Решение по дело №32996/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14917
Дата: 11 септември 2023 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110132996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14917
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110132996 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ......., срещу ..., ЕИК .........., с която моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 3448,06 лв., представляваща регресна претенция по застрахователно обезщетение,
изплатено по застрахователна полица „Каско“ № .../04.10.2019 г., валидна към датата на
ПТП, с включени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 20.06.2022 г. - датата на подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сумата от 455 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 17.02.2021 г. до 16.06.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ......., твърди, че на 22.09.2020 г. на пътя, свързващ с. ... и с. ..., при
разминаване между т.а. „Мерцедес“, с ДКН № ......., и л.а. марка „Ситроен“, модел „С4
Пикасо“, с ДКН № ...., от тежкотоварния автомобил се изсипват на пътното платно кашони с
планки, които не били закрепени и обезопасени по подходящ начин, в резултат на което са
причинени имуществени вреди на лекия автомобил, за който при ищеца имало сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № .../04.10.2019
г, валидна към датата на ПТП. За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен
протокол за ПТП от 22.09.2020 г. Към датата на ПТП отговорността на водача на т.а.
1
„Мерцедес“, с ДКН № ......., била покрита по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на
причинените вреди на л.а. марка „Ситроен“, модел „С4 Пикасо“, с ДКН № ...., при ищеца е
била заведена Щета № .../23.09.2020 г., по която с преводно нареждане по банков път от
07.12.2020 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3433,06 лв. на
сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от
процесния автомобил. Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне размера
на обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и
виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на
3448,06 лв. срещу ответното дружество, като последното отказало плащане на процесната
сума с писмо от 17.02.2021 г. Ищецът е представил писмени доказателства и посочил
допълнителни относими и допустими доказателства и доказателствени средства, в т.ч.
изслушване на САТЕ и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит като
свидетел на водача на увредения лек автомобил, за изясняване на спорните въпроси във
връзка с механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинно-следствена
връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по
пазарни цени на причинените при ПТП имуществените вреди.
Ответникът ..., ЕИК .........., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за т.а. „Мерцедес“, с ДКН № ......., при него. Поддържа, че
исковата молба е нередовна, поради липса на ясно и точно описание на обстоятелствата
около настъпване на ПТП и произтеклите вреди от него. Оспорва механизма на ПТП и
наличието на вина на водача на тежкотоварния автомобил за настъпването му. Оспорва
изобщо да е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП при описаните механизъм и
участници. Заявява, че не е било изпълнено изискването на чл. 125, ал.3 ЗДвП, а именно-
мястото на произшествието да бъде посетено от органи на МВР и да бъде съставен
Констативен протокол от същите. Твърди наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на л.а. „Ситроен“, модел „С4 Пикасо“, с ДКН № ...., поради
движение с превишена скорост, респективно поради движение с несъобразена спрямо
пътния участък скорост. Оспорва размера на иска като необосновано завишен. Поддържа, че
заплатената стойност на ремонта не отговаряла на средните пазарни цени, при които е могло
да бъдат отремонтирани вредите. Моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Претендира присъждане на разноски. Също има допълнителни доказателствени искания да
бъде задължен ищецът да представи цветен снимков материал на установените вреди от
огледа по Щета № .../23.09.2020 г., за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно водача на товарния автомобил
Д. А. Т., като поставя и допълнителни задачи към САТЕ.
2
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП,
размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание
за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на
противното/.
В тежест на ответника съответно е възложил да докаже, че е погасил дълга, както и
да обори презумпцията за вина на водача на т.а. „Мерцедес“, с ДКН № ......., или да установи
наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увредения автомобил.
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 22.09.2020 г.
на пътя свързващ селата ... и с. ..., е настъпило ПТП между л.а. „Ситроен С4“ с ДКН № .... с
водач Д. С. и т.а. „Мерцедес“ с ДКН № ., с водач Д. Т.. Към същата дата за лек автомобил
марка „Ситроен С4“ с ДКН № ...., е имало валидна сключена при ищеца, имуществена
застраховка „Автогрижа“, включваща застраховка „Каско на МПС“, с уговорено покритие
„Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № .../04.10.2019 г., както и че по
образуваната пред него Щета .../23.09.2020 г. ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 3433,06 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните
дейности по отстраняване на вредите от л.а. марка „Ситроен“, модел „С4 Пикасо“, с ДКН №
..... Към датата на ПТП няма спор също, че за т.а. „Мерцедес“, с ДКН № ......., при ответното
дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на т.а.
„Мерцедес“,с рег. № ......., и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от водача, на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че всички
останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и по-
горе, са установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага
отново тяхното обсъждане и анализ.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 22.09.2020г., и от приетото по делото
заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
3
поведението на водача Д. Т., който при маневра „десен завой“ с посока на движение с. ...,
поради необезопасяване на транспортирания товар /кашони с метални планки/, разпилява
същия по пътното платно, при което при изпадането на товара, наспъва съприкоснование с
намиращия се в лентата за насрещно движение, л.а. „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № .....
Видно от искането за оценка на вреди, подадено от собственика на увредения автомобил
пред застрахователя по застраховка „Каско“ и анкетната карта към него, „от движещия се
насреща автомобил, който представлява автомобил на „Пътна помощ“, на 5 м. от лекия
автомобил се изсипаха десетки кашони с планки, които не бяха завързани и се пръсната по
цялото платно за движение.“. Както в анкетната карта, така и в показанията си като свидетел
в настоящото производство, водачът на лекия автомобил, св. Д. С., заявява, че за
проишествието е подал сигнал на тел. 112, откъдето получил указания, в случай, че
автомобилите са в движение, водачите да попълнят двустранен протокол за ПТП, което те
сторили попълвайки приетия по делото ДКП за ПТП от 22.09.2020 г. /на л.23/. Видно от
изявленията на участниците в ПТП, водачът на товарния автомобил, св. Д. Т. е признал, че
вината за ПТП е негова. В показанията си пред съда, св. Т. заявява още, че „при разминаване
на десен завой, част от товара му, тогава кашони с едни метални пластини, паднал върху
автомобила на св. С.. В показанията си пред настоящия съд, св. Т. отново заявява, че според
него вината за ПТП е негова, като твърди, че „товара бил обезопасен, но явно някой от
кашоните се е измъкнал, при което един или два от кашоните паднаха цели върху
автомобила на другия водач и му нанесли увреждания по лявата част на автомобила“.
Съдът приема за установено противоправното действие на водача на т.а. „Мерцедес“, с
рег. № ... - св. Т., който в нарушение на задълженията си по ЗДвП /чл.127 и чл.128 от ЗДвП/
не е укрепил достатъчно превозвания от него товар – кашони с метални планки и не е взел
своевременни мерки за почистване на пътното платно и сигнализиране на товара, и
превозното средство, както и за разчистване на пътното платно, с което е създал опасност за
участниците в движение, в частност за преминаващия в момента на разпиляването на товара
край него лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ....... Въпреки, че съгласно заключението на
автотехническата експертиза, процесното събитие има внезапен характер, то водачът на
товарния автомобил е бил длъжен да предприеме такива действия при укрепване на
превозвания товар, още при товаренето му, които да не допуснат лесното му разпиляване и
съответно причиняването на вреди по другите участници в движението.
От експертизата се установява още, че предвид установения механизъм на ПТП,
водачът на л.а. „Ситроен С4 Пикасо“ не е имал никаква възможност да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания на разпитаните
като свидетели водачи на автомибилите, участници в процесното ПТП, не се установява
виновно поведение у водача на л.а. „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № .... – св. С.. Същият се е
движил с разрешената за участъка скорост /видно от показанията на двамата водачи/ и не е
бил длъжен да предполага, че от насрещно движещия се автомобил би могъл да изпадне
товар, който ще му причини щети, което да го мотивира да спре своето движение, да отбие
4
встрани от пътя до разминаването с товарния автомобил на св. Т. и едва тогава да продължи
своето движение. Установява се по делото, че кашоните с металните планки се разпиляват в
момента на разминаване между двата автомобила, което е изненада за водача на лекия
автомобил и същия не е имал възможност да избегне падащите върху него кашони, нито да
спре внезапно на пътното платно и да предотврати отскачането върху автомобила му на
разпилените метални планки.
От приложените по делото калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни
дейности и заключението на САТЕ, се установяват вида и степента на щетите по л.а.
„Ситроен С4“, като по средни пазарни цени към датата на ПТП възстановителните дейности
същите възлизат на сумата от 3 720,55 лв. Вещото лице е категорично, че всички описани от
ищеца щети по лекия автомобил могат да бъдат получени при механизма на ПТП, описан в
ДКП и възприет от експертизата и съда и следователно всички отстранени щети са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според вещото лице обичайните разноски
при ликвидиране на щети по риск „Каско“ при ПТП, са в границите между 15 и 25 лв.
Видно от приложената по делото фактура № **********/25.11.2020 г.от автосервиза ...,
извършил възстановителните дейности, последните възлизат на сума от общо 3433,06 лв. с
вкл. ДДС и включват разходи за труд и разходи за материали. Заплатената на автосервиза
стойност на ремонтните работи, видно и от заключението на автотехническата експертиза, е
близка до установената средна пазарна стойност на ремонтните дейности за възстановяване
на л.а. „Ситроен С4“ с рег. № ......, като няма данни автосервиза отстранил щетите да е
официален сервиз за марката „Ситроен“, още по-малко дали увредения лек автомобил е бил
в гаранция. Не се установява възражението на ответника, че ищеца претендира прекомерно
завишена стойност на регресната си претенция, да е основателно.
Приетия по делото ДПК за ПТП от 22.09.2020 г. е съставен съгласно изискванията на
Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр.
19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата, предвиждащ „когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП - приложение № 3“.Двустранен протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство“. В конкретния случай, няма данни, нито
твърдения, някой от участниците да е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични
вещества и/или техни аналози, а видно от вписаните данни водачите са били и
правоспособни. Безспорно се установи, че участниците са имали съгласие по
обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП за ПТП, което бе
потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита им като свидетели.
Изложеното в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП се
5
потвърждава и от показанията на св. С. и св. Т., които в отношенията между двете
застрахователни дружества по отношение на регресната отговорност, се явяват като
незаинтересовани лица. С оглед изложеното, съдът намира показанията и на двамата
свидетели, преценени по реда на чл.172 от ГПК, за обективни, пълни, ясни, последователни
и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което ги кредитира.
Протоколът за ПТП от 22.09.2020г., макар да няма данни да е регистриран под конкретен №
и дата в КАТ, на основание нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е
частен документ, подписан от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани
в същия документ на първо място са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в
ПТП, а на следващо място, че ПТП е настъпило по описания в протокола начин, вкл.
описаното в графичната му част /като схема на ПТП/. Съгласно описаните в протокола
обстоятелства и отразената схема на ПТП, е видно, че водача на автомобил „А – „т.а.
„Мерцедес“, с рег. № ..., при завой надясно и навлизане на пътя между с. ... и с...., разпилява
част от товара си, отразен в схемата като „няколко х“, който при разпиляването на
съдържанието на кашоните, причинява щети по преминаващия в този момент в насрещната
пътна лента за движение л.а. „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № ......, с които си действия
виновно е нарушил правилата за движение /чл.127, ал.1, т.1 и 2 и чл.128 от ЗДвП/, при
което е бил увреден автомобила, застрахован при ищеца.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № ...... имуществени вреди са в
пряка причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на т.а.
„Мерцедес“, с рег. № ., същите са настъпили по описания в протокола за ПТП от 22.09.2020
г. начин, като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е липсва
съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на л.а. марка
„Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № ......, отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на
ПТП, а сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 3720,55 лв, което представлява фактурната стойност на ремонтите
работи. Няма основания и данни по делото, които да обосновават искането на ответника,
при изчисляване на средните пазарни цени за възстановяване на увредения автомобил да се
изключат цените на официалния за марката сервиз. Макар да няма данни сервиза, отстранил
щетите по л.а. „Ситроен С4“ с рег. № ...... да има характеристиките на официален сервиз, то
не може да се отрече правото на собственика на увредения автомобил, ако желае да предаде
за ремонт автомобила си на официален такъв, в случай че същия е включен в списъка с
доверени сервизи на ищеца. Формираната така средна пазарна цена най-обективно би
отразила пазара на авторемонтните услуги, а не с изсключването на официалните сервизи.
6
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от
описите-заключение по образуваната при ищеца щета № .../23.09.2020 г. и доклада по
щетата. Същите са били отстранени в избран от застрахования собственик доверен сервиз
„П С“ЕООД който извършва възложени му автосервизни услуги по Договор за автосервизни
услуги сключен със ... откъдето е издадена Фактура № **********/25.11.2020 г. на стойност
3 433,06 лв., с приложена към нея Калкулация относно видовете ремонтни дейности и
техните ед. цени, в т.ч. на вложения труд. Между страните няма спор, че застрахователят-
ищец е заплатил на извършилия ремонта доверен сервиз сумата от 3433,06лв., с преводно
нареждане от 07.12.2020 г. с основание „претенция ...“.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Съдът, съобразявайки както заключението на вещото лице, така и периода на
експлоатация на автомобила към датата на ПТП /4 г., 3м. и 19 дни/ намира, че е право на
застрахования по имуществената застраховка собственик да избере като начин на
обезщетяване „ремонт в доверен и/или официален сервиз“ като в случая такъв сервиз се
явява именно ..., а издадената от този сервиз фактура на стойност 3433,06 лв. се явява под
средната пазарна цена за такъв вид ремонг, към този момент. Следователно, в случая не се
установява и възражението на ответника, че претендирания размер е прекомерно завишен,
тъй като действително заплатената от ищеца стойност на ремонтно – възстановителните
дейности е по-ниска от установената от експертизата средна пазарна цена.
Платената от ищеца стойност на ремонта, отговаря на изискването на закона за
поправка на действителните вреди и именно за тях, в полза на ищеца е възникнала
регресната претенция към ответника.
Поради изложеното, съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи
в предявения му размер от 3448,06 лв., в която сума се включват и обичайните
ликвидационни разноски, които ищеца извършва при ликвидиране на образувените пред
него щети и покриващи разходите му във връзка с изготвените описи на щети, калкулациите
и докладите по тях, изготвяне на снимков материал. Същите се претендират в минимален
размер от 15 лв., който не се оспорва от ответника и поради което съдът намира същите за
дължими.
7
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 3 448,06лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е възложено да
докаже наличието на главен дълг и изпадането в забава на ответника за него, както и
размера на законната лихва за забава за процесния период. Възраженията в отговора по
чл.131 от ГПК по отношение на този иск са бланкетни, поради неоснователност на главния
иск и акцесорността на иска за мораторна лихва, същия да се отхвърли.
Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ застрахователят по „Гражданска отговорност“
изпада в забава в 30 дни от представянето на всички доказателства по регресната претенция
на застрахователя по имуществена застраховка.
В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо /прието по делото на
л.50,51/, като ответника не оспорва да е получил същото на 25.01.2021 г., както и че към
него са приложени всички изискуеми за претенцията документи, като няма данни, а и не се
твърди обратното, че ответника е изискал представяне на допълнителни документи, нито че
е изплатил обезщетението в 30 дневния срок след получаването на поканата. По делото има
доказателства, че на 16.02.2021 г. ответника е постановил мотивиран отказ да изплати
търсеното обезщетение, като не се спори по делото, че отказа е постановен в предвидения в
чл.412, ал.3 от КЗ, 30-дневен срок. Предвид това и с оглед основателността на главната
искова претенция, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава считано от 17.02.2021 г.,
когато е постановил отказ от плащане на обезщетение, което в настоящото производство,
безспорно се установи да е дължимо. Следователно, на ищеца следва да се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва, за претендирания с ИМ период от
17.02.2021 г. до 19.06.2022 г. (датата, предхождаща предявяването на исковата молба), което
съдът определи на осн. чл. 162 ГПК, че възлиза на претендираната от ищеца сума от 455,00
лв., посредством онлайн лихвен калкулатор, базиран в интернет на страница
(htps://www.calculator.bg.).
С оглед на изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се уважи и то за
пълния претендиран от ищеца размер от 455,00 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищеца. Същият е представил
Списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално извършване на претендираните съдебни
разноски. Ищецът претендира и доказва такива в размер на 417,92 лв., от които 187,92 лева
– държавна такса, 150 лева – за експертиза; 80 лв.- депозит за свидетел, като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно с уважената част от иска, ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски до размер от 517,92 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК .........., да заплати на ЗД ..., ЕИК ......., на основание чл. 411, ал. 1
КЗ/нов/, сумата от 3448,06 лева, представляваща регресна претенция за платено
застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Ситроен С4
Пикасо“с рег. № ...., в резултат на реализирано на 22.09.2020г. в гр. София, ПТП, по вина на
водач на т.а. „Мерцедес“ с рег. № ..., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2022г. до окончателното погасяване,
с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, а на основание чл.86 от ЗЗД и сумата от 455,00 лв.,
представляваща мораторна лихва върху присъденото регресно обезщетение, за периода на
забавата от 17.02.2021 г. до 19.06.2022 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .........., да заплати на ЗД ..., ЕИК ....... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 517,92 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
настоящото производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9