Решение по дело №853/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. Е. Х. – [държава], с адрес: ТЦ Пъстрогор, [населено място], Община Свиленград, ТЦ на ДАБ при МС, срещу Решение №8817/19.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Коментира разпоредбите, въз основа на които административният орган отказал да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като сочи, че напуснал ТЦ – Пъстрогор преждевременно, поради липсата на средства и необходимостта да си намери работа. Въпреки това, не проявявал незаинтересованост и не бездействал. Сочи, че решаващият орган правилно приел, че животът и сигурността на оспорващия в [държава] са застрашени заради войната, поради което са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ, но неправилно и незаконосъобразно тълкувал и приложил закона, като приел, че не са налице основания да се счита, че чужденецът продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила. Твърди, че се намира извън [държава] и е поискал да му бъде предоставена международна закрила в България, тъй като в [държава] животът и сигурността му са застрашени поради войната. Избягал от редовната сирийска армия и не можел да се върне в страната си на произход, тъй като ще отиде в затвора. Навежда доводи, че в случай, че административният орган е считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, следвало да прекрати административното производство, а не да се произнесе с нарочен акт, с който отказва хуманитарен статут. Сочи също, че не му били поискани обяснения и не му била предоставена възможност да даде такива относно това напускал ли е и по какви причини ТЦ – Пъстрогор, каквото изискване било поставено в чл.28 параграф 1 буква „б“ от Директива 2013/32/ЕС.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия и назначения му служебен адвокат.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Предлага оспореното решение, като незаконосъобразно да бъде отменено.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-2270/21.05.2024г. (л.49) жалбоподателят, под името Х. Х. от [държава], е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №520 от 28.05.2024г. на ТЦ – [населено място], с рег. №УП-16241/28.05.2024г. на ДАБ, подадена с името Х. Е. Х. от [държава].

Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 16241/28.05.2024г. (л.35), видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. (собствено име) Х. (бащино име) Е. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-16241/28.05.2024г. като Х. Е. Х., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], общ. М. Е. Н., пров. И., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – общ работник в завод, с основно образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите на търсещия закрила, като за един от братята му е отбелязано, че се намира в Австрия от две години и има статут.

С Писмо рег. № УП 16241/29.05.2024г. (л.31) директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Специализираната дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-11207/25.07.2024г. (л.21) (рег. № УП 16241/26.07.2024г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Покана рег. № УП 16241/28.05.2024г. (л.32) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 30.05.2024г. Поканата е била получена лично от лицето на 28.05.2024г., в присъствието на преводач, видно от отбелязването в нея.

Интервю е било проведено на 30.05.2024г., като за това е съставен Протокол рег. № УП-16241/30.05.2024г. Чужденецът е заявил пред интервюиращ орган, че потвърждава казаното на регистрация. Не е използвал други имена. Имал роднини в държави-членки на ЕС – брат в Австрия, който бил от две години там и имал статут. Заявил, че в страната си имал семейна книжка, но напуснал [държава] без документи, нелегално, през месец октомври 2023г. за *, където останал около 8 месеца в [населено място]. Там работил около три месеца в цех за производство на детски играчки, а през останалото време бил при един свой братовчед. Два месеца, след като пристигнал в Турция, в [населено място] подал молба за закрила, но на следващия ден получил отказ. Заявил, че не му дали някакъв документ, след като подал молба за закрила. Уточнил, че не подал молбата лично, а чрез един сирийски гражданин, на когото това му била работата. Напуснал Турция, защото бил нелегален, имало омраза спрямо сирийските граждани. От Турция тръгнал в група от девет човека, с помощта на трафикант към границата с България. В България влязъл нелегално, през телената ограда. В гората останал в продължение на два часа, след което били задържани от полицията. Разказал, че е завършил 8 клас, в [населено място]. Работил малко в строителството. Не отбил военна служба. Напуснал страната си, защото щели да го вземат в групировката Х. Т. Е.. Тази групировка контролирали района и ако видели младеж, го вземали и го принуждавали да служи за тях. Спрели го и му казали, че трябва да служи с тях. В този момент решил да напусне страната си, защото осъзнал ситуацията, имал възможност да пътува, а и баща му го подкрепил. Не желаел да се върне в страната си, защото имало военни операции, имало самолетни бомбардировки, имало артилерия, която стреля. Трудно се учело и работело в резултат на тази лоша обстановка. Имало сражения между групировката Х. Т. Е. и Редовната армия и през последните четири години била много лоша обстановката между тях, а нямало сигурност откакто започнала войната. Животът бил труден, от гледна точка на това, че понякога имало взривове, при които загивали невинни хора, училищата не функционирали, нямало работа, търговията не вървяла. На всички аспекти от живота се отразило. Имало заплаха лично към него от групировката Х. Т. Е., които го предупредили доста заплашително, че трябва да служи при тях. Семейството му не било заплашвано, но били в опасност от страна на Редовната власт, тъй като баща му бил издирван от Редовната власт, защото участвал в протест от опозицията. Сега всички синове в семейството били задържани да служат за тях в армията. Посочил, че не бил арестуван и не бил осъждан. Нямал проблеми заради принадлежността си към етническата група на арабите. Нямал проблеми заради изповядваната от него религия, а и не се възприемал като силно религиозен. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е членувал във въоръжена групировка (паравоенно формирование). Не е имал взаимоотношения с армията или полицията в страната си, само бил издирван от Редовната армия, за да служи с тях. Върху него лично не било оказвано насилие. Споделил, че може да се завърне в [държава] – ако има спокойствие и мир, можело да се върне да види семейството си. Счита, че ако сега реши да се завърне в страната си, ще го пратят на фронта, това било сигурно. От Република България искал мир, спокойствие и сигурност.

От съдържанието на Докладна записка вх.№598/07.06.2024г. (л.26) се установява, че към 05.06.2024г. Х. Е. Х. е в неизвестност.

Със Становище рег. № УП-16241/26.07.2024г. (л.20) от старши експерт в ТЦ – [населено място], адресирано до Председателя на ДАБ при МС, е предложено да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила.

С оспореното Решение №8817/19.08.2024г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Е. Х., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Видно от Докладна записка вх.№1234/02.09.2024г. (л.14), към 02.09.2024г. Х. Е. Х. се е завърнал от неизвестност.

Решението е връчено на лицето лично на 02.09.2024г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу него е подадена на 04.09.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за интервюирания език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същият е отразен в регистрационния лист като сирийски гражданин, с постоянен адрес [държава], с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме именно [държава].

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, в смисъл че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. Е. Х..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г., отменена с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C-465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на сега действащата Директива 2011/95/ЕС), Съдът на Общността постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-812/11.03.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република. Въз основа на изложеното в нея е приел, че се потвърждават основателните опасения по отношение на кандидата за неговия живот в страната му на произход. Независимо от установените факти и обстоятелства, впоследствие чужденецът напуснал ТЦ – [населено място], без да уведоми ДАБ при МС за промяна на адреса си. Налице били сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Посочено е в тази връзка, че съгласно член 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантирали, че решаващият орган взимал решение за прекратяване на разглеждането на молбата или при условие, че решаващият орган смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС, я отхвърлял.

При преценката на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и на държавата му на произход се налагал изводът, че искането му за предоставяне на международна закрила, разгледано в посочената в чл.73 от ЗУБ последователност било изцяло неоснователно. Кумулативно, освен преценката на молбата по същество била направена и преценка на неговите конклудентни действия, а именно – показване на незаинтересованост от изхода на производството, неподкрепяне на молбата и неизчакване произнасянето по нея.

В този смисъл, не можело да се твърди еднозначно, че чужденецът, ако се намирал в един минал период от време, извън страната си на произход и не е желаел да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, то той, понастоящем продължавал да се намира извън страната си на произход и продължавал да се отказва от нейната закрила. Очевидно било, че конклудентните действия за кандидата означавали, освен мълчалив отказ от самата молба, така също и доказателство, че не покрива критериите за предоставяне на международна закрила. В резултат на посоченото се установявало, че не били налице основания да се счита, че лицето продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което било необходимо условие за предоставянето на хуманитарен статут, по смисъла на чл.9, ал. 1, т.З от ЗУБ. На основание изложеното е прието, че независимо от установената заплаха за живота на молителя, тъй като той не подкрепял докрай отказа си от закрилата на страната си на произход, не се установявали предпоставките за предоставяне на статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не били налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ.

Настоящият състав на съда счита, че този извод на административния орган е неправилен, поради неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Според член 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото й разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля. Държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

Част то цитираните текстове от Директивата са транспонирани в националното ни законодателство, видно от съдържанието на чл.15, ал.1,т.5 от ЗУБ, съгласно която производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът оттегли молбата си за международна закрила. Несъмнено законът не предвижда възможност при оттегляне на молба за закрила органът да се произнася с решение по същество на спора. С други думи, законодателят е възприел първата от двете възможни алтернативни хипотези относно акта, с който следва да се произнесе органът, въведени в чл.28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, а именно с акт за прекратяване на производството. Следователно в случай, че ответникът е считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, е трябвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на чл.28, параграф 1, буква „б“ от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал ТЦ – [населено място], да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган установи, че чужденецът не се е явил на личното интервю, е напуснал без разрешение мястото, където живее и не се e свързал с компетентния орган в разумен срок. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че Х. Е. Х. е напуснал самоволно, без разрешение ТЦ – [населено място]. При излагане на мотивите си ответникът не е посочил датата, на която е счел, че търсещото закрила лице е напуснало ТЦ. За да приеме за осъществен този факт, се е позовал на приложената по делото Докладна записка №598/07.06.2024г., в която е посочено, че молителят е в неизвестност от 05.06.2024г. Не е отчетено от ответника обаче, че след тази дата, на 02.09.2024г. лицето се е завърнало от неизвестност и се е явило да получи решението по молбата. От друга страна, не се доказва категорично от ответника, че същото това лице не е проявило заитересованост към производството по предоставяне на закрила. Описаното в решението не е достатъчно, за да се направи извода за отказ от подадената молба. В тази връзка следва да се отчете, че с лицето е проведено интервю в производството по предоставяне на закрила, с което един от най-съществените елементи от процедурата е налице. Също така, крайното решение на административния орган се оспорва пред съда. При това положение не може да изключи и необходимост от произнасяне по молбата за закрила на търсещото закрила лицето по същество, що се отнася до хипотезата по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Такива мотиви в оспореното решение липсват.

С оглед конкретната фактическа обстановка следва да се направи прецизен анализ на всички данни и доказателства във връзка с поведението на жалбоподателя в хода на административното производство, след което да се прецени дали са налице основания за прекратяването или за разглеждане на молбата за закрила в частта ѝ за предоставяне на хуманитарен статут по същество.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, който задължава органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което от своя страна води и до неправилното приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ - МС и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта на поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №8817/19.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която на Х. Е. Х. от [държава] е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Х. Е. Х. от [държава], за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Е. Х. от [държава] срещу Решение №8817/19.08.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.