№ 3850
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110109252 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана във
ВРС на 20.07.2023 г. от ищеца М. Й. И., ЕГН ********** , с адрес: ***, чрез адвокат М. Т.
Т.,член на АК -Варна, с личен номер ***, с адрес на кантората: ***, с адрес за призоваване и
съобщения: ***0, чрез адв. М. Т., ВАК срещу ответното дружество: „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК
***,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама от
управителите: Х. М. М., П. В-, В. Т..
Предявения иск с исковата молба е с посочена цена: 366,91 лв. и правно основание:
чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
На основание чл. 113 от ГПК ищецът е подал исковата си молба пред съда, в чийто
район се намира настоящият и постоянен адрес на ищеца, породено от обстоятелството, че
същият има качеството „потребител" по смисъла закона и предвид породеното
облигационно правотоношение между него ми и ответника.
В исковата молба се съдържа следното изложение на обстоятелствата, на които се
основава искът:
Ищецът сочи, че срещу него бил издаден Изпълнителен лист на 10.04.2012 г. от
Районен съд - Варна на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК №
7182/15.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13*** от 2009 г. по описа на Районен съд - Варна, за
твърдяни непогасени задължения на М. Й. И., ЕГН ********** спрямо „Т. Б. А. К.“, ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, в размер на 241,91 лева, от които 217,32 лв.
главница, 24,59 лв. лихва за периода от 15.08.2008 г. до 14.12.2009 г., 25 лв. разноски по
1
делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., всички дължими на
основание Договор за целево финансиране № *********/05.04.2008 г.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№ 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** на Камарата на ЧСИ и район на
действие Окръжен съд - Варна за събиране на инкорпорираните в изпълнителния титул суми
с взискател „Т. Б. А. К." ЕАД, ЕИК ***.
Изпълнителното дело било образувано на 04.12.2012 г., като с молбата си за
образуване взискателят поискал извършване на изпълнителни действия, а именно налагане
на запори.
За образуване на изпълнителното дело било поискано и начислено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
С молба на взискателя от 18.06.2013 г. било поискано увеличение на
юрисконсултското възнаграждение по изпълнителното дело с допълнителни 50 лв., а именно
да бъде увеличено от 150 лв. на 200 лв.
На 15.07.2013 г., във връзка с връчване на Покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***, на входната врата
по постоянен и настоящ адрес на ищеца било залепено уведомление по чл. 47 ГПК.
На 17.02.2015 г. настъпила промяна във фирменото наименование на кредитора-
взискател от „Т. Б. А. К.“ на „***“ и в правноорганизационната форма от ЕАД на АД. За
това обстоятелство ищецът пояснява, че се осведомил от Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел предвид, че ТР е публичен и всеки има право на
свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите.
На 23.02.2015 г. сочи още ищеца, че бил сключен договор за прехвърляне на
вземания (цесия), по силата на който „***" АД (с предишно наименование „Т. Б. А. К.")
продало всички свои вземания към ищеца на ответното дружество „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК
***. Потвърждение за това прехвърляне настъпило с уведомление по чл. 99 ЗЗД от
25.03.2015 г.
На 11.08.2016 г. новият титуляр на вземането - „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, подал
молба за конституирането му като взискател по изпълнително дело № 2012***0402164 по
описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** с посочена банкова сметка, по която да бъдат превеждани
постъпили по изпълнителното дело суми.
На 28.11.2022 г. била подадена молба от взискателя „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** с вх.№
15809/28.11.2022 г., в която взискателят искал да се наложат запори на трудовото
възнаграждение на ищеца и на притежаваните от него МПС. Изпратено било съобщение за
налагане на запор на МПС до ОД-МВР Варна, сектор Пътна полиция за лек автомобил с рег.
№ ***, собственост на ищеца -запорно съобщение с изх.№ 2587Д6.02.2023 г.Изпратено било
съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от
работодателя - „***“ АД -запорно съобщение с изх.№ 5119/31.03.2023 г.Изпратено било
съобщение за налагане на запор на всички сметки, открити на името на ищеца в „***“ АД -
2
запорно съобщение с изх.№ 5120/31.03.2023 г.Изпратено било по пощата съобщение до
длъжника с изх.№ 5121/31.03.2023 г. за наложените запори, посочените по-горе, но същото
не достигнало до адресата си поради това, че не бил открит на адреса и пратката се върнала
непотърсена.
На 19.04.2023 г. постъпил отговор от работодателя „***“ АД съгласно съобщение с
вх. № 7186/19.04.2023 г., че длъжника по изпълнителното дело е с прекратено трудово
правоотношение, считано от 20.02.2023 г.
Постъпил отговор по изпълнителното дело на запорното съобщение от „***“ АД , че
запора на сметки е наложен на 10.04.2023 г.
Други изпълнителни действия от образуване на изпълнителното дело не били нито
искани от взискателя, нито извършени.
На основание гореизложените обстоятелства счита ищецът, че са настъпили факти
след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.Изтичането на период от време на бездействие на кредитора -
взискател по образуваното изпълнително дело, се явявало правопогасяващ принудителното
изпълнение юридически факт, а именно погасителната давност за претендираните по делото
суми.
Твърди се от ищеца, че изтекла погасителна давност в хода на изпълнителното
производство по изп. дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** и по този
начин всички суми, инкорпорирани в изпълнителния титул са погасени по давност.
Задължението на ищеца било погасено по давност въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Предвид това, вземанията на взискателя срещу ищеца се явявали недължими, като
погасени по давност.
От молбата за образуване на изпълнителното дело с № 2012***0402164 по описа на
ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** от 04.12.2012 г. до подадената от взискателя молба с вх. №
15809/28.11.2022 г. за извършване на изпълнителни действия, а именно налагане на запори,
сочи ищеца, че били изминали почти десет години - време през което изпълнителни
действия не били извършвани.За периода от 04.12.2012 г. до 28.11.2022 г., взискателят не
бил поискал извършването на изпълнителни действия, изоставил напълно изпълнението и
по този начин изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, поради
настъпване на перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителното дело било
прекратено по силата на закона (без да е необходимо нарочен акт на съдебния изпълнител) и
всякакви извършени изпълнителни действия по същото дело не пораждали действие за
длъжника.
Погасителната давност обаче, подчертава в исковата си молба ищеца, че не течала,
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
3
ВКС - по арг. от Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е. с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК до образуване на изп. дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***
давност била текла, но същата се прекъсвала с предприемане на действие за принудително
изпълнение (чл. 116 „в“ ЗЗД), а именно с образуване на изпълнителното дело и поискания от
взискателя способ за принудително изпълнение - налагане на запори на 04.12.2012 г.
В настоящия случай- началният момент на погасителната давност бил именно от
26.06.2015 г. - приемане на TP № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Давността ,твърди ищеца , че изтекла на 26.06.2020 г. поради обстоятелството, че
изпълнителни действия не били извършени, нито поискани от взискателя през този период и
давността изобщо не била прекъсвана. Нещо повече: такива били поискани едва през 2022
г. съгласно молба на взискателя с вх.№ 15809/28.11.2022г. по
изпълнителното дело.
Вземанията на взискателя били погасени поради изтичане на петгодишна
погасителна давност предвид, че настоящия случай касаел вземане за стока на изплащане
посредством Договор за целево финансиране № *********/05.04.2008 г. Този род
задължения се погасявали с изтичане на петгодишна давност - арг. чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), а за лихвите върху главницата по арг. чл. 111 б „в“ ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност, считано от извършване на последното валидно
изпълнително действие. С погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите
от него допълнителни вземания по арг. на чл. 119 ЗЗД.
В настоящия случай, дори с поисканото в молбата за образуване на делото, не било реално
извършено изпълнително действие, евентуално било извършено едва след погасяване на
задължението по давност.За давността, обаче, съдебният изпълнител не следял служебно и
ако длъжникът считал, че вземането на взискателя е погасено по давност, следвало да
установи това по съответния исков ред, каквото действие извършва ищецът с настоящата
искова молба.
Правният си интерес ищецът подкрепя и от факта, че давността не се прилага
служебно, а само по искане (възражение) на длъжника - арг. чл. 120 от ЗЗД.След образуване
на изпълнителното дело на 04.12.2012 г. до 28.11.2022 г. (когато за пръв път било поискано
извършване на изп. действия), действия по изпълнителното дело нямало. Съобразно
разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното производство можел да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основават на
факти настъпили след издаването на съдебния акт.По естеството си искът по чл. 439 от ГПК
бил отрицателен установителен иск и с него ищецът целял да установи, че изпълняемото
право на взискателя по делото, в следствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила.Предявеният иск ищецът основава на твърденията, че не дължи инкорпорираните
в изпълнителния титул суми поради наличието на новонастъпили обстоятелства, а именно
погасяването им предвид изтичане на законоустановения срок и настъпването на
4
погасителната давност.
С оглед гореизложеното, ищецът е отправил и следното искане по см. на чл. 127, ал.1,
т.5 ГПК:
да бъде постановено съдебно решение , по силата на което да бъде признато за
установено в отношенията между М. Й. И., ЕГН ********** с адрес: *** и „А. Б. Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама
от управителите: Х. М. М., П. В-, В. Т., че М. Й. И., ЕГН ********** с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано само заедно от всеки двама от управителите: Х. М. М., П. В-, В. Т. , сумата в
размер на 241,91 лв., от която сума: 217,32 лв. главница, 24,59 лв. лихва върху главницата за
периода от 15.08.2008 г. до 14.12.2009 г., 25 лв. разноски по гр. дело и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., всички дължими на основание Договор за целево
финансиране № *********/05.04.2008 г., инкорпорирани в Изпълнителен лист, издаден на
10.04.2012 г. от Районен съд - Варна на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.
410 от ГПК № 7182/15.12.2009 г., изд. по ч.гр.д. № 13*** от 2009 г. по описа на Районен съд
- Варна, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***, поради погасяването им по давност.
В подкрепа на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и на самото
искане, ищецът е направил доказателствени искания .Моли на ищцовата страна да бъдат
присъдени всички разноски за водене на настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал ОТГОВОР на исковата молба.
Отговора на искова молба е депозиран чрез юрисконсулт Е. Ц. /с приложено към отговора
на искова молба пълномощно съдържащо изрично право да се разпорежда с предмета на
делото /.
Отговора на искова молба е депозиран във ВРС по ел.път, с КЕП, но двукратно
заведен във ВРС съответно с регистрационни вх.№ 63262/23 и 63307/23 от 25 август 2023 г.
от 16:17 и 14:17 ч.В срока по чл.131 ГПК ответната страна намира иска за допустим и
основателен и го признава.
Единствено ответникът сочи, че не му е изпратен договор за правна защита / а такъв
съдът констатира, че няма приложен към исковата молба, а само пълномощно към адв. М.Т.
и адв.Ел.М. /. В тази връзка ответникът моли съда да мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора и ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията при защитата при упражняване на процесуалните права, моли адв.възнаграждение
/претендирано от ищеца/ да бъде намалено.
Изрично е заявено искане делото да се гледа без участие на процесуален
представител на ответника.
Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от
3.11.2023 г. страните по делото не са изпратили процесуални представители, но са
депозирали становища по хода на делото и по същество.
5
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА, съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
В проведеното по делото първо и единствено откритото съдебно заседание от дата
03.11.2023 г., с оглед становищата и исканията на страните, съдът е намерил, че са налице
основанията , визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е признал иска.
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно признанието.
Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно да се укаже, че
то се основава на признанието на иска а съгласно алинея 3 –та съдът не може да постанови
Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая а именно – тогава,
когато : 1. Признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е признато
право, с което страната не може да се разпорежда.Т.е. налице са положителните
предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение ,
съобразно направеното признание на предявения отрицателен установителен иск .
Единствено и само за пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да конкретизира, че
не са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки изключващи произнасяне
с Решение при условията на чл.237 ГПК. С оглед гореизложеното и съобразно признанието
на иска съдът уважава предявения от ищеца иск .
При произнасянето си по същество , независимо от признанието на иска, съдът
следва да приложи нормата на чл. 81 ГПК, която повелява във всеки акт , с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът да се произнесе и по искането за разноски.Искане за
присъждане на съдебно - деловодни разноски е обективирано и поддържано от ищеца , а
ответникът в условията на евентуалност е оспорил като прекомерен размера на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на л.34-ти, ищецът претендира възстановяване на
сумата от 50 лв. - платена държавна такса при завеждане на иска.Този единствен разход,
като доказан и по основание и размер, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на
спора, присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника. Втория разход, вписан в списъка
по чл. 80 ГПК, е за адвокатско възнаграждение, определяемо по реда на чл. 38, ал.2 ЗАДв за
осъщественото процесуално представителство на ищеца от адв.М.Т.. Данните по делото, а и
самото изявление на адв. Т. обосновават извод, че адв.Т. е осъществил процесуално
представителство на ищеца, пред настоящата инстанция, при условията на чл. 38 , ал.1
ЗАдв., поради което и съдът следва да определи възнаграждение за процесуално
представителство в полза на адв.Т. и в тежест на ответната страна.Съгласно чл. 38 , ал.2
ЗАдв. и чл. 7, ал.2 , т. 2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на
минимума от 400 лв., съобразявайки последната редакция на Наредба № 1/2004 г.- ДВ, бр.
88/2022 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М. Й. И., ЕГН
**********, с адрес: *** и ответното дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** ,със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама от управителите: Х.
М. М., П. В-, В. Т., че М. Й. И., ЕГН ********** с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано само заедно от
всеки двама от управителите: Х. М. М., П. В-, В. Т. , СУМАТА в размер на 241,91 лв., от
която сума: 217,32 лв. главница, 24,59 лв. лихва върху главницата за периода от 15.08.2008 г.
до 14.12.2009 г., 25 лв. разноски по гр. дело и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., всички дължими на основание Договор за целево финансиране №
*********/05.04.2008 г., инкорпорирани в Изпълнителен лист, издаден на 10.04.2012 г. от
Районен съд - Варна на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК №
7182/15.12.2009 г., изд. по ч.гр.д. № 13*** от 2009 г. по описа на Районен съд - Варна, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2012***0402164 по
описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***, поради погасяването им по давност, на основание чл. 439
ГПК.
ОСЪЖДА ответното дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** ,със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама от управителите: Х. М. М.,
П. В-, В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Й. И., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от
50.00 лв. (петдесет лева)- представляваща сторените от ищеца пред настоящата инстанция
съдебно - деловодни разноски за платена държавна такса , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответното дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** ,със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама от управителите: Х. М. М.,
П. В-, В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Т. Т., член на АК -Варна, с личен номер ***, с
адрес на кантората: ***, СУМАТА от 400.00 лв. (четиристотин лева )- дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществено при условията на чл. 38, ал.1 ЗАдв процесуално
представителство на ищеца, от адв.Т. , пред настоящата инстанция , на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред Окръжен съд Варна /чрез РС Варна /.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8