Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер          2302/13.12.2019г.                             град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3540 по описа на съда за 2019 година,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0819-004090/17.07.2019 г. на Д.Г.Г. - началник на група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с което на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.1,2 от Закона за движението по пътищата на М.Т.Й. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено от него нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като намалява размера на глоба на 100 лева.

Да се изпратят съобщения на М.Т.Й. чрез адв.Й.А. и на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалбата на адв.Й.А. като пълномощник на М.Т.Й. против наказателно постановление № 19-0819-004090/17.07.2019 г. на Д.Г.Г. - началник на група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с което на същият е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В жалбата си въззивникът твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени. Посочва, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила, неправилно е отразена фактическата обстановка, посочва, че вината за настъпилото ПТП е изключително на другия участник в него, няма точно описание на нарушението, не са посочени какви са причинените щети, няма виновно поведение на Й., налице е „случайно деяние“ и моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът,  редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Й.А., редовно упълномощен и приет от съда, който по същество поддържа изложените в жалбата аргументи и моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което изпраща административно-наказателната преписка, моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

След като прецени обжалваното поставление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока на обжалване от надлежната страна, поради което същата е  процесуално допустима.

На 28.06.2019 г. младши автоконтрольор П.А.В. в присъствието на свидетеля Л.М.М. съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 381232 на въззивника за това, че на 28.06.2019 г. около 17:35 часа в гр.Варна, от изхода на паркинга от МакДрайв управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген с рег.№ В 3093 НК, като на кръстовището с ул.Отец Паисий при наличие на пътен знак Б-2 не пропуска движещия се от ляво на дясно моторист с рег.№ В 2035 В, който за да избегне сблъсъка пада, с което причинява материални щети по мотоциклета. Актосъставителят е приел, че Й. е извършил нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/. Й. след запознаване със съдържанието на акта е записал като възражения срещу констатациите в него: „Бях спрял на знак СТОП, при започване на навлизане в ул.Отец Паисий колоната движещи се коли ме пропусна, изнасяйки се още малко напред се появи мотоциклет предприел непозволено изпреварване през непрекъснатата маркировка и навлезе в насрещното и ме засече“.

Младши автоконтрольор Л.М.М. съставил Протокол за ПТП № 1736255/28.06.2019 г., в който отразил, че лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ В 3093 НК, управляван от М.Т.Й. при излизане от изхода на паркинга на МакДрайв предприема маневра завиване наляво/неразрешена/ и излиза на платното на ул.Отец Паисий пред мотоциклет Сузуки, управляван от Георги Петков Маладолски, който задействал аварийно спирачките и паднал на пътното платно.

Въз основа на описаните в акта обстоятелства от актосъставителя е издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите, описани в него. Приел е, че въззивникът не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.1,2 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителят П.В.. В. свидетелства, че са били изпратени на произшествие на МакДоналдс на бул.Владислав с лек автомобил и мотоциклет. Огледали обстановката и разпитали двамата водачи за ситуацията, при което установили, че лекият автомобил излизал от изхода на паркинга на МакДрайв, за да се включи наляво по ул.Отец Паисий, там имало знак стоп, а пък мотоциклетът идвал отгоре от ляво надясно на автомобила по ул.Отец Паисий към бул.Владислав, автомобилът отнел предимството на мотоциклетиста и го принудил да падне. Не е имало сблъсък между двете МПС. На водача на автомобила написали акт за това, че не при наличие на знак стоп не пропуска МПС с предимство, а пък на другия водач написали акт за това, че е пресякъл непрекъсната маркировка, където изпреварването е забранено. Автомобилът е искал да се включи нагоре на ляво, не му е било разрешено да го направи, защото имало задължителен знак за движение надясно след стопа на изхода от паркинга, знака мисли, че вече го няма там, но маркировката е там и е забранен левия завой, като единствено към бул.Владислав може да се включи. Имало щети по мотоциклета, за това го обслужили като пътно транспортно произшествие. Като отишли на място моторните превозни средства били преместени. Водачът на лекия автомобил им обяснил, че е искал да завие нагоре. По данни на водачите е имало колона от моторни превозни средства по ул.Отец Паисий, моторът е изпреварвал колоната и като е стигнал изхода от паркинга на МакДрайв и виждайки излизащия лек автомобил, той се е стреснал и е паднал. Водачът на мотоциклета не е имал право да изпреварва. Нямало други очевидци. Предложили на водачите да се направи двустранен протокол, но и двамата не се съгласили. Мисли, че снели писмени обяснения от водачите.

По молба на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел и С.Д.С.. Според показанията на Станков той е бил в автомобила на Й.. На изхода от паркинга на МакДрайв Й. искал да завие надясно, за да продължи по бул.Владислав. Имало колона от автомобила по ул.Отец Паисий, един водач ги пропуснал, М. навлязъл в първата лента, за да може да се огледа, дал още по-напред и изведнъж извикал. Станков погледнал в ляво и видял моторист, който за малко да ги блъсне. Движел се в непозволена лента, когато ги видял спрял на два-три метра от колата и паднал. Преместили автомобила и мотоциклета, Й. се обадил на МВР, а той си тръгнал. При излизането от паркинга на МакДрайв според него е имало знак СТОП. Лично не видял деформации по мотора и наранявания по моториста.

Установи се, че няма снети писмени обяснения на водачите на моторни превозни средства към преписката.

От Община Варна, Дирекция Инженерна инфраструктура и благоустрояване бяха изискани и приложени по делото схема на хоризонталната маркировка и схема на знаците и светофарните уредби  в района на заведение за бързо хранене МакДоналдс – МакДрайв и кръстовището на ул.Отец Паисий с бул.Владислав Варненчик. От тези схеми е видно, че при излизане от паркинга на заведението МакДрайв на платното на ул.Отец Паисий има хоризонтална пътна маркировка за движение само надясно, тоест към бул.Владислав Варненчик. В схемата на пътните знаци тази пътна отсечка не е отбелязана, тъй като не представлява самостоятелна улица, а само изход от паркинг.

Съдът кредитира свидетелските показания на П.В. като обективни, отчитайки факта, че при посещението на местопроизшествието моторните превозни средства вече са били преместени и той е установил какво се е случила единствено по обясненията на водачите на двете моторни превозни средства, участвали в пътно-транспортното произшествие. Категоричен е, че на изхода от паркинга на МакДрайв, откъдето е излязъл Й. с лекия си автомобил, е имало пътен знак стоп и пътен знак за задължително движение надясно.

Съдът кредитира свидетелските показания на С.Д.С. в частта им за наличието на знак стоп на изхода от паркинга на МакДрайв. Съдът не кредитира показанията на Станков относно твърдението, че Й. е искал да се включи в платното на ул.Отец Паисий по посока бул.Владислав Варненчик, тъй като ако беше такова намерението и действията му, Й. щеше да се включи в автомобилната колона с посока на движение към бул.Владислав Варненчик и тогава траекторията на движение на неговия автомобил нямаше в никакъв случай да се пресече с траекторията на движението на мотоциклета.

Съдът, след като се съобрази с приложената административно - наказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно - наказателното производство, установи следното:

 

І. По законосъобразността на наказателното постановление:

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е последвало произнасяне на административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно обвинение, което съдържа лимитативно очертан кръг от факти, по отношение на които въззивникът е следвало да реализира защитата си. Посочена е нарушената материално-правна норма. В този смисъл съдът прие, че наказателното постановление е издадено при спазване на изискванията на ЗАНН и е законосъобразно.

АУАН и наказателното постановление са издадени от некомпетентен орган. От приложеното към административно-наказателната преписка заверено копие от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи е видно, че министърът е предоставил правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения  по ЗДвП на полицейските органи от секторите Пътна полиция в областните дирекции на МВР и правомощия да издават наказателни постановления по ЗДвП на началниците на групи в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР. От служебно изисканото и приложено по делото писмо УРИ № 819000-42682/29.08.2019 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че Д.Г.Г. заема длъжността началник на група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съгласно Заповед № 8121К-956/30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

 

ІІ. По обосноваността на наказателното постановление:

Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е обосновано. Показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателствени средства безспорно и категорично доказват виновното поведение на въззивника. Той е управлявал лекия автомобил и се е намирал на изхода на паркинга  на МакДрайв към ул.Отец Паисий. Въпреки наличието на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и пътен знак Г2 "Движение само надясно след знака" подал знак за извършване на маневра завиване наляво. След като бил пропуснат от автомобилната колона, движеща се по ул.Отец Паисий в посока бул.Владислав Варненчик, Й. пресякъл тази лента и се насочил да се включи с завой наляво в другата лента посока бул.Сливница. Но тогава се отзовал пред траекторията на движение на мотоциклета, управляван от Маладолски, който извършвал неправомерно маневра изпреварване при наличието на единична непрекъсната линия - М1. Маладолски, за да не се блъсне в автомобила на Й., употребил рязко спирачки, спрял, но загубил равновесие и паднал с мотоциклета на пътното платно.

Съдът не приема възраженията на въззивника, направени във въззивната жалба, че вина за настъпилото пътно-транспортно произшествие има единствено водача на мотоциклета, който предприел изпреварване на колона автомобили на участък, където е забранено изпреварването и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Дори да е било налице такова действие от страна на водача на мотоциклета, не неговото поведение е довело до настъпването на пътно-транспортното произшествие, а именно поведението на Й., който при наличието на пътен знак Б 2 не е пропуснал движещия по пътя с предимство мотоциклет и че именно това нарушение на Й. е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Съдът не приема възраженията на въззивника, направени във въззивната жалба до ВРС, че е налице „случайно деяние“ по смисъла на закона. Тъй като в Закона за движението по пътищата и в Закона за административните нарушения и наказания няма определение за „случайно деяние“ следва по аналогия да се приложи разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Легалната дефиниция на понятието „случайно деяние“ е дадена в чл.15 от НК, според който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). Съдът не приема, че в случая е налице случайно деяние. Й. като водач на моторно превозно средство е бил длъжен и е могъл да предвиди появата на друго моторно превозно средства в лентата, в която се престроява и да има такова поведение и скорост, които да му позволят да предотврати настъпването на общественоопасните последици, в случая настъпването на пътно транспортно произшествие.

Съдът не приема възраженията на въззивника, направени във въззивната жалба до ВРС, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като в акта за установяване на административно нарушение е вписан само един свидетел-неочевидец, а изискването на чл.40 ал.3 от ЗАНН е в такива случаи АУАН да се състави в присъствието на двама свидетели. Действително в акта за установяване на административно нарушение като свидетел е посочен единствено служителя от Пътна полиция Л.М.М., но съгласно чл.189 ал.3 от ЗДвП свидетел по акта може да бъде и служебно лице. Тъй като в случая актът е подписан от този свидетел съдът счита, че не е налице нарушение на процесуалните правила.

Съдът не приема възраженията на въззивника, направени във въззивната жалба до ВРС, че е нарушена разпоредбата на чл.42 т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената, точните адреси и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. Действително тези обстоятелства не са посочени в наказателното постановление и в АУАН, но на датата на произшествието е изготвен и протокол за ПТП, в който са изчерпателно описани вида, марката, номера, собственика и водача на мотоциклета и какви щети са му били причинени, Й. е подписал този протокол и е получил копие от него, така че съдът счита, че в случая не е налице съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото му на защита.

Съдът не приема възраженията на въззивника, направени във въззивната жалба до ВРС, че неправилно е отразена реалната фактическа обстановка и че АУАН и наказателното постановление не съдържат описание на нарушението, обстоятелства, при които е било извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление е отразена фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от дадените свидетелски показания на св.В. и от приложените писмени доказателствени средства. Описано е точно поведението на Й., с което е нарушил разпоредбите на закона и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Дори в своите устни обяснения, дадени непосредствено след инцидента пред органите на пътна полиция, въззивникът е потвърдил описаната фактическа обстановка.

Съдът не приема възраженията на въззивника, направени във въззивната жалба до ВРС, че е допуснато съществено нарушение, като в наказателното постановление не е посочено в какво точно се изразяват материалните щети. Действително в наказателното постановление е отразено само, че са причинени имуществени щети по мотоциклета, без да са посочени конкретно. Но в закона няма изискване причинените материални щети да се посочват изчерпателно те не са елемент от състава на нарушението. А и както бе посочено по-горе в изготвения протокол за пътно транспортно произшествие тези щети са изброени конкретно, поради което не е налице нарушения на процесуалните правила, довела до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

Съдът не приема възраженията на въззивника, направени във въззивната жалба до ВРС, че в случая липсва вина от страна на Й. при извършване на деянието. Според съда Й. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици – извършване на неправилно маневра с вероятност за създаване на заплаха за сигурността на другите участници в движението и е допускал настъпването на тези последици или Й. е извършил нарушението при форма на вина евентуален умисъл.

Наказанието глоба от 200 лева, наложено на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е в максималния размер на законоустановените рамки на наказанието, без да са представени от административно-наказващия орган доказателства и мотиви в тази насока и съдът счита, че не отговаря на тежестта на нарушението. От приложената справка е видно, че въззивникът до случая има издадено само едно наказателно постановление за налагане на наказание за нарушение по ЗДвП, като е водач на моторно превозно средство от 2003 година. Съдът взе предвид и поведението на другия участник в пътно транспортното произшествие и съпричиняването от негова страна на неблагоприятните последици – настъпване на пътно-транспортно произшествие. С оглед на обществената опасноста на деянието и дееца съдът счита, че размерът на наказанието глоба следва да бъде намален към минималния, определен в закона – сто лева, което отговаря на тежестта на нарушението и по този начин се явява справедливо.

Воден от горните съображения, съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :