено трудовото правоотношение с ответницата е 3 –месечен и
същият е изтекъл на 31.12.2021г., т.е. на 01.01.2022г. Заповед №1 от
31.08.2021г. е влязла в сила.
2
От заключението на вещото лице Т. по назначената и изготвена в
хода на производството съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и възприето от съда като обективно и компетентно, се установява,
че размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ответника към
31.07.2017г. е 650.00 лева, която сума се явява и размера на дължимото се от
ищеца на ответника обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.
Доводите на ответника за неоснователност на исковата претенция,
изложени в съдебно заседание досежно отношенията между него и
представляващия ищцовото дружество преди прекратяване на трудовото
правоотношение, както и тези, касаещи материалното и финансово състояние
на ответника към момента, съдът преценя за такива без правно и фактическо
отношение към настоящия спор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и формулирания петитум, съдът квалифицира предявеният от
ищеца против ответника осъдителен иск като такъв с правно основание чл.
221, ал.2 от КТ- за заплащане от ответника на обезщетение в размер 650.00
лева, представляващ брутното му трудово възнаграждение за 30 дневния срок
на предизвестието при прекратяването на безсрочното му трудово
правоотношение с ищеца при поради дисциплинарно уволнение, ведно със
законната лихва върху сумата от 650.00 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба- 24.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим като
предявен от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето
на настоящия спор.
Разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан по
размер по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието-
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди-
при срочно трудово правоотношение. Следователно, за да възникне
отговорността по чл.221, ал.2 от КТ, при която работникът дължи на
работодателя обезщетение, следва да се налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки, а именно: наличието на трудово
правоотношение, прекратено с дисциплинарно уволнение. При тези
предпоставки и в случай, че трудовото правоотношение е безспорно, за
работодателя възниква правото на обезщетение за обезвреда на вредите,
които при безсрочно трудово правоотношение са в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, а при
срочно трудово правоотношение - в размер на действителните вреди.
По делото не налице спор, а и този въпрос не е предмет на
3
настоящияото дело, че уволнението на ответника е законно. Същото не е
обжалвано и заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е
влязла в законна сила. След като на ответника е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ с влязла в сила заповед, то към датата на предявяване
на иска- 24.01.2022г. вземането за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ вече е
било изискуемо. В настоящия случай прекратеният трудов договор между
страните е безсрочен и в същия е уговорен 30 дневен срок за прекратяването
му с предизвестие. Дължимото се обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за
неспазения срок на предизвестие в хипотезата на дисциплинарно уволнение,
съгласно заключението на вещото лице е 650.00 лева, която ума представлява
размера на полученото от ответника брутно трудово възнаграждение през
месеца, предхождащ уволнението.
Основателното се явява и акцесорното искане, заявено с исковата
молба и поддържано в съдебно заседание от процесуалният представител на
ищеца за заплащане на лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба- 24.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата от 650.00
лева,.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото в общ размер на 1100.00 лева, от които
заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 лева и заплатени разноски за вещо лице в
размер на 250.00 лева.
Мотивиран от изложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. СТ. С., с ЕГН **********, от гр. Елхово, ул. „****“
№23 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.К.“ ООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. Елхово, ул. „**** №64, представлявано от управителя Д.Г.,
съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Ж. Папазов“ №5, ет.4, офис 5, адв. Р. А., сумата
в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение
по 221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба- 24.01.2022г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 1100.00
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболският
окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
4