№ 41
гр. Благоевград, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20221200900127 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Ищец в настоящия съдебен процес е М. И. М., ЕГН **********, адрес с. ***,
обл. Благоевград, ул. „***“ № 8.
Претенциите са насочени срещу ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. София, район „***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д..
Трето лице-помагач на ответника е П. Т. К., ЕГН **********, адрес гр. ***.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2021 г., около 14:45 ч., по път II-19,
км 70+500, общ. Гоце Делчев, се движел лек автомобил с ДК№ Е *** МН,
марка „БМВ“, модел „318“, управляван от водача Б. Б. С. с несъобразена с
пътните условия скорост, и при маневра „ляв завой“ същият реализирал ПТП
с автомобил с ДК№ Е *** КМ, марка „ФИАТ“, модел „Пунто“, с водач П. Т.
К.. При настъпилото ПТП пострадал ищецът, който бил пасажер в лекия
автомобил „БМВ“. Съставен бил протокол за ПТП с пострадали лица № 51 от
08.11.2021 г. Взето било административно отношение към виновния водач С..
Образувано било ДП № 462 от 2021 г. на РУМВР Гоце Делчев. Установена
била причината за настъпилото ПТП - несъобразена с пътните условия
скорост от страна на Б. С.. Вследствие на настъпилото ПТП, ищецът получил
разкъсно-контузна рана на дясното бедро и счупване на десния пубис.
1
Поставени му били катетри_на бъбреците и пикочния мехур. Извършена била
операция. В деня на събитието той бил закаран до ЦСМП в гр. Гоце Делчев,
но тъй като получените травми били по-сложни, се наложило неговото
спешно транспортиране и хоспитализиране в УМБАЛСМ „Пирогов“. Там му
направили изследвания и оперативно закрита репозиция на травматичната
увреда. Изписан бил на 15.10.2021 г. за домашно лечение. Назначили му строг
постелен режим в продължение на няколко месеца. Трудно покривал
ежедневните си нужди и бил принуден постоянно да ползва чужда помощ
през този период. До момента болките и страданията му не били отшумели.
Той не се чувствал добре нито физически, нито емоционално. Изживените
уплах и стрес нарушили психофизиологичната му концентрация. Този млад и
енергичен човек бил лишен за дълго време от обичайния си динамичен
живот, а преживеният шок вследствие претърпяната злополука щял да остане
завинаги в съзнанието му. Спомените от ПТП го съпътствали постоянно и
започнал да страда от безсъние, да се събужда през нощта и да преживява в
съзнанието си случилото се ПТП отново и отново. За лекия автомобил „БМВ“
имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валидна
към датата на ПТП, с ответното дружество. Иска се осъждане на последното
да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него болки и страдания, настъпили вследствие процесното
ПТП, заедно със законната лихва, считано от датата на изтичане на
тримесечния срок - 17.04.2022 г., както и направените разноски, включително
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В отговора на ответника се застъпва позицията, че предявените искове са
неоснователни. Не били налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Не се оспорва съществуването на договор за
такава застраховка, сключен между застрахователя и собственика на лекия
автомобил „БМВ“, валиден към 09.10.2021 г. /датата на настъпване на
процесното ПТП/. Нямало доказателства за влязла в сила присъда, която да
обуслови прилагането на чл. 300 от ГПК. Нарушено било правото на защита
на ответника, понеже исковата молба не била окомплектована с годни
доказателства. Твърденията на ищеца били бланкетни и с липса на каквато и
да е аргументация. Оспорва се обективирания в констативния протокол за
ПТП механизъм на настъпване на въпросното произшествие. Настъпилите
2
увреждания на ищеца били последица от виновното поведение на водача на
лекия автомобил „ФИАТ“. Последният управлявал колата със скорост, която
надвишавала нормативно определената максимална такава за процесния
пътен участък, и по този начин станал причина за настъпването на събитието
и причиняването на вредите. Водачът на лекия автомобил „БМВ“ бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не бил нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието било случайно. Ударът
настъпил вследствие неправомерното поведение на водача на лекия
автомобил „ФИАТ“, който, поради движението си с несъобразена скорост и
неспособността си да контролира превозното средство, станал причина за
настъпване на ПТП. Застрахованият при ответника водач не бил длъжен и не
могъл да знае, че водачът на лекия автомобил „ФИАТ“ не спазва установения
законов ред за движение по пътищата. Ударът настъпил в опасната му зона за
спиране и водачът на лекия автомобил „БМВ“ нямал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. От друга
страна, той предприел всички възможни мерки за предотвратяване на ПТП.
Събитието се дължало на обстоятелства, стоящи извън неговия контрол и
възможности. Не можело да се приеме, че е налице непозволено увреждане
по смисъла на чл. 45 от ЗЗДог, защото липсвали вина и противоправно
поведение. Тъй като в случая застрахованият не бил отговорен за възникване
на произшествието, то не можела да бъде ангажирана и отговорността на
неговия застраховател. Сочените от пострадалото лице увреждания не били
последица на виновно поведение на водача на застрахования автомобил. Не
били налице доказателства, че уврежданията, болките и страданията, описани
в исковата молба, са в причинна връзка с твърдяното ПТП. Оспорват се
твърденията на ищеца, че същият е бил в тежко състояние, налагащо
непрестанни чужди грижи, невъзможност да се обслужва и т. н. Оспорва се
продължителността на твърдените болки и страдания, търпени от
пострадалия. Поддържа се, че ПТП е настъпило единствено поради
субективните действия на водача на лекия автомобил „ФИАТ“, който се
движел с несъобразена скорост, не владеел автомобила постоянно и адекватно
и с поведението си станал причина за събитието. В условията на евентуалност
се твърди, че е налице независимо съизвършителство от страна на водача на
лекия автомобил „ФИАТ“. Същият управлявал колата с несъобразена с
конкретните пътни условия скорост и пренебрегнал състоянието на пътната
3
настилка и интензивността на движението, като по този начин не бил в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът имал
задължението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато е възникнала опасността. В нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, водачът се бил движил със скорост, надвишаваща нормативно
определената и несъобразена с интензивността на движението, в резултат на
което не успял да спре своевременно. В нарушение на чл. 25 от ЗДвП, същият
управлявал автомобила, без да съобразява поведението си с обстановката на
пътя, като с това създал опасност за участниците в движението. Водачът имал
задължението да съобрази поведението си с положението, посоката и
скоростта на движение на намиращите се след, пред и покрай него превозни
средства. Той управлявал лекия автомобил „ФИАТ“ с гуми, които не били
предназначени за процесните условия и били негодни за безопасно движение
по пътищата, с което допринесъл за ПТП и настъпването на вредите.
Процентът на съизвършителство от страна на водача на лекия автомобил
„ФИАТ“ бил поне 80. В условията на евентуалност се твърди и наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Същият, в
нарушение на чл. 137а от ЗДвП, пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан. Сочените травматични увреждания били резултат само и единствено
от противоправното поведение на ищеца. При ползване на обезопасителен
колан, същият щял да бъде в състояние да задържи пътника в седалката на
автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани. Всички телесни
наранявания били в резултат от свободното придвижване на тялото на ищеца
в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите
от автомобила, като това била и основната причина за констатираните
увреждания. На отделно основание се поддържа наличие на съпричиняване от
страна на ищеца поради непровеждане на предписаното медикаментозно
лечение, контролни прегледи и рехабилитация и/или физиотерапия, което в
значителна степен допринесло за интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания. С поведението си в нарушение на императивни
норми на закона и неглижирането на провежданото лечение и/или
рехабилитация, пострадалият в значителна степен допринесъл за настъпилия
по отношение на него вредоносен резултат, както и за интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания. Размерът на претенцията
бил необосновано завишен. Заявеното в исковата молба по отношение на
4
претърпените болки и страдания не отговаряло на обективната
действителност. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не
било адекватно и съразмерно на претърпените от ищеца болки и страдания.
Претендираната като обезщетение парична сума не кореспондирала с
претърпяното. Обезщетението не било съобразено със съдебната практика и
социално-икономическата обстановка в страната. Вредите трябвало да са
действителни, реални и да съществуват обективно. Тъй като за оценяването
на неимуществените вреди нямало въведен обективен законов критерий за
определяне, било необходимо те да бъдат оценени разумно, въз основа на
равнопоставеност, отнесена към негативните последици, понесени от
пострадалото лице, така че обезщетението да не се превърне в неоправдан
източник на приходи. Трябвало да се вземе предвид принципът на
пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост. Моли
се за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Правните основания на претенциите се съдържат в нормите на чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а тези на възраженията - в разпоредбите
на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се
заключения на вещи лица.
Исковете са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани
по същество.
Предявена е главна осъдителна претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ водач. Съгласно посочената
материалноправна норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска пряко от застрахователя обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Успешното провеждане
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента изисква
установяване на две групи юридически факти: от една страна, наличие на
застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на
застраховател, и прекия причинител на увреждането, в качеството на
застрахован, а от друга - всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, включващ противоправно поведение /действие
5
или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и
вина, която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.
В случая е съществувало валидно застрахователно правоотношение.
Несъмнен е и фактът на настъпилото ПТП. Вещото лице инж. Рая С. е
категорично, че причината за инцидента е от субективен характер и се
изразява в неправилни действия от страна на водача на лекия автомобил
„БМВ“, който се е движел със скорост, несъобразена с метеорологичните и
пътни условия и по-висока от критичната такава за успешно завиване, при
което колата е навлязла в насрещното пътно платно и се е стигнало до
процесното ПТП. Водачът на лекия автомобил „ФИАТ“ не носи отговорност
за инцидента. Вредите и причинната им връзка с противоправното деяние се
установиха по безспорен начин от свидетелските показания и заключението
на комплексната експертиза. Презумпцията за вина на шофьора на лекия
автомобил „БМВ“, закрепена в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше
оборена. Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответното застрахователно дружество.
Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не
е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането,
начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено,
допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Обезщетението за
неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото
лице, без да става източник на неоснователно обогатяване.
В случая пострадалият е получил счупване на десния пубис и разкъсно-
контузна рана на дясното бедро.
От неоспореното комплексно експертно заключение се установява, че през
първите 7-10 дни след настъпилото ПТП, М. е търпял значителни по
интензивност болки и страдания. Около две седмици той е бил на легло. След
втората седмица същият е започнал да се придвижва с проходилка, а след
първия месец - с патерица. Общият възстановителен период при него е
продължил около 3-4 месеца. В болница е прекарал около седмица. Не е
6
провеждана рехабилитация. Приемани са антикоагуланти и обезболяващи.
Правени са превръзки на раната в домашни условия. Непровеждането на
рехабилитация е удължило възстановителния период с около месец. В
момента ищецът е напълно възстановен от травмите си.
От неоспореното заключение на д-р М. К. се изяснява, че вследствие на
процесното ПТП, М. е изпитал силна тревога, угнетеност и страх. Тези негови
преживявания са в рамките на нормалната психологична реакция на стрес.
Няма обективни и субективни данни, след процесното ПТП, при ищеца да е
възникнало психично разстройство /заболяване/. В момента М. не изпитва
значим субективен емоционален стрес, чувства се психически добре и
пълноценно е вграден в социалната и семейна среда.
От показанията на свидетелката Найле М., които не са в противоречие с
останалия събран доказателствен материал, става ясно, че пострадалият й
внук отначало е лежал на легло, не можел да става и бил с памперс. Всички
роднини се грижели за него. Той не можел да се изправя в леглото и затова се
налагало да го хранят те. М. не можел да се къпе и за хигиената му ползвали
мокри кърпички. След това той започнал да се раздвижва с проходилка. След
памперсите, ищецът използвал подвижен тоалетен стол за около два месеца.
В началото на третия месец след инцидента, М. започнал да се придвижва с
патерица. Повече от 6 месеца ищецът не можел да излиза и да се вижда с
приятелите си. Раните продължавали да го болят, но не постоянно, а на
моменти. Преди катастрофата той играел футбол, а сега въобще не можел да
спортува, защото го боляли нараняванията от произшествието.
Съобразявайки всички гореизложени релевантни факти и обстоятелства и
отчитайки общите икономически условия в страната към момента на
инцидента, както и установените лимити на отговорността на
застрахователите към същия момент, съдът намира, че справедливият размер
на заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
вследствие на процесното ПТП е 20 000 лева. Въпросната сума следва да бъде
преведена от застрахователя по съответната банкова сметка на адвокат Т. П.,
тъй като са изпълнени условията по чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за
съпричиняване. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва
7
обективно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое
противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно /Решение № 50072 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/. В такава насока
разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/
вреди в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“, София, 2020 г., стр. 149-150. В
случая се установява, че ищецът не е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП и е пътувал с поставен предпазен колан. Не са опровергани
показанията на свидетеля С., който казва, че тъй като коланите им - неговият
и на М., не можели да се разкопчаят, се намесили други хора, които ги
срязали с нож. Дори обаче да се приеме, че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан, при установения механизъм на ПТП не може категорично да
се изключи настъпването на тазовата фрактура. Известно е, че коланът пази
тялото предимно от движение напред при челен удар. При странични удари
той не е така ефективен. В случая ударът е бил страничен и предната дясна
врата е огъната навътре в купето. Ето защо, дори с поставен предпазен колан,
е очевидна възможността счупването на таза да е настъпило именно по този
начин /подобен казус е обсъден в Решение № 436 от 27.04.2021 г. на САС по
в. гр. д. № 3271/2020 г., ГО, 1 състав, докладчик съдията М. Райкинска/.
Претенцията за законна лихва е основателна. Такава се дължи от датата,
следваща изтичането на тримесечния срок, предвиден в нормата на чл. 497,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ - 18.04.2022 г.
Предвид изхода на спора и частичната неоснователност на иска за
неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на застрахователя
трябва да бъде присъдена съответната част от направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за свидетел и депозит за
експертиза.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът, от своя страна, следва да
преведе по сметка на съда държавна такса от 800 лева и възнаграждения на
експерти от 433,33 лв., както и да заплати на адвокат Т. П., на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 1816,67 лв.,
съобразно приложимата в казуса норма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и уважения размер на иска.
8
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София,
район „***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на М. И. М., ЕГН
**********, адрес с. ***, обл. Благоевград, ул. „***“ № 8, на правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди -
болки и страдания, от ПТП, станало на 09.10.2021 г., около 14:45 ч., на път II-
19, км 70+500, общ. Гоце Делчев, заедно със законната лихва, считано от
18.04.2022 г. до окончателното изплащане, като парите се преведат по
съответната банкова сметка на адвокат Т. И. П., ЕГН **********, САК,
кантора в гр. София, ул. „***.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. М., предявен срещу ЗАД „***“, за разликата
между присъденото обезщетение от 20 000 лева и претендираното такова от
60 000 лева.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, адрес с. ***, обл. Благоевград, ул.
„***“ № 8, да заплати на ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. София, район „***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., сумата
от 2677,33 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща частта от направените от застрахователя
разноски по делото, която съответства на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София,
район „***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да преведе по сметка на
Окръжен съд Благоевград в „Централна кооперативна банка“ АД - BG11
CECB ***, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса от 800
/осемстотин/ лева и възнаграждения на експерти от 433,33 лв. /четиристотин
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София,
район „***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да преведе по съответната
банкова сметка на адвокат Т. И. П., ЕГН **********, САК, кантора в гр.
София, ул. „***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв,
възнаграждение в размер на 1816,67 лв. /хиляда осемстотин и шестнадесет
9
лева и шестдесет и седем стотинки/.
Решението е постановено при участието на П. Т. К., ЕГН **********, адрес
гр. ***, като трето лице-помагач на ЗАД „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. София, район „***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д..
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен
съд София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10