Решение по дело №316/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. А. Ж., подадена чрез пълномощника му юрк.И. Д., против Решение №26 от 08.02.2024 г., постановено по АНД №919/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излагат се доводи, че съдът не обсъдил в мотивите на решението противоречия в доказателствени материали по делото по смисъла на чл.305, ал.3, изр.второ то НПК, във връзка със становището на дружеството за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане, по смисъла на чл.5 от ЗИ, при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното нарушение, и това представлявало съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Сочи се, че били представени доказателства, удостоверяващи, че преди и в момента на установяване на процесното административно нарушение, дружеството не било използвало показанията на процесния водомер при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а било начислило служебно количеството вода. Тези доказателства оборвали свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при съставянето на АУАН били проверени фактури за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода са отчитани по показанията на водомера. От страна на АНО не били събрани никакви доказателства относно показанията на процесния водомер по време на извършване на твърдяното нарушение 21.06.2023 г. около 11.00 часа, и за нито един период до 21.06.2023 г. не били приложени доказателства за начислени и платени суми по показанията на водомера.

Твърди се, че съдът не бил обсъдил и друго противоречие в доказателствени материали по делото, свързани със съставомерността на твърдяното нарушение, по отношение на констатацията за използване на процесния водомер не по предназначение. В АУАН било изрично отбелязано, че водомерът е с валиден знак за последваща проверка от 2018 г. на средство за измерване в употреба. Съгласно чл.847, ал.1, във връзка с чл.846, ал.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК), знак за последваща проверка се поставял, когато при контрола на средството за измерване се установи съответствието му с техническите и метрологичните изисквания към него и/или с одобрения тип. Съгласно Заповед №А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, продължителността на валидността на последващата проверка на водомерите от посочения тип била 5 години, или на процесния водомер – до края на 2023 г., което означавало, че към момента на извършване на проверката на място от инспекторите на ДАМТН, водомерът бил с валиден срок на действие на последващата проверка, удостоверяваща годността му за употреба. Цитират се разпоредбите на чл.273, ал.1, във връзка с чл.837, ал.3 от НСИКПМК и чл.842, ал.1, във връзка с ал.2, т.5 от НСИКПМК, и се сочи, че в случая имено пред проверяващата институция ДАМТН било подадено заявлението за извършване на последващата проверка на проверявания водомер, в хода на която било удостоверено, че последният е годен за употреба на мястото му на монтаж, при което съдът следвало да изложи съображения защо е възприел твърдението на свидетелите като представители на ДАМТН за използване на водомера не по предназначение.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор – Южна Централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез пълномощника си гл.експерт-юрист Е. П., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №МН-ЮЦБ-23-138 от 10.10.2023 г., издадено от Началника на регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, [населено място], на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.44, т.1 от ЗИ.

Според посоченото в НП, нарушението се изразява в това, че на 21.06.2023 г. около 11,00 часа в [населено място], [улица], ет.1, дружеството, в качеството му на ползвател на средства за измерване – водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ – при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода (отчетена по показанията на водомер за студена вода), в обект водопроводно отклонение на битов абонат Г.Х., парт.№**** е използвало средство за измерване – водомер за топла вода с мокър стрелкови брояч, с ид.№*****, не по предназначение, защото с него се измерва обем на студена вода и е монтиран на водопроводно отклонение на водопровод за студена вода, а видно от надписите, нанесени върху циферблата му – „90⁰С“, същият е конструиран и предназначен да измерва топла вода.

За да потвърди НП въззивният съд е преценил, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, и при спазване на материалноправните разпоредби. Посочил е, че по своето съдържание НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, включително съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Не е констатирал допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да налагат отмяна на последното. Съдът е преценил, че деянието, за което на дружеството е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо. Цитирал е разпоредбата на чл.44, т.1 от ЗИ, според второто предложение на която лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да ги използват по предназначение, и нормата на чл.85, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИ, предвиждаща налагане на имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. на юридическо лице, което не изпълнява задълженията си по чл.44 от същия закон. Въззивният съд е анализирал и разпоредбите на чл.241, ал.1 – ал.3 от НСИКПМК, като е посочил, че водомерите биват водомери за топла вода и водомери за студена вода, и предназначението на водомера се определя съобразно неговия вид – съответно предназначението на водомера за топла вода е да измерва обема на топлата вода, каквато е водата от 30°С до 90°[населено място] е за безспорно установено, че на посочените в НП дата и място водомер с парт.№322/7 е бил предназначен за измерване на топла вода, а е бил монтиран на място, на което измерва обема на преминаващата студена вода, поради това неготово използване е било не по предназначение, с което санкционираното дружество е осъществило от обективна страна вмененото му нарушение по чл.44, ал.1 от ЗИ. Съдът е изложил и съображения за законосъобразното санкциониране на административното нарушение, като е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на въззивния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателната процедура съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната на санкционния акт на това основание.

Неоснователни са наведените в касационната жалба съображения за допуснати от страна на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на определени обстоятелства. Според касационната инстанция при постановяване на оспореното решение не е допуснато нарушение, представляващо касационно основание по смисъла на чл.348, ал.3, предл.първо, вр. ал.2, т.1 от НПК. Проверяваното решение е подробно мотивирано, като изложените в него фактически установявания и правни изводи на съда са достатъчни да се прецени законосъобразността на същото. В мотивите на съдебното решение са посочени релевантните установени от съда обстоятелства, включително въз основа на кои доказателствени материали са достигнати. Обратно на заявеното от касатора, районният съд е обсъдил възражението на санкционираното дружество относно липсата на извършване на измерване, свързано с търговско плащане, като е изложил съображения, че представеният от жалбоподателя документ, удостоверяващ служебното начисляване на изразходвано количество вода само за един отчетен период, не може автоматично да се приеме като извод, че това средство за измерване не е било използвано за търговско измерване и плащане. Настоящата инстанция намира този извод за правилен. Видно от представената в производството пред районния съд Фактура №**********/29.06.2023 г., доставчикът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е фактурирал на получателя Г.Х. сума за заплащане за периода 11.05.2023 г. – 29.06.2023 г. при служебно отчетено количество вода, при едни и същи показания „старо“ и „ново“ на водомер парт.№****. Това писмено доказателство обаче не е годно да установи, че на датата на нарушението 21.06.2023 г. процесният водомер не е използван като средство за измерване по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗИ, за измервания, свързани с търговските плащания, т.е. в случаите по чл.5 от същия закон, доколкото и от самата фактура се установява начисляването на търговско плащане по парт.№322/7, независимо дали количествата потребена вода за периода са били отчетени по показанията на водомера, или „служебно“.

Наведеното от касатора възражение за допуснато съществено нарушение на процесуални правила от страна на въззивния съд поради необсъждане на обстоятелството за наличие на знак за последваща проверка на конкретния водомер като средство за измерване в употреба от 2018 г., т.е. с неизтекъл срок, също е неоснователно. Цитираните в касационната жалба норми от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол сочат, че знакът за последваща проверка – Приложение №52 към чл.846, т.5 от НСИКПМК, удостоверява резултатите от контрола на средството за измерване, който включва проверка на точността, съответствието му с техническите и метрологичните изисквания към него и/или с одобрения тип, но не и употребата му по предназначение.

По делото не е спорно, че конкретното средство за измерване – водомер, подробно индивидуализиран в АУАН и НП, е било предназначено за измерване обема на топлата вода, както и че при извършената на 21.06.2023 г. проверка от контролните органи е установено, че то е било поставено на място, използвано за измерване обема на студената вода. Поставянето и валидността на знак за последваща проверка на средството за измерване в случая е ирелевантно обстоятелство към вмененото на дружеството касатор административно нарушение, като извършването на последното е безспорно доказано по делото.

В процесния случай наказателното постановление е съобразено с изискванията на закона, нарушението и нарушителят са установени по несъмнен начин, деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл.44, т.1 от ЗИ, наложената имуществена санкция е правилно определена и индивидуализирана в минималния предвиден в закона размер, а въззивният съд не е нарушил материалноправните разпоредби като е потвърдил наказателното постановление.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно по чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН е своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80.00 лв., определено по чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26 от 08.02.2024 г., постановено по АНД №919/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.