№ 66
гр. Карнобат, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.а
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.а Административно
наказателно дело № 20242130200271 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано
е по жалба на А. Д. А., ЕГН:**********, от *** адв.И. А., против електронен
фиш серия К № 9164160/17.05.2024 година на ОДМВР Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева.
Жалбоподателят сочи че е вписан като ползвател на процесното МПС,
поради което наказващият орган е приел че той е извършил нарушението.
Оспорва наказателното постановление с твърдения че електронен фиш може
да се издаде само на собственика на МПС или на лицето на което е
предоставено за ползване, а собственикът може с декларация да посочи кое
лице е ползвало автомобила. Това наказващият орган не е направил и няма
доказателства за подадена от собственика декларация по чл.189, ал.5 от ЗДВП.
С така изложените твърдения жалбоподателят оспорва издадения
електронен фиш, като незаконосъобразен. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Д. А., редовно призован не се
явява. Постъпила е молба от адв.А., упълномощена от жалбоподателя, с която
твърди, че електронен фиш серия К № 7974140 издаден от ОД на МВР-Варна,
не е влязъл в сила, поради което нарушението на жалбоподателя не е
извършено при условията на повторност. Представя решение № 832 на РС-
Варна по АНД № 1728/2024г., с което е отменен електронен фиш серия К №
7974140 издаден от ОД на МВР-Варна. Останалите основанията за отмяна на
ЕФ се поддържат.
1
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява в
с.з. и не изпраща представител. Към административната преписка е
представено становище, според което ЕФ серия К №7974140 е влязъл в сила,
за което представя справка от АИС/лис 25/. Моли за потвърждаване на ЕФ
като законосъобразен и правилен, излага подробни съображения.
Жалбата е подадена от надлежна страна. По делото не са представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя и
предвид липсата на възражения от административния орган, съдът приема че
жалбата е процесуално допустима , подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш е издаден срещу А. Д. А. за това, че на 17.05.2024 г. в
14:45 часа на главен път I-6 на километър 454 в посока от гр.Карнобат към
гр.Айтос е управлявал лек автомобил „Пежо 206 с рег.№ 999 със скорост 96
км/час, при въведена максимално допустима скорост за движение извън
населеното място до 60 км/ч с пътен знак В 26. С отчетен толеранс от 3км на
измерената скорост. Нарушението е квалифицирано като извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К№7974140 на 14.09.2023 г., издаден от ОДМВР-Варна
За посоченото нарушение на жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 600 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип "TFR1-M" с № 644, към датата на
заснемане на нарушението е било годно и калибрирано, видно от приложените
протокол от проверка на мобилна система /лист 21/.
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и
надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. /л. 22/, съдържащ всички законоустановени реквизити.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази
посока.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП и разпита на свидетеля, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
При така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
2
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на
това основание.
Представена е справка за собственика на
процесното превозно средство/лист 14/, съобразно която същото е
собственост на М.С.В. от гр. Варна и е предоставено за ползване на
жалбоподателя А. Д. А..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилното
ангажиране на административната му отговорност. Разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП изрично сочи, че за извършеното нарушение отговорността се
носи от собственика на МПС или неговият ползвател. Възможността за
вписване на ползвател е предвидена в чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което
използва превозното средство по силата на правно основание, различно от
правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като
ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед
установеното вписване в свидетелството за регистрация на автомобила на
ползвател на превозното средство, настоящият състав приема, че в случая
правилно е приложена разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. второ от
ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на
ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален
документ, постига последиците на представяне на декларация от собственика
в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. От представената справка за
собственици на превозното средство е видно, че процесното МПС е с
регистриран ползвател А. А. и предвид факта, че не са ангажирани
доказателства същият да е упражнил предоставената му възможност по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, то законосъобразно ЕФ е издаден на регистрирания
ползвател на превозното средство, а не на регистрирания собственик. Следва
да се посочи, че в ЕФ името на А.А. е изписано срещу графата "Собственик,
на когото е регистрирано МПС, ползвател: ". След като е безспорно, че
санкционираното лице не е собственик на въпросния автомобил, а изрично е
записано качеството му на ползвател напълно основателно е ангажирана
административната му отговорност. В този смисъл е практиката на Бургаския
административен съд/ Решение № 366 от 16.03.2022 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 2885/2021 г. и Решение № 129 от 7.02.2022 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 40/2022 г./.
Основателно е възражението на жалбоподателя срещу квалификацията
3
на извършеното нарушение при условията на повторност. По делото не са
представени доказателства за датата на която е влязъл в сила ЕФ фиш серия К
№ 7974140 на ОДМВР-Варна. От защитника на жалбоподателя е представено
Решение на ВРС/лист 37-38/, с което издаденият електронен фиш е отменен.
При извършена служебна проверка в ЦУБИПСА съдът установи, че
представеното решение № 832/24.06.2024г. по АНД № 1728 по описа на РС-
Варна за 2024г. с което е отменен електронен фиш серия К № 7974140 на
ОДМВР-Варна, с който на жалбоподателя е наложена глоба от 50,00лева, за
нарушение на чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е влязло в сила на
28.08.2024г., поради което нарушението предмет на настоящото дело не е
извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 182, ал.4 от ЗДВП,
а представлява нарушение на чл.182, ал.2 т. 4 от ЗДвП, за което се предвижда
наказание глоба в размер на 300,00 лева.
Съгласно новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ и разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС – ОСС I и II колегия на ВАС по тълк.дело
№ 1, районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Разпоредбата на
чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ е
идентична по смисъл с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК и при липса на
съществено изменение на съставомерните факти в наказателното
постановление, в случая електронен фиш, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, съдът е задължен да приложи закон за по-леко
наказуемо административно нарушение. Следоватено съдът следва да
преквалифицира нарушението от такова по чл.182, ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДВП в
нарушение по чл. 182, ал.2 т.4 от ЗДВП и ЕФ да се измени, като на А. А. се
наложи глоба в размер на 300 лева. Такова изменение е допустимо тъй като
жалбоподателят се е защитавал по фактите изложени в ЕФ, защитавал се е
срещу по-тежко наказуемо нарушение и преквалифицирането на нарушението
по реда на чл.63, ал.7 т.1 от ЗАНН в по-леко наказуемо не нарушава и
ограничава правата му, при положение че липсва съществено изменение на
обстоятелствата при които е издаден атакувания електронен фиш.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Претендираното възнаграждение
на адв.А. е на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения, минималният размер на
4
адвокатското възнаграждение при интерес до 1000,00лв. е 400,00лв./ в случая
глобата по процесния ЕФ е 600,00лв./.
Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът не счита, че възнъграждението, регламентираното в Наредба № 1
/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение е прекомерно, но
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, което приключи
само в едно с.з. и вземайки предвид Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по
дело С-438/22, определи на адв.А. възнаграждение в размер на 300 лева. При
изменение на ЕФ относно наложеното наказание глоба от 600 лева на глоба
300 лева, то в полза на адв.А. следва да се присъди възнаграждение в размер
на 150 лева явяващо се половината от определеното възнаграждение
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 9164160/17.05.2024 година на
ОДМВР Бургас, с който на А. Д. А., ЕГН:**********, от с*** на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП, извършено повторно, е наложено административно наказание
глоба в размер на 600 лева, както следва: на основание чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДВП за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДВП налага на А. Д. А.,
ЕГН:********** административно наказание глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР-Бургас да заплати на адвокат И. А. А. АК –Варна
сумата от 150,00лева –адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5