Решение по дело №7165/2020 на Софийски градски съд

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, ……………

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                           мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от мл. съдия МИХАЙЛОВА възз.гр.дело № 7165 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5065938 от 04.06.2020 г. на П.Г.К. чрез адв. Е.С. срещу решение № 67984 от 12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 55137/2017 г., по описа на CPC, I ГО, 48-ми състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3600,95 лева - незаплатена стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.08.2012 г. до 31.07.2015 г., за имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „******, абонатен № 045907, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заселението в съда - 15.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.04.2017 г. по ч.гр. дело № 15702/2017 г. на СРС, 48 състав.

В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно по подробно изложени в жалбата доводи. Оспорва доказателствената сила на счетоводните книги и възразява, че по делото не са представени и незаконосъобразно са приети описани във въззивната жалба доказателства. Оспорва заключенията по изслушаните в първа инстанция експертизи. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Не сочи и представя доказателства. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, в който оспорва въззивната жалба на въззвника-ответник и моли същата да бъде оставена без уважение и решението в атакуваната част, като съобразено с константната съдебна практика на съдилищата, да бъде потвърдено. Претендира разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх.№ 5048884/27.03.2020 г. (подадена по пощата на 27.03.2020 г. при действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците) от „Т.С.“ ЕАД срещу решението в частта, с която е отхвърлен изцяло искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1018,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.09.2012 г. до 08.03.2017 г.

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като съдът погрешно е приел, че ответникът не е изпаднал в забава, като излага подробни доводи в тази връзка. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, е което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Не сочи и представя доказателства. Няма доказателствени искания.

Решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. е чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата над 3600,95 лева до пълния предявен размер от 3663,58 лева.

В срока за отговор на въззвините жалби не е постъпило и становище от третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу П.Г.К. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед доводите, изложени в жалбите, съдът намира, че предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3600,95 лева - незаплатена стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.08.2012 г. до 31.07.2015 г. и в частта, с която е отхвърлен изцяло искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1018,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.09.2012 г. до 08.03.2017 г. В останалата неоспорена от страните част, в която е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. е чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата над 3600,95 лева до пълния предявен размер от 3663,58 лева, решението е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 15702/2017 г. на СРС, 48 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 15.03.2017г. и е постановена на 10.04.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу П.Г.К. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника П.Г.К. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Относно законосъобразността на решението и като съобрази изложеното в жалбата, въззивният състав намира следното:

По същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******.

Това обстоятелство се установява от приложения по делото договор за продажба от 24.04.1972 г., с който ответникът П.К. и *В.М.са закупили процесния недвижим имот със стар адрес: гр. София, ж.к. „******, който от приложеното по делото удостоверение за идентичност се установява, че съответства на настоящия адрес на процесния имот. Доколкото по делото липсват доказателства дали купувачите са придобили имота в условията на дялова или бездялова съсобственост, евентуално, ако е дялова, при какви квоти, следва да се приеме, че с процесният договор ответникът е станал собственик на ½ от имота.

Същевременно по делото е представено споразумение от 24.08.2015 г., сключено между ищеца и ответника, с което са разсрочени задължения за потребена топлинна енергия за процесния имот, начислени за периода 01.03.2007 г. – 30.04.2015 г., в общ размер на сумата от 9966,33 лв., както и мораторна лихва в размер от 4039,44 лв. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че доколкото ответникът се е съгласил да заплати всички задължения за описания период, същият извънсъдебно е признал, че през процесния период е бил едноличен собственик на процесния имот, респективно и потребител на топлинна енергия и в качеството си на титуляр на правото на собственост същият е бил страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

Установява се, че в исковия период ищецът е подавал в сградата  топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата е възложено на третото лице - „Т.с.“ ЕООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява на база представените от ФДР и неоспорени от ответника главни отчети за периода, както и от заключението на приетата пред СРС и неоспорена СТЕ, която съдът кредитира.

Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от ФДР „Т.с.“ ЕООД съгласно реален отчет в края на всеки отоплителен сезон на уредите в имота. Топлоенергията е разпределяна и изчислена съобразно методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Експертизата е установила, че дължимите суми за топлоенергия за процесния имот за периода 01.08.2012 г. – 31.07.2015 г. са на стойност 3600,95 лв. С оглед изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод, че искът е основателен за сумата от 3600,96 лв.

В мотивите на първоинстанционното решение е обоснован правилен извод за неоснователност на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, доколкото в случая приложимата кратка тригодишна давност за процесните вземания е била прекъсната с подписването на споразумението между страните от 24.08.2015 г., с което тези задължения на ответника за процесния имот, включително тези, предмет на настоящото дело, са били разсрочени, защото с подписването на това споразумение ответникът е признал съществуването на процесните вземания, съответно от 24.08.2015 г. е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност, която не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /15.03.2017 г./

С оглед изложеното се настоящият състав намира, че подадената от П.К. въззивна жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно в обжалваната с тази въззивна жалба част.

Неоснователна е и подадената от „Т.С.“ ЕАД въззивна жалба, с която решението се оспорва в частта, с която е отхвърлен изцяло искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1018,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.09.2012 г. до 08.03.2017 г.

В случая приложение ще намерят ОУ на дружеството от 2014 г., одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно чл. 33 от ОУ на дружеството от 2008 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което същите изпадат в забава.

Настоящият състав приема, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца.

Доколкото ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството и не е установил изпадането в забава на ответника за претендирания период, акцесорната претенция законосъобразно и приета за неоснователна и е отхвърлена с атакуваното решение.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3600,95 лева - незаплатена стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.08.2012 г. до 31.07.2015 г. и в частта, с която е отхвърлен изцяло искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1018,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.09.2012 г. до 08.03.2017 г., включително в частта за разноските, правилно разпределени съобразно съобразно изхода на делото.

В останалата неоспорена от страните част, в която е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. е чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата над 3600,95 лева до пълния предявен размер от 3663,58 лева, решението е влязло в сила.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора – въззивните жалби не са уважени, не са налице основания за присъждане на разноски за въззивното производство в полза на страните.

По горните съображения въззивният съд

 

 

                                                        

          Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67984 от 12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 55137/2017 г., по описа на CPC, I ГО, 48-ми състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                        2.