Присъда по дело №1109/2016 на Районен съд - Дупница

 

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 94/16.12.2019 г. по НОХД № 1109/2016  г. по описа на Дупнишки районен съд

 

Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение против П.И.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********,  като е посочила правно основание за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК; М.Е.О., роден на *** година в гр. Благоевград, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование – учил до 7-ми клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; Б.Е.Е., роден на *** година в гр. Дупница, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование – учил до 7-ми клас, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: ********** – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК

Представителят на Дупнишка районна прокуратура поддържа обвинителния акт, като счита че деянието и авторството на деянието е безспорно доказано от безпротиворечивите показания на пострадалите и свидетелката, очевидка на случая, ведно с показанията на служителите на  РУ на МВР гр. , ведно с изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. В тази връзка счита, че дадените обяснения от подсъдимите, доколкото едновременно са и защитна позиция и доказателствено средство, следва да се кредитират съобразно всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, тъй като подсъдимите М.О. и Б.Е., чрез обясненията си се стремят да поемат вината върху себе си и да оневинят подсъдимия П.М., поради обремененото му съдебно минало. В тази връзка, счита, че показанията на св. Н.И., поради обстоятелството, че се намира в близки отношения с подсъдимия П.М.,  следва да не бъдат кредитирани. Още повече, че последните са нелогични, непоследователни и противоречат на показанията на пострадалите свидетели и съдебно-медицинските експертизи. Пледира по отношение на подсъдимия П.М. да бъде наложено ефективно наказание за  двете извършени деяния „лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, като бъде приложена и разпоредбата на чл. 23 от  НК. Предлага да бъде приложена и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като деянията са извършени в изпитателния срок  на наложеното наказание по НОХД № 1592/11 г. по описа на ДнРС, като бъде определен „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. По отношение на подсъдимия М.О. предлага да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,  чието изтърпяване да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 3 години, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. По отношение на подсъдимия Б.Е. предлага да бъдат наложени наказания за двете деяния „Лишаване от свобода“ за срок от осем месец, чието изтърпяване да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК, за срок от 2 години като при размерът на наказанието съдът се съобрази с редукцията предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК и респ. съдът приложи разпоредбата на чл. 23 от НК и определи едно общо наказание, тъй като двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, като отново бъде отложено изпълнението на наказанието. Пледира да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер, както и подсъдимите да бъдат  осъдени да заплатят направените деловодни разноски.

В хода на съдебното следствие свидетелят пострадалите свидетели- М.М., Р.М. и Вирджиния Й.  са депозирали молба за конституиране като частен обвинител и граждански ищец в процеса, като молбата е уважена. Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес три граждански иска, като Вирджиния Й. е насочила претенция против подсъдимия Б.Е. в размер на 1 500 (хиляда и петстотин),  Р.М. срещу подсъдимия  П.М.  в размер на 3 000 (три хиляди) лв. и М.М. срещу тримата подсъдими в общ  размер на 3 000 (три хиляди) лв., представляващи нанесени неимуществени вреди- претърпени болки  и страдания вследствие на травматичното увреждане от престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието -19.03.2016 г. до окончателното изплащане на цялата сума или настъпване на основания за нейното прекратяване. Частните обвинители и граждански ищци, чрез адв. Л., поддържат изцяло обвинението на РП гр. Дупница, като счита че подсъдимите са виновни и са осъществили състава на престъпленията посочени със същата правна квалификация в обвинителния акт, като акцентира, че следва да бъдат преценени гласните доказателства, условно делящи се на две групи, като съдът вземе предвид обстоятелството, че св. Н.И. и Д.Р., са в близки отношения с подсъдимия П.М.. Пледира съда да му наложи съответно със закона и деянието наказание по справедливост. Претендира изцяло да бъде уважен размера на предявените граждански искове. Претендира деловодни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.   

В хода на производството по делото подсъдимият П.М. е дал обяснения, като твърди, че връщайки се от конни състезания по случай Тодоровден закупили бутилка уиски и бира в кенчета бира като се насочели и вървели в посока на техните къщи. Били на ул. „Юрий Гагарин“, когато подсъдимия Б.Е. е извикал по минаващия покрай тях автомобил управляван от свидетеля М.М., който спрял, слязъл и с двете си ръце го блъснал в областта на гръдния кош, на което подсъдимия П.М. отвърнал със същото. В този момент се намесил М.О., който ударил св. М.. На свой ред св. М. ударил подсъдимия М.О. и двамата паднали на земята,  в близост до задната дясна страна на автомобила. Подсъдимият П.М. издърпал подсъдимия М.О. и двамата тръгнали нагоре по улицата, като преди това се огледали за другия подсъдим- Б.Е., който бил паднал отпред пред фаровете на колата и св. М.М. го ритал. Тъй като подсъдимия М.О. искал да се отскубне от подсъдимия П.М., за да защити подсъдимия Б.Е., подсъдимия  М. положил усилия и го задържал. След известно време другия подсъдим- Б.Е. ги настигнал и казал, че е ударил момичетата, на което подсъдимия П.М. се ядосал, ударил го и го изоставили, като подсъдимия Б.Е. тръгнал в различна от тях посока. След това и П.М. срещнал едно момче от гр. Дупница, с което тръгнал, като се разделили с М.О., с цел да не възникне по-голям скандал. По пътя М. видял, че срещу тях излизайки от къщата си и насочвайки се към магазина  върви Н., като я върнал да върви нагоре с него. Според него тя станала свидетел на случилото се, като дърпала Б. да не прита М.. Лично той не е видял Б.Е. да е нанесъл удари на момичетата, които пътували с М.М.. Момичето, с което П.М. бил близък се казва Дидка- сестра на Н., тя също слизала по улицата, но не е видяла нищо. В последна дума моли съдът да бъде справедлив.

Адв. К. –защитник на подсъдимия П.М., пледира неговия подзащитен да бъде оправдан, като счита, че показанията, в частта на св. М., че не се познава с П.М. са недостоверни, както и, че М. знаейки служебното си положение е могъл да не реагира по този начин на една захвърлена празна кутийка от бира по колата му, тъй  като е могъл да предположи последиците от една подобна свада. Освен това самият св. М. е влязъл също в спор с подсъдимия П.М. и в този смисъл счита, че   правната квалификация, че деянието е извършено по хулигански подбуди. Счита, че показанията на св. К. не следва да се кредитират, тъй като същите са противоречиви, а следва да се вземат предвид обясненията на неговия подзащитен и обясненията на подсъдимия М.О., от които е видно, че П.м. се е опитвал да разтърве биещите се. Същият не е участвал в побой. В тази връзка моли съдът да анализира безпристрастно противоречивите показания на останалите свидетели, които били на място и пострадали от деянието.

Подсъдимият М.О. също е дал обяснения. Той също твърди, че Б. е казал неприлични думи по адрес на минаващия М., който спрял автомобила и като слязъл блъснал в областта на гърдите П.М..  М.О. се намесил и при сдърпването двамата с М. паднали на земята, а Б.Е. започнал да рита с крака, като част от ритниците попаднали и върху О.. П.М. успял да издърпа О. и го издърпал нагоре по улицата и като се обърнали за Б.Е. видели, че е повален на земята, застанал в защитна позиция, като сложил ръцете си на главата, за да я предпази, а св. М. го ритал. Според подсъдимия О. схватката станала пред колата и докато си разменяли удари и паднали на земята се озовали зад колата. В последна дума моли да му бъде наложено справедливо наказание.

Адв. Г.- защитник на подсъдимия М.О., пледира да бъде определено справедливо наказание по отношение на неговия подзащитен като съдът се съобрази с обстоятелството, че О. е направил пълно самопризнание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, като и да бъде отчетено, че причина за инцидента има пострадалия св. М., като счита, че тези обстоятелства са многобройни и би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. Моли да бъдат ценени противоречивите свидетелски показания, като съдът вземе предвид, че деянието е извършено само в съучастие с Б.Е., а не в съучастие с П.М., тъй като последният се е опитвал да разтърве биещите се св. М. и подсъдимия О.. По отношение на гражданския иск счита, че е доказан, но моли съдът да определи минимален размер като вземе предвид причинените вреди на св. М..

Подсъдимият Б.Е. е дал обяснение. Твърди  че докато вървели по улицата М.М. минал много близо покрай него и той е изрекъл глупост на която св. М. реагирал и спрял с автомобила. Като слязъл се сдърпали първо с подсъдимия П.М.. Намесил се О. и при размяна на ударите двамата и св. М. и подсъдимия О. паднали на земята. Той започнал да ги рита.. П.М. издърпал М. и тръгнали нагоре по улицата, като през това време св. М. го блъснал на земята, пред колата и започнал да го рита. След като се изправил двете момичета са започнали да го дърпат и скубят, затова той ги блъснал с ръцете си и те паднали на капака на колата, а той тръгнал по улицата. В последна дума моли да му бъде наложено справедливо наказание.

Адв. Б. – защитник на подсъдимия Б.Е. счита че обвинението е доказано, като моли съдът да вземе предвид показанията на св. М., че телесните й повреди са причинени не от подзащитния ѝ, а от подсъдимия П.М.. Счита че обясненията на подзащитния ѝ са в насока да бъде прикрито престъплението извършено от подсъдимия П. Методев. В тази насока моли да не бъдат кредитирани показанията на св. Н.И., които изцяло са в противоречия с целия събран доказателствен материал по делото. Пледира да бъде наложено наказание „Обществено порицание“ на подзащитният ѝ при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК, като счита, че в случая доверителят ѝ не е извършил две престъпления в условията на реална съвкупност. Счита, че предявените граждански искове са основателни и доказани, но моли да бъдат уважени в минимален размер, тъй като претендираната сума е в завишен размер.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

П.И.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.     

М.Е.О. е роден на *** година в гр. Благоевград, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование – учил до 7-ми клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН  **********.

Б.Е.Е. е  роден на *** година в гр. Дупница, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование – учил до 7-ми клас, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********. В хода на съдебното следствие същият е навършил пълнолетие. Доколкото деянието е извършено от него докато е бил неполнолетен е приложена справка-характеристика, от която  е видно, че лицето произхожда от многодетно семейство с ромски произход, с нисък социален статус. Лицето се води на отчет в ДПС при РУ Рила с ПД. Регистриран е сато извършител на противообществени прояви и кражби. Многократно през годините  влиза в къщи на самотно живеещи възрастни хора в града и краде дребни неща. Често предизвиква скандали и  се бие със съученици и други деца от махалата. Поведението му е нагло и арогантно, няма респект и уважение както към отделните личности, така и към институциитте. Не зачита и не спазва общоприетите правила и норми на поведение в обществото. Доста често злоупотребява с алкохол със знанието и негласно съгласие на родителите му. Налагани са му възпитателни мерки по чл. 13 от ЗБППМН по две възпитани дела. Учил е до 16 години. Няма интерес да продължи образованието си.                                               

На 19.03.2016 г., ден събота –Тодоров ден, около 19:00 ч. св. М.М. със съпругата си - св. Р.М. и нейната сестра - св. Вирджиния Й., която им била на гости в дома им, находящ се в гр. Кочериново, ул. „Малчика” № 5, тръгнали с личния автомобил на св. М. в посока гр. Благоевград, тъй като искали да отидат до магазин „Кауфланд“. Преди да отидат до гр. Благоевград свидетелите Момчилови решили да закарат св. Вирджиния Й. до тях,  като тя живее в гр. Кочериново, на ул. „Юрий Гагарин“ № 27, която улица е единствената асфалтирана и водеща от центъра на града в посока циганската махала. Движейки се по ул. „Юрий Гагарин“ в гр. Кочериново св. М. забелязал тримата подсъдими – П.М., М.О. и Б.Е., и св. Н.И., които се движели по средата на улицата. Тримата подсъдими били употребили алкохол и се движели нестабилно. Чувайки, че зад тях се движи автомобил, освободили част от платното, но минавайки покрай тях с автомобила си, тримата започнали да викат и псуват по автомобила управляван от св. М.. Подсъдимият Б.Е. захвърлил празна кутийка от кенче, с което  успял да удари задната част на автомобила. Чувайки, че автомобила е ударен, св. М. спрял и излязъл да вили дали не е причинена някаква щета. Това се случило на два метра от къщата на св. М.К.. В това време подсъдимите застигнали автомобила и св. М.М. през прозореца ги попитал защо правят такива работи, като чул нецензурни думи и обиди по свой адрес, на което св. М. им казал да си тръгват и да не създават проблеми. В момента, в който св. М. се опитал да излезе от автомобила си, подсъдимия П.М. започнал да блъска вратата на шофьора и да възпрепятства слизането му от нея. Въпреки това св. М. успял да слезе от автомобила, като подсъдимия П.М. го ударил като приблъскал  първата врата  от ляво на автомобила, но въпреки това препятствие св. М. успял да слязе и застанал до задна лява врата на автомобила. Св. М. отново му казал да не се занимава с такива неща, тъй като го е видял че е пиян, но подсъдимия П.М. му отвърнал, че не го плаши, независимо, че св. М. е полицай. В този момент тримата подсъдими заобиколили св. М. и без каквито и да е било повод и поведение от страна на св. М., но под влияние на алкохола, подсъдимия М. го ударил два пъти с юмрук в областта на гърдите, като веднага в последващ момент първи го ударил с юмрук в областта на лицето подсъдимия М.О.. Тримата подсъдими започнали да го удрят и блъскат, като от развилата се динамична ситуация св. М.М., заедно с подсъдимите се изместили от задната лява страна на автомобила, отзад към багажника от дясната страна на автомобила и вече минали отпред на автомобила.  Там от ударите на тримата подсъдими св. М. паднал на земята, след което и тримата подсъдими започнали да му нанасят удари с крака по цялото му тяло и предимно го ритали в областта на главата. В този момент св. М.М. не е успял да се защити, тъй като бил нападнат неочаквано от тримата подсъдими, като само от тяхна страна му били нанасяни удари. Той се опитвал да стане и да се отбранява, но това не било възможно с оглед насочената агресия, численото превъзходство на нападателите и позицията, в която вече бил приведен пострадалия свидетел. Свидетелките М. и Й., виждайки от автомобила, че св. М. вече е на земята и тримата подсъдими му нанасят побой се изплашили и излезли навън, като се опитали да помогнат на св. М.. Св. М. започнала да дърпал блузата на подсъдимия М., за да престанат да нанасят побой над съпругът ѝ. Тогава подсъдимия П.М. се отблъснал със сила дясната ръка на св. М., с която тя го била хванала за блузата и започнала да го дърпа, от който удар св. Р.М. почувствала силна болка в областта на малкия си пръст. Веднага подсъдимия М. ѝ нанесъл и силен удар с юмрук в областта на лицето, като М. се замаяла от внезапната силна болка, като до този момент не била удряна, занесла се, но не паднала на земята. Докато св. М. се опитвала да преустанови побоя, дърпайки за блузата подсъдимия М., св. Й. се насочила към подсъдимия Б.Е., който бил полуприведен и ритал св. М., като се опитала да го издърпа хващайки връхната му дреха. Подсъдимият Б.Е. се извъртял и ѝ нанесъл силен удар в областта на лявата  скула на лицето, от който изпитала силна болка и ѝ се завило свят. Тримата подсъдими престанали да нанасят удари на свидетелите, след като св. М.К., която излязла на улицата, за да изхвърли боклука в кофата за боклук, която била пред входната ѝ врата видяла времето през което св. М. бил застанал на задната лява врата на автомобила и се придвижили до багажника на автомобила св. К. се прибрала в  къщи, тъй като имала монтиран в дома си СОТ  и сигнализирала чрез паник-бутон. От звука, който издавал монтираната система подсъдимите преустановили действията, като подсъдимия П.М. започнал да дърпа подсъдимия М.О. и побягнали нагоре по пътя. След тях тръгнал и подсъдимия Б.Е..  Св. М. и св. Й. помогнали на св. М. да  се изправи, тъй като имал главозамайване от нанесените му удари. Св. М. веднага сигнализирал и служителите на РУ на МВР гр. Рила, като на място пристигнали - св. А. и св. И.. Те установили, че свидетелите М., М. и Й. имат видими следи от наранявания, като и че тримата подсъдими  не били на място. Полицейските служители установили, че очевидец на случая е св. М.К., както и че св. М. познавал двама от нападателите си – подсъдимия П.М., с който се познавали от деца и подсъдимия Б.Е., с прякор „Турчето“. При пристигането на полицаите на място били бащата, брата и братовчеди на св. М., като св. А. помолил да ги отпрати, за да не се създава излишно напрежение. След снемане на обяснения от очевидците полицейските служители направило обход, като в ромската махала не установили извършителите. Върнали се в центъра на гр. Кочериново и от сервитьорката на кафе „169“ установили, че бащата на  подсъдимия П.М. е бил в кафето във видимо нетрезво състояние, а пред кафето възникнал скандал между П. ***, като с П. били още две лица. Тя ги описала подробно, като казала, че чула и името М. на един от тях. Така полицейските служители установили по описание на телосложението и посоченото лично име, че с П.М. е бил подсъдимия М.О.. Още същата вечер полицейските служители отишли установили подсъдимия Б.Е. на третокласен път 107, посока гр. Рила, на разклона за с. Стоб, който бил във видимо нетрезво състояние, държейки двулитров галон с бира и повтарял през цялото време, че само той е извършител на деянието. Подсъдимият Е. бил задържан и закаран в сградата на РУ гр. Рила. В къщата на подсъдимия П.М. полицейските служители не установили дееца, но казали на неговите родители, че трябва да се яви в полицията. Бащата веднага позвънил, но подсъдимия М. казал , че няма да се прибира у дома. В дома на М.О. също не открили дееца, като известили родителите, че го издирват, но те заявили, че синът им е с П.М. по случай Тодоров ден.  На другия ден подсъдимите М. и О. отишли без да се налага използването на физическа сила или помощни средства в сградата на РУ на МВР гр. Рила и дали обяснение по случая.  

Св. И.И. и М.М., доколкото е полицейски служител, изготвили докладни записки по случая

Тъй като изпитвали силни болки свидетелите М., М. и Й. веднага потърсили медицинска помощ, като посетили Спешно отделение гр. Благоевград, като до там ги откарал братът на св. М. –св.Иван М., тъй като последният не бил в състояние да управлява автомобила. След като били прегледани и с оглед установените наранявания св. М. била насочена към специалист - ортопед, тъй като била установена фрактура на пети пръст на дясна ръка. Първоначално на св. М. ѝ бил поставен гипс до лакътя, а след това и шина, за да може да се грижи за бебето си, като това ѝ състояние  възпрепятствало отглеждането на 5-месечното ѝ бебе, и се наложило да бъде подпомагана от близките ѝ хора в този период. Св. М. не могъл да работи, което установил на следващия ден, че не могъл да издържи 12 часовата смяна по охрана на футболен мач и се наложило да бъде в отпуск по болест 14 дни до пълното му възстановяване, тъй като по цялото тяло имал синини и изпитвал болки. Св. Й. също няколко дни не е ходила на работа, заради здравословното ѝ състояние.

Св. Й., св. М. и св. М. посетили и били освидетелствани от съдебен лекар в СМО към „МБАЛ-Благоевград“ АД -д-р Златин, който им издал медицински свидетелства, в които описал  установените наранявания.

Тази ситуация придобила публичност,  тъй като медиите отразили случая и станало достояние на широк кръг общественост.

Видно от изготвената съдебно медицинска експертиза, св. М.М. вследствие на нанесеният му побой е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, изразяваща се в отоци, кръвонасядания и охлузвания в челната област ма лицето и окосмената част на главата в дясно; контузия на гръден кош в ляво- кръвонасядане и болка. Контузия в областта на лява лакетна става - оток, охлузване и болка при движение. Охлузвания по коленете. Описаните увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи/тъпо ръбести предмети и отговарят да са причинени по време и начин та които съобщава пострадалия –нанесен побой с ръце и ритници и събаряне на земята от няколко лица. Описаните увреждания са причинили на пострадалият временно разстройство на здравето не опасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Срокът за пълно възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е около 2 - 3 седмици. От обяснението на вещото лице, е видно че описаните в медицинските документи контузии на св. М., не могат да се получат само при еднократно падане.

Св. Р.М., в следствие на извиване на ръката й и удара с юмрук в областта на лицето от подсъдимия М. е получила фрактура на първата (проксимална) фаланга на пети пръст на дясна ръка –коса, без съществено разместване или раздробяване на фрагменти с кръвонасядане и оток по дланта на дясната ръка. Кръвонасядания и охлузване по лицето. Тези увреждания отговарят да са причинени но време и начин, съобщен от св. М., като са ѝ причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота  извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Срокът за възстановяване, при благоприятно протичащ процес, е около 3-4 седмици.  Като свидетелката е имала за този период  е имала лекостепенно затруднение при извършване на обичайните дейности с дясната ръка. Останалите увреждания (кръвонасядания и охлузване по лицето са ѝ причинили болки и страдания.

Св. Й., в следствие на удара в лицето от подсъдимия Б.Е. е получила кръвонасядане и болка в областта на лявата скула, като тези травматични увреждания са й причинили болка и страдание, което възстановяване е около една седмица.

Горното се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните свидетели –Вирджиния Й., Р.М., М.М., М.К., И.И., Д.  А., Иван М., Е.В., Н.И., Д.Р.. Съдът  счете, че показанията на св. Е.В.- баща на подсъдимия Б.Е., са неотносими по предмета на делото, тъй като касаят развили се взаимоотношения впоследствие, за което св. М. е бил обследван от органите на МВР дали е отправил заплахи спрямо подсъдимия Е.. Следва да бъде подчертано, че съдът не кредитира показанията на св. Н.И. в частта, в която твърди, че подсъдимия Б.Е. е нанасял физически побой едновременно на св. М. и св. Й. с шамари и „тупаници“, както и че подсъдимия П.М. не е участвал в побоя над св. М., а само е разтървавал биещите се, като е дърпал подсъдимия М.О. и Б.Е. да преустановят действията си, както и че тя е направила опит да издърпа Б.Е. и да го задържи, тъй като същият вместо да тръгне по улицата нагоре се е опитал да се върне, тъй като тези показания са в разрез със събрания доказателствен материал по делото – предимно от показанията на пострадалите св. М., св. М. и св. Й. и свидетеля-очевидец на случая М.К.. От показанията на св. К. е видно, че св. Н.И. е стояла на 5-6 метра по-нагоре от паркирания автомобил, където се е случило произшествието. От друга страна чрез показанията си св. И. цели да оневини действията на подсъдимия М., тъй като той и нейната сестра са имали близки отношения. В тази връзка съдът не кредитира обясненията и на тримата подсъдими, предимно на подсъдимите О. и Е., които поемат отговорността за деянието върху себе си, целейки да оневинят деянието на подсъдимия П.М.. Този извод се извежда и от представените по делото и неоспорени от страните съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещо лице д-р Н., Докладни записки; Медицински документи; Справка-характеристика и изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бобошево за подсъдимия Б.Е., справка за съдимост на подсъдимите.

В хода на съдебното следствие е изготвена и приложена като доказателство съдебно –медицинска експертиза досежно обясненията на подсъдимия Б.Е., че му бил нанесен побой от св. М. и от подсъдимия М., като видно от приложената медицинска документация изготвена при освидетелстването на лицето при задържането му за 24 часа не са отразени данни за установени по него травматични увреждания, такива данни не са налице и във всички останали материали по делото.  От медицинска гледна точка наличните данни изключват възможността за „жестоко ритане“ от друго лице в областта на главата на Б.Е., тъй като в този случай същият би получил външни видими увреждания, които би следвало да бъдат установени и отразени при извършения преглед от  екипа на ЦСМП, но вещото лице не изключва възможността да са му били нанесени някакви по-леки удари (шамар или дърпане за косата, каквото е неговото обяснение, че св. Й. го дърпала за косата), които да не доведат до причиняване на външни видими увреждания, а само до болка или болка и страдание за период от минути да няколко часа или дни. Ето защо, заради тези оплаквания на подсъдимия Б.Е. при прегледа е отразено, че е „Клинично здрав“, не са отразени данни за установени травматични увреждания, но е отразено, че е проведено лечение с една ампула „Аналгин“ през устата.

              

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:

Действайки  по гореописания начин подсъдимият П.М., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. е чл. 20 ал. 2 от НК.

От обективна страна подсъдимия П.М. на 19.03.2016 г. около 19.00 ч. в гр. Кочериново, на ул. „Юрий Гагарин“, пред дом № 15, в съучастие като съизвършител с М.Е.О. и Б.Е.Е.,*** /чрез нанасяне на удари е крака в областта на главата и тялото/ е причинил лека телесна повреда на М.Е.М. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от ПК, /контузия на главата, изразяваща се в отоци, кръвонасядания и охлузвания в челната област на лицето и окосмената част на главата вдясно; контузия на гръден кош вляво - кръвонасядане и болка; контузия в областта на лява лакетна става - оток. охлузване и болка при движение; охлузвания по коленете/, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено без каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност/.

Освен това на 19.03.2016 г. около 19,00 ч. в гр. Кочериново, на ул. „Юрий Гагарин“, пред дом № 15 /чрез нанасяне на удар е юмрук в областта на лицето и е хващане на дясната ръка и отмятаното й със сила встрани/, е причинил лека телесна повреда на Р.Л.М. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от ПК /фрактура на първата /проксимална/ фаланга на V-ти пръст на дясна ръка - коса, без съществено разместване или раздробяване на фрагменти; е кръвонасядане и оток по дланта на дясна ръка; кръвонасядания и охлузване по лицето/, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено без каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност.

Действайки  по гореописания начин подсъдимият М.О., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. е чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна подсъдимия М.О. на 19.03.2016 г. около 19,00 ч. в гр. Кочериново, на ул. „Юрий Гагарин“, пред дом № 15, в съучастие като съизвършител с П.И.М. *** и Б.Е.Е.,*** /чрез нанасяне на удари е юмрук в областта на лицето и чрез нанасяне на удари е крака в областта на главата и тялото/ е причинил лека телесна повреда на М.Е.М. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, /контузия на главата, изразяваща се в отоци, кръвонасядания и охлузвания в челната област на лицето и окосмената част на главата вдясно; контузия на гръден кош вляво - кръвонасядане и болка; контузия в областта на лява лакетна става - оток. охлузване и болка при движение; охлузвания по коленете/, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено без каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност/.

Действайки  по гореописания начин подсъдимият Б.Е.Е., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 12 пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2. във вр. с чл. 20 ал. 2. във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.

От обективна страна подсъдимия Б.Е. на 19.03.2016 г. около 19,00 ч. в гр. Кочериново, на ул. „Юрни Гагарин“, прел дом № 15, в съучастие като съизвършител е П.И.М. *** и М.Е.О. *** /чрез нанасяне на удари е крака в областта на главата и тялото/ е причинил лека телесна повреда на М.Е.М. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, /контузия на главата, изразяваща се в отоци, крьвонасядания и охлузвания в челната област на лицето и окосмената част на главата вдясно; контузия на гръден кош вляво - кръвонасядане и болка; контузия в областта на лява лакетна стана - оток, охлузване и болка при движение; охлузвания по коленете/, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди /деянието с извършено без каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност/, и макар н непълнолетен с могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Освен това на 19.03.2016 г. около 19,00 ч. в гр. Кочериново, на ул. „Юрий Гагарин“, пред дом № 15 /чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето/,е причинил лека телесна повреда на В.Л.Й. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето /контузия на лицето - кръвонасядане и болка в областта на лява скула/, като телесната повреда с причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено без каквато и да с причина и поведение от­страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност/, и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна  подсъдимите са извършили деянията умишлено, при пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасният им характер, предвиждали са общественоопасните им последици и са искали настъпването им, като подсъдимия Е. макар и непълнолетен с могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимите са действали при общност на умисъла като всеки един от е съзнавал какво извършва другия във всеки един момент, когато са нанасяли телесна повреда на пострадалия М.М..

Подсъдимите М., О. и Е. за извършили чрез действията си нанасяне на леки телесни повреди на пострадалите св. М. и св. М. с разстройство на здравето, тъй като на пострадалите свидетели са причинени  анатомични увреждания извън посочените в чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2  от НК, като временното разстройство на здравето им е било  неопасно за живота им, а подсъдимия Е. е причинил и лека телесна повреда на пострадалата св. Й. изразяваща се чрез болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. В конкретния случая е налице  квалифицирания състав на чл.131, ал.1 т.12 от НК, тъй като съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.

Процесното деяние е извършено по мотиви изразяващи явно неуважение към обществото както и към човешката личност. Такива са налице, тъй като подсъдимите  съвсем безпричинно и на публично място- на улицата са нападнали свидетелите –пострадали, като са им причинили леки телесни повреди,  причинени по хулигански подбуди, тъй като деянието е извършено без каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалите, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност. Изразено е поведение от страна на извършителите,  което представлява явно неуважение към св. М., св. М. и св. Й., и пренебрежително отношение към елементарни правила на поведение и човешката личност. В случая извършителите са целели чрез нападението над пострадалите да покажат явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на установения правов ред и морал, както и към човешката личност. Установено е, че подсъдимите и пострадалите не се имали лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда.

Обект на престъплението по чл. чл.131, ал.1 т.12 от НК, са  обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено, чрез действие, което по своето естество е въздействие върху организма на другиго, което  е предизвикало изменение в отделни органи и тъкани в организма на пострадалите. Престъплението е резултатно, увреждащо.

С оглед на гореизложеното, съдът ги призна подсъдимите М., О. и Е. за виновни по повдигнатите им обвинения, правилно квалифицирани в обвинителния акт от държавното обвинение.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:

- принципът за законоустановеност на наказанието, залегнал в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото наказание в чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, в което се предвижда наказание - „лишаване от свобода” до три години и за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.2, в което се предвижда наказание - „лишаване от свобода” до една година или пробация

- принципът за индивидуализация на наказанието, визиран отново в чл.54 от НК, изхождайки от наличието в случая на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства (смекчаващо отговорността на подсъдимия Е. обстоятелство, че е неосъждан и по отношение на всички подсъдими –направеното частично самопризнание, с което съдействат  за разкриване на деянието, а като отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство съдът отчете високата обществена опасност на личността на всеки един от подсъдимите с оглед на многобройните предходни осъждания на подсъдимите О. и М., недобрите характеристични данни на подсъдимия Е., видно от приложените по делото справки, приети като писмени доказателства, високата обществена опасност на конкретното деяние, тъй като се установи, че действително освен високата обществена гласност, деянието е възпрепятствало нормалния ритъм на живот на пострадалите свидетели, като съдът се съобрази и с  целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК

– т. нар. генерална и специална превенции. При тези данни съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимите следва на последните да бъдат наложени наказания, както следва:

 При условията на чл.54, ал.1,вр. с чл. 37 , ал.1,т.1 а от НК на подсъдимия  П.И.М. за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК му наложи наказание „Лишаване от  свобода” за срок от  2   две години при първоначален „строг” режим на изтърпяване на  наказанието. За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК му наложи наказание „Лишаване от  свобода” за срок от  2   две години при първоначален „строг” режим на изтърпяване на  наказанието.

Двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, поради което на осн. чл. 23, ал. 1 от НК съдът  определи едно общо най – тежко наказание, от така  наложените по – горе,  а именно: на осн. чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание и  наложи на подсъдимия П.И.М., с ЕГН ********** -„Лишаване от  свобода” за срок от 2  две години при първоначален „строг” режим на изтърпяване на  наказанието.

Тъй като настоящето деяние е извършено в изпитателния срок по наложеното му наказание по НОХД № 1592 2011г. по описа на РС Дупница, съдът  постанови, на осн. чл. 68, ал. 1, от НК подсъдимия П.И.М., с ЕГН **********, да изтърпи наложеното му по НОХД № 1592 2011г. по описа на РС Дупница наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две ) години и  6 ( шест ) месеца, като определи същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на изтърпяване на  наказанието.

По отношение на подсъдимия М.Е.О., с ЕГН ********** за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 37 , ал. 1, т. 1 а от НК съдът му наложи наказание „Лишаване от  свобода” за срок от  10 (десет) месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване на  наказанието.

По отношение на подсъдимия Б.Е.Е., с ЕГН ********** за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, след редукцията е предвидено наказание лишаване от свобода до две  години, но не повече от предвиденото в закона, което за конкретното деяние е до три години, при условията на чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 а от НК му наложи наказание „Лишаване от  свобода” за срок от  3 (три) месеца, за което на осн. чл.69, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяване на  наказанието за  срок от 1  (една) година, тъй като са налице материалноправните предпоставки за това предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като съдът взе предвид и ниската възраст на дееца. За престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, след редукцията е предвидено наказание лишаване от свобода до две  години, но не повече от предвиденото в закона, което за конкретното деяние е до една година или пробация, при условията на чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 а от НК съдът наложи на подсъдимия Б.Е.Е. наказание „Лишаване от  свобода” за срок от  3 (три) месеца. Тъй като подсъдимият не е осъждан съдът на осн.чл.69, ал.1 от НК отложи изтърпяване на  наказанието за  срок от 1  (една) година.

Двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, поради което на осн. чл. 23, ал. 1 от НК съдът  определи едно общо най – тежко наказание, от така  наложените по – горе,  а именно: на осн.чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия Б.Е.Е., с ЕГН **********, едно общо  наказание  „Лишаване от  свобода” за срок от  3 (три) месеца, като приложи и разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК и отложи изтърпяване на  наказанието за  срок от 1  (една) година.

 Досежно направеното искане от адв. Б. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „обществено порицание“, тъй като същият е бил непълнолетен кам датат на извършване на деянието по отношение на подзащитния ѝ Б.Е. настоящият съдебен състав счита, че в случая е неоснователно, тъй като е налице множество престъпления, извършени от подсъдимия Е., които по аргумент от разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК изключват приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“. Разпоредбата на чл.78а от НК се прилага при едновременното наличие на определените в същата предпоставки – за престъплението да се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или друго по- леко наказание, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и причинените имуществени вреди да са възстановени. С ал.7 на чл.78а от НК са въведени ограничения, като в редакцията на разпоредбата към инкриминираната дата, едно от тези ограничения е при „множество престъпления”. Според възприетото в правната теория тълкуване „множество престъпления” е особена форма на осъществяване на усложнена престъпна дейност. Тя е налице, когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при който с оглед реализираните или неосъждания за отделните посегателства са възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът вече е осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление.

 

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

 

Предявените граждански искове намират правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимите (умишлен нанесени  леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК, извън случаите на чл. 129, ал. 2  и чл. 129 , ал. 2 от НК и по чл. 130, ал. 2 от  НК), претърпени от гражданските  ищци вреди от неимуществен характер -претърпени болки  и страдания вследствие на травматичното увреждане от престъпленията, невъзможността им да упражняват без усилия обикновените ежедневни дейности – за св. М. и невъзможността им за определен период от време да упражняват трудовите си функции- за св. Й. и св. М.. При тези данни, имайки предвид от една страна вида и характера на конкретните неимуществени вреди, които са свързани  с настъпилите неблагоприятни за него последици от непосредственото нанасяне на лека телесна повреда, от които са претърпели силни болки и страдания, активната възраст на пострадалите св. Й. и св. М., в която е необходимо да полагат труд, но са били затруднени, а св. М. е била затруднена да отглежда новороденото си дете, освен това пострадалата свидетелка М. е имала затруднения и от битов характер да се обслужват свободно в ежедневието както себе си така и бебето си, от друга страна с оглед критериите за справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната практика (включително и чрез ППВС), съдът намери, че гражданският иск за нанесената лека телесна повреда от подсъдимия П.И.М., живущ ***, ЕГН: **********, на Р.Л.М., с ЕГН **********, се явява основателен и доказан до размера на 3000 (три хиляди) лева, поради което и го уважи в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането  - 19.03.2016  година, до окончателното изплащане в пълен размер на уважената парична сума по исковата претенция.

Също така съдът счете, че гражданският иск за нанесената лека телесна повреда от подсъдимия  Б.Е.Е., живущ ***, ЕГН: ********** на Вирджиния Л.Й., с ЕГН ********** се явява основателен и доказан до размера на  800 (осемстотин) лева, като прие че същата сума ще обезпечи нанесените неимуществени вреди вследствие на деянието, изразяващи се в болка и страдание, ведно със законната лихва, считана от датата на деянието – 19.03.2016 година, до окончателно изплащане в пълен размер на уважената част на предявения граждански иск, като съдът счете, че иска за разликата до 1500 (хиляда и петстотин) лева е завишен, предвид нанесената лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, с която е нанесена болка и страдание и св. Й. и същата се е възстановила в рамките на една седмица, като прекалено завишен, поради което за разликата до 1 500 (хиляда и петстотин) лв. съдът го отхвърли като неоснователен и недоказан.  

 Също така съдът счете, че гражданският иск за нанесената лека телесна повреда от подсъдимите  П.И.М., живущ ***, с ЕГН: **********, М.Е.О., живущ ***, с ЕГН: **********, и Б.Е.Е., живущ ***, с ЕГН: **********, да заплатят на М.Е.М., с ЕГН **********, се явява основателен и доказан до размера на 3000 (три хиляди) лева, поради което и го уважи в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането  - 19.03.2016  година, до окончателното изплащане в пълен размер на уважената парична сума по исковата претенция.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите П.И.М., М.Е.О. и Б.Е.Е. да заплатят по сметка на ОД на МВР Кюстендил направените на ДП разноски в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева за изготвяне на експертиза, както и по сметка на Районен съд-Дупница сумата от 257.80 лв. (двеста петдесет и седем лева и осемдесет стотинки).

Освен това съдът осъди подсъдимите П.И.М.,  М.Е.О. и Б.Е.Е. да заплатят по сметка на Районен съд-Дупница сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважената част от гражданския иск, предявен от М.Е.М..

Също така съдът осъди подсъдимия  П.И.М. да заплати деловодни разноски, а именно сума в размер, да заплати по сметка на Районен съд-Дупница сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважената част от гражданския иск, предявен от Р.М., съща така съдът осъди подсъдимия Б.Е.Е., да заплати по сметка на Районен съд-Дупница сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважената част от гражданския иск, предявен от Вирджиния Л.Й..

Съдът осъди подсъдимите П.И.М., живущ ***, с  ЕГН: **********, М.Е.О., живущ ***, с ЕГН: **********, и Б.Е.Е., живущ ***, с ЕГН: **********, да заплатят  на М.Е.М., с ЕГН **********, Р.Л.М., с ЕГН ********** и В.Л.Й., с ЕГН ********** сумата в размер на 800 осемстотин лева представляващи деловодни разноски за един адвокат.

 По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: