РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720100408 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. вписано
под номер 542 097 902 в Търговския и фирмен регистър на Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му
представител – юрк. Н. М. срещу С. К. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 6336.21 лева –
главница по договор за кредит № EMLN-********/28.10.2019 г . , 788.24 лева –
представлява възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 05.11.2022 г. и 556.64
лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 05.08.2020 г. до
16.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч. гр.д. № 3303/2021 г. на РС Перник –28.06.2021 г. до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. При
условията на евентуалност от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. вписано под номер
542 097 902 в Търговския и фирмен регистър на Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А, клон България, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му
представител – юрк. Н. М. срещу С. К. С., с ЕГН: ********** са предявени осъдителни
искове като се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 6336.21
лева – главница по договор за кредит № EMLN-********/28.10.2019 г., 788.24 лева –
представлява възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 05.11.2022 г. и 556.64
лева –представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 05.08.2020 г. до
16.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.02.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за
кредит № EMLN-********/28.10.2019 г., сключен между ответника и дружеството „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са
договорили параметрите на договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата
от 7500 лева за срок от 36 месеца – с краен срок до 05.11.2022 г. при размер на месечната
вноска от 264.97 лева. Твърди се, че е уговорено заплащане и на такса ангажимент, но
размерът й не се посочва. Уточнява се обаче че лихвеният процент е фиксиран за срока на
1
договора. Така уговорената сума по кредита била усвоена от заемополучателя чрез превод
по негова лична банкова сметка. На следващо място се твърди, че първоначално ответникът
заплащал редовно дължимите вноски, но впоследствие започнал да допуска забава в
плащанията и в крайна сметка преустановил същите. Поради това и заемодателят предприел
необходимите действия, за да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем съответно
започнал да начислява обезщетения за забава. На следващо място се посочва, че дори
длъжникът да не е получил уведомлението за предсрочна изискуемост, то следва да се
приеме, че същата ще настъпи за него с връчване на препис от исковата молба. На последно
място се обръща внимание, че макар към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не всички вноски по договора за кредит да са били с настъпил падеж,
то към датата на исковата молба са падежирали и други вноски. На последно място се
обръща внимание, че дружеството ищец е правоприемник на първоначалния заемодател. С
тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени. С исковата молба са
представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото,
чрез назначения му особен представител – адв. М. Г., е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва ответникът
въобще да е усвоил сумата по кредита като в тази връзка се поддържа, че липсвали
доказателства сумата да му е преведена по банкова сметка – поради това договорът не бил
породил действие. На следващо място се оспорва наличието на облигационна връзка като се
твърди, че договорът за кредит не е подписан от представител на ищцовото дружество.
Предвид липсата на валиден договор и обстоятелството, че заемната сума въобще не била
усвоена се излагат доводи, че претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за
забава също не се дължали. На следващо място се твърди, че клаузите за заплащане на такса
ангажимент и застрахователна премия, уговорени в договора, били изцяло недействителни
поради нарушения на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Отново поради нарушение на
множество законови разпоредби бил нищожен като цяло и процесният договор за кредит. На
последно място се оспорват представените от ищеца счетоводни документи като се оспорва
и редовността на воденото от ищеца счетоводство.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е приел, че обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и задължения са следните– ищецът претендира права от
договор за кредит № EMLN********/28.10.2019 г., сключен между ответника и дружеството
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като твърди да е правоприемник на заемодателя.
Правна квалификация – установителните искове са с правно основание чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуалните осъдителни
искове са с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. - права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – няма
такива. Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
отношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника по Договор за
потребителски кредит № EMLN-********/28.10.2019 г., както и реално изпълнение по
същия. Ищецът следва да докаже и уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост
на вземанията по кредита. На последно място ищецът следва да докаже заплащане в полза
на застрахователя на застрахователна премия ако твърди такова обстоятелство. Ответникът
следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми, както и
настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Всяка от
страните следва да докаже възраженията и твърденията си. - факти, за които страните не
сочат доказателства – ищцовото дружество не сочи доказателства за действително усвояване
на сумата от ответницата т.е. за превеждане на сумата по банкова сметка и за действително
заплащане в полза на застрахователя на застрахователна премия .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
2
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които
са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № 733/29.06.2021 г. по ч. гр. д. № 03303/2022 г. по описа на РС Перник.
Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се обуславя
правния интерес на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК.
От представено по делото копие от договор за кредит № EMLN-
********/28.10.2019 г . и погасителен план към него се установява, че на 28.10.2019 г.
между дружеството "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. клон България", с ЕИК:
********* като заемодател и ответницата като заемополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит при следните параметри: размер на кредита: 7500 лева, с 36
бр. погасителни вноски– с падеж на първа вноска 05.12.2019 г. и с падеж на последна вноска
– 05.11.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 11,73 % и лихвен процент /ЛП/ 9,76 %.
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 7500 лева при ежемесечна
погасителна вноска в размер на 264,97 лева. В договора е включена и застрахователна
премия в размер на 839,52 лева. Съгласно чл. 2 от ОУ към договора за потребителски кредит
посочената сума в поле „Застрахователна премия“ била разделена на равен брой вноски
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и била част от
всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят бил заплащал и такса ангажимент
срещу която такса кредиторът се бил задължавал да сключи договора при фиксиран лихвен
процент, като същата се била заплащала при усвояване на кредита като кредиторът я бил
удържал от общия размер на кредита.
Видно от представения по договора погасителен план всяка месечна вноска била
включвала главница, договорна лихва, главница от застраховка . В чл. 5 от ОУ към договора
била уговорена предсрочната изискуемост на кредита при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска вземането
ставало предсрочно изискуемо в пълния му размер автоматично без да бъде необходимо
изпращане на съобщение от кредитора до длъжника. Съгласно чл. 9 от ОУ към договора
всички съобщения и уведомления изпратени от кредитора до длъжника на посочения в
договора от него адрес се считали за редовно връчени.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-икономическа експертиза
Преведена сума от страна на ищеца в изпълнение на процесния договор по банкова сметка
на ответницата е в размер на 7350,00 лева, като кредитът е бил усвоен на
28.10.2019г.Удържана от кредитора сума 150,00 лева за такса ангажимент.
Застрахователната премия по договора е в размер на 839,52 лева и на такса ангажимент в
размер на 150,00 лева. По Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-17385743
/28.10.2019г. С. С. С. е извършила плащания , отразени по дати в горната таблица в размер
1854,79 лева. По Договор за потребителски паричен кредит EMLN-******** /28.10.2019г. са
постъпили суми за плащания в общ размер на 1854,79 лева с които са погасени: Платена
главница кредит с падежирали вноски за периода от 28.10.2019г. до 05.06.2020г. вкл. в
размер на 1278,86 лева.
Платена главница застрахователна премия с падежирали вноски за периода от 28.10.2019г.
до 05.06.2020 г. вкл. в размер на 163,24 лева.
Платена договорна лихва за периода от 28.10.2019г. до 05.06.2020г. вкл. Е в размер на
412,69 лева.
Непогасената част от кредита е в размер на 7007,85 лева от които Нелатена главница
кредит с падежирали вноски за периода от 05.07.2020г. до 05.11.2022 г. в размер на 6221,14
лева и неплатена договорна лихва за периода от 05.07.2020г. до 05. 11.2022г в размер на
786,71 лева.
Неплатена главница застрахователна премия с падежирали вноски за периода от 05.07.2020г.
3
до 05.11.2020 г. в размер на 116,60 лева.
В случай ,че по договора за кредит биха били погасени с извършеното от длъжника плащане
при главница по кредита в размер на 7500,00 лева и договорна лихва в размер на 1199,40
лева без да се включва сумата за застрахователна премия и такса ангажимент
По Договор за потребителски паричен кредит EMLN-******** /28.10.2019г. са постъпили
суми за плащания в общ размер на 1854,79 лева е които биха били са погасени
Платена главница кредит е падежирали вноски за периода от 28.10.2019г. до 05.06.2020г. . и
част от главница вноска с падеж 05.07.2020г. вкл. в размер на 1391,46 лева.
Платена договорна лихва за периода от 28.10.2019г. до 05.07.2020г. вкл. в размер на 463,33
лева.
Непогасената част от кредита би била в размер на 6844,61 лева, от които Нелатена
главница кредит в размер на 6108,54 лева и неплатена договорна лихва за периода от
05.08.2020г. до 05.11.2022г в размер па 736,07 лева. При изследване само на главница в
размер на 7500,00 лева са постъпили суми за плащания в общ размер на 1854,79 лева с
които би била погасена само главница то:
Платена главница кредит с падежирали вноски за периода от 28.10.2019г. до 05.09.2020г. в
размер на 1854,79 лева. Непогасената главница по кредита би била в размер на 5645,21
лева.
Обезщетение за забава, дължимо върху неплатената главница 6221,14лева за периода от
05.08.2020г. до 16.06.2021 г. е в размер на 535,71 лева.
Обезщетение за забава, дължимо върху неплатената главница 6221,14 лева за периода от
05.08.2020г. до 02.02.2022г. е в размер на 927,99 лева.
Обезщетение за забава, дължимо върху неплатената главница 6108,54лева за периода от
06.09.2020г. до 16.06.2021 г. е в размер на 475,11 лева.
Обезщетение за забава, дължимо върху неплатената главница 6108,54 лева за периода от
06.09.2020г. до 02.02.2022г. е в размер на 860,29 лева.
Обезщетение за забава, дължимо върху неплатената главница 5645,21 лева за периода от
06.11.2020г. до 16.06.2021 г. е в размер на 344,99 лева.
Обезщетение за забава, дължимо върху неплатената главница 5645,21 лева за периода от
06.11.2020г. до 02.02.2022г. е в размер на 700,95 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна: Предявен е положителен установителен иск – главен иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД .Същият се явява
допустим, тъй като е подаден от заявител, в полза на който е издадена заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания
включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие
на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5.
упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора
начин. В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните, по Договор за потребителски паричен кредит от
28.10.2019 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответника по следния
начин: сумата от 150 лв., била удържана като съставляваща такса ангажимент и сумата от
4
7350 лв. била преведена по банковата сметка на ответницата. Кредитът следвало да бъде
погасен с 36 анюитетни месечни вноски. Длъжникът бил пропуснал да погаси две
последователни месечни вноски с падежи на 05.07.2020 г., на 05.08.2020 г. и съгласно чл. 5
от ОУ на договора е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на
ответницата било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението на посочения от нея адрес за коресподенция в договора, но уведомлението е
останало непотърсено. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на
предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката
съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните
предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които
ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника
изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването
на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК
способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не
и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на
книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично
възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017
г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая е налице уговорка в договора за
кредит в чл. 9 от същия, която фингира само изпратено от банката съобщение до длъжника
като получено, при наличие на определени предпоставки, които, ако са се осъществили ще
се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението
на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем- всички
писма независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от
страната адрес се смятат за получени от страната. С оглед на изложеното съдът приема, че е
налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.12.2020 г,
тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2
ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото
плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем и фингираното по смисъла на договора уведомяване на длъжника с
достигане до обратната разписка до адреса му за кореспонденция посочен в договора.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни
ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане
на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане. В настоящия случай следва да бъде установено и заплащане
от страна на кредитодателя на застрахователната премия на застрахователя по закупена
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна
премия.
5
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Същият е сключен на 28.10.2019 г., поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в редакцията си от ДВ, бр. 61 от
25.07.2014 г.). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му (т. 9); годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и ответника в настоящия случай не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10, 11 от ЗПК, а именно:
1. В раздел "параметри и условия" по договора не е посочено как се формира
главницата по същия. В тази връзка в исковата молба се уточнява, че главницата била в
размер на общо 7500 лева. Не се посочва изрично в договора дали в тази сума се включва и
застрахователната премия от 839,52 лв. и сумата от 150 лв., съставляваща такса ангажимент
и колко всъщност е преведената по банковата сметка на ответницата главница по договора.
Този извод относно начина на формиране на главницата може единствено да се предполага,
но никъде в договора не е уговорено изрично, че главницата се формира от заетата сума и
застрахователната премия.
2. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент – 9,76
%., като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване
дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив, дали се касае
за годишен лихвен процент или такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която
се начислява лихвеният процент – дали върху общата заета сума реално преведена по
банковата сметка на ответницата, целия размер на кредита /общата заета сума и
застрахователна премия/ или върху остатъчната главница, разбирана било като главница
или като главница и застрахователната премия.
3. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва
в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
4. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено
кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 11,73 %. Липсва обаче, каквото и
да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент – напр. не става
ясно дали в посочения ГПР е включена т. нар. застрахователна премия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с
цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други компоненти на договора
/застрахователна премия/ не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
6
5. Съдът намира, че на практика в процесния договор липсва погасителен план,
съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема
информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от
задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че не е ясен размерът на главницата, като основа за изчисляване на
възнаградителната лихва, не е ясен самият вид /променлива или фиксирана/ на лихвата,
нейният размер и основа, а освен това в договора е предвидена и застрахователна премия. В
тази връзка и единствено от посочване на размера на месечната вноска не може да се
установи каква част от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска. Липсата на
изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от ЗПК реквизити на договора за
кредит води до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съгласно
разпоредбата на чл. 24 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Изискването за заплащане на такса „ангажимент” е нарушение на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което същата не се дължи. Съгласно тази
разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът счита, че определянето на такса
ангажимент в размер на 150 лв. срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент и която такса се заплаща при усвояване на кредита е именно такъв вид
такса, която се дължи за действие при усвояване на кредита, а именно запазване на
фиксиран лихвен процент. Същата видно от чл. 2 от ОУ към договора се удържа от общия
размер на кредита и е условие да бъде сключен договора.
Отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор противоречат на
самостоятелно основание и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, който също е
приложим към процесния договор, тъй като ответникът като потребител разполага и със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. В този смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в. гр. д. № 118/2020 г. по
описа на Пернишкия ОС.
Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В чл. 9 от ОУ на същия,
която фингира само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено, при
наличие на определени предпоставки, които, ако са се осъществили ще се счита, че е
положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем- всички
писма независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от
страната адрес се смятат за получени от страната. С оглед на изложеното съдът приема, че е
налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.12.2020 г,
тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2
ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото
плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем и фингираното по смисъла на договора уведомяване на длъжника с
достигане до обратната разписка до адреса му за кореспонденция посочен в договора.
Съдът, счита, че чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК в случая се равнява на
7350 лв., съставляваща усвоената от ответницата главница по договора за потребителски
кредит, като от тази сума следва да бъде извадена сумата от 1854,79 лв., които са били
платени от ответницата съгласно кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза
или ответницата следва да бъде установено, че дължи на ищеца единствено сумата от
7
5495,21 лв. Останалите задължения на ответницата за разликата над сумата от 5495,21 лв.
до сумата от 6336,21 лв., съставляваща предсрочно изискуема главница по договора за
потребителски кредит, както и за възнаградителна лихва в размер на 788,24 лв. за периода
от 05.07.2020 г. до 05.11.2022 г. и за мораторна лихва в размер на 556,64 лв. за периода от
05.08.2020 г. до 16.06.2021 г., не следва да се признава за установено, че ответницата дължи
на ищеца, тъй като договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да заплати сторените разноски от ищеца - в размер на 145,67 лв., съставляващи
сторени в заповедното производство разноски съобразно с уважената част на исковете и
сумата от 574,93 лв., съставляваща сторени по исковото производство разноски съобразно с
уважената част на исковете. Ответницата не е сторила разноски в настоящото производство,
които да й се присъдят с оглед частичното отхвърляне на исковете. По изложените мотиви
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД
в отношенията между страните по делото, че ответницата С. К. С., ЕГН: ********** от гр.
П., ул. „П. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, дължи на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С. А. П., рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, със
седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК *********, сумата от
5495,21 лв., съставляваща предсрочно изискуема главницата по Договор за потребителски
паричен кредит № EМLN-********/28.10.2019 г., , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението –28.06.2021 г. до окончателното
плащане., за които суми в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е издадена
заповед № 733 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 29.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 03303/2021 по описа на РС – Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 5495,21 лв. до пълния претендиран размер от 6336,21 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 23 ЗПК, поради недействителност на договора за
кредит по чл. 22 ЗПК предявените акцесорни положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за възнаградителна лихва в
размер на 788,24 лв. за периода от 05.07.2020 г. до 05.11.2022 г. и за мораторна лихва в
размер на 556,64 лв. за периода от 05.08.2020 г. до 16.06.2021 г.г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „П. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *
да заплати на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж, рег. № ********* чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, със седалище: гр. София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК ********* сумата от 145,67 лв., съставляваща
сторени в заповедното производство разноски съобразно с уважената част на исковете и
сумата от 574,93 лв., съставляваща сторени по исковото производство разноски съобразно с
уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Перник в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8