РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Балчик, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Г. П. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20243210200159 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Г. Ц. В., ЕГН **********, с ***, против
Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ Балчик към ОД на
МВР Добрич, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Твърди се, че СУМПС
на жалбоподателката е издадено на *** г. от *** и е със срок на валидност до *** г. Излага
се, че към момента на издаване на СУМПС не е влязло в сила Споразумението за оттегляне,
съответно издател е била държава членка на ЕС. Поддържа се, че СУМПС съответства на
Приложение №1 към Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20.12.2006 г., приложима
във *** до края на преходния период – 31.12.2020 г. Сочи, че до тази дата държавите членки
на ЕС и *** взаимно признават издадените от тях СУМПС, а след нея е приложима
Конвенцията за движение по пътищата, по която договарящи страни са, както ***, така и
Република България. Твърди се, че за да бъдат признати в Република България издадените
след 31.12.2020 г. от *** СУМПС, последните следва да съответстват на Приложение № 6 от
Конвенцията и Приложение №1 към Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от
20.12.2006 г. Сочи се също, че преценката за валидност на СУМПС, издадени от
Обединеното кралство преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дата, е предоставена
на всяка държава членка на ЕС. Жалбоподателката счита, че по силата на Споразумението за
оттегляне, Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство след края на
преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР и на основание чл. 162, ал.
1
1 от ЗДвП е валидно СУМПС за категориите, посочени в него, на територията на Република
България. Наред с това посочва, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради
несъответствие между нарушената разпоредба и приложената санкционна норма. Поради
изложените съображения се отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на заявените основания.
Пледира за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На *** г. в *** часа жалбоподателката Г. Ц. В. управлявала л. а. марка ***,
собственост на К.Г.М., в с. *** Същата била спряна за проверка от служители на РУ Балчик
при ОД на МВР Добрич, сред които били свид. М. Г. и свид. С. К..
В хода на проверката на жалбоподателката било изискано СУМПС, като същата
представила такова, издадено от *** на *** г., със срок на валидност до *** г. След проверка
с ОДЧ гр. Балчик и граничен контрол било прието, че жалбоподателката управлявала с
чуждестранно СУМПС без същото да е подменено след пребиваване повече от три месеца от
последно регистрирано влизане в страната, а именно на *** г. през аерогара гр. ***, поради
което на същата бил издаден АУАН за допуснато нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу съставения АУАН №*** от *** г. не е постъпило писмено възражение.
След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН №*** от *** г. в
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, на *** г. Началникът на РУ
Балчик към ОД на МВР Добрич, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наложил на Г. Ц. В. „глоба“ в размер
на *** лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от представената справка за пътуване на лице, изготвена на *** г., в периода
от *** г. до *** г. жалбоподателката е преминала седем пъти през границите на Република
България, като последното регистрирано влизане преди датата на съставяне на АУАН е на
*** г. в *** ч.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят М. Г. и С. К.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с
необходимата конкретика, което дава основания на съда да кредитира показанията им като
пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
2
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, от
надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - ВПД Началник на
РУ Балчик към ОД на МВР Добрич. В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивната страна нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В АУАН и НП са посочени изрично и ясно мястото и датата на
извършване на твърдяното нарушение, същото е било описано подробно, като са отразени и
всички обстоятелства, свързани с осъществяването му.
Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Спорен между страните в производството е въпросът дали притежаваното от
жалбоподателката свидетелство за управление с номер № - ***, издадено от ***, е било
валидно за предприемане на управление на МПС.
От административнонаказващия орган е изложено твърдение, че жалбоподателят е
управлявал МПС на територията на Република Българияс чуждестранно СУМПС без да е
подменено след пребиваване повече от три месеца от последното регистрирано влизане в
страната.
Безспорно *** към датата на нарушението – *** г. не е страна от Европейския съюз.
Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз на *** г., съгласно
Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство *** и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01). *** не е и
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство по смисъла на чл.
126 от същото, доколкото след излизането й от Европейския съюз за нея неприложимо се
явява и Споразумението, тъй като спрямо нея не се прилагат и предвидените договори на
ЕС. От 31 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период,
в който европейското законодателство продължава да действа на територията на
Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да
договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да
3
бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.
С изтичането на 11-месечния преходен период, с оглед липсата на продължаване на
периода, считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън
ЕС и ЕИП и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според информация, публикувана на
страницата на Европейската комисия в интернет, достъпна на адрес: https: //commission.
europa. eu/system/files/2020-06/travelling_bg_6. pdf Брюксел, 2 декември 2020 г., REV5,
Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (***), в точка 6. 1. -
Свидетелства за управление на МПС, е предвидено, че съгласно правото на Съюза,
свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави - членки на ЕС, се признават
взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020 г.), това взаимно признаване
повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за
управление на МПС, издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага
международно споразумение - Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното
кралство е страна по тази конвенция, която предвижда признаването на националните
свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС,
които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция. Тоест, за да
продължи взаимното признаване на СУМПС, е необходим изричен акт на съответната
държава. В случая такъв акт липсва. Нещо повече в сайта на МВР /www. mvr. bg/, е
посочено, че в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС,
издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до
датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете
дати настъпи най-напред.
В настоящия случай датата на влизане на жалбоподателката в страната е на *** г. и
след изтичане на 3-месечния срок по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, автоматично се
дерогира валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да
управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй
като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в
страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да
управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за
управление, по арг. от чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е имал достатъчно време /повече от две години/ от влизането си в
България да се заинтересова за правилата, касаещи управлението на МПС със СУМПС от
*** и да си издаде българско свидетелство за управление, включително по реда на чл. 162,
ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. За констатираното нарушение, дори и да не е извършено умишлено от
Г. Ц. В., по силата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН се носи административна отговорност по
4
непредпазливост.
Ето защо наведените в тази посока възражения на жалбоподателката се явяват
неоснователни.
При така установените факти, съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивната страна на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на ***
лв. представлява минимален праг на санкцията, предвиден в разпоредбата на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, поради което и пред съда не е поставен въпросът за неговата завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е направила искане за разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник
РУ Балчик към ОД на МВР Добрич, с което на Г. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на *** лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14-дневен срок получаване на съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5