Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14.10.2019г. гр. Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 1154 по описа за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.55 ал.1 от Закона
за задълженията и договорите(ЗЗД).
ИЩЕЦЪТ – „ХЕЛИОС КОМЕРС“ ООД гр.Димитровград, представляван от управителя на дружеството Б.Б., твърди
в депозираната искова молба, че дружеството е клиент
на ответника като потребител на електроенергия, доставяна в търговски обект
-„Магазин“, намиращ се в гр.Димитровград, бул.„Димитър Благоев“ № 9, с
клиентски № ********** и ИТН № 1606340. През м.януари 2019г. ищецът получил в
електронната си поща сканирани документи, както следва: Писмо с изх.№
6425658-1/11.12.2018г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със справка за
коригиране на сметката за електроенергия и Констативен протокол №
661/17.07.2018г. от метрологична експертиза на средство за измерване. Тогава
разбрал, че при извършване на проверка на 30.01.2017г., служители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД са демонтирали електромера му и съставили
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, като била
начислена допълнително електроенергия за плащане по Фактура №
**********/11.12.2018г. за сума в размер на 161.70 лева, начислена на основание установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер № ********* за периода от 13.11.2016г. - 30.11.2016г. Посочената
сума била платена по банков път по сметка на ответното дружество от името и за
сметка на ищеца, поради опасността да бъде спряно електрическото захранване в
обекта, който ищецът стопанисва.
Същият заявява, че не е била осигурена възможност представител на ищцовото
дружество да присъства по време на проверката и демонтажа на електромера, както
и че не им бил предоставен Констативния протокол за техническа проверка и
подмяна на средство за търговско измерване. В случая било допуснато нарушение
на правилата за извършване на проверка и съставяне на констативен протокол по
чл.9 от ПИКЕЕ, което водело до пълното опорочаване на процедурата по
установяване на непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия.
Ищецът оспорва твърденията на ответната страна, обективирани в Констативен
протокол № 661/17.07.2018г. от метрологична експертиза на средство за
измерване, че спрямо електромера е налице манипулация или нерегламентирана
външна намеса, както и съдържанието на самия констативен протокол, като частен
свидетелстващ документ, издаден от ответната страна.
Заявява, че ищцовото дружество не е потребило електрическа енергия на
стойност 161.70 лева в посочения период и че липсва манипулация или каквато и
да е нерегламентирана външна намеса спрямо електромера.
Посочва също, че извършената едностранна корекция е в противоречие с
нормативните актове, действащи в Република България. Клаузата от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, както и клаузите в ПИКЕЕ,
които регламентират едностранно извършване от доставчика на електрическа
енергия на коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период
от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната
електрическа енергия, следвало да се считат за неравноправни по смисъла на
чл.143 т.б и т.18 от Закона за защита на потребителите. Коригирането на
сметката за вече доставена електрическа енергия само въз основа на констатирано
неточно отчитане на доставената електрическа енергия противоречало на регламентирания
в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и било недопустимо,
а нормата на чл.82 от ЗЗД не можела да бъде дерогирана от ПИКЕЕ и Общите
условия на ответното дружество.
В тази връзка ищецът заявява, че сумата от 161.70 лева е неправомерно
начислена и заплащането й е без правно основание, поради което подлежала на
връщане. С оглед на така изложеното моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 161.70 лева,
представляваща платена без правно основание сума, като стойност на електрическа
енергия по Фактура № **********/11.12.2018г. за периода 13.11.2016г. -
30.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2019г. - датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД
гр.Пловдив, в законоустановения
едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. На 30.01.2017г. служители на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставяната
електрическа енергия в обекта на ищеца. При проверката електромерът бил демонтиран и предаден за извършване на
метрологична експертиза. За тези действия бил съставен Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване. При
извършването на метрологичната експертиза било установено, че в резултат на
извършена манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната
електроенергия.
Доколкото било установено наличието на предпоставките по чл.48 ал.1 от
ПИКЕЕ, операторът извършил преизчисление на количеството електрическа енергия,
при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от
1147 kWh, като дължимата сума вследствие на установеното непълно измерване била
161.70 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията – 17
дни, попадал в максималните 90 дни, като първата дата – 13.11.2016г. била
датата на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близко до и
попадащ в максималните 90 дни корекционен период, а последната дата –
30.11.2016г. била датата, до която клиентът се снабдявал с електрическа енергия
на регулирания пазар, доколкото същият подал заявление за смяна на доставчика
на електрическа енергия, като смяната влязла в сила от 01.12.2016г.
В тази връзка била издадена и процесната фактура за допълнително
начислената сума, а до ищеца било изпратено и съответно получено уведомление за
извършеното допълнително начисление.
Ответникът посочва още, че процесната сума е правомерно начислена, като в
случая приложение намирала разпоредбата на чл.51 ал.1 вр. чл.48 ал.1 т.2 б.“а“
от ПИКЕЕ, според които в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Стойността на
дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи
се в чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната
мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
В случая ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна
на ищеца, като въпросът за конкретния извършител бил ирелевантен. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия доставчикът
имал право да извърши едностранно корекция, без нужда да доказва виновно
поведение на потребителя.
Спазена била и процедурата за уведомяване на клиента при извършена
корекция. Освен това липсата на ред за уведомяване в ОУ не водела до
недължимост на начислената сума.
С оглед на така изложеното ответникът твърди, че в процесния случай са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията, ето защо предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен, като моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 342053/30.01.2017г. се установява, че на посочената дата длъжностни
лица, представители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, са извършили
проверка на клиент на ответното дружество – „Хелиос Комерс“ ООД – ищец по
делото, за установяване коректното измерване на консумираната електрическа
енергия от електромер с фабричен № *********, монтиран да измерва консумираната електроенергия
в хранителен магазин, стопанисван от ищеца и находящ се в гр.Димитровград на бул.“Димитър
Благоев“ № 9. При проверката с еталонен уред било установено, че електромерът
измерва с грешка, извън допустимите норми, поради което същият бил демонтиран
за експертизна проверка. Констативният протокол бил съставен в присъствието на двама
свидетели, идентифицирани с посочване на две имена – К.Г.и И.А..
Видно от приложения Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за
измерване № 661/17.07.2018г. на Български институт по
метрология, е, че при експертизата било установено, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като в резултат на извършени манипулации същият
отчита по-малко от консумираната електроенергия, както и че не съответства на
метрологичните и техническите изисквания.
Въз основа на констатациите от проверката била
изготвена справка за коригиране на сметката на електроенергия на ищеца, като
клиент на ответника за консумирани 1 147 kWh
електроенергия за периода от 13.11.2016г. до 30.11.2016г. за 17 дни. За
коригираната сметка била съставена Фактура № **********/11.12.2018г., с която
била начислена за плащане допълнително сумата от 161.70 лева, която сума била
заплатена от ищеца в полза на ответното дружество по банков път на 25.01.2019г.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетел, посочен от ищеца. В показанията си пред свид.М.В.заяви, че
работи в магазин „Хелиос“ на бул.“Димитър Благоев“. За допълнително начислената
сума за консумирана електроенергия научили едва при пристигането на сметките.
Впоследствие установили, че на работа по време на проверката била именно
свидетелката. В тази връзка същата заявява, че не е била поканена, нито тя,
нито управителят, да присъстват на проверката. Изобщо не разбрали, че такава
проверка е осъществена, нито им бил предоставен протокол или друг документ по
повод извършването й.
Така изложената фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
По делото безспорно бе установено, че страните по
същото са и страни по материалноправно договорно отношение с предмет доставката
на електрическа енергия от страна на ответното дружество - „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив, в качеството му на краен снабдител по
смисъла на Закона за енергетиката. Безспорно е също така, че процесният
електромер, ползван от ищеца, е присъединен към електроразпределителната мрежа
на дружеството, като ищецът получава електрическа енергия, респективно
ответникът доставя такава, което свидетелства и за фактическото изпълнение на
договора между тях. Спорно по делото обаче е обстоятелството дали са били
налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на
потребената електроенергия за процесния период и дали извършената корекция е
законосъобразна.
Към момента на извършване на процесната проверка
са действали приетите през м.ноември 2013г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия(ПИКЕЕ). Понастоящем обаче тези правила,
свързани с определянето на потреблението на електроенергия за битови и фирмени
потребители в случаите, при които има повредени или липсващи електромери, са
изцяло отменени с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785 от 2018г. на
ВАС. След влизане в сила на това решение на практика не съществува нормативна
уредба, която да регламентира отношения като процесните. В този смисъл и при
установената липса на надлежна регламентация и действащи разпоредби, следва да
се приеме, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. Дори и да се приеме, че отмяната касае само случаите след
влизане в сила на процесното решение, то следва да се отбележи, че с
разпоредбата на чл.48 от ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на определената законова
делегация, като се въвеждат правила за създаване на санкции за потребителите на
електрическа енергия, чрез въвеждане на фикция за потребена от тях
електроенергия за минал период от време, действителната консумация на която не
може да бъде установена. По този начин се допълва разпоредбата на чл.83 ал.1
т.6 от ЗЕ, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред и се нарушава
нормата на чл.12 от ЗНА, съгласно която актът по прилагането на закон може да
урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. По изложените
съображения се налага изводът, че едностранната корекция на сметката на
потребителя, извършена след надлежно констатиране на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, остава действие, лишено от
законово основание.
За пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че според действащото законодателство(чл.120 ал.1 от Закона за
енергетиката и чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата за търговско
измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното
дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да
обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването
на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното
и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тази връзка съдът
приема, че в доказателствена тежест за ответното дружество бе при предявен
отрицателен установителен иск, както в настоящето производство, да докаже по
несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на ответното дружество
достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, каквито
данни по делото няма.
На следващо място, според Закона
за енергетиката източник на задълженията на крайния потребител и
електроснабдителното дружество във връзка с доставената електрическа енергия е
договорът. Касае се за договор за продажба(доставка) и макар той да има
специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. Следователно, доколкото е установено, че
правоотношенията между страните по делото са възникнали по повод договор за
доставка и потребление на електрическа енергия, за да бъде ангажирана
отговорността на потребителя за договорно неизпълнение, следва да бъде доказано
виновно поведение, което в случая не бе сторено.
Дори и да бъде отчетено постановеното Решение №
124 от 18.06.2019г. на ВКС, цитирано в отговора на ответника, според което
трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали
през исковия период, или съответно непълнотата в тези разпоредби да бъде
запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване, следва да се има предвид, на първо
място, че гражданските съдилища са в правото си да упражняват косвен контрол за
законност върху подзаконовите нормативни актове за периода от издаването им до
тяхната отмяна по прекия контрол, и, на второ място, че в настоящото
производство не бяха ангажирани от страна на ответника безспорни доказателства
за погрешно отчитане на потребената електроенергия в обекта на ищеца.
С оглед на така изложеното, съдът приема,
че извършената корекция на сметката на ищеца не установява валидно задължение
спрямо ответника и заплатената сума в размер на 161.70 лева е платена без
основание, съответно като такава следва да бъде върната, като предявеният иск с
правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло
като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и заявеното от страна на ищеца искане за присъждане
на разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на същия следва да бъдат присъдени
такива. В тази връзка възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява основателно. В
случая производството не се отличава с особена фактическа и правна сложност –
разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен
материал, налице е установена трайна практика по сходни казуси. При това
положение и съобразно разпоредбите на чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.7
ал.2 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до минималния
размер от 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от общо 350 лв. за платени държавна такса – 50 лв. и адвокатско
възнаграждение – 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, представляван от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., да заплати на „ХЕЛИОС – КОМЕРС“ ООД, ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Гео Милев“ № 13, вх.А,
ап.9, представляван от Б.А.Б., сумата от 161.70 лв.(сто
шестдесет и един лева и 70 ст.) - платена без
правно основание цена на електрическа енергия, начислена като корекция за периода от 13.11.2016г. до 30.11.2016г. по Фактура № **********/11.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 350 лв.(триста и петдесет лева)
- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: