Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1186
12.10.2017г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от
съдия Илиев въззивно гражданско дело №1600/2017г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на В. Я. Г. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника й по
делото адв. З. В., против
Решение №1398 от 04.05.2017г., постановено по гр.д. №9552/2016г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХХI гр.с., с което
е бил отхвърлен
предявения от нея
против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от общо 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, поради неизпълнение на задължение на длъжностни лица от
лечебното заведение да извършат аутопсия на починалия съпруг на В.Г., с което
са попречили за установяване на обективната истина за обстоятелствата около
заболяването, лечението и смъртта му, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й заплащане.
В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и уважаване на предявения иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, със седалище и
адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№66, ЕИК *********, чрез
пълномощника си по
делото адв. М. Ш., оспорва същата
и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснато при
постановяването му нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия
между страните правен
спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, поради неизпълнение на задължение на длъжностни лица от лечебното заведение да извършат аутопсия на починалия й съпруг, с което са попречили за установяване на обективната истина за обстоятелствата около заболяването, лечението и смъртта му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й заплащане. От фактическа страна по делото е безспорно, че на 08.07.2011г. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е починал съпругът на ищцата М.Р.Г.. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 от Закона за здравето на лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра, а съгласно разпоредбата на ал.4 по изрична молба на близките на починалия ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №16/21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения молбата на близките за неизвършване на аутопсия следва да бъде писмена, каквото форма е предвидена и в действащите към датата на смъртта на пациента вътрешноведомствени актове в ответната болница- Заповед №670/07.12.2010г., допълнена със Заповед №4/04.01.2011г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. По делото няма спор между страните, че на М.Г. не е била извършена аутопсия от служителите на ответното дружество, като по делото не се установява нито близките му да са подавали молба, нито ръководителят на лечебното заведение да е издавал заповед за освобождаването му от аутопсия. При това положение следва да се приеме, че от страна на съответните длъжностни лица от ответната болница е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1 от Закона за здравето. Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от така допуснатото нарушение, тъй като същото е попречило за установяване на обективната истина за заболяването, лечението и причините за смъртта на съпруга й. Тези твърдения са основателни. Съгласно разпоредбите на Раздел VІІІ, т.1 от действащата в процесния период Наредба №18 от 06.08.2012г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична патология“, целта на аутопсията е да се изясни същността на патоморфологичните процеси, които са в основата на болестта, причинила смъртта на болния, и да се формулира патологоанатомична диагноза, а задачите на аутопсията са: да състави точен и подробен аутопсионен протокол за макроскопското и хистологичното изследване на починалия; да оформи патологоанатомичната диагноза; да документира неразпознатите от клиниката заболявания; да съпостави патологоанатомичната с клиничната диагноза; да информира лекуващите лекари, осигурителната система, близките и обществените и съдебните органи при необходимост. В настоящия случай доколкото аутопсия на починалия съпруг на ищцата не е била извършена, то не е било възможно да се постигнат целите и задачите й- не са били изяснени патоморфологичните процеси, които са в основата на болестта, причинила смъртта на болния, не е било проведено макроскопско и хистологично изследване на починалия, не е била формулирана патоанатомична диагноза, която да може да бъде съпоставена с клиничната, нито са били документирани евентуално налични неразпознати от клиниката заболявания. Без значение в случая е обстоятелството, че е било издадена епикриза, в която е била посочена диагнозата и причините за смъртта на починалия съпруг на ищцата, тъй като същата е била издадена само въз основа на известните на лекуващите лекари в хода на лечението данни, и при липса на извършена аутопсия, която представлява изрично нормативно уредено средство за установяване на обективната истина за обстоятелствата около заболяването, лечението и смъртта му. Без значение по същите причини е и обстоятелството, че по повод смъртта на М.Г. е било водено досъдебно производство, в хода на което са били назначавани експертизи за установяване на причините за същата. От показанията на разпитаната по делото свидетелка И.К. се установява, че след смъртта на съпруга й ищцата В. Г. си е задавала въпроса защо не е била извършена аутопсия и си мислела, че ако такава е била извършена, то е можело да се докаже от какво е починал. Тези въпроси възниквали тъй като по време на лечението му в различните болнични заведения често били сменяни диагнозите му, както и назначената терапия. Едва в хода на образуваното досъдебно производство ищцата разбрала, че аутопсията е била задължителна, което още повече я потиснало и притеснило. От показанията на св. С.Ч. се установява, че ищцата била огорчена от това, че не е била извършена аутопсия на съпруга й и имала съмнения за причините за смъртта му. С оглед на така събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че от допуснатото от служителите на ответното дружество нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1 от Закона за здравето са били причинени неимуществени вреди на ищцата, тъй като у същата са останали съмнения относно действителните причини за заболяването, лечението и смъртта на съпруга й. С оглед установените от свидетелските показания негативни психически преживявания за ищцата съдът намира, че справедливото обезщетение, което следва да й се определи за същите е в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта- 08.07.2011г. до окончателното й заплащане.
Предвид горното
в
частта му, с която
предявеният иск е
бил отхвърлен за
сумата от 2000
лв. обжалваното решение
следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови
ново решение за уважаване
на иска за
сумата от 2000 лв.
В частта му, с която предявеният
иск е бил
отхвърлен за разликата
над 2000 лв.
до 5001 лв.
обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора
и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищцата следва
да бъдат присъдени направените
по делото разноски
за двете инстанции,
съразмерно на уважената
част от иска. Съгласно
представените списъци на
разноските същите възлизат
на 663 лв.
за първоинстанционното и
на 402,02 лв.- за въззивното
производство или общо
на 1065, 02 лв.,
от които по съразмерност следва
да й се
присъдят 425,92 лв.
На
основание чл.78, ал.3 от
ГПК в полза
на ответното дружество
следва да се
присъдят разноски за
отхвърлената част от иска.
Ответникът е направил разноски
за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното
производство в размер
на 440 лв.,
от които по
съразмерност следва да
му се присъдят 264,03 лв.,
като обжалваното решение
се отмени в
частта му, с която ищцата
е била осъдена
да заплати на
ответника разноски за
разликата над 264,03 лв. до
440 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №1398 от 04.05.2017г.,
постановено по гр.д. №9552/2016г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХI гр.с., в
частта му, с която е
бил отхвърлен предявеният
от В. Я. Г. ***, ЕГН **********,
против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, иск
с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, поради неизпълнение на задължение на
длъжностни лица от лечебното заведение да извършат аутопсия на починалия й съпруг М.Р.Г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й заплащане,
както и в
частта му, с която В. Я. Г. е била
осъдена да заплати
на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД разноски
по делото за
разликата над 264,03
лв. до 440 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, със седалище и
адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№66, ЕИК *********, да заплати
на В. Я. Г. ***,
ЕГН **********, против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, поради неизпълнение на задължение на
длъжностни лица от лечебното заведение да извършат аутопсия на починалия й съпруг М.Р.Г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата
от 425,92 лв.
разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1398 от 04.05.2017г.,
постановено по гр.д. №9552/2016г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХI гр.с., в
частта му, с която е
бил отхвърлен предявеният
от В. Я. Г. ***, ЕГН **********,
против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, иск
с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати разликата над
2000 лв. до 5001
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, поради неизпълнение на задължение на длъжностни лица от лечебното
заведение да извършат аутопсия на починалия й
съпруг М.Р.Г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от
08.07.2011 г. до окончателното й
заплащане,
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от
връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.