Р
Е Ш Е Н И Е
№
………/ … 10.2020 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 01.10. 2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАСКАЛОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при
секретаря Галина Владимирова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1928 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК и е образувано по жалба на Териториалната дирекция
– Варна при Националната Агенция по приходите /ТД- Варна на НАП/, против
решение № 1016/13.07.2020 година, постановено по НАХД № 1055/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е отменено издаденото от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Варна Наказателно постановление /НП/
№ 468453-F482258/10.10.2019
г , с което за нарушение на чл.13, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1, чл.22, ал.1 и
чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и на
основание чл. 273 от ДОПК на „А.З.п.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева. В жалбата
подробно са описани фактите във връзка с
извършване и установяване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Сочи се, че при спазване разпоредбите на чл.22,
ал.1 от ДОПК административно-наказващият орган коректно е посочил в НП датата
10.01.2019 год. като дата на извършване на нарушението. Коректно е посочено и
мястото на извършването му – ТД- Варна на НАП. Акцентира се върху факта, че
Искането за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице
/ИПДПОЗЛ/ е връчено на дружеството на 12.12.2018 година. С оглед на това се
изтъква, че описаното в процесното НП деяние – непредставяне в срок на изисканата
декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК е
противоправно и наказуемо деяние по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради което основателно
и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството-ответник. Развити
са доводи, че с НП на „А.З.п.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер,
който съответства на степента на обществена опасност на деянието и е близък
до установения в приложимата разпоредба минимум, както и че е достатъчен за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, закрепени в чл.12
от ЗАНН. Иска се от касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени
решението на РС – Варна и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди НП. В съдебно заседание представител на касатора
не се явява. Депозирани са писмени
бележки от ст. юрисконсулт И. Г.с.д. 11681/25.09.2020 г. , с които по същество
се поддържа касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора.
Ответникът по касация - „А.З.п.“ ЕООД,
редовно призован, за него представител също не се явява. Към касационната дело
е приложено възражение срещу касационната жалба, депозирано от процесуалния представител адв. Ив.С.. С него изцяло се
оспорват като неоснователни изложените от касатора аргументи. Настоява
касационната инстанция да остави в сила решението на РС – Варна като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна
дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК
проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана
по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП, на основание чл.273 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на ответното дружество „А.З.п.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 300 /триста/ лева за нарушаване разпоредбите на чл.13,
ал.1 във вр. с чл.12, ал.1, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК. От
обективна страна нарушението, за извършване на което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството, е че във
връзка с ревизия на търговското дружество по реда на чл.122 от ДОПК, назначена
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318003985-20-001/
11.07.2018 година, с ИПДПОЗЛ от 06.12.2018 г., от дружеството е поискано да представи
допълнително документи, включително и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, като
е указан 14-дневен срок за представянето им. С молба вх. № Р-03000318003985-ПРД-002-И от 24.12.2018 год.,
данъчнозадълженото лице е поискало удължаване на срока. С Решение № Р-03000318003985-106-002/27.12.2018
год. на орган по приходите срокът за представяне на изисканите документи е
удължен до 09.01.2019 г. Независимо, че дружеството е представило по електронен
път посочените в ИПДПОЗЛ други документи, както в указания срок, така и след
неговото изтичане, декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК не е представена нито до 09.01.2019
година, нито до приключване на ревизията с РД № Р-03000318003985-092-001/
26.03.2018 година. Прието е, че като не
е представило изисканата декларация, ревизираното лице е възпрепятствало
установяването на всички факти и обстоятелства във връзка с извършваната
ревизия. На описаните по-горе факти е
дадена правна квалификация на
административно нарушение на чл.13, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1, чл.22, ал.1 и
чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, за което на 15.04.2018 година срещу
данъчнозадълженото лице е съставен АУАН серия AN
№ F482258. Въз
основа на него , на 10.10.2019 година директорът на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Варна е издал процесното НП №
468453-F482258/10.10.2019 год. , с което на основание чл. 273 от ДОПК на „А.З.п.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 300 /триста/ лева.
Първоинстанционният съд е приел, че от
обективна страна „А.З.п.“ ЕООД е извършило административното нарушение, за
което е ангажирана отговорността му. Независимо от това е установил редица
нарушения във формата и съдържанието на НП, както и допуснати от АНО нарушения на материалния закон,
които са го мотивирали да отмени процесното НП. Посочил е, че от мотивите на НП не може категорично да се
установи каква е волята на АНО – да ангажира отговорността на търговското
дружество или отговорността на лицата, които са упълномощени да го
представляват. Установено е несъответствие между фактите изложени в мотивите към АУАН и
тез изложени в НП, касаещи датата и
мястото на извършване на нарушението. Водещият мотив на съда да отмени
санкционния акт е неправилното приложение на материалния закон. Анализирайки
подробно приложената от АНО санкционна норма на чл.273 от ДОПК и тази
на чл.275 от същия Кодекс, въззивният съд е установил,
че в чл.275 от ДОПК непредставянето на декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК,
какъвто е разглежданият случай, е възведено като отделен състав на нарушение, за
което законодателят е предвидил друг вид санкция за юридическите лица и едноличните търговци, а именно имуществена
санкция в размер от 500 до 5000 лева. За сравнение е посочено, че приложената
от АНО разпоредба на чл.273 от ДОПК предвижда за нарушителите, които са
еднолични търговци и юридически лица и които
не оказват съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или
възпрепятстват упражняването на правомощията им, да се налага административно наказание
имуществена санкция в размер от 250 до 500 лева. Именно тази разлика в
размера на имуществените санкции въззивният съд е посочил като причина
установеният порок да не може да бъде саниран в хода на съдебното оспорване
чрез преквалифициране на деянието.
Решението е правилно.
Неправилното приложение на закона е
възведено като касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс и винаги е достатъчно
основание за отмяна на въззивното съдебно решение. В оспорения съдебен акт
въззивната инстанция е изложила подробни, логични и убедителни мотиви досежно
неправилното приложение на материалния закон , които напълно се споделят от
настоящата касационна инстанция и не
следва да бъдат мултиплицирани в мотивите към настоящото касационно решение по аргумент
от чл.221, ал.2, изречение ІІ-ро от АПК. От анализа и съпоставката на
санкционните норми на чл.275 от ДОПК и приложената от органа разпоредба на чл.273
от ДОПК е видно, че първата се отнася към втората като специална норма спрямо
по-общата, доколкото непредставянето на декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК е самостоятелно нарушение. Правилни са
изводите на ВРС, че при правилно установени факти, АНО е приложил санкционна
норма, която не кореспондира с описаното в НП деяние. Така, като е отменил
незаконосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон.
При служебно извършената от касационния
съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение не се
констатираха такива пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Въпреки този изход на делото, разноски на ответника, каквито той е поискал с възражението си срещу касационната жалба, не се дължат, тъй
като не са представени доказателства за изплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство в касационното
производство.
Предвид
изложеното, Административен съд – Варна, VІ касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1016/13.07.2020 г. по НАХД № 1055/2020 г. по описа на РС- Варна .
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: