Определение по дело №277/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20192300500277
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              Въззивен  граждански  състав         

На 25 септември 2019 година

В закрито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                          ВЕСЕЛА СПАСОВА                                                         

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч. гр. дело №277   по описа за 2019 година

За да се произнесе взе предвид:

 

Производството е образувано е по Частна жалба на П.А.Г. от гр.София, чрез пълномощник адв. В.В., срещу Определение №1966/15.08.2019г. постановено по гр.д.№3008/2018г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на П.А.Г. за отмяна на наложената му на основание чл.92а от ГПК глоба в размер на 100 лв. Обжалваното определение намира за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Доводите се свеждат до липсата на основание за санкциониране по реда на чл.92а от ГПК предвид установяването на причината за неизпълнение на възложеното от съда задължение, не взети под внимание от съда. Иска отмяна на наложената санкция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С определение №1720/16.07.2019 г. ЯРС е наложил на ищеца П.А.Г., на основание чл.92а от ГПК глоба в размер 100 лв. поради това, че същия  е станал причина за отлагане на делото в последното с.з. на 20.05.2019 г., тъй като не е довел поисканите от него и допуснати до разпит от съда свидетели, и не е представил доказателства за наличие на уважителни причини за невъзможността за явяването на свидетелите, както и доказателства удостоверяващи нуждата от насрочване на с.з. за по-далечна дата.

С молба депозирана от Г. пред ЯРС, същия е поискал отмяна на наложената глоба, тъй като съдът бил преценил да допусне свидетелите, а можел да откаже събирането на това доказателство; свидетелите следвало да бъдат разпитани в предходното заседание, което било отложено заради недоведени от ответника свидетели; датата на с.з. била променена от 23.04. на 20.05. като втората не била съгласувана със свидетелите и съответно те имали ангажименти; ищецът бил положил усилия да удостовери причините за неявяването на свидетелите, но не успял да се свърже със свидетелите, и че като ищец по трудов спор след, като бил освободен от такси и разноски в производството не следвало да бъде глобяван. С атакуваното определение №1966/15.08.2019г., молбата за отмяна е оставена без уважение от ЯРС.

Частната жалба е изпратена по пощата на 04.08.2019г., т.е. в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл.92 а от ГПК предвижда, че страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91 от ГПКЗа нарушения, които затрудняват хода на производството, какъвто характер има не воденето на допуснати от съда свидетели за разпит в о.с.з., съгласно чл.91, ал.2 ГПК, глобата е в размер от 100 до 1200 лв. 

Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че допускането от съда на събиране на гласни доказателства- разпит на свидетели при довеждане от страната и неизпълнението на това задължение от същата, без представяне на доказателства за извинителни причини за това, както и обстоятелството, че тази страна е освободена по закон от ДТ и разноски по никакъв начин не води до оневиняване на поведението на ищеца, водещо до отлагане на съдебното заседание. На ищеца е била дадена възможност от първоинстанционния съд да удостовери с надлежни доказателства уважителните причини, поради които е било невъзможно свидетелите да бъдат доведени в с.з, ЯРС дори е удължил на срока за това по молба на страната. Въпреки това доказателства за наличие на обективни причини, пречещи на ищеца до доведе поисканите от него свидетели в о.с.з. не са били представени. Въззивникът не е сторил това нито с  молбата за отмяна на глобата, нито с настоящата частна жалба. При това положение правилен е изводът на ЯРС, че с поведението си ищецът е станал причина о.с.з. от 20.05.2019 г. да бъде отложено,  за което правилно на осн. чл. 92а вр. чл. 91 ГПК е санкциониран за това отлагане. Определената от  ЯРС глоба е в рамките на минималния нормативно предвиден размер и съответства на процесуалното поведение, което се санкционира.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1966/15.08.2019г. постановено по гр.д. №3008/2018г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на П.А.Г. за отмяна на наложената му на основание чл.92а от ГПК глоба в размер на 100 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                 2.