Р Е Ш Е Н И E
№ 400 07.10.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесети
септември две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
т.дело номер 310 по описа за 2015
година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на „Юробанк България” АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК
*********, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров - изпълнителни
директори и членове на Управителния съвет, против П.С.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, за осъждане на ответника да заплати дължимите от него суми
по договор за потребителски кредит ****** от 03.09.2007 г., както следва:
сумата от 63 332, 28 CHF , представляваща неиздължена главница по договора,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; договорни лихви в размер на 22
309, 73 CHF за периода от 13.09.2010 г. до 18.05.2015 г., както и неизплатени
такси по договора в размер на 1091, 31 CHF
за периода от 15.09.200 г. до 18.05.2015 г.
Ищецът твърди, че
на 03.09.2007 г. между „Българска пощенска банка" АД /сегашно наименование
„Юробанк България" АД/, от една
страна, в качеството ѝ на кредитодател, и ответника П.С.С. с ЕГН **********, от друга страна, в
качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит *******.
По силата на чл. 1, ал. 1 от този договор банката предоставила на ответника
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 75 859 лева по търговски курс
„купува" за швейцарския франк към лева на „Българска пощенска банка"
АД в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължил да върне
така предоставения му кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Заявява се, че съобразно този механизъм за изчисляване
на отпуснатата от банката главница, кредитополучателят усвоил първоначално по
своя банкова сметка ***, 00 CHF. В исковата молба се заявява, че в чл. 28, ал. 1 от
процесния договор за банков кредит се съдържа уговорка между страните, с която
те са се споразумели, че във всеки един момент от действието на процесния
договор за банков кредит банката може едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от него, на дружества или институции от групата на Eurobank EFG
Group, включително на „Бългериън ритейл сървисиз" АД. На 03.10.2007
г., с договор за цесия за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, „Българска пощенска банка" АД в качеството
си на цедент прехвърлила именно на „Бългериън ритейл сървисиз" АД с ЕИК
********* в качеството му на цесионер всички свои вземания срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за банков кредит. Впоследствие с договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 17.11.2011 г. „Бългериън
ритейл сървисиз" АД в качеството си на цедент прехвърлил обратно на „Юробанк
България" АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за банков кредит.Заявява се от ищеца, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, кредитополучателят бил
уведомен на 17.11.2014 г. с писмено уведомление за извършените прехвърляния на
вземанията срещу него, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит
HL 26108 от 03.09.2007 г. Уведомяването станало с нотариална покана, връчена от
нотариус Ангел Николов с peг. № 426 и район на действие Районен съд - гр.
Бургас. Ищецът заявява, че поради сключването на два договора за цесия, с
предмет вземанията по договор за банков кредит, вкл.последвалата обратна цесия,
понастоящем „Юробанк България" АД отново е титуляр на всички вземания
срещу П.С.С., произтичащи от процесния договор за потребителски кредит HL 26108
от 03.09.2007 г. Заявява се, че след сключването на процесния договор за банков
кредит, отпуснатият кредит е бил преструктуриран с допълнително споразумение от
31.08.2010 г. По силата на чл. 4, ал. 1 от посоченото допълнително
споразумение, главницата по кредита била преоформена, от първоначално отпусната
сума в размер на 64 271, 00 CHF на сума в размер на 66 436, 61 CHF. Поради
забава в плащанията от страна на длъжника и с оглед на големия размер на
просрочието, банката упражнила своето потестативно право по чл. 18, ал. 1 от
процесния договор и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което
на 05.01.2015 г. кредитополучателят бил уведомен с нотариална покана, връчена
чрез нотариус Диана Райнова с peг. № 278. Ищецът твърди, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 05.01.2015 г. - датата, на която била
връчена на длъжника нотариалната покана за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Ищецът твърди, че поради предсрочна изискуемост на целия кредит, освен
неиздължената главница в размер на 63 332, 28 CHF, кредитополучателят като
страна по един възмезден договор, какъвто се явява процесния договор за банков
кредит, дължи на банката и договорни лихви за отпуснатия кредит в размер на 22
309, 73 CHF за периода 13.09.2010 г. до 18.05.2015 г. Основанието за
дължимостта на тези лихви е чл. 3 от договора за кредит. Ищецът заявява, че е
начислил лихви от 13.09.2010 г., тъй като това е датата, от която длъжникът е
преустановил редовното погасяване на дължимите по кредита месечни погасителни
вноски за лихва. На основание чл. 13 от допълнителното споразумение от
31.08.2010 г. от ответника се търсят и такси за администриране на кредита за
периода от 15.09.200 г. до 18.05.2015 г. в размер на 1091, 31 CHF.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Ответникът не
оспорва, че на 03.09.2007 год. сключил договор за потребителски кредит с
„Българска пощенска банка“ АД. Заявява, че последното плащане по договора
извършил на 14.04.2010 год. и от тази дата започнала да тече погасителна
давност за задълженията му, изтекла на 14.04.2015 год. Заявява, че не е бил
надлежно уведомен за прехвърлянето на задълженията му към „Бългериън ритейл
сървисиз" АД, извършено с договор за цесия от 03.10.2007 год., поради
което това прехвърляне не е породило правни последици за него. След като с
договора не е било осъществено встъпване или заместване на кредитора, за което
ответникът да се е съгласил или да е бил уведомен, то тогава към „Бългериън
ритейл сървисиз" АД не са преминали онези права, които произтичат от
двустранните отношения по договора за кредит. След като ответникът не е бил
надлежно уведомен и тъй като „Бългериън ритейл сървисиз" АД не е станал
страна по договора за кредит, то споразумението за неговото
преструктуриране е недействително като
сключено от трета ненадлежна страна по отношение на договора за кредит, и като
такова не е породило действие. Поради изложеното ответникът счита, че
сключеното споразумение с „Бългериън
ритейл сървисиз" АД от 31.08.2010 год. не е породило никакви последици по
отношение на договора. Заявява се в отговора, че твърдението на ищеца за
допусната забава в плащанията, считано от 13.09.2010 год., е невярно.
Ответникът твърди, е последното плащане по договора е било извършено на
14.04.2010 год., поради което на 14.04.2015 год. вземанията са се погасили по давност,
евентуално – погасени са по давност вземанията за лихви.
Обосновава довод за стопанска
непоносимост с твърдението, че поради покачването на курса на валутата с повече
от 30% са налице промени в условията, които правят изпълнението на договора
прекомерно обременително за кредитополучателя.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че на 03.09.2007 год. са
сключили договор за потребителски кредит *******, по който банката отпуснала, а
ответникът усвоил потребителски кредит за текущи нужди в швейцарско франкове, в
размер на равностойността в CHF на
75 859 лв., или 64271 CHF. Страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва по чл.3 от договора, размер и вид на дължимите от
кредитополучателя такси – чл.4 от договора, краен срок на издължаване, както и
разсрочване на задължението на месечни вноски, включващи главница и лихви, с
размер на всяка вноска, посочен в нарочен погасителен план.
Не се спори също, че на 03.10.2007 год., в момент, в
който задълженията по кредита са били обслужвани редовно от ответника, ищецът е
прехвърлил с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит на
„Бългериън рийтел сървисиз“ АД всички свои вземания по договори за
потребителски кредит, изброени в приложения №1 и №2, включително вземането си
към ответника, индивидуализирано в приложението под №2444, с № на договора, вид
на валутата, размер на главницата и вид на обезпечението.
На 31.08.2010 год. е сключено допълнително
споразумение към договор за кредит *******/2007 год. между „Бългериън рийтел
сървисиз“ АД и ответника. Със същото страните са се съгласили какъв е размера
на дълга по горния договор за потребителски кредит – 359,90 CHF просрочена
главница, 1 534,29 CHF – просрочена лихва, 27,83 CHF – просрочени такси и
61 166,67 CHF редовна главница. Постигнали
са съгласие в чл.4 от допълнителното споразумение, че всички просрочени суми по
кредита, след приспадане на сумата от 70
CHF, която представлява задължително условие за влизане в сила на
споразумението, ще се преоформят чрез натрупване към редовната, усвоена
главница. Уговорили са 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през
който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 1,33%, а
кредитопоулчателят погасява дълга на равни месечни вноски в размер на 70 CHF, съгласно
погасителния план, неразделна част от споразумението. В чл.6 страните са
уговорили, че след изтичането на 6-месечния период върху дълга ще се натрупа
начислената, но непогасена лихва.
С договор от 17.11.2011 год. за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, сключен между „Бългериън рийтел сървисиз“ АД и
„Юробанк и еф джи България“ АД, банката-ищец е придобила вземания по договори
за ипотечни кредити (жилищни и потребителски), при договорена обща цена по
чл.5.1. Видно от приложението към договора за цесия от 17.11.2011 год., ищецът
е придобил вземането на „Бългериън рийтел сървисиз“ АД към ответника С. в
размер на 63 322,28 CHF, индивидуализирано чрез номера и датата на
договора за потребителски кредит, валута и вид на даденото обезпечение.
За двата договора за цесия ответникът е бил уведомен
значително време след сключването им, с общо уведомление от „Бългериън рийтел
сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД, действащи чрез общ пълномощник – адвокат,
с нотариална покана, връчена при условията на чл.47 ал.1 от ГПК на 03.12.2014
год. С нотариална покана, също връчена при условията на чл.47 ал.1 от ГПК на
05.01.2015 год., ответникът е бил уведомен за допуснатото просрочие по кредита
и банката е упражнила правото си да го обяви за предсрочно изискуем на
основание чл.18 ал.1 от договора за потребителски кредит. Видно от
представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от 01.02.2013 год.,
адвокат Бахчеванов, действал като пълномощник на банката, е имал изрични права
да подписва и изпраща уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на
просрочени вземания по кредити.
От заключението на в.л.Генов се установява, че сумата
от 64 721 CHF е усвоена на 13.09.2007 год. по банков път с вальор от тази
дата. По счетоводни записвания на банката, има три операции по усвояване на
главница – сумата от 64 721 CHF на 13.09.2007 год., сумата от
1 850,89 CHF на 31.08.2010 год. и 314,72 CHF на 13.03.2011 год. От
заключението и от обясненията на в.л.Г. в съдебно заседание става ясно, че
сумите от 31.08.2010 и 13.03.2011 год. не са реално получени от ответника, а са
автоматично капитализирани съгласно споразумението от 31.08.2010 год. – това са
просрочените плащания, които се капитализират към дълга, както и неначислената,
но натрупана лихва по време на периода на облекчено погасяване. Според
заключението и обясненията на вещото лице, последните плащания са извършени на
31.08.2010 год. и на 14.09.2010 год. – две вноски по 70 CHF. По счетоводни
данни, банката е начислила договорни лихви в размер на 35 317,17 CHF.
Видно е от заключението, че ответникът е погасил главница за 33 месеца до
31.08.2010 год. в размер на 3 104,33 CHF, а остатъкът от търсената
главница възлиза на 63 332,28 CHF. Погасил е договорни лихви за 54 месеца
до 13.03.2011 год. и по счетоводни данни дължи сумата от 22 309,73 CHF.
Видно е от заключението, че към дата 14.09.2010 год. кредита по заемната сметка
има нулево салдо, поради което в.л.Г. не може да посочи откъде са взети парични
средства за погасяване по дебита на сметката за такси от 14,19 CHF към
14.05.2015 год. и лихви от 314,72 CHF на 13.03.2011 год. Вещото лице посочва в
заключението си, че прехвърлените задължения с договора от 03.10.2007 год. са
отписани от банката с нарочно съставено бордеро, включително кредит с титуляр П.С.
за обща сума в размер на 76 000,81 CHF.
При сключване на договора за цесия от 17.11.2011 год., са съставени две нови
банкови бордера – автоматично осчетоводяване при закупуване на кредит №778307 с
титуляр П.С., за суми в лева, равняващи се на 81 199,66 CHF. В съдебно
заседание в.л.Генов изяснява, че въпреки съставените документи за отписване на
вземането, банката е продължила да води вземането от разплащателната сметка и
на клиента до септември 2010 год. са удържани суми за такси, лихви и главници.
В.л.Генов заявява, че не са му били представени документи, от които да е видно,
че горните суми са били превеждани на новия кредитор.
Ищецът представя в оригинал двата документа, с които
са правени последни погасителни плащания по кредита от ответника – от
31.08.2010 год. и от 14.09.2010 год. От заключението на в.л.Николов се
установява, че подписите на двата документа за клиент са положени от ответника.
Както се посочи по-горе, по възникването на
облигационната връзка от договор за потребителски кредит не се спори. От тази
връзка за ищеца е възникнало вземане за главницата по договора за потребителски
кредит, възнаградителни лихви и такси. Със сключването на договора за
прехвърляне на вземания от 03.10.2007 год. банката се е разпоредила с вземането
си по договора за потребителски кредит, сключен с ответника, като за това не е
съществувала никоя от пречките по чл.99 ал.1 от ЗЗД. Както се установява от
уточненията, дадени от ищеца с молба вх.№1258/26.01.2016 год., приобретателят
на вземането „Бългериън рийтел сървисиз“ АД е имал качеството на небанкова
финансова институция и към този момент чл.3 ал.1, вр.чл.2 ал.2 т.12 от ЗКИ
(редакция обн.ДВ бр.52/2007 год., в сила от 03.07.2007 год.) е допускал
цесионерът да придобива вземания, произтичащи от доставка на стоки или услуги,
и поемане на риска от събиране на тези вземания, т.е. естеството на вземането,
произтичащо от банкова сделка, не е представлявало пречка за придобиването му
от небанкова финансова институция.
След придобиването му, „Бългериън рийтел сървисиз“ АД
е сключил допълнително споразумение към договора за кредит, с което е преуредил
съществени условия по него – размера на дълга чрез капитализиране на просрочени
задължения, гратисен период и размер на лихвата, която ще се начислява по време
на и след изтичането на периода, вкл. е подписан нов погасителен план с
ответника. С договора за цесия новият кредитор придобива само вземанията, които
цедентът е имал към длъжника, но не встъпва в същото правоотношение като нов
кредитор на мястото на стария, доколкото това може да бъде осъществено единствено
чрез активна субективна новация, за чието сключване е необходимо и съгласието
на длъжника. Смисълът на цесията е вземането да бъде отделено от
правоотношението, а новият кредитор да придобие единствено притезанието, т.е.
правото да иска нему да се изпълни по същия начин, по който длъжникът се е
задължил към стария си кредитор. Поради това доктрината приема, че придобивайки
вземането, новият кредитор не придобива и останалите права на стария кредитор,
напр.правото да се развали договора, от който произтича прехвърленото вземане.
Поради това съдът счита, че придобивайки вземането, новият кредитор не може да
влияе върху договорно-правната връзка, сключена между цедента и длъжника,
вкл.не може да променя уговорките между тях като увеличава размера на дълга,
променя размера на лихвата и т.н.; той само може да договори нови условия за
погасяване на придобитото вземане, но във вида, в който го е придобил, дори и
да не е изискуемо. Поради изложеното съдът намира, че допълнителното
споразумение, сключено с „Бългериън рийтел сървисиз“ АД, не е произвело
действие по отношение на ответника поради липса на основание за сключването му,
вкл.не е увеличило размера на дълга чрез капитализация на просрочените вземания
и изтеклата лихва в гратисния период. Ако все пак се приеме, че придобивайки
вземането, цесионерът придобива и правото да преурежда договорно- правната
връзка, възникнала между длъжника и стария кредитор, то според съда „Бългериън
рийтел сървисиз“ АД не е имал качеството на банка по смисъла на ЗКИ, даващо му
право да намесва в една банкова сделка. Според чл.3 ал.1 от ЗКИ, обн.ДВ
бр.59/2006 год., в сила към момента на подписване на първия договор за цесия,
финансовата институция е лице, което е различно от кредитна институция, но може
да извършва дейностите по чл.2 ал.2 т.5 - 14 от ЗКИ, както и може да отпуска
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, т.е. не може да извършва същинска банкова дейност
по чл.2 ал.2 от с.з. Със сключването на допълнителното споразумение се е
стигнало до нарушение на чл.3 ал.1 от ЗКИ, тъй като всъщност предоговаряйки
условията по договора за банков кредит, финансовата институция е предоговорила
условията по заем, отпуснат със средства,
които са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства от банка, т.е. извършила
е банкова дейност по определяне размера на дълга и лихвата. Това нарушение на
императивната норма на чл.3 ал.1 от ЗКИ води до нищожност на уговорките по
допълнителното споразумение, включително не задължава ответника по начина,
посочен от ищеца в исковата молба. Тук следва да се посочи, че според съда
неосъбщаването на цесията към датата на подписване на допълнителното
споразумение не е релевантно към въпроса за обвързващия ефект на същото. Съобщението
има за цел единствено да предпази длъжника да плати на некредитор, като до
съобщаването на цесията тя нито го ползва, нито му вреди.
В резултат на новия договор за цесия, сключен на
17.11.2011 год., ищецът е придобил обратно вземането си срещу ответника,
произтичащо от договора за потребителски кредит. Както се установява от
заключението на вещото лице, до м.септември 2010 година длъжникът е плащал на
стария кредитор - „Бългериън рийтел сървисиз“ АД, като според съда тези
плащания са имали погасителен ефект към дълга, поради несъобщаването на първата
цесия от „Българска пощенска банка“ АД по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към датата
на втората цесия, длъжникът вече е допуснал забава в плащанията. Забава е съществувала
и към датата на уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД за двата договора за цесия,
ето защо уведомяването се явява ирелевантно – след него длъжникът не е
престирал нищо, а преди него е престирал с погасителен ефект на първоначалния
си кредитор – „Юробанк България“ АД.
За да може да търси цялото, придобито с договора за
цесия от 17.11.2011 год. вземане, ищецът следва да установи, че то е изискуемо.
При сключване на договора за потребителски кредит, вземането е било разсрочено
на месечни вноски, включващи главница и лихви. При неплащане на падежните дати,
длъжникът е изпадал в забава за съответната месечна погасителна вноска, но не и
за цялото вземане. С разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ се урежда възможността
кредитът да бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем при допусната забава в
плащанията. Според възприетото с т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13
год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост по чл.60 ал.2 от ЗКИ настъпва с
волеизявлението на само една от страните по облигационната връзка при наличието
на две предпоставки: обективен факт на неплащане и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, с нарочно волеизявление, което трябва
да достигне до длъжника и именно моментът на узнаването му е момент на
предсрочната изискуемост.
Въпреки липсата на представен нарочен погасителен
план, подписан от страните към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, с който да се определят размера на погасителните вноски,
по факта на допусната забава не се спори. По твърдения на ответника, последното
плащане на задълженията си по кредита той извършил на 14.04.2010 год. (според
заключението – на 14.09.2010 год.), от което следва, че към датата, на която
банката е предприела действия за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, обективния факт на забава е
бил налице. Ищецът е отправил изявление
за обявяване на задължението за изцяло предсрочно изискуемо, достигнало до
ответника на 05.01.2015 год. и от този момент длъжникът е изпаднал в забава за
цялото предсрочно изискуемо вземане – главница, лихви и такси.
Възражението на ответника за погасяване на главното
вземане за главница с изтичането на общата петгодишна давност съдът намира за
неоснователно. Преди всичко следва да се посочи, че ищецът е представил
доказателства за две последователни плащания от ответника на дати 31.08.2010 и
14.09.2010 год., които са прекъснали давността по арг.от чл.116 б.“а“ от ЗЗД и
от този момент е започнал да тече нов петгодишен срок, който към 11.06.2015
год. не е бил изтекъл. Съдът изцяло възприема заключението на в.л.Н., дадено в
смисъл, че и двата подписа за клиент на платежните документи са изпълнени от
ответника. Заключението е изготвено обективно и компетентно. Вещото лице Н. е
работил въз основа на сравнителни образци, които не са били положени пред него,
а представляват подписи в различни документи, които не са съставени за нуждите
на делото, но това не се възприема от съда като пропуск и като основание за не
се ценят изводите на експертизата. Освен това, в съответствие с принципа на
„познавателната независимост“, формулиран в §1 т.7 от ДР на Наредба № 2 от 29
юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица,
вещото лице разполага със самостоятелност при избора на методи и средства,
използвани при експертното изследване. Заключението е било оспорено в съдебно
заседание от ответника само по отношение на изводите за авторството на подписа
от 14.09.2016 год. Дори и да се приеме, че изводите на експертизата за този
подпис са неправилни, това не може да промени изводите на съда относно
прекъсването на погасителната давност, тъй като подписът от 31.08.2010 год. е
положен преди изтичане на петгодишния давностен срок с крайна дата 11.06.2015
год. (датата на предявяване на иска).
Не е основателно и възражението за стопанска
непоносимост. Изменение или прекратяване на договор поради стопанска
непоносимост (чл.307 от ТЗ) може да се осъществи само чрез предявяване на
конститутивен иск, не по възражение – така решение №829/20.01.2006 год. по
т.д.№2121/2003 год. на ІІ т.о. ВКС, при това въздействието върху договорната
връзка чрез предявяването на такъв иск се осъществява само занапред и не може с
обратна сила да преуреди отношенията между страните - решение № 90 от 2010 г. на САС по т. д. № 738/2009 г.
Основателно е възражението
за погасяване по давност на част от вземанията за лихви като периодични платежи
с изтичането на кратката давност по чл.11 от ЗЗД. Погасителната давност като
фактически състав включва два елемента – срок и бездействие на кредитора по
време на срока. Както се установява от доказателствата по делото, в периода от
три години преди подаване на исковата молба ищецът не е предприел действия,
чрез които да прекъсне давността, нито длъжникът е осъществил подобни действия.
Както се установява от заключението на в.л.Генов, не е ясно откъде са постъпили
сумите, с които са погасени задължения на датите 14.05.2015 год. - 14,19 CHF и
13.03.2011 год. - 314,72 CHF, поради нулевото салдо на заемната сметка. Самият ищец също
не твърди и не представя доказателства, че плащанията са били извършени от
ответника, а служебното преоформяне на дълг от банка не е основание за
прекъсване на давността – така решение №214/14.02.2003 год. по гр.д.№18874/2002
год. V г.о. ВКС. Поради изложеното съдът намира, че договорните лихви,
претендирани от ищеца преди датата 11.06.2012 год., подробно описани в
приложението по чл.366 от ГПК, са погасени по давност.
В обобщение съдът намира, че ищецът има изискуеми
вземания срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит,
сключен на 03.09.2007 год., придобити с договор за цесия от 17.11.2011 год.,
както следва: главница в размер на 61 166,67 CHF, получена като разлика
между усвоената на 13.09.2007 год. главница и погасената чрез плащания в размер
на 3 104,33 CHF, без да се зачетат „усвоените“ главници по споразумението
от 31.08.2010 год; договорни лихви за периода от 11.06.2012 год. до 11.06.2015
год. в размер на 15 967,13 CHF и такси в размер на 1091,31 CHF за периода от 15.09.2010 год. до
18.05.2015 год. В горния размер осъдителните претенции следва да бъдат
уважени, а в останалата част до предявените размери – отхвърлени.
В съответствие с изхода на делото, всяка от страните
има право да ѝ бъдат присъдени сторените разноски съобразно
уважената, респ.отхвърлена част от претенциите.
Ищецът е направил разноски съобразно представения
списък в размер на 12 957,79 лв. От тях, съобразно уважената част от
претенциите, следва да му бъде присъдена сумата от 11 686,55 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 180 лв. за
възнаграждение на вещо лице. От тях, съобразно отхвърлената част от исковете,
следва да му се присъдят 17,66 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплати на „Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК *********, сумата от 78 224,83 (седемдесет и осем хиляди двеста двадесет и четири
франка и осемдесет и три сантима) CHF, представляваща прехвърлено с договор за цесия от 17.11.2011
година, сключен между„Бългериън рийтел сървисиз“ АД и ищеца вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит *******
от 03.09.2007 година, от която сумата от 61 166,67 CHF – предсрочно
изискуема главница; договорни лихви за периода от 11.06.2012 год. до 11.06.2015
год. в размер на 15 967,13 CHF и такси в размер на 1091,31 CHF за периода от 15.09.2010 год. до
18.05.2015 год., както и законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба в съда – 11.06.2015 год., до окончателното ѝ
изплащане, като в останалата част, до предявените размери на претенциите за
главница и до предявените размери на договорните лихви, както и за периода от
13.09.2010 год. до 11.06.2012 год. ОТХВЪРЛЯ
исковете.
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплати на „Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК *********, разноски съобразно уважената
част от претенциите в размер на 11 686,55 (единадесет хиляди шестстотин
осемдесет и шест 0.55) лв.
ОСЪЖДА
"Юробанк България” АД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260, с
ЕИК *********, да заплати на П.С.С., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, разноски съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 17,66 (седемнадесет 0,66) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: